Здрави и щстливи деца чрез терапията на д-р Бах
ЕЛФЪТ ГАБРИО И ФЕЯТА НАДЕЖДА
Изтегляне 0.96 Mb. Pdf просмотр
|
| ЕЛФЪТ ГАБРИО И ФЕЯТА НАДЕЖДА Елфът Габрио беше много болен. Обикновено жителите на приказния свят не боледуват, но нали знаете, че - ако си го представим - едно нещо може наистина да се случи. Един ден Габрио падна от едно дърво и, след като кракът му беше в шина три месеца, си внуши, че вече никога няма да проходи. Така и стана. Вярно, след такова дълго обездвижване не беше лесно да проходи, но той не се и опитваше. Реши, че с него е свършено. Водачът на елфите му носеше отвари и мехлеми - Габрио ги използваше, но те нямаха никакъв ефект, защото той не вярваше, че ще оздравее. Не отиваше дори на тържествата и не ядеше почти нищо. "Габрио - канеха го другите - та ти не свириш с крака! Ела на тържеството на пълнолунието и ни посвири на флейта, ти се справяше прекрасно с този инструмент..." Ала той, дори когато се оставяше да бъде довлечен, не свиреше, не се смееше; изглеждаше, че чака само да умре - и точно така си беше. Една вечер, по време на тържеството на скакалците, един приятел го попита как тъй се е докарал до това състояние, защо не опита отново да ходи или поне да пее и свири. С плачевен тон Габрио отговори: "Нямам никаква надежда... никаква надежда" Като че ли беше изговорил магическа формула! До него се появи една огромна светлина и се чу продължително звънтене на камбанки и смях. Габрио отвори широко очи и видя едно прекрасно същество с дълги зелени коси и нежна усмивка, което каза: "Кой ме извика? Кой каза, че ме няма? Ето ме тук - аз съм феята Надежда, може би някой има нужда от мен." Сърцето на Габрио туптеше като барабан, а краката му... какъв сърбеж! Чувстваше огромно желание да покани феята на танц и... кой знае... може би да й каже, че я обича - но как да го направи? "Е, никой ли няма да ме покани да танцуваме?" Горката фея Надежда, какво разочарование! Ала в този миг краката на Габрио се решиха почти сами да се изправят и да подскочат към площадката за танци. Той се въртя в танц цяла нощ с Надежда и повече никога не я остави. 30 14. HEATHER (КАЛУНА) Това е цветът на детето, което се нуждае от възрастните. Аз наричам този цвят "искам ласки, но как да ти го кажа?". Детето Heather егоцентрично се опитва да привлече вниманието, но всъщност това не е егоизъм, а потребност. Нека не прекаляваме с чувството за вина - необходимостта не е каприз. Важно е да разберем това и да удовлетворим потребността. Това дете говори много, без да слуша другите; държи се повеляващо, настойчиво. Понякога се проявява като хипохондрик - разболява се, за да накара околните да го "забележат". В дадени случаи храната може да се окаже най-директният начин да бъдат подкупвани членовете на семейството - децата Heather или я отказват, или са прекалено лакоми, защото чрез "сладкишите", които заменят ласките, те запълват емоционални празнини. Обикновено тези деца ни изморяват, защото злоупотребяват с нашата енергия, но това е още една демонстрация на тяхното желание за нежност. Те трябва "да се хранят” c любов - иначе недостигът й се проявява, когато са възрастни. Състоянието им трябва добре да се контролира. Знам, че е лесно да отречете твърденията ми с аргументи от типа на: "Но как така недостиг на обич? След всичко това, което има! Та на него нищо не му липсва!" Но нека се замислим честно дали това е истината... или само нашето "алиби". Може би и ние самите имаме нужда от Heather... а ако нашата чаша е празна, не бихме могли да утолим жаждата на другите. Децата в негативно състояние Heather толкова настойчиво се стараят да привличат вниманието върху себе си, че дори стават малко досадни. Ако пият, го правят на големи глътки (обратно на децата Mimulus, които пият като врабчета), ядат по неприличен начин, играят свръхактивно и се изморяват след пет минути. Макар че имат голямо желание от компания, обикновено биват отбягвани от своите връстници именно заради техния начин да съсредоточават вниманието върху себе си. Искат, а не умеят да дават - и всичко произтича от това, че се чувстват лишени от нещо, което очакват да получат. За тези деца са подходящи игри, свързани с размяна, за да се научат да уважават нуждите на другите, а също и игри, при които има и размяна на нежности, на милувки: масажи с ръце или с топчици, "сляпа баба", за да могат да пипнат и познаят другия, скокове върху дюшек със съответните търкулвания и прегръдки. Имат нужда от приятели, много приятели, с които да се научат да поделят нещата. Нека не забравяме, че позитивният Heather е големият приятел, добрият и весел оптимист, който вечно търси радостта... а това, струва ми се, си е негово право по рождение! Не подценявайте идеята да добавяте Heather... почти винаги, защото с всяко свое поведение децата проявяват потребност да бъдат зачитани и изслушвани. Един цвят в повече няма да навреди, така че... "злоупотребявайте" спокойно с него. Heather е "най-детският" лек. Не забравяйте и детето вътре във вас самите - то е там и зове от години. Heather Аз се грижа за всички свои нужди. Аз съм един внимателен слушател. Аз съм винаги готов да помогна. Аз обичам да прекарвам времето си сам. Аз не смятам, че имам нужда от помощ. Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|