Завръщане у дома. Вътрешно удовлетворение Шрила Бхакти Ракшак Шридхара Махарадж
ЧАСТ ПЪРВА Страната на отдадеността
Изтегляне 0.96 Mb.
|
Свързани:
Звуковият Поток на Създателя който е средството за завръщане на душата у Дома 11
| ЧАСТ ПЪРВА
Страната на отдадеността Моля ви, слушайте внимателно какво ще обясня. По научен начин ще се опитам да изясня същността на тази тема, без да се опирам на каквито и да е било религиозни идеи. Преди всичко е наложително да разберем, че светът, в който съществуваме, е изграден от три сфери: на материално забавление, отречение и себеотдаване. Понастоящем ние, в по-малка или в по-голяма степен, се намираме на равнището на забавлението. Земното забавление по своята същност е експлоатация, без която никой не би могъл да съществува на това ниво. „Тези, които имат ръце, живеят за сметка на meзи, които нямат ръце. Четириногите животни съществуват от тревата и най-различните други растения. По-големите живеят за сметка на по-малките.“ Всичко в заобикалящия ни свят е изпълнено с живот, но без експлоатация никой не би могъл да осигури съществуването на тялото си в него. Това е природата на измерението, в което се намира експлоатацията. Според третия закон на Нютон на всяко действие съществува равно по сила и противоположно по знак противодействие. Експлоатирайки, ние взимаме заем и за да го погасим, ще трябва да слезем надолу. Затова в заобикалящия ни свят на експлоатация ние сме свидетели на това, как толкова много дживи (души) се движат нагоре, после надолу, очаквайки новия си подем или поредно падение. Обществото се опитва да експлоатира всичко и всички до краен предел. Непрекъснато сме свидетели на това как във всяка житейска област всеки се опитва да живее за сметка на другите. Без това животът в описаното ниво на съществуване е невъзможен, тъй като експлоатацията е неговата природа. Будистите, джайнистите, последователите на Шанкара, а и много други се опитват да се измъкнат от примката на експлоатацията и да достигнат до живот, където тя не съществува и следователно няма действия и съответните им противодействия. За да избегнат действието и противодействието, те се опитват да разберат същността на отречението. В своите търсения те достигат до схващане, което го определя като състояние подобно на сън без сънища, наричано самади. Това е състояние на пълно оттегляне от обективния свят и преминаване на субективно равнище. Така, като не позволяват чувствата им да се проявяват на по-ниското ниво на съществуване, те винаги остават в субективна позиция спрямо него. Както бе казано, такова състояние наподобява сън без сънища. За разлика от тях ваишнавите, или тези, които служат на Върховната Божествена Личност, са на мнение, че има друг свят, изцяло подчинен на себеотдаването. На нивото на земната реалност всяка частица иска да експлоатира творението. На нивото на себеотдаването е точно обратното. Там всеки елемент от творението се стреми да му служи. Ключът за постигането на този живот е да служим на Центъра. Това е обяснено в „Шримад Бхагаватам“1 с помощта на аналогията, при която се поливат корените на едно дърво: Във Ведическата литература ние също откриваме, че се казва: „Опитай се да откриеш този, след опознаването на когото, всичко ще ти стане ясно.“ Съществува една централна точка. Когато я опознаеш, ще си разбрал всичко; когато я достигнеш, ще си постигнал всичко, което може да се постигне. Целият смисъл на съвета, който ни дават Ведите, е да се опитаме да открием този Център. Затова се опитайте да достигнете до Него. В началото някои може да си мислят, че това е смешно твърдение. Те биха се учудили, задавайки си въпроса: „Какво е това, което, като го опознаеш и достигнеш, си разбрал и придобил всичко? Само луд човек може да твърди подобно нещо.“ За да се помогне на тези хора да разберат за какво става дума, в „Шримад Бхагаватам“ се дава прост пример с поливането на корените на едно дърво. Той може да послужи за аналогия с природата на Центъра. Поливайки корените на дървото, хранителните сокове достигат до всяка негова част и го изпълват с живителна сила. Друг подобен пример е процесът, при който поставената в стомаха храна поддържа съществуването на цялото тяло. Затова, ако служим на Центъра, ние служим на всички и всичко. Това е възможно и за да го постигнем, трябва да влезем в света на себеотдаването. Затова, избягвайки както световете на експлоатацията, така и тези на отречението, вие на всяка цена трябва да се опитате да проникнете в света на себеотдаването. Вашата атма, истинската ви духовна същност, е част от неговата красива реалност. Тя представлява истинския свят, докато това, в което понастоящем се намираме, е негово изкривено отражение. Истинският свят се намира там, където всяка частица се отдава в служба на цялото, представено от Центъра, подобно на всеки атом в здраво тяло, който работи за благополучието на цялото тяло. Ако атомът работи сам за себе си, той експлоатира всичко до краен предел. Такава самостоятелна дейност за собствен интерес е определено лоша. Всяка част от тялото и всеки негов атом трябва да се трудят за благополучието на цялата система. И понеже Център съществува, под негово ръководство това може да стане. А каква е позицията на Центъра? Тя е спомената В „Бхагавад Гита“2: Кришна казва: „Изостави всички свои задължения (дхарма) и просто Ми се отдай.“ Сега искам да представя тази концепция под друг ъгъл. Известният немски философ Хегел е поддържал теорията за перфекционизма. Неговата идея е: „Абсолютната Истина, която е Основната Причина на всичко, трябва да притежава две качества. Тя трябва да е от себе си и за себе си.“ Моля ви, опитайте да се концентрирате върху смисъла на тези думи. „От Себе си“ означава, че тя е причина за собственото си съществуване, т.е. нищо друго не я е породило. Ако тя беше създадена от нещо друго, тогава то щеше да бъде от първостепенна важност. Затова, за да притежава качествата на Абсолют, тя трябва да бъде анади - вечно съществуваща и несътворена от нищо друго. Абсолютът трябва да притежава това качество. Следващата Му характеристика е, че Той е „за Себе си“. Абсолютът съществува за собственото Си удовлетворение, а не за това на някой друг. Ако Неговото съществуване беше с цел задоволяването на някое друго същество. Той щеше да заема второстепенна позиция след тези, които биха били от първостепенна важност и на които Той би служил. За да бъде Абсолютът такъв, е необходимо да притежава тези две качества - да е първопричина за собственото Си съществуване и да съществува, за да удовлетвори Себе си. Или по друг начин казано, да служи на Своята собствена цел. Така че Абсолютът е от Себе си и за Себе си. Ако някоя сламка помръдне, това става, за да служи на целите на Абсолюта. Всичко, което се случва, е с единствената цел да Му донесе удовлетворение. Ние трябва да разберем, че истинският живот е потокът на Неговата лила или Неговите Забавления. Понастоящем, ръководени от лични интереси (семейни, държавни, хуманитарни и т.н.), ние се намираме встрани от Него. Но поглеждайки от гледна точка на безкрайността, ще разберем, че нашият отделен интерес, за който всички понастоящем работим, е само една безмерно малка частица от Абсолюта. Когато независимо от нищожната си природа отделните ни лични интереси се сблъскат, ние попадаме в беда. За да избегнем това, трябва да изоставим „специалните“ си интереси. Излизайки по такъв начин от състоянието си на объркване, ние трябва да се опитаме да заемем позицията си на частици, работещи за каузата на Цялото. Заключението, което Кришна дава в „Бхагавад Гита“, е „ сарва-дарман паритяджя“ - „изостави всички задължения, които смяташ, че трябва да изпълняваш“ и „мам екам шаранам враджа“ - „се отдай на Мен“. „Аз ще те спася от всички неприятности, които можеш да си представиш.“ С други думи, вие трябва да не забравяте да бъдете предани на Центъра. Понастоящем всичките ви индивидуални действия са ръководени от личен интерес. Затова спрете да се отъждествявате с него и се слейте напълно с интереса на органичното цяло. В живота виждаме, че ако някой полицай вземе дори само три рупии3 под формата на подкуп, за да удовлетвори собствените си интереси, ще бъде наказан. Но ако същият този полицай убие много хора в интерес на държавата, той ще бъде награден. Подобно на този пример ние трябва да знаем, че всичко, което правим за удовлетворението на Цялото, е добро, а дейностите, които извършваме за задоволяването на самите нас или за някакъв друг, страничен от Неговия интерес, ще бъдат наказвани. Например в сферата на индустрията ние нямаме право нито да взимаме подкуп, нито да предизвикваме стачки и по такъв начин да затваряме предприятия. Ако правим това, индустрията ще бъде разрушена. Така че нито експлоатацията, нито отречението могат да ни помогнат. Експлоатацията е очевидно нещо лошо, а след като нямаме право и да стачкуваме, заключението е, че отречението също не е нещо добро. В системата на органичното Цяло общият интерес е, който кара всеки да се отдаде на Центъра, представляващ и самото Цяло. Когато човек се храни, стомахът разпределя храната до всяко кътче на тялото в зависимост от неговата потребност. Такава е природата и на Ваишнавизма. Той представлява органичното цяло, а ние сме негови части. Ние притежаваме своите индивидуални задължения във връзка с цялото и в процеса на изпълняването им се състои нашето правилно себеотдаване към Него. Затова не трябва да слагаме храната в окото, носа, ухото си или където и да е другаде освен в стомаха. Само тогава тя ще бъде разпределена правилно из целия организъм и той ще бъде здрав. Всички ние сме частици от една цяла вселена и нашето задължение е да работим за Цялото. В това се състои нашата преданост, себеотдаване и предоставянето на съдбата ни в Неговите милостиви ръце. А как можем да постигнем това? Отговорът е: с помощта на свещените писания, многото светци и представителите на по-висшата реалност, които идват, за да ни отведат обратно в света на хармонията. Религията, представляваща най-висшата хармония, е дадена от Махапрабху Шри Чайтанядев. Той обяснява природата на преданата обич посредством „Шримад Бхагаватам“, който е всепризнатата творба, съдържаща неподправеното, окончателното заключение на свещените писания. Шри Чайтаня Махапрабху ни обяснява, че притежаването на енергия или сила не е най-висшето нещо - знанието стои по-високо. То притежава способността да управлява силата, като това може да ни донесе някакъв положителен резултат. Но по-нататък ние трябва да осъзнаем, че знанието също не е всичко на този свят. Над него стоят любовта и искрената привързаност, а те са най-висши. Нито знанието, нито силата могат да ни донесат удовлетворение. Това е по силите единствено на обичта. Милостта е по-висша от справедливостта, която съществува само където има нужда от закони и правила. В царството на Абсолютния Автократ, който е и Абсолютното Добро, и дума не може да става за съмнение в Неговата идеална същност. Той е Абсолютното Добро, Абсолютната Обич и Искрената Привързаност, които са нашият дом. Затова нека се върнем обратно при Бога, обратно вкъщи. А какво всъщност означава това „вкъщи“? То е мястото, където осъзнаваме, че сме заобиколени от доброжелатели. Там ние не се интересуваме от собственото си благополучие, но има много други, които ще се погрижат за нас. В действителност там цялото творение ще се грижи за нас. Това е характеристиката на атмосферата, която цари в нашия истински уютен дом. Това е мястото, където живее Абсолютът и където ние можем да се присъединим към преданото служене на Него, което представлява и най-висшата позиция за нас. Тогава ще можем да видим привързаността, обичта, хармонията и красотата, които съществуват там. Всички тези качества са близки помежду си и съставляват природата на Върховната Причина - Върховното Добро. Колко радостно е, че ние трябва да отидем там. До момента, злоупотребявайки със свободната си воля, по някакъв начин сме се движили встрани от правия път. Сега обаче сме повикани: „Елате у дома, обратно при Бог, обратно вкъщи, където се намира най-висшият идеал, където е земята на любовта.“ Това е краткото обобщение на цялата концепция за Кришна, която се съдържа в „Шримад Бхагаватам“ и „Бхагавад Гита“. Това е същата концепция, която ни е дал и Шри Чайтанядев. Шри Чайтаня Сарасват Мат4 и Цялата Гаудия Ваишнава Сампрадая проповядват единствено и само нея. Те казват: „Отиди при Центъра. Използвай живота си за пълно себеотдаване на Центъра, който стои над всички закони. Той е всемилостив, предан, любящ и красив.“ Такова е основното разбиране на религията ваишнавизъм, „Бхагавад Гита“ и „Шримад Бхагаватам“. Достигайки до него, ние преминаваме през кратката история на всички религиозни схващания, които включват в себе си теорията за експлоатацията, отречението и себеотдаването. Те представляват трите нива на съществуване, като нашата душа принадлежи към света на себеотдаването. Всички ние сме отдаващи се частици, които са злоупотребили с мъничкото свободна воля, която притежават, и затова сме влезли в света на експлоатацията. Буда, Джайн, Парешанат и други са помогнали на тези, които искат да се оттеглят от този свят. Те са им дали знанието как напълно да се освободят от примката на експлоатацията, която представляват действието и последващото го противодействие. Според тях след оттеглянето си от нея душата може да живее щастливо. Но за съжаление при предложения от тях процес остава възможността душите, които го следват, отново да попаднат в същия капан. Затова истински освободени души са само тези, които живеят в света на себеотдаването и са негови частици. И когато се опитаме да разберем какво хармонизира техните действия и поддържа съществуването им в истинската реалност, ще видим, че всички те работят за Цялото, което се представлява от Абсолютното Добро. Ние съществуваме, за да видим всички тези неща, и затова човешката форма на живот е толкова ценна. Като се възползваме от връзката си със садху, или светците, които са посредници на божествеността, ние трябва да направим всичко възможно, за да се измъкнем от оковите на сегашното си състояние и да влезем в земята на обичта, привързаността и себеотдаването. До този момент ние сме публикували много книги по този въпрос. Съществуват и редица стари писания, които също ни помагат да разберем правилно и в дълбочина всички онтологични5 аспекти на религията. Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|