Здрави и щстливи деца чрез терапията на д-р Бах

Аз посрещам бъдещето с "Добре дошло".
ЕДОАРДО, КОЙТО НЕ ИСКАШЕ ДА ВЪРВИ НАПРЕД
Едоардо живееше в света на миналото. Той непрекъснато мъкнеше със себе си детските си снимки и си повтаряше: "О, какво хубаво, какво мило детенце." А обувките на Едоардо бяха вече номер 39... и той съвсем не беше детенце.
Верен на своите разбирания, Едоардо винаги навиваше часовника си така, че да изостава;
записваше филмите от телевизията, за да ги гледа по-късно; учеше малко, за да не научи докрай уроците си. Дори във влака сядаше в обратна на движението посока -така му се струваше, че може да се върне назад към детството.
Малкото приятели, които имаше, го наричаха Питър Пан, защото и той, като героят от приказката, не искаше да порасне. Само че приказният Питър изживяваше хиляди приключения, а
Едоардо - нито едно.
Дните му минаваха във въздишки над старите снимки и скъпия му биберон, в галене на старото му мече, цялото в кръпки; а в това време съучениците му ходеха на мач или на екскурзия със скаутите. Ала Едоардо не искаше да се отдалечава от къщи, от мама, от своите вещи. Той не желаеше да върви напред, а предпочиташе да гледа назад. Стигна дори дотам, че започна да си обува обувките с върха назад, а откъснатите листове от календара залепваше отново с илюзията, че времето ще се спре.
Мина по тези места Животът - и не позна Едоардо. Та как можеше да го познае, след като той живееше в миналото? Животът погледна момчето с любопитство и го попита: "Какво чакаш?
Какво търсиш в миналото? Та ти не правиш нищо, не живееш... Не се страхувай от настоящето,
нито от бъдещето - съществувам само аз, Животът! Ела в моите обятия!"
Едоардо се колебаеше, но усети, че Животът излъчва прекрасен аромат. Отначало само се наслаждаваше на уханието, а после щастлив се хвърли в обятията му и най-сетне се реши да порасне.
Като всички приказки и тази има добър край. Но какъв ти край? За Едоардо това беше само началото.
17. HORNBEAM (ОБИКНОВЕН ГАБЪР)
Когато сутрин децата не искат да се събудят и им е трудно да станат, замаяни са и даже се оплакват от болки в очите или в главата (защото вероятно са седяли твърде дълго пред телевизора или компютъра), Hornbeam ще им подейства като свеж възстановяващ душ.
Ако пък са вдигнали температура, Hornbeam, прибавен към Rescue, премахва тежестта в главата.
Когато в училище децата имат труден период и им е необходима повече умствена енергия,
за да изпълнят възложените задачи, ползата от Hornbeam е много голяма.
Това средство се препоръчва и тогава, когато човек се опитва да си намери собствено "пространство" или няма необходимата енергия да започне някаква дейност. Въобще, НогпЬеат е незаменим в моменти на умора.
Когато очите и главата болят вследствие на някакво прекаляване или когато ушите пищят след часове слушане на "хард" музика, компресите с Hornbeam и памук върху очите могат да помогнат за отнемане на напрежението.
Преподаватели, опитайте се да поставите малко Hornbeam в ъглите на класната стая, когато ви се струва, че учениците се туткат, когато са отпуснати и разсъсреточени, или в първите учебни дни след ваканцията, когато един енергиен тласък е просто наложителен.
Ако децата се оплакват от главоболие и знаете, че то е причинено от умора, настъпила след прекалена възбуда не им давайте веднага обезболяващи лекарства! Опитайте с Rescue и две капки
Hornbeam - ако е необходимо, давайте им ги дори през пет минути. Накарайте ги да легнат на тъмно и им прочетете една от творческите визуализации в края на книгата. Ако заспят - толкова по-добре; явно тъкмо от това са имали нужда.

Изтегляне 0.96 Mb.

Сподели с приятели: