ЧАСТ ВТОРА
В търсене на истинския ни дом
Нашият истински дом е изпълнен със свобода, повече комфорт и въобще с всичко хубаво, което можем да си представим. Той е мястото, където има естествена размяна на вяра, обич, привързаност. Той е невъобразим. Упанишадите ни съветват: „Не се опитвайте с настоящия си разум да изследвате невъобразимия за вас свят. Това ниво на съществуване е отвъд възможностите на вашите разсъждения. Там действат други закони. Познанията, които сте придобили с помощта на математически изчисления и заключения, се свеждат до точките, равнините и обемите, които изграждат заобикалящия ви свят. Понастоящем вие сте жители на триизмерния свят и дори представата ви за равнини и точки, които все пак можете да си представите, е ограничена и абстрактна. Как тогава бихте могли да разсъждавате за по-висши неща, за които не притежавате никакво знание? Начинът на живот и законите, които властват в духовната реалност, са ви напълно неизвестни. Как тогава бихте могли да ги подлагате на каквото и да е било обсъждане? Онзи свят притежава коренно различна природа.“
Ако вашето знание е ограничено до познаването на законите на водата, тогава как може да преценявате какво е въздухът? Подобно на това, ако познавате само законите на въздуха, как бихте могли да оцените свойствата на етера (пространството)? Затова не се впускайте в експерименти, чиято цел е да подложат на изследване във вашата умствена лаборатория обекти, които са отвъд капацитета на ума ви, защото това е неподходящо.
По-висши неща съществуват, но обикновеният човек в този свят не притежава знание за тях. В действителност ние имаме опит и някакво знание, но те се простират само до определена степен на дадено ниво от реалността. Затова не трябва да се осмеляваме да изчисляваме онова, което се простира отвъд възможностите ни за разбиране. Но онези, които действително имат личен опит от по-висшата реалност, ще дойдат при нас и ще ни дадат някаква информация. Тогава бихме могли да правим определено сравнение: ето например този човек има дадена опитност с етера и е написал това определено нещо; друг човек, който също има опит и е изследвал етера, го е описал по друг начин.“ Изучавайки техните проучвания, бихме придобили известна представа за същността на изследвания обект.
Аналогичен е и примерът, при който можем да съпоставим резултатите, постигнати от тези, които в своите научни търсения използват телескоп. В този случай ще видим, че опитът на един изследовател със собствения му телескоп се различава от опита на тези, които работят с друг вид телескопи. Взимайки предвид различната информация, която достига до нас и е получена при работата на всеки отделен изследовател с неговия телескоп, а така също и от различните опити, които той провежда, можем да достигнем до извода, че определени телескопи са по-мощни от други. Те от своя страна също биват превъзхождани от други, още по-мощни и т.н. От дадения пример става ясно, че все пак можем да получим някаква, макар и ограничена, представа, която ни дава възможност да сравняваме обекти отвъд обсега на нашите сетива, дори и без лично да притежаваме „телескоп“.
В писанията се обрисува природата на по-висшите неща, които се виждат с помощта на два вида „телескопи“ - умствен и душевен. Тази по-висша материя на познанието се владее от светците и ние трябва да потърсим помощ от тях, за да влезем в духовния свят. Понастоящем не сме в състояние да изпитаме лично този по-висш свят. По-късно обаче с помощта на светците и Писанията, когато се сдобием със собствен „телескоп“, ние ще можем да достигнем до такова по-висше преживяване.
„Да обърнеш внимание на света, в който жuвееш, е постъпка, достойна за уважение.“
Не оставяйте духа на аргументите да засенчи всичко. Аргументите не са най-висшият инструмент и затова не трябва да се прилагат навсякъде. Духовното царство е ачинтя - невъобразимо. Но все пак трябва да се опитаме да разберем тези теми в съответствие с нашите възможности, вяра и осъзнаване. И не само това - ние трябва да се приспособим към мисленето, че сладостта е сладка, а истината е истина, колкото и да ни е трудно, но в никакъв случай не бива да взимаме стандарт от настоящия си свят и да го прилагаме спрямо по-висшата реалност.
Ако един е сляп, а друг вижда, съвсем естествено е слепецът да потърси помощ от зрящия. Например ние сме слепи за това какво става в телата ни. Щяхме ли иначе да се консултираме е лекар? Той вижда процеси, които ние не можем. Затова се нуждаем от него - да ни постави диагноза и да ни назначи лечение. Съвсем естествено е тогава да изпитваме уважение заради помощта, която той ни оказва.
Сподели с приятели: |