Завръщане у дома. Вътрешно удовлетворение Шрила Бхакти Ракшак Шридхара Махарадж
Изтегляне 0.96 Mb.
|
Свързани:
Звуковият Поток на Създателя който е средството за завръщане на душата у Дома 11
- Навигация на страницата:
- Да се трудиш от любов
- Прибиране у дома
- Земите на Красотата
| В търсене на решение
Избрано от записани беседи с Шрила Б. Р. Illpuдxapa Махарадж Естественият принцип на живота е да спасиш себе си, да станеш безсмъртен, да преодолееш невежеството и да бъдеш щастлив. Нашето съществуване е застрашено във всеки момент тук, където живеем. Невежеството заплашва да покрие знанието ни. Винаги има опасност да бъдем застигнати от нещастието. Това са нашите постоянни врагове. Те са вродени и неспирно ни заплашват. Трябва да се борим и по научен начин да открием как да се освободим от тях. Те застрашават настоящото ни съществуване, истинското ни знание и естественото ни чувство за щастие. Когато се сдобием с правилното решение, всички въпроси ще изчезнат. Това, което ни се струва почти невъзможно и немислимо като решение, откриваме в древното писание „Шримад Бхагаватам“10 Подобна степен на развитие е възможна, но каква е тя? „Бхидяте хридая-грантхиш“ - това означава, че при достигането й всички връзки в сърцето ни ще бъдат освободени. Сърцето е изпълнено с различни привързаности. Обвързваме себе си с тази или онази идея, с хиляди идеи. Напълно сме свързани с мисли като: „Aз харесвам това. Aз харесвам онова“. Но съществува специфичен тип познание, което може да се спусне вътре в нас и да способства за мигновеното освобождение на сърцето ни от всички тези привързаности. Внезапно можем да открием, че много от привързаностите не са ни нужни; нека се освободим от тях. Те са наши врагове. Ние сме ги мислили за приятели и сме искали да се обвържем все повече с тях. Скъсайте с тях! Те не са ни приятели, те са наши врагове. Следователно всички обвързаности на сърцето ни трябва да бъдат прекъснати. „Бхидяте хридая-грантхиш“ - това е първият етап: да се избавиш от оковите на дейността - карма.11 Следващата степен е нивото на познанието, „чхидянте сарва-самшаях“-. съществуват толкова много съмнения, съмнение след съмнение, но точно както мъглата изчезва, така и всички те ще бъдат разсеяни. Съществува такова ниво: позиция, освободена от всички съмнения. Упанишадите12 казват същото: Хубаво е нещата да бъдат изследвани, но изследвайте като разумен човек и по подходящ научен начин. Търсете! Търсете специфичното, което се равнява на търсенето на всичко. Започнете да търсите онова, което би решило целия ви проблем. Тичате след едно или друго, след различни желания: едно, второ, трето - сложете край на всички тези луди идеи. Търсете само онова едничко нещо, което ще ви донесе пълно удовлетворение. Възможно е. „Ясмин гяте сарвам идам вигятам бхавати “ - ако достигнем това единствено състояние, бихме узнали всичко. Достигнем ли го, всичко ще бъде постигнато. Възможно ли е? Да. Развием ли такава вяра, тогава тя е истинска: това е шраддха13 Да, възможно е, защото съществува централна истина. Ако узнаем нея, всичко ще познаем. Ако постигнем нея. всичко ще бъде постигнато. Така че ако искате да бъдете ученици, изучавайте нещо с абсолютни качества. Изучавайте нещо цялостно, а не отделни парчета. Търсете цялото, концепцията за целостта. Тя би ни довела до разбирането за една управляваща полярност, до хармоничното единение, до единността на цялото: би ни довела до идеята, че съществува позиция, от която цялото ни разбиране е ръководено и напътствано. Единствен в цялото, Бог е неговият господар и ако аз опозная този Единствен, би следвало, че ще познавам и цялото. Трябва да търсим Господаря на съзнателната равнина. Почти всичко зависи от съзнанието. Външните усещания и възприятия - всички те зависят от съзнанието. Едно „нещо“ е такова благодарение на възприятието ни за него, посредством очите ни или посредством досега ни. Всичко, до което се докосваме в света, е сбор от възприятия и усещания и всичко това почива на съзнанието. Следователно ние трябва да търсим Господаря, Краля на съзнателния свят. Нямаме друго задължение в този материален свят, освен да търсим първопричината на всичко. В различните етапи на живота съществува градация на тази причина, докато постепенно се издигнем до земята на красотата и любовта. Трябва да се оттеглим там, да се върнем обратно вкъщи, да се завърнем при Бога. Да се върнем към центъра, вкъщи - не е достатъчно само да осъзнаем. Съзнанието е само част от пътя. Точно както, тръгвайки на дълго пътешествие, ще видим толкова много страноприемници край друма, така и съзнанието е някъде по пътя ни към страната на любовта и красотата - земята на Кришна14. Най-напред дойде, за да ни посочи нашия истински интерес с думите: „Ти не познаваш собственото си сърце. Ти си чужденец по отношение на собственото си сърце и неговите желания. Съществува съкровище дълбоко в сърцето ти - опитай се да го откриеш: премахни чуждите за сърцето си неща и ще откриеш, че то е храм на Бога, на Кришна. С помощта на подходящо ръководство потърси своето сърце и ще откриеш, че Кришна е там. Това не е чуждо нещо за теб. Всяко сърце е храм на Бога. Това е твоето вкъщи, това е твоят дом. Върни се при Бог, върни се у дома“. Да се трудиш от любов Представата, че трябва да се трудя, за да живея, е много унизителна. Aз трябва да живея, трябва и да се трудя; това е голямо безчестие. Затова древните учени са търсили състояние, в което можем да живеем, без да се налага да страдаме, където можем да живеем лесно и без болка. Те започнали да се стремят да открият или да създадат такова положение. Понякога наишкарма, или животът без карма, получава голямо одобрение сред обществото. Всички искат да съществуват без проблемите на усилието. Затова и капиталистите използват компютри и толкова други машини на мястото на човешката работна ръка. Трудът на хората е едва ли не толкова неуместен, че капиталистите искат да го елиминират. Древните учени понякога били прекалено заети с това да търсят социална позиция за всички души, в която те да могат да живеят без труд, без карма: наишкарма. Те стигнали до заключението, че себереализацията може да бъде постигната чрез пълно оттегляне. За да подкрепят тази концепция, те считали, че Буда и Шанкара са дошли да донесат избавление, посочвайки, че съществува такава степен самадхи15 - нещо подобно на това, което ние чувстваме в дълбок сън. Те описвали, че ако успеем да достигнем това равнище на бездействие, ще живеем щастливо и без никакви проблеми. Шукадев Госвами се съгласява: „Да, наишкарма присъства“. Но в „Шримад Бхагаватам“ той разкрива нов аспект на наишкарма: „Вие казвате, че работата е болезнена по своята същност, напразно усилие. Казвате, че трудът е безполезно хабене на енергия. Но сега аз ще ви дам един идеал за живот, в който няма никаква загуба. Вие ще се трудите, но без да прахосвате енергия“. Служенето на Бога не е усилие. То дава, подхранва. То не изтощава силите ти, а ти дава още и още от тях. То е животодаряващо. Чистото служене е даряващо живот, а не отнемащо живот; служенето на Бог не погубва жизнеността, а напротив, дарява нова и нова. Всичко е тъкмо обратното във вечната равнина, особено в Голока16 - там всичко е труд от любов. Ако не се трудят, обитателите на Голока се усещат сякаш гладни, но когато са заети в служене, те приемат себе си за добре нахранени. Служенето е като храна. То не е изтощително, не съсипва. Следователно нашият стремеж не би трябвало да е толкова към знание, да научим всичко, но по-скоро да е насочен към това как бихме могли да сме от полза в името на най-висшата функция: служенето. Служене. Не се страхувайте, че служенето ще изчерпи енергията ви. Служенето дарява с живот. То ще ви даде така необходимата ви храна. Ние трябва да разберем, че да сме слуги на Бога, на Кришна, е най-достойната позиция. Всичко, което е срещу този идеал, е безчестие. Единственият принцип в живота на човека е да разбере и приеме позицията си на подчинен на Абсолютната истина. Да признаеш това, което е вярно и истинско, и на тази основа да напредваш в живота си, не е безчестие. Да разбереш присъщата си позиция и задължения и да ги изпълняваш - това е животът на един доблестен човек; да приема истината. Онова, което се счита за недобро, ще бъде отстранено много скоро. А това, което наистина е за наше добро, ще се увеличава. В момента вие имате изкривено схващане за собствения си живот. Умът, интелигентността и експлоатирането на различни видове енергии - всичко това е фалшиво. Онова, което е подправено и фалшиво, ще бъде премахнато от живота ви. Той ще се пречисти и истинската ви душевност ще се покаже на повърхността в цялата си дивна, невероятна чистота; тогава ще откриете, че в предаността си с радост се докосвате до Свръхдушата, до Свръхпознанието. Ще срещнете истинското познание - чистото, лично познание с всички негови аспекти. От каквото и да сте привлечени сега в този светски живот, то ще бъде пренесено. Ще откриете истинската любов. Понастоящем Вашата обич и привличане, любовта ви, не са насочени в съвсем правилната посока, но те ще намерят своето подходящо място и присъщата си позиция. Там ще открият специална подкрепа и ще бъдат упътени към вярната посока. Това е предаността. Прибиране у дома Предаността е над всичко. Шаранагати17, отдаването, е най-ценното съкровище на всеки от нас. Ако се отдадем на Бога, Той може милостиво да разкрие името си пред нас. Едва тогава ще бъдем способни да Го познаем. В Упанишадите е казано: „ям еваиша вринуте тена лабхях": „Този, пред когото Той избере да се разкрие, той ще може да Го познае“. И обратно, никой не може да познае и разбере Бога без Неговата воля. Той има пълното право да избира да не бъде излаган на показ този или онзи. Той е толкова велик, че може да стори това. Не пожелае ли да се покаже, никой няма да може да Го познае; когато и да пожелае да разкрие Себе си пред някого, той ще може да Го познае. Такава е Неговата позиция. По поръка на неговия Гурудев18 - Девариши Нарада - творбата „Шримад Бхагаватам“ била поднесена от Ведавяса19 като заключение на неговите учения. След като дава Ведите, Упанишадите, Пураните, „Махабхарата“, „Бхагавад Гита“ и други, последният принос на Ведавяса към кръга на писанията бил „Шримад Бхагаватам“. И посланието на „Шримад Бхагаватам“ е, че красотата е над всичко - не знанието или справедливостта. Милостта е над справедливостта. Обич, любов, красота, очарование, хармония - те са над всичко останало и тази абсолютна идея за окончателната реалност е разбирането за Кришна. Красотата е над знанието и силата. Знанието е над силата, а над знанието е красотата, очарованието, любовта. Тя е най-висшата. „Шримад Бхагаватам“ заявява; „кришиас ту бхагаван сваям“. „Кришна концепцията за Бов с най-изначалното схващане за Абсолюта“. Това е първото нещо, което отбелязва „Шримад Бхагаватам“; „Богът, който е Красота, е над всичко останало. А под Него са благоговението, почитта, властта и др.“. Махапрабху Шри Чайтанядев също ни насочва: „Вървете към красивото, към Красивата Реалност - Той е най-висшето, което можете да постигнете. Не копнейте нито за сила, нито за знание, но жадувайте да служите на Прекрасния и тогава ще бъдете приети и ще получите достъп до Неговите земи“. Това е най-висшата реализация. Не хабете енергията си, като се впускате в преследване на други цели, вървете право напред. С помощта на общуването със светците приемете името на Бога и се стремете да вървите право напред към Кришна концепцията за Бога. Кришна съзнание е нашето най-голямо постижение; това е, което ни завещават Чайтаня Махапрабху и „Шримад Бхагаватам“. Шри Чайтаня Махапрабху препоръчва: „Не си губете енергията за нищо друго. Вложете сили в Кришна разбирането за Бога“. Така ние се опитваме да напредваме в тази линия и в същото време молим нашите приятели да се опитат да приемат този начин на живот. Удовлетворението на живота за всяка частичка от съществуването ни може да бъде открито именно тук. Вървете към Всеобщото добро. Където и който и да сте, няма никакво значение. Поемете курс към съзнанието за Кришна. То е най-висшето удовлетворение в живота за всеки един. Необходимо е само да обърнете лицето си и да вървите към Него, и този Сладък Абсолют, Шри Кришна, ще ви приветства за добре дошъл. Това е посланието на Гаудия Ваишнавите20 Рупа Госвами21 описва Кришна по един научен начин: „акрила-расамрита-муртих“. Нашите сърца копнеят за удовлетворение и щастие по различен начин, а Той притежава различните вкусове екстаз. Всички видове раса22 са в Кришна и Той е олицетворението на всяка една от тях, така че всеки може да открие мястото си само при Него и никъде другаде. Той е Кришна. Цялото жадувано щастие е олицетворено от Него. Само Той може да каже: „Откажи се от всичко и ела при Мен, няма да съжаляваш. Ще откриеш своето най-върховно удовлетворение“. Никой друг никога не е изричал подобно нещо. Само Кришна го е казал и Махапрабху посочва: „Отиди директно там, не върви по никакъв друг път, върви право напред към съзнанието за Кришна - това е твоят дом“. Това е и лесно, но и трудно. Лесно е, защото е наша вродена склонност. Това е домът ни. Но сега сме далеч от него. То е мой дом, така че у мен има надежда, че някой ден все пак ще мога да го достигна. Мой дом е и аз няма да открия удовлетворение никъде другаде, трябва да ида там, но съм много далеч от този домашен уют. Трудно ми е - аз загубих тази земя. Простотата е първото качество. Ако наистина си простосърдечен, искрен, тогава не би могъл да не дойдеш автоматично при подслона на божествените лотосови нозе на Махапрабху, Шри Чайтанядев. Толкова е просто и естествено. Любовта е простичката истина, която би следвало да привлича всеки. Дори повече от обичайната любов, божествената любов ще привлече всички нормални хора, не би могло да бъде по друг начин. Нужно е само да си простодушен и непредубеден. Противоположното на това е единственото нещо, което ни държи далеч от дома, от Бог, в противен случай бихме се оказали в страната на всемирната любов. И „всемир“ не се отнася само до една определена част от вселената, а до цялата. Любовта извира от Абсолюта. „Съществува ли такъв глупец сред тленността на този свят, който не би обожавал Него, когото боготворят дори безсмъртните? Би било много странно, че изобщо може да съществува такъв човек, който би отбягвал подобно обожание само, за да понася вечните страдания на смъртността.“ Всичко е Неговата воля и най-голямото приключение е да търсиш Кришна, да търсиш корена на цялата безкрайност. Необходими са ни достатъчно кураж и подготовка, за да се изправим пред този риск. За да отидеш да изследваш Северния полюс или да изкачиш най-високия връх в Хималаите е нужна смелост, има риск; а какво да говорим за куража, необходим, за да откриеш Абсолютната причина на всичко. Нужна е вътрешна смелост, духовна смелост. Нужна е смела душа и решителността на дълбоката вяра. Нека разберем възвишения характер на вярата вътре в нас. Без електричество не бихме имали връзка с Луната и другите планети. Ръцете и очите нямат съприкосновение с тях. Вярата може да ни свърже с най-далечните неща. Всички останали способи се провалят. Вярата е съществена по пътя, тя не е част от илюзорността на ума. Целият ни ум е една измислица: той е източник на заблуди. Вярата не може да бъде открита там. Вярата е функция на душата. Ние дори не можем да видим какво е вътре в тялото ни без помощта на определени за това апарати. Чрез вяра, шраддха, душата може да достигне и види по-висшия свят. Чрез вяра можем да достигнем най-висшето, най-благородното нещо, не чрез ръцете си, нито чрез помощта на каквито и да било светски елементи. Земите на Красотата „Там, където всяка дума е песен, всяка стъпка е танц, а флейтата е най-скъп другар.“ Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|