ПОМОЩ! ДЕТЕТО МИ НЕ ЯДЕ!!! Като имаме предвид, че само в Третия свят децата умират от глад и като си припомним, че тази книга се отнася до децата, а не до юношите, та затова сме още далече от възрастта на анорексията 1 , нека ви кажа направо - не познавам случаи на деца, починали от глад, ако вкъщи има храна. В продължение на моите двадесет години работа в детските градини на Милано основният въпрос на майките и бабите беше: "Яде ли?" Та това не е проблем! Аз прескачах този въпрос и показвах хубавата рисунка, направена от детето им през деня... но те пак питаха: "Добре, ама яде ли?" Трябва да знаете, че яденето е най-мощното оръжие за изнудване, с което децата разполагат. Още от съвсем малки те забелязват това, когато при даването на първите солени кашички летят лъжички-самолети, дядото, преоблечен като "дух", свири на тромпет, включеното видео показва слончето Дъмбо и - ако си отворят малката уста и успеем из засада да вкараме една лъжичка каша - следват овации, подобни на тези на стадиона. За нас това е един истински стрес, а за тях е безплатен цирк, който се повтаря три или четири пъти на ден. Не е за изпускане да се види как дядото от сериозен директор на банка се превръща в клоуна Чарли само срещу малко глътната ка- шичка, която в крайна сметка винаги може да се изплюе - разливайки се в забавни заврънкулки - върху масата, върху стола, върху мама. Въобще малчуганите откриват, че моментът "кашичка" е ключ, който може да отвори много врати - и го помнят добре. Не искам да ви държа поучителни речи върху отношението на детето към храната, но може би все пак ще е по-полезно да ви пошушна някоя... хитрост. Играйте чрез цветовете и формите на храните. Понякога, ако ябълката има форма на лодка, тя по-лесно ще "доплава" до устата. Все пак, изберете нещата, които са приятни на малкия човек и не прекалявайте с предлагането на чушки, ако ги мрази, колкото и да са полезни, колкото и витамини да съдържат... Ако вие предпочитате броколи, яжте ги на воля, но ако детето обича повече тиквички (които вие ненавиждате) - дайте му тиквички. Освен това обърнете внимание на факта, че кубчета от сирене, шунка и моркови, нанизани върху дълга клечка за зъби, могат да се превърнат в очарователни "трикольорни шишчета". Да не говорим колко ще харесат на децата плодове, добре измити и нарязани с пластмасово ножче от тях самите - самият им вкус се променя, защото те вече съдържат тяхната енергия и тяхната фантазия! Уверявам ви, че няма да оставят нито едно парченце. (Помните ли колко вкусни бяха крадените череши от дървото на съседа? Не? Аз помня: бяха изключително сладки, много по-сладки от тези, които растяха на нашето дърво!) Сега ще ви разкажа в общи линии за онова, което се нарича "пиратско лапане" (може да е "разбойническо" или пък "гаменско"... по ваш избор). Първо се обявява, че днес няма да има обикновено хранене, а ще се лапа "по пиратски": в картонени чинии, вместо в порцеланови; забранено е да се постила покривка върху масата; разрешени са само цветни съдове, в които може и да се постави някоя маслина, три картофчета, една пица, нарязана на парченца или питки (все едно че са морски аперитив). После върху поднос (от картон, разбира се) се поднасят кисело мляко с плодове, канелени камъчета, пръчици от целина, моркови, копър, тук и там парченце шунка и две зарчета сирене, просто така, само за опитване. Дори тиквичките на скара, навити и набучени върху клечките за зъби (по подобие на героя в някой любим филм) ще са забавни хапчици. След унищожаването на всичките тези здравословни и вкусни неща ("на аванта"), децата трябва да бъдат убедени, че ужасно са нарушили правилата! Всичко се върти около това да се намали напрежението около проблема с храната. Ами ако детето яде прекалено много? Опитайте се да откриете защо. Възможно е да запълва потребност от обич, да търси начин да привлече вниманието ви, като стане по-обемисто. Не бива да чувствате вина от ситуацията. Една потребност не е обвинение - трябва просто да успеете да я задоволите. 1 Анорексия - психическо разстройство, водещо до сериозни деформации в начина на хранене. В резултат на различни душе вни травми, човек изгубва желание за живот и това се изразява в трайно подтиснат апетит и нежелание за хранене. Като следствие се достига да значително редуциране на телесното тегло. Обикновено се развива след 15-та - 17-та година от живота. Характерно е за млади момичета, при които се намесва и желанието да имат перфектно тяло. 62
Често механизмът е заложен още в най-ранните детски години. Помните ли преоблечения като дух дядо? И виковете на радост, че детето си е изяло всичко? Ето, то сега яде много, много... защо не му се радвате? А помните ли, че за да го накарате да слуша му купувахте по три сладоледа? Е, сега то само търси утеха в сладкишите! Впрочем, доста често и ние правим същото... Сподели с приятели: |