Здрави и щстливи деца чрез терапията на д-р Бах
Изтегляне 0.96 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- ПТИЦАТА, КОЯТО ЛЪСКАШЕ КРИЛЕТЕ НА ДРУГИТЕ
| Centaury Аз задоволявам своите нужди. Аз съм откровен към самия себе си. Аз съм отговорен за живота си. Аз стоя сам на краката си. Аз уважавам силата на своята воля. ПТИЦАТА, КОЯТО ЛЪСКАШЕ КРИЛЕТЕ НА ДРУГИТЕ В ятото всички летяха на голяма височина; само той, рибарът Пепино - не. Занимаваше се с това да поддържа чисти крилата на другарите си и от това се чувстваше доволен. Когато виждаше другите рибари да летят, това го изпълваше със задоволство и той си мислеше, че всеки има своята задача: ако трябва да летиш - лети, ако трябва да лъскаш - лъскай. Дори през ум не му минаваше, че и неговите крила са създадени за летене. Само една похвала от водача на ятото бе достатъчна, за да се почувства щастлив. Държеше в порядък четките и парчетата плат за лъскане, а останалите рибари от ятото му бяха измислили прякора Пепеляшко, защото всъщност Пепино беше слугата на групата. Един ден пристигна някаква величествена птица. Тя кацна плавно, а перушината й искреше във всички цветове на дъгата. Никой досега не беше виждал такъв рибар. Кой беше той? Пепино го попита дали би желал едно хубаво лъскане на крилата или фрикция на перата, но непознатият отговори: "Не, разбира се - аз дойдох тук, за да летя с теб." "С мен? Не, не - аз не мога да летя! Аз съм Пепино - този, дето лъска криле. "Да - онзи, на когото викат Пепеляшко, нали?" Пепино се натъжи и си помисли: "Изпълнявам си задълженията, жертвам се за цялата група, а този дори ми се подиграва!" "Виж какво, знаеш ли, че аз чета мислите ти? Не ти се подигравам, наистина те поканих да летим. Ти твърде лесно се обезкуражаваш. Кой ти каза, че щом имаш задача да се грижиш за крилете на другите, не можеш да използваш своите собствени?" "Но аз никога не съм го правил, много е трудно. Не, остави това." "Пепино, това е твоят шанс! Аз нямам време за губене, трябва да събудя толкова много други като теб! Побързай, оправи си крилете, както само ти знаеш и ела с мен да се качим на онзи склон. Ти ще летиш като всички рибари!" Пепино си беше стеснителен, а сега се чувстваше и уплашен, защото не очакваше подобно нещо. Все пак, ако трябваше да си признае истината... хм, да летиш всъщност, той често сънуваше че може да го прави. Сега не му оставаше нищо друго, освен да се реши да каже "да". Затова изду гърди и извика: "Искам да летя!" Докато се отправяше към склона, се появи Туоно, водачът на ятото, който го попита: "Пепино, можеш ли да ми оправиш перата?" Пепино се разтрепери: как да каже "не" на водача? След това забеляза благия поглед на Туоно - разбра, че и той искаше да го види най-после да лети и, без сам да знае как, събра смелост да каже: "Не, водачо, сега ще летя - може би по-късно ще ти помогна." Пъстроцветният рибар и Туоно си намигнаха взаимно: успяхме! Пепино разпери криле и 18 се издигна в полет... Това е свободата. 5. CERATO (ЗЪБНА ТРЕВА) Детето Cerato винаги пита дали направеното от него е добро, защото няма доверие в собствената си преценка. В училище жадува за непрекъснати поощрения от страна на учителя. Понякога създава впечатление, че е "глупаче" и не успява да бъде убедително, но всъщност не е глупаво, а само несигурно. То иска винаги да е в крак с модата, често имитира останалите и, вместо да излиза с предложения в игрите и в учението, винаги е зависимо от мнението на другите. В училище е склонно да изтрива непрекъснато онова, което е написало - дори когато е вярно. Много пъти може добре да отговори на зададения въпрос, но не смее да вдигне ръка, защото му се струва невероятно да знае. То се стреми да купува същите игри като тези на приятелите си или като онези, които предлага рекламата. Макар че сърцето му желае играчката-укрепление и фигурките-индианци, ще поиска последната видео-игра "като всички", защото не иска да се чувства различно. Cerato понася зле различието, възприема го като нещо негативно, а не като невероятно красиво и човешко. Ето защо накарайте тези деца да разберат колко хубава е индивидуалността и колко би било скучно, ако всички бяхме еднакви! Ето проблемът, върху който трябва да се работи настойчиво, за да възприемат тези деца ценността на собственото си съществуване, на индивидуалното си усеща за да се доверят на своя вътрешен глас и да бъдат свободни в своето мислене. Децата Cerato често са направо гладни за информация. Те искат да знаят всичко и търсят съвет от всички, но понякога по един нагласен начин - като прехвърлят собствения си избор върху другите. Cerato може да се приложи позитивно именно при деца, които непрекъснато променят идеите си, вечно се съмняват. В игрите и в приказките им обърнете внимание върху това, че по-голямата част от човешките открития са били направени, защото някой е намерил смелостта да следва своята интуиция. Използвайте примери, за да ги накарате да приемат ценното в индивидуалността, като цитирате техните герои, например: Робин Худ е правил това, което е смятал за правилно, а ако Христофор Колумб беше слушал съветите на другите, сега нямаше да пием кока-кола. Cerato Аз вярвам на собствената си преценка. Аз знам какво е правилно за мен. Аз вярвам на своята интуиция. Аз се уважавам достатъчно много. Аз имам смелостта да следвам своята интуиция. Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|