ЧАСТ ПЕТА
Гуру и неговата милост
Есе, 1934 г., Хармопист
Да се греши, е човешко. Да се греши е неизбежно, защото ние не сме съвършени. Въпреки това никой не иска да остане несъвършен. Вътре в самите нас нещо ни тегли към съвършенството. Ако не беше така, нямаше да чувстваме тази необходимост. Разбира се, нашият стремеж към съвършенство е много малък, иначе бихме постигнали целта си изведнъж. Именно ограничените ни възможности и малката ни склонност към усъвършенстване са причината за появяването на нашия водач - гуру.
Несъвършеният не би бил такъв, ако не се нуждае от помощ, и то такава, която да е отвъд неговите възможности. Така също съвършеният не е съвършен, ако не може без ничия помощ да поддържа сам себе си и да помага на всички останали, които са в нужда. Така че напътствието ни по пътя към Абсолютната Истина трябва да бъде функция на самия Абсолют. Той я изпълнява посредством Шри гуру. Божествения си пратеник.
За търсачите на Абсолютната Истина е невъзможно да избегнат приемането на гуру. Една група мислители искат да заобиколят гуру, като се позовават на твърдението, че е възможно висшето духовно знание да се получи отвътре, без чужда помощ, подобно на процеса, при който се правят научни открития. Тези хора са невежи и затова пропускат най-важния аспект на Абсолютното знание, че Бог е Абсолютният Субект, а всичко друго. Включително и ние самите, сме обекти на Неговата всепроникваща визия. За окото е невъзможно да види ума. То може да има някаква връзка с него само ако последният реши да му обърне някакво внимание. Подобна е нашата връзка с Абсолютното Знание, която зависи главно от Неговото сладко желание. Затова ние трябва изцяло да зависим от Неговия посредник - нашия духовен учител, чрез когото Той е решил да раздава Себе си.
Човешкото общество със своята най-възвишена култура формира само една безгранично малка част от динамичния Абсолют. Тогава как смеем да се надяваме, че без помощта на директния и позитивен метод, при който Той се разкрива по свое собствено желание пред нас, ние ще получим някаква представа за неговата свръхестествена и неограничена природа? Всички интелектуални колоси са пигмеи в сравнение е Абсолютната Всезнаеща Свръхсила, която си запазва правото да разкрие и даде Себе си само чрез собствените Си посредници.
Затова, използвайки всичкото знание и искреност, които имаме, ние трябва да внимаваме да не се подчиним на някой фалшив посредник на божествеността. В това, разбира се, не можем да си помогнем много, тъй като в настоящото си съществуване сме ръководени от предишната си самскара, или придобита природа. Има поговорка: „Птици с еднакви пера правят ята.“ Все пак независимо че биваме надвивани от навиците си, в човешката форма на живот имаме известна малка възможност за свободен избор. В противен случай би било невъзможно да коригираме поведението си, а наказанието за грешките ни би се превърнало от метод за поучение в отмъщение. Реалността може да се докаже сама. Светлината не изисква помощта на тъмнината в свидетелство на своята позитивна природа. Слънцето само може да покаже превъзходството си спрямо цялата останала светлина. Така истинският водач (сад гуру) представлява сияние за неотворените и безпристрастните очи на наблюдателите, надминавайки по сила светлината, излъчвана от всички професори.
Шри гуру проявява своята природа по два начина - като ръководител, който е вътре във всички нас, и като наш външен наставник. Чрез тези си две проявления Абсолютът помага на индивидуалната душа, или ученика, да достигне най-висшата цел. Понастоящем в пропадналото ни състояние не можем да бъдем водени от вътрешния си покровител. Затова единственото ни утешение и надежда е помощта, която може да ни окаже милостивото проявление на божествеността в лицето на нашия външен наставник. Но в същото време трябва да знаем, че разпознаването на външния ни наставник, в чиито лотосови нозе ще се отдадем, може да стане единствено с благословията на нашия вътрешен гуру.
Добросъвестният ученик винаги трябва да е в съзнание за факта, че неговото най-висше духовно щастие не е нищо друго, освен щедър подарък от Абсолютния Бог. То не е нещо, което може да бъде извоювано или полагащо се по право. Haшата законна позиция е на души, които получават милостта на Бога. Във връзка с това ние трябва ясно да разберем, че индивидуалната душа не може да е равна на Абсолютната Личност. Тя никога не може да бъде на едно равнище с Бога, дори в състоянието си на пълно освобождение и духовна реализация. Погрешното схващане за единство е породено от липсата на разграничение между Абсолютната Личност и нейното разпръскващо светлина във всички посоки вечно жилище. В действителност индивидуалната душа е само частица от определена енергия на Върховния Бог, заемаща междинна позиция. Като такава тя е способна да се обърне и към двата свята. Душата се различава от Абсолютното Същество както по количество, така и по качества. Тя е напълно зависима от Него. С други думи Абсолютният Бог Кришна се явява господар, а душата, или джива, Му е подчинена и й e отредено да Му служи.
Тази връзка е постоянна и във всяко отношение е благоприятна за душата. При това тя не чувства робска потиснатост, защото има право на свободен избор, а освен всичко придобива неизмеримо вътрешно богатство. Свободата и индивидуалността на дживата не само не биват накърнени, но наистина процъфтяват, влизайки във връзка с Него. Индивидуалната свобода и интерес на отделните души са неразделна част от тези на Абсолюта. Затова, достигайки до такова идеално съществуване, те се намират у дома си, подобно на рибата във водата или на животните в естествената им среда. Свободата и всички останали качества на Върховната Личност са безкрайни и трансцендентални. Само с част от могъществото си те хармонизират относителните взаимоотношения между живите същества.
Шpu гуру не е Върховната Божествена Личност. Въпреки това, в него е представена напълно есенцията на цялата Божествена сила. Той е въплъщение на милостта и най- пълното и съвършено служене на Бога. Той е упълномощен от Него да помогне на всички объркани души да достигнат целта на своето съществуване. Затова гуру е Божественият посланик, който ни носи надежда за безсмъртие и радост в този мизерен и смъртен свят. Неговото появяване е най- благоприятното и щастливо събитие за страдащите души и може да бъде сравнено с изгряването на пътеводна утринна звезда в пустинята, която ръководи изгубените в необятната й шир пътници. Милостивите му ръце могат с един жест да пресушат потоците от сълзи, стичащи се от плачещите ни очи. По това той се различава от патриота или филантропа, които само задълбочават нашето страдание с напразните си опити да премахнат дълбоко вкоренената в душите ни болка. Те могат да се оприличат на некадърен лекар, който с голям ентусиазъм лекува злощастен пациент.
О, паметен ще е денят, когато тази нещастна душа ще осъзнае безпричинната милост на Шри Гурудева!
За автора
Шрила Бхакти Ракшак Шридхара Дев-Госвами Махарадж е уважаван духовен учител от учителската последователност, предвождана от Шри Чайтаня Махапрабху и е основател-ачария на светия храм на чистата преданост в Навадвит, Западен Бенгал, Индия, известен като Шри Чайтаня Сарасват Мат. Основан от Шрила Шридхара Махарадж през 1941 г, този свят храм се превръща в най-съкровено място за поклонение за преданоотдадените от цял свят, които искрено желаят да влязат в божествената земя и да се отдадат на Абсолютното Добро. Неговият прочит на свещените писания се приветства от летописците на духовна Индия не само заради енциклопедичните му знания, но и заради неоспоримата му прозорливост на искрен коментатор на архивите на свещените съкровища, разкрити от древните свети учители на Изтока. Той е несравним пророк, който извлича същината и скрития смисъл на Писанията по един вечноразвиващ се, динамичен и жив начин.
През 1985 г., три години преди заминаването му от този смъртен свят, Шрила Шридхара Махарадж изпълни едно свое съкровено желание, хранено в сърцето му повече от четиридесет години. Той удостои със светия орден на санняса своя най-любим, близък и най-старши сподвижник Шримад Бхакти Сундар Говинда Махарадж. Шрила Шридхара Махарадж, известен със своя остър интелект и духовно виждане, можа да прозре огромната нужда от тази мисия в бъдеще. Затова той посочи Шримад Б. С. Говинда Махарадж за свой наследник ачария-президент на своята Мисия, Шри Чайтаня Сарасват Мат и нейните клонове.
Произношение на по-често срещани санскритски символи
За по-добра четивност в текста на книгата не са използвани специализирани диакритични знаци за обозначаване на специфичните санскритски звуци. По този начин имената и термините могат да бъдат четени без предварителна подготовка.
В санскритските стихове, обаче, е запазен автентичния вид на текста. Следващите опростени напътствия за произношение, ще дадат възможност на хора без знания по санскрит да произнасят думите от стиховете правилно.
Останалите символи може да се четат както на български език.
Превод от английски език Браджа Ишвар дас
Сподели с приятели: |