Завръщане у дома. Вътрешно удовлетворение Шрила Бхакти Ракшак Шридхара Махарадж


ЧАСТ ПЕТА Гуру и неговата милост



страница9/17
Дата27.11.2022
Размер0.96 Mb.
#115676
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   17
ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА Вътрешно удовлетворение 2022г - Шрила Бхакти Ракшак Шридхара Махарадж
Свързани:
Звуковият Поток на Създателя който е средството за завръщане на душата у Дома 11
ЧАСТ ПЕТА
Гуру и неговата милост
Есе, 1934 г., Хармопист

Да се греши, е човешко. Да се греши е неиз­бежно, защото ние не сме съвършени. Въп­реки това никой не иска да остане несъвър­шен. Вътре в самите нас нещо ни тегли към съвършенството. Ако не беше така, няма­ше да чувстваме тази необходимост. Разби­ра се, нашият стремеж към съвършенство е много малък, иначе бихме постигнали цел­та си изведнъж. Именно ограничените ни възможности и малката ни склонност към усъвършенстване са причината за появява­нето на нашия водач - гуру.


Несъвършеният не би бил такъв, ако не се нуждае от помощ, и то такава, която да е отвъд неговите възможности. Така също съвършеният не е съвършен, ако не може без ничия помощ да поддържа сам себе си и да помага на всички останали, които са в нужда. Така че напътствието ни по пътя към Абсолютната Истина трябва да бъде функция на самия Абсолют. Той я изпълня­ва посредством Шри гуру. Божествения си пратеник.
За търсачите на Абсолютната Истина е невъзможно да избегнат приемането на гу­ру. Една група мислители искат да заобико­лят гуру, като се позовават на твърдение­то, че е възможно висшето духовно знание да се получи отвътре, без чужда помощ, по­добно на процеса, при който се правят науч­ни открития. Тези хора са невежи и затова пропускат най-важния аспект на Абсолют­ното знание, че Бог е Абсолютният Субект, а всичко друго. Включително и ние самите, сме обекти на Неговата всепроникваща ви­зия. За окото е невъзможно да види ума. То може да има някаква връзка с него само ако последният реши да му обърне някакво вни­мание. Подобна е нашата връзка с Абсолют­ното Знание, която зависи главно от Не­говото сладко желание. Затова ние трябва изцяло да зависим от Неговия посредник - нашия духовен учител, чрез когото Той е ре­шил да раздава Себе си.
Човешкото общество със своята най-възвишена култура формира само една безгра­нично малка част от динамичния Абсолют. Тогава как смеем да се надяваме, че без по­мощта на директния и позитивен метод, при който Той се разкрива по свое собстве­но желание пред нас, ние ще получим някак­ва представа за неговата свръхестествена и неограничена природа? Всички интелек­туални колоси са пигмеи в сравнение е Аб­солютната Всезнаеща Свръхсила, която си запазва правото да разкрие и даде Себе си само чрез собствените Си посредници.
Затова, използвайки всичкото знание и ис­креност, които имаме, ние трябва да вни­маваме да не се подчиним на някой фалшив посредник на божествеността. В това, раз­бира се, не можем да си помогнем много, тъй като в настоящото си съществуване сме ръководени от предишната си самскара, или придобита природа. Има поговорка: „Птици с еднакви пера правят ята.“ Все пак независимо че биваме надвивани от на­виците си, в човешката форма на живот имаме известна малка възможност за сво­боден избор. В противен случай би било не­възможно да коригираме поведението си, а наказанието за грешките ни би се превър­нало от метод за поучение в отмъщение. Реалността може да се докаже сама. Свет­лината не изисква помощта на тъмнината в свидетелство на своята позитивна при­рода. Слънцето само може да покаже пре­възходството си спрямо цялата останала светлина. Така истинският водач (сад гу­ру) представлява сияние за неотворените и безпристрастните очи на наблюдателите, надминавайки по сила светлината, излъчва­на от всички професори.
Шри гуру проявява своята природа по два на­чина - като ръководител, който е вътре във всички нас, и като наш външен наставник. Чрез тези си две проявления Абсолютът по­мага на индивидуалната душа, или ученика, да достигне най-висшата цел. Понастоящем в пропадналото ни състояние не можем да бъдем водени от вътрешния си покровител. Затова единственото ни утешение и на­дежда е помощта, която може да ни окаже милостивото проявление на божественост­та в лицето на нашия външен наставник. Но в същото време трябва да знаем, че раз­познаването на външния ни наставник, в чиито лотосови нозе ще се отдадем, може да стане единствено с благословията на нашия вътрешен гуру.
Добросъвестният ученик винаги трябва да е в съзнание за факта, че неговото най-висше духовно щастие не е нищо друго, освен щедър подарък от Абсолютния Бог. То не е нещо, което може да бъде извоювано или полагащо се по право. Haшата законна пози­ция е на души, които получават милостта на Бога. Във връзка с това ние трябва ясно да разберем, че индивидуалната душа не мо­же да е равна на Абсолютната Личност. Тя никога не може да бъде на едно равнище с Бога, дори в състоянието си на пълно осво­бождение и духовна реализация. Погрешното схващане за единство е породено от лип­сата на разграничение между Абсолютната Личност и нейното разпръскващо светлина във всички посоки вечно жилище. В действи­телност индивидуалната душа е само час­тица от определена енергия на Върховния Бог, заемаща междинна позиция. Като така­ва тя е способна да се обърне и към двата свята. Душата се различава от Абсолютно­то Същество както по количество, така и по качества. Тя е напълно зависима от Него. С други думи Абсолютният Бог Кришна се явява господар, а душата, или джива, Му е подчинена и й e отредено да Му служи.
Тази връзка е постоянна и във всяко отно­шение е благоприятна за душата. При то­ва тя не чувства робска потиснатост, за­щото има право на свободен избор, а освен всичко придобива неизмеримо вътрешно бо­гатство. Свободата и индивидуалността на дживата не само не биват накърнени, но на­истина процъфтяват, влизайки във връзка с Него. Индивидуалната свобода и интерес на отделните души са неразделна част от тези на Абсолюта. Затова, достигайки до та­кова идеално съществуване, те се намират у дома си, подобно на рибата във водата или на животните в естествената им среда. Свободата и всички останали качества на Върховната Личност са безкрайни и трансцендентални. Само с част от могъщество­то си те хармонизират относителните вза­имоотношения между живите същества.
Шpu гуру не е Върховната Божествена Лич­ност. Въпреки това, в него е представена напълно есенцията на цялата Божествена сила. Той е въплъщение на милостта и най- пълното и съвършено служене на Бога. Той е упълномощен от Него да помогне на всички объркани души да достигнат целта на свое­то съществуване. Затова гуру е Божест­веният посланик, който ни носи надежда за безсмъртие и радост в този мизерен и смъртен свят. Неговото появяване е най- благоприятното и щастливо събитие за страдащите души и може да бъде сравнено с изгряването на пътеводна утринна звезда в пустинята, която ръководи изгубените в необятната й шир пътници. Милостивите му ръце могат с един жест да пресушат потоците от сълзи, стичащи се от плачещи­те ни очи. По това той се различава от пат­риота или филантропа, които само задъл­бочават нашето страдание с напразните си опити да премахнат дълбоко вкоренена­та в душите ни болка. Те могат да се оп­риличат на некадърен лекар, който с голям ентусиазъм лекува злощастен пациент.
О, паметен ще е денят, когато тази нещаст­на душа ще осъзнае безпричинната милост на Шри Гурудева!

За автора


Шрила Бхакти Ракшак Шридхара Дев-Госвами Махарадж е уважаван духовен учител от учителската последователност, предвожда­на от Шри Чайтаня Махапрабху и е основател-ачария на светия храм на чистата пре­даност в Навадвит, Западен Бенгал, Индия, известен като Шри Чайтаня Сарасват Мат. Основан от Шрила Шридхара Махарадж през 1941 г, този свят храм се превръща в най-съкровено място за поклонение за преданоотдадените от цял свят, които искрено же­лаят да влязат в божествената земя и да се отдадат на Абсолютното Добро. Неговият прочит на свещените писания се приветс­тва от летописците на духовна Индия не само заради енциклопедичните му знания, но и заради неоспоримата му прозорливост на искрен коментатор на архивите на свещени­те съкровища, разкрити от древните свети учители на Изтока. Той е несравним пророк, който извлича същината и скрития смисъл на Писанията по един вечноразвиващ се, ди­намичен и жив начин.
През 1985 г., три години преди заминаване­то му от този смъртен свят, Шрила Шридхара Махарадж изпълни едно свое съкровено желание, хранено в сърцето му повече от четиридесет години. Той удостои със све­тия орден на санняса своя най-любим, близък и най-старши сподвижник Шримад Бхакти Сундар Говинда Махарадж. Шрила Шридхара Махарадж, известен със своя остър ин­телект и духовно виждане, можа да прозре огромната нужда от тази мисия в бъдеще. Затова той посочи Шримад Б. С. Говинда Махарадж за свой наследник ачария-президент на своята Мисия, Шри Чайтаня Сарасват Мат и нейните клонове.

Произношение на по-често срещани санскритски символи


За по-добра четивност в текста на книгата не са използвани специализирани диакритич­ни знаци за обозначаване на специфичните санскритски звуци. По този начин имената и термините могат да бъдат четени без предварителна подготовка.
В санскритските стихове, обаче, е запазен автентичния вид на текста. Следващите опростени напътствия за произношение, ще дадат възможност на хора без знания по санскрит да произнасят думите от сти­ховете правилно.


Останалите символи може да се четат както на български език.
Превод от английски език Браджа Ишвар дас


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница