Завръщане у дома. Вътрешно удовлетворение Шрила Бхакти Ракшак Шридхара Махарадж
Изтегляне 0.96 Mb.
|
Свързани:
Звуковият Поток на Създателя който е средството за завръщане на душата у Дома 11
| ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Себереализация Ценна придобивка е вътрешното удовлетворение, постигнато чрез пренебрегване на настоящата травмираща действителност, причинявана от заобикалящия ни свят. Тогава наближаваме зоната на душата. Истинската бхакти, или предана обич, е ахаитуки - безпричинна. Тя е причината за собственото си съществуване. Както е казал Хегел - реалността е от себе си и за себе си. Реалността не е нещо абстрактно. По-скоро тя е система, която съществува, породена от себе си. Тя е анади и ахаитуки - вечна, и нищо не може да я породи. Затова бхакти е причината за своето собствено съществуване. Такива са дефинициите, които са давани, за да ни помогнат да разберем какво е бхакти, преданата любов. Тя не е създадена от нещо друго, тя е вечно съществуваща, но е скрита от материалните ни очи. Необходимо е да дръпнем завесата, която ни пречи да я съзрем, и ще я открием. Тя съществува там в своята потенциална форма. С външна помощ тя постепенно и прогресивно ще се разкрие, подобно на пробуждането от сън. Анябинаша, карма, гяна, мимолетните ни желания и организираните ни опити за експлоатация, отречение или безразличие са различните обвивки. Трябва да ги отстраним, защото те покриват истинската ни същност и тогава бхакти ще изплува в цялата си древна слава. В съвременния свят, където дори знанието се използва за целите на експлоатацията, афинитетът и привличането към по-висшата истина са много рядко срещани. Науката, която е подчинена на експлоатацията, създава хаос. Например атомната енергия и още толкова много други научни открития са причина за сериозни опасения, че благодарение на тях светът може да спре да съществува във всеки един момент! По-нататъшното култивиране на такова знание е равносилно на самоубийство. Експлоатацията означава реакция. Затова, ако възприемем експлоатацията като основна наша дейност, резултатът ще бъде край на света - пралая и маха-пралая, или цялостно унищожение. Това ще стане независимо по какъв начин - дали чрез атомни бомби, или посредством някакъв природен инцидент. След него отново ще има сътворение - раждане и смърт, раждане и смърт. Всеки индивид отново ще се роди, а сетне пак ще умре; цялата слънчева система ще се роди и отново ще загине и така всичко ще се повтаря безкрайно. Ако искаме да се измъкнем от подобно оплитане в кръговрата на раждането и смъртта, трябва да напуснем света на сетивата. В „Бхагавад Гита“ и в Упанишадите е споменато: индрияни паранй ахур. В превод това означава, че сетивата ни играят основна роля в сегашното ни съществуване. Така е, защото, ако не бяха очите, носът, чувството за допир и т.н., за нас светът не би съществувал. Следователно ние имаме „нашия свят“, защото притежаваме сетива. В света на житейския опит сетивата са всичко, което имаме. После - индрийебях парам манах - умът е вътре в самите нас. А какво представлява той? Той е способността ни да избираме, „аз искам това, аз не искам онова“ и т.н. Неговият принцип на работа е да ни накара да харесаме или отхвърлим нещо, което е в обсега на възприятието на сетивата. Затова умът е по-важен от тях. Например, ако сме замислени, може да не забележим и дори да не чуем някой, който върви точно срещу нас, и дори да се сблъскаме с него. Тогава ще се извиним, казвайки: „О, простете! Умът ми беше някъде другаде и затова не ви видях.“ Следователно умът е център на сетивата и като такъв е по-важен от тях. Сетивата, които биват оприличавани на много врати в човешкото тяло, са по-важни от външния свят. Умът е по-важен и от тях, защото той възприема техните сигнали. Следователно без него те биха били напълно безполезни. След това - манасас ту пара буддхир - в тази възходяща последователност откриваме и друг принцип, който трябва да бъде изучен - това е буддхи, или разумът. Какви са неговите качества? Умът ще ни каже: „О, да, добре е за теб, вземи го.“, а разумът ще отвърне; „Не, не пипай това, то ще ти навреди. По-добре се възползвай от нещо друго. То действително ще ти е от полза.“ От този пример виждаме, че разумът е по-висшестоящият принцип, заложен у нас, и представлява възможността ни да избираме. И тогава - буддхер ях паратас ту сах - това, което е по-висше дори от интелигентността, е самата душа. Ние трябва да проследим онова, което съществува в самите нас. По-важни от околния свят са сетивата, по-важен от тях е умът, над него стои разумът, интелигентността, която е още по-фина и благонадеждна, а още по-висшестояща и по-важна от всички тях е дутата. А какви са нейните качества? Тя може да се оприличи на светлина. В свещените писания е даден пример за облака, които в лунна нощ засенчва Луната, но се вижда само благодарение на нейната светлина. Съставителят на Ведите - Вясадева, - казва, че атма е като осветяващата Луна. Или като Слънцето: облакът, който го е покрил, се вижда, осветен от слънчевата светлина. Така също атма (душата) е частица светлина в самите нас. Тя е в основата на нашето съществуване и затова с нейна помощ бихме могли да почувстваме какво представлява машината на нашия ум. Ако тази светлина се отдръпне от тялото ни, тогава то умира. Без нея губят смисъла си умът, интелигентността ни, възможността ни да избираме и всички други останали канали, чрез които събираме знания от външната среда. Тази светлина е атма - искра, която коренно се различава от всичко, което ни заобикаля. Душата е частица светлина, която принадлежи на свят от светлина, изграден от други души. Разсъждавайки така, отново наблюдаваме как съзнанието ни претърпява прогресивно развитие - от света на субективното към този на свръх-субективното. Или от душата (атма) към Свръхдушата (Параматма). Така както в материалния свят виждаме прогресивното развитие от етер към въздух, после топлина, вода, земя и накрая камък, в по-финия свят също има развитие: от интелигентността към душата, от нея към Свръхдушата, от нея към Свръхсвръхдушата. Така субективна страна на съществуването ни води към безкрайността. Тя е свръхсубективна. В своята теория за еволюцията Дарвин твърди, че всичко произлиза от материята. Според него дори в утробата първо се развива нещо материално, което расте, и от това нарастване на материята постепенно се появява знанието. Най-общо казано, той мисли, че съзнанието произлиза от материята. Последователите на божествената истина не вярват в подобно твърдение. Те казват, че съзнанието е всичко. То представлява океан, в който плува цялото съществуване. А това е субективна еволюция. Дарвин говори за обективна еволюция, докато свещените духовни писания казват, че всичко произлиза от субективната еволюция. Както твърди философът Бишоп Баркли: „ Умът не се намира в света. Светът се намира в нашите умове.“ Така че всичко плува в реалността на съзнанието. То предхожда и предполага всичко. Дарвинистите казват, че в началото е съществувала само груба материя - някаква вкаменелост. Но какво представлява тя? Вкаменелостта сама по себе си е вече определено схващане, а то е част от съзнанието. Затова ние смятаме, че съзнанието е най-истинският първичен субект. Каквото и да казвате, че е било в началото, преди него е съществувало съзнанието. В противен случай не можете да дадете определение за нищо. Според Ведическата Истина източникът на душата е Брахман или всепроникващият безличностен аспект на Абсолюта. Haд нея се намира Свръхдушата или Параматма. Материалните светове се развиват в тъмната страна на съществуването. Има обаче и светла страна. Тя е вечният свят, в който съществуват безброй дейности, които ни доставят радост. Те могат да се оприличат на вълните на океан от щастие и забавление. Така че трябва да разберем какво е нашето задължение в този живот и каква изключителна важност има човешкият живот; да се научим как да го оползотворяваме. Съществуват много религиозни мнения. Ние обаче търсим истината и за да я открием, трябва да намерим хармонизиращото решение, като ги изучаваме сравнително. В свещените писания се казва, че не бива твърде лесно да сменяме позицията си. Например командирът на една армия може да заповяда: „Не отстъпвайте от заетите позиции. Трябва да ги удържите дори с цената на живота си.“ Но когато настъпи подходящият момент, същият командир може да издаде нова заповед: „В атака напред!“ Подобно на този главнокомандващ свещените писания ни съветват: „Не се опитвайте да напуснете позицията, която понастоящем заемате. В зависимост от вашата карма (съдба) мястото ви е там, където сте се родини и където понастоящем живеете. Ако се опитвате да промените позицията си, има голяма опасност да попаднете в ръцете на нещастието. “ В същото време обаче сме съветвани, че когато се появи подходяща възможност, трябва да се възползваме от нея и да напредваме смело към Абсолюта. В „Бхагавад Гита“ се казва: „Не напускай лесно позицията, която заемаш в момента благодарение на своите предишни действия. По-добре за теб ще е да загинеш на нея!“ Но по-нататък Кришна казва: „Когато ти се открие възможност да тръгнеш в атака към Центъра, ти трябва да го направиш на всяка цена.“ Това е революционният метод. Има конституционен и революционен метод. Революционният е да поемеш целия риск да спечелиш или да загубиш всичко по пътя си към Абсолютната Истина. И ние трябва да направим необходимото, защото човешкият живот представлява най-добрата възможност. Само в тази форма на живот вие имате практическа полза от способността си да различавате и да взимате решения. Ако загубите позицията си и попаднете в животинския свят или в този на растенията, никой не може да ви каже кога отново ще имате възможността да взимате самостоятелни решения. Затова този човешки живот е изключително важен и ние не трябва да го пропиляваме в животински дейности; ахара, нидра, бая, маитдиа - ядене, спане, непрекъснат страх и сетивни удоволствия, защото можем да ги получим навсякъде. Вие може да изпитвате всички тези удоволствия в каквато и форма на живот да се намирате - в тялото на животно, птица, червей или насекомо. Но шансът да получите знание за природата на собствената си душа и за религията съществува само в човешката форма на живот и никъде другаде. Тези въпроси могат да бъдат обсъждани в обществото на светци, които с напътствията си ще ви помогнат да постигнете духовен прогрес и по такъв начин да спасите себе си. Но ако въпреки всичко злоупотребите с шанса, който ви се дава в човешката форма на живот, вие извършвате самоубийство или дори нещо още по-лошо! Вие ще сте самоубийци, ако сте получили това човешко тяло и не се опитате да си помогнете, като напълно се освободите от оковите на материалното съществуване. Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|