Земеделието в област бургас октомври 2013г. Съдържание

1. Активизиране на маркетинга на земеделските продукти с цел търсене на нови пазари.

2. Повишаване на конкурентноспособността на стопанствата и предприятията от селското и горското стопанство и хранително- преработвателния сектор.

3. Подкрепа за развитието на биологичното производство.

4. Повишаване на образователната и квалификационна подготовка на заетите в земеделието, изграждане на система за непрекъснато професионално обучение.

Цел 2:

Мобилизиране на потенциала на селските райони за постигане на балансирано социално и териториално развитие;

1. Силна подкрепа на селския, планинския, културно - исторически и медицински туризъм - база за устойчив и икономически възход на тези общини и по този начин на Бургаска област.

2. Създаване и държавна подкрепа на стокови борси, тържища и пазари, оборудвани с хладилници и съоръжения за първична обработка на продукцията:

- биологично произведени продукти/ плодове, зеленчуци, мед, млечни и местни продукти, био козметика/;

- традиционни специфични храни;

3. Създаване и подкрепяне на вече съществуващи групи и организации на производители;

4. Подпомагане организациите с качествено и професионално мнение, засягащо всеки един аспект от дейността им, включително при разработването на инвестиционни програми или план за признаване на групите производители.

- Обновяване на материално-техническа база и модернизиране на средствата на производство ;

- По-благоприятно и целенасочено подпомагане в рамките на ОСП 2014-2020;

- Развитие на системи за управление на риска;

- Облекчена данъчна политика в сектор „Земеделие";

-

- Облекчено финансиране от страна на банките за инвестиции в сектора;

- Спазване на добри земеделски и екологични практики за подобряване на почвеното плодородие;

- Прилагане на агроекологични мерки за опазване на околната среда;

- Участие на производителите в борсовата търговия за предпазване от ценови рискове.

- Непрестанно повишаване на компетентността и знанията на производителите, чрез участие в семинари, обучения и специализации за новите технологии;

- Използване на сортове и хибриди с висок биологичен потенциал, висока адаптивност и пластичност и устойчивост на абиотични и биотични стресови фактори;

- Прилагане на съвременни производствени технологии за повишаване на добивите и подобряване на качеството;

-Създаване на местни и национални снабдителни, кредитни, производствени, маркетингови, обслужващи и др. кооперативи на зърнопроизводители за повишаване на конкурентоспособността на отделния земеделец;

- Информираност на българските производители относно механизмите за борсова търговия, както адекватно и своевременно информиране за състоянието на пазарите на земеделски продукти.

• 
  Актуализиране на сортовия състав и структура за различните производствени направления;
  
• 
  Достатъчно атрактивно и баласирано финансово подпомагане.
  
• 
  Създаване на овощни градини на биологично производство на плодове като самостоятелно производствено направление.;
  
• 
  Подпомагане създаването на сдружения на производителите по овощни култури с цел организирано снабдяване с торове, препарати, консултации и др., проучване на пазара. Повишаване квалификацията на работната ръка и мотивацията за работа;
  
• 
  Създаване на консултативен съвет по овощарство към Областна управа с представители на местната власт, бизнеса и научни работници от Опитна станция по земеделие- ДП – Поморие, които да осъществяват политиката в развитието на овощарството в Бургаска област.
  
• 
  Подобряване координацията между производители и преработватели, между наука, производство и реализация
  

Основна цел на стратегията е да осигури ефективно развитие на лозарския сектор, да стабилизира пазара на винено грозде и повиши жизнения стандарт на заетото с лозарство население.

Да създаде най-подходящия пакет от икономически, социални и юридически мерки за възстановяване и развитие на лозарството в Бургаска област.

Решаването на много сериозните проблеми в лозарството да започне със създаването на лозаро-винарски фонд към МЗГ, което ще създаде възможности за финансиране създаването на нови лозови насаждения и производство на винено грозде.

• 
  Да се възстанови почти унищожената пепениерска база.
  
• 
  Да се работи по проблема за комасацията на земята и се създаде пазар на същата.
  
• 
  Да се улесни достъпът до кредити на земеделските производители.
  
• 
  Да се изградят сдружения между производителите в областта за защита на техните интереси.
  
• 
  Да се повиши качеството на агротехническите и растителнозащитни мероприятия при отглеждането на лозовата култура.
  
• 
  Осигуряване чрез дългосрочно ползване на подходящи за създаване на лозя от ДПФ и Общ.ПФ площи.
  
• 
  Възприемане на европейския модел за биологично земеделие и производство на “еко” вина.
  
• 
  Създаване на условия за стабилно развитие на селските райони чрез организиране на лозарски и винен туризъм.
  

• 
  Изграждане и поддържане на информационна база данни, съдържаща информация свързана с отглеждането на лозя, производството на грозде и вино.
  
• 
  Насочване на наличния в областта научен потенциал към изследвания с приложен характер.
  

Развитието на зеленчукопроизводството в Бургаска област ще има за цел да се задоволят нуждите на местното население и на туристическия поток. Броят на туристите може да се счита за равен на този на населението. Част от произведената продукция ще захранва преработвателните предприятия, а друга част ще бъде експортно ориентирана.

• 
  Насърчаване създаването на водни сдружения и модернизиране на поливните системи.
  
• 
  Актуализиране на сортовия състав и структура за различните производствени направления.
  
• 
  Снабдяване с посевен и посадъчен материал от качествени, автентични, обеззаразени семена.
  
• 
  Обособяване на биологично производство на зеленчуци като самостоятелно производствено направление
  
• 
  Възстановяване на старите и построяване на нови стоманено-стъклени и полиетиленови оранжерии в областта .
  
• 
  Подпомагане създаването на организации на производителите /по видове производства/ с цел по-ефективна реализация на продукцията, подпомагане от ЕС,организирано снабдяване с торове препарати и др., проучване на пазара на продукцията и производство на едри партиди с изравнени качества.
  

1. Ускоряване на генетичния прогрес и запазване на генетичното разнообразие в говедовъдството чрез продължаване на действието на схемите за подпомагане на развъдната дейност, актуализиране на средствата за развъдна дейност и диференцирането им спрямо извършваната развъдна дейност.

2. Налагане на стриктно изпълнение на развъдните програми от страна на развъдните организации като обновяване на материално техническата база в държавните станции по изкуствено осеменяване;

3. Развитие на планинско и полупланинско млечно говедовъдство чрез стимулиране на създаването на кооперативи и сдружения на производители на месо и мляко и стимулиране на модернизиране на фермите за отглеждане на говеда:

4. Развитие на специализирано месодайно говедовъдство

5. Осигуряване на целеви помощи за пренасочване на дребните и неефективно функциониращи млечни ферми към месодайно говедовъдство;

6. Стимулиране на изграждането на малки млекопреработвателни предприятия и производството на специфични продукти за съответния район, създаване на малки предприятия за бутиково производство .

7. Въвеждане на субсидии за отглеждане на

- говеда от специализираните месодайни породи;

- за трупове на месодайни говеда с високо качество;

- продължаване на националните доплащания по схемата за клане на говеда;

8. Съдействие на фермерите при кандидатстване по европейски и национални програми за подпомагане на млечното животновъдство в планинските райони, осигуряване на обучение на фермерите по прилагане на методите на биологично земеделие, изискванията на ЕС и маркетинга на екологичната продукция.

9. Осигуряване на нисколихвен финансов ресурс за инвестиционно кредитиране на животновъдството;

10. Създаване на регионални марки млечни продукти с високо качество и автентичен произход с предлагане на разнообразна гама по отношение на вид и опаковка.

11. Продължаване на дейността по ограничаване на производството на имитиращи млечни продукти и продължаване на работата по налагане на директните продажби на мляко и млечни продукти.

12. Създаване на преработвателни комплекси на местно ниво за гарантиране реализацията на произведената продукция, създаване на местните тържища и пазари за реализиране на продукцията от говедовъдството.

13. Възстановяване на загубените и разкриване на нови пазари за говедовъдна продукция, особено в съседните страни - Турция, Гърция, Кипър, Румъния.

14. Подобряване племенната структура на популациите от двете основни породи / ЧШГ и Кафяво говедо/, като се увеличи броя на контролираните и изкуствено осеменени крави.

15. На държавните и частни племенни стада, утвърдени от ИАСРЖ да се даде статут на племенни разсадници и се подпомагат финансово от държавата за извършваната племенна работа.

16. Да продължи субсидирането чрез ДФ”Земеделие” на племенните животни.

17. Да се подпомага организирането на фермерите в организации на производители за изкупуване и преработка на продукцията от говедовъдството.

Дейности за реализиране на целите
1. Подобряване на породната структура в млечното говедовъдство, като съотношението ЧШГ:Кафяво говедо да стане 70:30.

2. Разширяване на племенната база,т.е. изкуствено да се осеменяват 25-30% от поголовието млечни крави, което ще даде възможност да се увеличи генетичното разнообразие, да се произведат значителен брой бици и да се намали броя на нерегламентираните, нискокачествени мъжки разплодници.

3. Оползотворяване на огромните площи пасища в района Странджа и Сакар, развитие месодайно говедовъдство. Майчините стада могат да бъдат от местното сиво говедо и от породата Безрог херефорд и техни кръстоски. Така до известна степен ще се реши въпроса с пироплазмозата. Майчините форми трябва да се заплождат с бици от едрите породи за месо, Шароле, Блонд д 'Акитен, Белгийско синьо и др. Така ще се получат животни с висок интензитет на растеж, добре оползотворяващи храната, с високо качество на месото и труп отговарящ на изискванията на европейските стандарти.Това е и направлението, което се субсидира от фондове на Европейския съюз.

4. Обезпечаване на фермите със земя и пасища.

5. Стимулиране на създаването на кооперативи и сдружения на производители на месо и мляко.

6. Стимулиране на модернизиране на фермите за отглеждане на говеда: въвеждане на иновационни технологични решения в сградостроителството, използване на съвременна техника за хранене, доене и обслужване на животните, прилагане на съвременни практики за подобряване на благоденствието на животните, прилагане на практики за екологична ефективност, осигуряване на навременна и компетентна технологична и пазарна информация за селскостопанските продукти и методично обучение на фермерите

7. Изграждане многофункционални ресурсни центрове за събиране, охлаждане и окачествяване на произвежданото сурово мляко в непосредствена близост до малките фамилни стопанства.

8. Обезпечаване на равен достъп до финансиране на говедовъдните ферми, създаване на земеделски гаранционен фонд.

9. Налагане на единни изисквания за качество на продукцията и съблюдаване на стандартите за производство във всички ферми, назависимо от размерите, собствеността, характера на производството.

10.Обвързване на производството на животновъдна продукция с ползването на земеделска земя и пасища.

1. Интензивно развитие на млечно и вълно-месодайно овцевъдство и млечно козевъдство в двете климатични зони – Бургаската низина и Източна Средна България.

2. Млечното овцевъдство да се базира на използване на породи с висока млечност – кръстоски с Източнофризийска, Аваси и Плевенска черноглава, както и на чистопородни овце и кочове от последната.

3. Месодайното овцевъдство може да бъде създадено чрез промишлено кръстосване на овце от породите Карнобатска тънкорунна, Карнобатска местна, Странджанска местна, Средностаропланинска и други местни породи с кочове от месодайни породи/ Ил дьо Франс, Мутон Шароле и др./ Вълно-месодайното овцевъдство следва да бъде представено от Карнобатската тънкорунна порода. В тези райони успешно може да се развъжда и местната Карнобатска овца, за която тази част от нашата страна е нейната естествена природна среда.

4. Млечното козевъдство може да се развива на базата на чистопородни кози и кръстоски от Българската бяла млечна порода и чрез използване на кръстоски на местни породи кози с високомлечните Англо-нубийска, Тогенбургска и Саанска породи.

5. За създаването, съхраняването и усъвършенстването на необходимия генофонд следва да се изгради подходяща структура, на ниво регион.

6. Екстензивното овцевъдство и козевъдство може да бъде една от най-интересните и печеливши идеи за нашата страна. За целта най-подходящия е Странджанския климатичен район, който поради отсъствието на сериозни замърсители и наличието на добър горски фонд трябва да се определи като такъв за биологично производство. Биологичното овцевъдство и козевъдство следва да се базира на местните аборигенни породи овце и кози. И тук следва да се определят контролираните и кочопроизводителни стада, които трябва да придобият специален статут. Изключително важно е в тази екологична зона да се изградят и лицензират няколко млеко- и месопреработвателни предприятия за производство на биологични продукти с гарантирана марка. В този район следва да се изгради най-малко и едно месопреработвателно предприятие за кози продукти с приоритет за производство на козя пастърма.

7. В предпланинската и планинска част на Източна Средна България биологичното производство може да бъде и на основа местни карнобатски и цигайски овце при същите условия и изисквания.

8. В репродуктивната част на овцевъдството и козевъдството за Бургаска област също трябва да се разчита на по-окрупнени фамилни и кооперативни ферми.

9. За успешната селекционна дейност е необходимо бързото изграждане на регионалните развъдни асоциации, които да поемат пряката селекция на развъжданите в областта овце и кози.

10.Увеличаване на броят на овцете-майки и козите майки, чрез разширено възпроизводство на съществуващи породи овце и кози, за които има защитени развъдни програми.

11. Обвързване субсидирането (европейско и национално) с произведената продукция, което би се отразило стимулиращо по отношение на грижите за животните и нивото на селекционната дейност в посока на повишаване на продуктивността.

12.Законодателни инициативи за подобряване на пасищния фонд, както и приемане на Закон за развитие на полупланинските и планинските райони в страната.

13. Приемане на нормативни документи, ограничаващи вноса на агнешко месо от чужбина.

2. Развитие на млечното козевъдство на базата на чистопородни кози и кръстоски от Българската бяла млечна порода и чрез използване на особено актуалните за времето кръстоски с Англо-нубийската порода.

3. Изграждане на подходяща структура за създаването, съхраняването и усъвършенстването на необходимия генофонд на ниво регион. Това налага цялостна оценка на генетичните ресурси в региона и включване в системата на контролираните стада най-ценните животни, независимо от това в какви стопанства се отглеждат. Тези стада следва да придобият специален статут и дейността им да се постави под пряк контрол от МЗХ и регионалната служба по селекция и репродукция. В системата на контролираните стада трябва приоритетно да се използва материалната база на научните институти, опитни станции, държавни стопанства и по-крупни кооперативни и индивидуални ферми. Посочените бази трябва да се обособят като “племенни разсадници”, депа за производство на необходимите кочове и пръчове. Броят на контролираните овце и кози трябва да достигне до 10% от наличните животни. Капацитетът на племенните стада не бива да бъде по-малко от 400-500 животни и само по изключение в началния етап над 200 броя. В противен случай не може да се изгради генеалогичната структура и да се разчита на селекционен ефект.

4. Развитие на екстензивно овцевъдство и козевъдство в Странджанския климатичен район, който поради отсъствието на сериозни замърсители и наличието на добър горски фонд трябва да се определи като такъв за биологично производство. В предпланинската и планинска част на Източна Средна България биологичното производство може да бъде и на основа местни карнобатски и цигайски овце при същите условия и изисквания.

5. Създаване на по-окрупнени фамилни и кооперативни ферми.

6. Изграждане на регионални развъдни асоциации, които да поемат пряката селекция на развъжданите в областта овце и кози.

7. Да се стимулират производители на екологично чиста продукция, както и на такива, които са включени в системата на биологичното земеделие.

8. Да се приемат законодателни инициативи по отношение на стадата и по-справедливото разпределение на пасищата, както и такива за преференциални условия за арендуване или изкупуване за оземляване на стопаните, отглеждащи над 100 овце.

9. Да продължи и се разшири подпомагането на Развъдните организации в областта на овцевъдството и козевъдството в дейността им за провеждане на обучения, семинари и изложения.

10. Пасищата да се отдават под наем за по-дълъг период от време, минимум 5 години, което ще позволи на фермерите да ги поддържат, заградят и парцелират. Това би имало социален ефект, водещ до по-висока степен на заетост на населението и желание за инвестиране в сектора.

11. Да се използват пълноценно възможностите на Наредба 26 на МЗХ за директните продажби на животинска продукция от фермите.

12. Да се създадат подходящи тревни смески за полупланинските пасища - около 700-900 м. надморска височина, както и разработване на нови или подобрени пасищни тревни смески, които да издържат на засушаване.

1. Производството на висококачествена и безопасна продукция с ниска себестойност при спазване нормативните изисквания на ЕС за хуманно отношение към птиците.

2. Производство на тежки птици с цел намаляване на разходите за тяхната обработка.

3. Увеличаване на дела на органично производство на яйца и птиче месо.

4. Възстановяване на традиционните външно-търговски връзки за износ на разплодни и консумативни яйца и еднодневни хибридни пилета от яйценосно направление за експортни цели.

5. Осигуряване на международни пазари за търговия с преработени яйца – течни замразени и яйчен прах, които са по-лесно и дълготрайно съхраними и по-транспортабилни;

6. Безопасна и полезна утилизация на отпадъците от птицевъдството и опазването на природната среда от замърсяване.

8. Подпомагане на семейните ферми за производство на яйца за консумация, за отглеждане на бройлери, на патета за месо и гушене.

възможностите за експорт на птицевъдна продукция в трети страни;