Завръщане у дома. Вътрешно удовлетворение Шрила Бхакти Ракшак Шридхара Махарадж
Изтегляне 0.96 Mb.
|
Свързани:
Звуковият Поток на Създателя който е средството за завръщане на душата у Дома 11
| Гуру6 може да се оприличи на лекар специалист. Ще разберем неговите качества, когато видим, че това, което ни казва, е истина, а не някаква измислица, както сме предполагали до момента. Тази наша реализация зависи от степента, до която са се отворили очите ни. Ако някой е сляп, но се лекува при способен лекар, който може да му помогне, след известно време постепенно ще започне да усеща нещо и ще си каже: „Да, аз започвам да виждам. Сега вече имам някаква представа какво е това.“ От този момент нататък той няма да се интересува от спекулативните мнения на другите слепци по въпроса, защото сам ще притежава директна способност да вижда. С проглеждането си ще разбере, че лекарството, с което се е лекувал, е действително ефикасно.
Научното разбиране на нещата е нещо подобно. В зората на техническата революция, когато Фарадей е открил електричеството, много хора са му се присмивали и недоумявали: „Какво е това? Може би чисто научно любопитство? Каква полза можем да имаме от електричеството?“ Веднъж четох обясненията на Фарадей във връзка с демонстриран от него опит пред публика. Той генерирал електричество с машина и с помощта на получения ток местил късчета хартия. Виждайки новото му откритие, повечето от присъстващите почувствали някакво удовлетворение с изключение на една дама, която подхвърлила: „След всичко показано каква практическа полза можем да извлечем от вашата луксозна игра, г-н Фарадей?“ Фарадей отговорил: „Мадам, бихте ли ми казали тогава, каква е ползата от едно новородено бебе?“ Неговата идея била, че когато едно бебе се роди, ние трябва да се грижим за него, за да може после, когато порасне, то да приложи енергията си за нещо полезно. Подобно на тази дама някои смятат Божественото съзнание за лукс, мода или нещо като игра, която няма практическо приложение и не носи директна полза. Но когато Божественото съзнание започне да се проявява интензивно, тези, които го имат, ще започнат да възприемат всички останали дейности, колкото и очевидно важни да изглеждат на пръв поглед, като неща без реална стойност. Защо? Защото в края на краищата ние искаме да живеем. Ние не искаме да умрем. Да живеем е най-първата и основна необходимост за всички ни. Никой не може да отрече, че иска да живее, и не само да живее, но да живее щастливо, правилно и съзнателно. Нещо повече, ние искаме да избегнем всички страдания и тревоги. Затова, когато божественото съзнание се пробуди у някого, той започва да вижда ясно всичко, което го заобикаля. Това го подтиква да си зададе въпроса; „Защо всички тичат след вятъра в този материален свят? Защо след като всички искат да са щастливи, преследват някаква фантасмагория?“ Щастието никога не съпровожда смъртните неща. Затова сделката, която сключваме с този обречен на загиване свят, не може да ни донесе удовлетворение. По такъв начин само губим енергията си. Това, което успеем да заделим на една страна, се налага да изразходим в друга. Един мъдър човек не би трябвало да търпи подобно прахосване на енергия да бъде водещ принцип в живота му. Той би могъл да прозре наличието на друго ниво на съществуване. Той би видял, че не е част от този смъртен свят, който прилича на детска площадка за игра, и би почувствал: „Aз съм безсмъртен. Aз съм гражданин на вечния свят, но по някакъв начин съм се оплел в примката на този смъртен аспект на съществуването. Затова колкото по-бързо разхлабя връзката си с него, толкова по-бързо ще заема своята нормална позиция.“ Тогава той ще открие своята същност на душа, която изпитва чувства, може да възприема и принадлежи на друга реалност, различна от произвеждащия болка мизерен смъртен свят, в който понастоящем се е заплел. По такъв начин, с помощта на силата на своята реализация, той ще продължи да напредва по пътя към безсмъртното съществуване. Когато неопровержимите доказателства се изправят пред нас, ще се почувстваме сигурни. Тогава ще започнем да си мислим: „Сега аз действително виждам, чувствам и изживявам всички тези неща и разбирам, че те са много по-реални от света, който ме заобикаля. Той е пуст в сравнение с това, което изпитвам сега.“ Директна връзка на душата с Бог и със земята, където Той живее, е възможна. Светът, който понастоящем обитаваме, е подчинен на косвени възприятия. Тук възприятието минава най-напред през сетивата и след това през ума, за да можем най-накрая да придобием определена представа за заобикалящата ни реалност. При душата обаче такъв процес не съществува. Чрез нея ние можем да възприемаме всичко директно, без никакъв допълнителен инструмент. С помощта на микроскопа например виждаме едно нещо, а с невъоръжено око - съвсем друго. Така че има разлика. Посредством окото, ухото и другите си сетива получаваме дадена представа за заобикалящия ни свят. Ако просто спрем нашия „прогрес“, който понастоящем е насочен в негативна посока, ние ще можем да почувстваме - „О, значи това е природата на душата.“ Ние ще чувстваме непосредствено кои сме без помощта на какъвто и да било инструмент. Душата може да види себе си. Тя може да се концентрира и посредством интроспекция - вътрешно наблюдение, да разбере своята същност. Посредством процеса на себепознанието душата без никаква външна помощ ще проникне директно във всичките си възможни аспекти. Тогава тя ще познае света, към който принадлежи, и така ще спечели разбиране за по-висшата реалност. Намирайки се на позитивната страна, тя ще открие истината за себе си и ще възкликне: „Аз не умирам, аз съм безсмъртна.“ Материалното равнище на съществуване с мястото, където се намират заблуждението и объркването. Те обаче не съществуват в по-висшия свят. Ако някога достигнем до него, дори и частично, ние ще притежаваме ясна и истинска представа за нещата. Всеки, който на практика е осъзнал това, ще бъде убеден в неговата истинност и решимостта му да продължава да върви напред ще се затвърждава все повече и повече. Сократ например е чувствал, че душата е безсмъртна. Той толкова силно е вярвал в това, че не е обръщал никакво внимание на живота си в този материален свят. Той с пренебрежение се оттеглил от него, защото убеждението му, че душата е безсмъртна, било непоклатимо. Иисус също толкова силно е вярвал в Бога, че не е отдавал никакво значение на щастието и удоволствията на този свят. Затова и двамата със Сократ ги отхвърлили с пренебрежение. На този свят има толкова много неща, които остават скрити за изградените от плът очи, но които могат да бъдат видени с очите на знанието. Всички ще се съгласим, че с очите на знанието може да се види много повече. Съответно съществува и по-дълбоко виждане, чрез което можем да осъзнаем нещата по различен, по-обнадеждаващ начин: „Ела и виж!“ Окото може да не вижда, когато е покрито от катаракта7, но когато тази пречка е премахната, то отново придобива своята зрителна способност. Невежеството ни е подобно на катарактата, която ни ослепява. Зрението ни е повърхностно, но вътрешното зрение може да вижда много съдържания. Тези очи, подкрепени от очите на знанието, могат да виждат и проникват все по-дълбоко и по-дълбоко. Зрението само по себе си няма голяма стойност. Истинската стойност е в наблюдателя, чийто поглед прониква в дълбочина. И не всички са равни: има мъдри, по-мъдри и дори още по-мъдри. Има градация и наблюдателят ще вижда в зависимост от способностите си. Лесно е да видим, че сега сме жители на този смъртен свят. Ако се запитаме какво ни свързва с него, веднага ще си отговорим, че това е материалното ни тяло, което ни прави членове на заобикалящото ни общество. Ако се вгледаме по-дълбоко, ще стигнем до ума, който стои над грубото материално тяло. Извисявайки се и над него, ще достигнем до интелигентността, а отвъд нея се намира нашата душа. Ще открием, че светът, в който живеят душите, е вечен и душите също са вечни. Оттам можем да започнем да търсим Свръхдушата, от която произлизат всички наши мисли. Тя е оприличавана на слънцето, което е извор на всички светлинни лъчи. Веднъж откривайки лъч светлина, можем да доближим слънцето - източник на всички лъчи. Подобно на това, знаейки, че представляваме частици съзнание, бихме могли да достигнем до света на свръхсъзнание, свръхзнание и свръхсъществуване. Така можем да напредваме към първопричината на нещата, от която произлиза всичко. Но не бихме могли да напредваме в тази посока, следвайки собствените си хрумвания или злоупотребявайки с правото си на свободна воля. Абсолютно задължително е да приемем помощта, която ни се оказва от по-висшата реалност. Тя идва при нас в лицето на гуру. Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|