Завръщане у дома. Вътрешно удовлетворение Шрила Бхакти Ракшак Шридхара Махарадж
Изтегляне 0.96 Mb.
|
Свързани:
Звуковият Поток на Създателя който е средството за завръщане на душата у Дома 11
- Навигация на страницата:
- Ключът към
| („Брамха Самхита“)
Всяка дума е песен, но това не е звук от тази планета. Той идва от един друг свят, различен свят, толкова нежен, толкова сладостен, толкова завладяващ сърцето. Това е свят, в който правилните обноски се случват по най-сладкия и хармоничен начин. Всяка дума е като песен. Всяко движение е ласкаво като танц. Така е описано. Всичко е наситено с най-висша степен на красота. Това е страната на красотата - там всичко е красиво. Всичко е докоснато от божествената красота. Основната причина за това е очарователна, привличаща и пленяваща душата и сърцето. „Остани!“ Съществува земя на такова битие. Ние се стремим именно към такъв живот. Искрено можем да лелеем идеята да почувстваме привличане към живота в онази страна, където всичко е музика. Това е Вриндаван. Вриндаван е толкова приветлива земя, толкова ласкава, толкова близка и така доброжелателна. Там ние сме си у дома - сладък, сладък дом. Сварупе сабара хан голокете стхити: в най-съкровеното си и вътрешно присъщо съществуване ние сме частици от онази земя. Сега сме излезли и сме разпръснали цялото си съзнание над повърхността. Покривала след покривала след покривала - имаме толкова много пластове и всички те са пресъхнали. А същината, духът ни е вътре. Премахвайки тези покривала на тялото, на ума, на стремежа към освобождение, към Ваикунтха23 - едва тогава ще можем да влезем в земите на Враджа24. Вриндаван живее в нас, ако сме способни да открием своите приятели навсякъде. Те са наши приятели и роднини и те биха ни дарили най-сладостното преживяване, екстаза. Махапрабху дойде с тази вест за нас: „О, вие сте деца на онази земя; защо страдате тук, мои деца? Защо страдате? Вие сте деца на онази страна, а страдате толкова много, идвайки в тази пустиня? Защо е нужно? Елате! Оставете отровното, самоубийствено запленение. Това очарование, мая - погрешно разбраното очарование, очарованието на заблудата, е пагубно за вас. Оставете това привидно обаяние. То е отровно, като вещица. Омаяло ви е и ви е омагьосало. Елате с мен! Аз ще ви отведа в истинския ви дом, който е толкова приветлив!“. Най-общо това е призивът на Шри Чайтания Махапрабху и Шри Нитянанда Прабху25. Това би трябвало да е посоката на живота ни, нашата жадувана цел. „Шримад Бхагаватам“ ни го казва. Вкъщи, в нашия скъп, любим дом. Вие сте деца на онази земя. С една дума, това е целта. Защо това е най-висшата цел? Защото там е вашият дом. Думата „у дома“ е достатъчна, за да ви привлече. Вие се скитате в чужда земя, но там е вашият дом. Ще усетите домашния уют и не бихте могли да го отречете. Затова върнете се обратно при Бога, обратно вкъщи. За човека трябва да се съди според неговия идеал. Величието на идеала, който той се опитва да достигне, трябва да бъде отбелязано. Човекът на бъдещето, утрешният човек, би следвало да бъде оценяван според идеала му. Ако неговият идеал е велик, той също е велик, защото, ако е искрен, утре или много скоро ще го постигне. Нашият идеал е най-важният фактор. Възможно е и да не сме способни да доближим най-висшия си идеал лесно. Той не е посредствена стока, изложена евтино на пазара; той е най-ценното. Но каквото и да струва, няма значение. Нека чувстваме вътре в себе си; „Не искам нищо по-малко от най-висшето, от този Господар. Този божествен Владетел, върховният командващ на всичко. Aз искам Него и нищо по-малко: нека да живея, да действам и да чувствам постоянно в себе си, че каквото и да правя, във всяка секунда това е моята цел. Аз живея за своя идеал. Нямам време за губене или колебание за нищо друго“. „Ако всеки миг и по всякакъв начин аз вървя с този идеал в сърцето си, винаги ще напредвам към него. Ако бих могъл просто да остана постоянно във връзка със своя идеал, той ще ме води и вдъхновява. Във всяка ситуация, каквото и да правя или да не правя, когато се храня, почивам си или нещо друго, моят идеал ще бъде над челото ми. Той постепенно ще ме извежда от всички заплитания и изкушения и един ден, рано или късно, аз ще го достигна. Обратно при Бога - там е домът ни. Неуравновесени, ние се скитаме тук и там без принципи в живота си; положението ни е много жалко. Това е един труден живот. Да мислим: „Не мога да вложа вярата си в нищо“, означава, че никъде не намираме приятел. Аз съм без приятели, скитам се сред чужденци, а може би дори и врагове. Но аз се нуждая от приятел или от някаква приятелска среда. Трябва да намеря такава компания, в която да вярвам напълно, на която мога да разчитам и да се уповавам, в противен случай моят живот би бил нещастен и мизерен. Ако, накъдето и да погледна, си мисля: „Не мога да повярвам, не мога да се доверя, всички са мои врагове“, то да живееш в подобна атмосфера е като да обитаваш затвор: всичко е несигурно, всичко е недобронамерено. Доста плачевно положение е. Затова по милостта на Бога вярата трябва да дойде при нас: „Не само ще се доверя и ще повярвам, но не бих могъл да не изразя почитта си към една по-възвишена личност“. Гурум евабхигаччхет. Посоката е установена, но как ще я достигна? Кога ще я достигна? Тези, които ми се притичват на помощ, за да ме заведат там - те са моите господари, моите гуру: шикша-гуру26 и дикша-гуру27. Който ми помага да отида там, е мой гуру. Той е моят водач, който ще ми помогне да достигна своето местоназначение, осъществяването на най-съкровения ми копнеж (радхика-мадхавасам прапто яся пратхитах крипая шри-гурум там пато’сми). Той ми е помогнал да открия посоката си; научил ме е как и към какво да се стремя и по какъв начин да достигна този най-висш жадуван подслон. Осъществил съм всички тези неща само чрез него. Той е всичко за мен, той е господарят на живота ми. Като лодка е, а той е нейният кормчия (гуру-карнад-харам). Отдал съм се на него, приел съм го изцяло. Качил съм се на лодката му. Той ще ме отведе до целта на живота ми. Ключът към всичко Навадвип дхам28 намиращ се на бреговете на река Ганг, е толкова ценен най-вече за осъзнаване на нашето най-висше аз, както препоръчва Шриман Махапрабху. Това е земята на любовта, сладостта, очарованието, красотата - всички те са синоними. Тя завладява сърцето. Нашето истинско съществуване не е нито в знанието ни, нито в силата ни, а е в сърцето ни. Наистина, същинската ни идентификация е с нашето сърце. Така че в каквато посока се движи то, натам е най-важното нещо в живота ни. Сърдечен обмен е. Махапрабху ни препоръчва: „Не разчитайте на познанието си, на способността си да разсъждавате или на силата си; сърдечният обмен е най-ценното у вас. Съкровеният фактор в живота ви е в сърцето. Затова стремете се да водите сърцето си към сладостта, към вкъщи. Вашият истински дом не е тук, където се скитате без никаква сигурност измежду осем милиона и четиристотин хиляди вида създания съгласно кармата си. Раждайки се като човек, единствено с помощта на божествен пратеник ще можем да се завърнем у дома, в нашия дом, към нашата любов“. Домът ни е там, където обкръжението ще се погрижи за нас, за благоденствието ни, за уюта ни, независимо от нашето разбиране. Любящите обитатели там ще ни помагат с обич и нежност. Затова нека се възползваме от тази възможност да се върнем при Бог, да се върнем вкъщи, в нашия сладък, сладостен дом. Махапрабху е препоръчал пътя: „С помощта на божествения пратеник и на разкритите писания се опитай да отидеш там. Твоята сегашна позиция е несигурна. След смъртта ти не е ясно къде точно ще отидеш по силата на предишната си карма, затова опитай се да използваш времето, което ти остава, по най-добрия начин. Ти имаш свободна воля, така че дните, с които разполагаш, са до известна степен в твоите ръце. Оползотвори това време, стремейки се да осъзнаеш Бога“. Няма нищо по-важно за всеки един от нас. Съветът за всички ни е: „Откажи се от всичките си задължения и се отдай на единственото си задължение да се завърнеш у дома. Там всичко е пълно и завършено и всеки ще се грижи за твоя личен интерес. Трябва да отидеш там: върни се вкъщи, върни се при Бог“. Маха-мантрата29 и нейната слава. Най-висшата мантра на святото име на Върховния Бог: Вечна слава на святото име: „Святото име! Святото име! Святото име! В тази епоха на Кали няма друг подслон. Няма друг подслон! Няма друг подслон!“ (Брхан Нарадия Пурана, 38.126) „О, Царю, тази епоха на Кали е източник на злини, но все пак тя има едничко славно качество; в тази епоха само чрез възпяваното на славата на Шри Кришна душата се освобождава от веригите на мая и добива подслона на самия Бог.“ (Шримад Бхагаватам 12.3.51) Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|