Здрави и щстливи деца чрез терапията на д-р Бах

съм толкова ядосан? Какъв е този гняв, който нося в себе си, та той ме прави толкова яростен и лош? Дали пък не бих могъл да бъда един добър великан? Ама какви ги дрънкам - великаните винаги са лоши! Точка по въпроса!"
Това, разбира се, не беше вярно. Всъщност Гронко беше убеден, че и той може да бъде щастлив, но усещаше в себе си един великански гневен възел и се питаше кога беше започнало всичко това... Може би, когато се беше родила сестра му, великанката Гертруда, и всички й се радваха, повтаряйки колко е сладка... или вероятно, когато веднъж се надяваше Дядо Коледа да донесе и на него подарък, но не получи нищо?
Великаните не получават ласки, на тях не им се правят подаръци - те трябва да станат лоши,
а кой е най-добрият начин да се озлобят? Уж нищо кой знае какво не се случва, а ставаш лош. Да,
би искал обич, но не я получаваш и се ядосваш... това е номерът!
Гронко започна да плаче. Изуми се от самия себе си, защото един великан никога не плаче,
но се чувстваше добре - усещаше, че сълзите изличаваха болката му и стопяваха възела. Плака толкова, ама толкова много, че изтощен заспа и му се присъни, че е съвсем, съвсем мъничък; мама великанка го галеше и му пееше приспивна песничка; играеше си с котенца, а под коледната елха имаше много пакети, оставени от Дядо Коледа, с бележка, върху която пишеше: "На малкия
Гронко, защото е много добър!" Прочитането на това изречение, макар и на сън, го накара да плаче още повече. Неговите сълзи се стекоха до ливадата и накараха хиляди цветя в прекрасни багри да поникнат около него. Пристигнаха пеперуди и птички, които запяха. Гронко отвори очи и се усмихна на този толкова очарователен спектакъл - и всичката тази обич и нежност само за него!
Избърса си очите, издуха си носа и започна да гали едно зайче: беше свободен, беше се отървал от своята маска на лош.
Смеейки се, Гронко каза: "Сега липсва само Дядо Коледа!" Още не беше го доизрекъл и - макар че беше 15 юли - от обаците се появи шейна със звънчета и донесе на Гронко всички подаръци, за които си мечтаеше от малък. Приличаше на чудо, но чудесата се случват по-често,
отколкото предполагаме. Обичаме те, Гронко!
16. HONEYSUCLE (ОРЛОВ НОКЪТ)
Този цвят е за децата, които изпитват носталгия към дома - особено през първите дни в училището, или пък през прекарваната извън дома ваканция, когато искат да се върнат вкъщи.
Honeysuckle е за този, който иска да остане в миналото, който отказва да порасне. Лекът е полезен за децата, които - подобно на Питър Пан -не желаят да станат големи. Те може вече да са на тринадесет години, но все още да ходят на почивка с овехтялото мече.
Когато сме принудени да ги изпратим на лагер или при баба и дядо, Honeysuckle ще им помогне да изживеят ваканцията без прекалена носталгия. Това средство е полезно и в случаите,
когато юноши демонстрират инфантилно поведение, като отричат нормалния процес на развитие,
както и при деца, принудени да живеят в общности, колежи, или под наем при семейства, много по-различни от тях самите.
При такива деца е необходимо да се стимулира усещането за приемственост между различните периоди в живота. Трябва да ги приучим да свикнат с мисълта, че миналото има своя стойност, че спомените са важни, но може да се живее единствено тук и сега.
За да им помогнем да се откажат от биберона или да се разделят със старото скъсано мече,
ще прибавим Honeysuckle към Walnut за по-леко понасяне на промяната и за прекъсване на връзка с миналото без прекалена болка.
Внимавайте да не би вие самите да попречите на детето си да порасне. Да бъдеш свидетел на растежа на децата може да бъде не само хубаво, но и притеснително. Да видиш как децата порастват е не само хубаво, но и притеснително, ала нашето умение на родители и учители се състои именно в това да ги видим да растат, без да изпитваме каквото и да е съжаление: това е животът

Изтегляне 0.96 Mb.

Сподели с приятели: