Как бившият цар Симеон Втори става министър-председател

На 8 септември 1946 г. в нашата страна се е състоял референдум (допитване до народа), на който над 90 на сто от масово гласувалите са дали своя вот за премахване на монархията. Седмица по-късно (15 септември) Народното събрание е провъзгласило българската държава за народна република. С този политически акт най-сетне е осъществена идеята за която са мечтали още преди Освобождението на страната от турско иго Левски и Ботев.

На 16 септември 1946 г. детронираният цар Симеон Втори и бившата царица-майка, напуснали страната (охранявани от млади комунисти) и през Истанбул се установили в гр. Александрия (Египет). През 1951 г. бившето царско семейство се заселва в испанската столица Мадрид.

Когато навършва 18-годишна възраст, Симеон Сакскобурогготски пренебрегва волята на българския народ и самозвано се провъзгласява за цар на българите. Този противодържавен акт е поредно доказателство, че Сакскобургите гледат на българския народ като на овче стадо. Извършването му потвърждава народната поговорка, че “крушата не пада далеч от корена си”.

Впрочем, рано или късно нашият народ ще потърси сметка на нарушителите на републиканската Конституция. Сигурно ще изправи на съд и онези, които сега безцеремонно и демонстративно се подмазват (за лични облаги) на Симеон Сакскобургготски като се обръщат към него с думите “Ваше величество”, наричат четиримата му сина (Кардам, Кирил, Кубрат, Константин-Асен), “князе”, а дъщерята Калина – “княгиня”. Това гражданско поведение е снобско, пошло и в разрез с действащите български закони. Обикновено то се натрапва на обществото от хора с така наречения “зоологически мироглед”, според който титлите на Сакскобургготите били “вечни”, а в жилите им течала аристократична “синя кръв”. Такива лишени от здрав разум разсъждения сериозно се разминават с простата истина, че титлите “княз” и “цар” на побългарените немски Сакскобургготи са дадени от български депутати и министри (под натиска на австро-унгарски и английски монарси). Но тези титли отдавна са отнети от целокупния български народ.

Бившият цар Симеон Сакскобургготски няма диплома за завършено висше образование. Завършил е (1951-1957 г.) френски лицей (гр. Мадрид) и едногодишен (1958-1959 г.) курс във Военната академия “Вали Фордж” – гр. Уейн, щата Пенсилвания на САЩ, където получава званието младши лейтенант.

Очевидно сега бившият цар Симеон е с по-нисък образователен ценз от този на близо 800 хил. работещи у нас българи-висшисти. А неговата недостатъчна образованост го прави жалък при публичните му изяви и негоден да изпълнява поетите обществени ангажименти и обещания. Местни царедворци и нагаждачи се мъчат да прикрият интелектуалната ограниченост на бившия български монарх, като изтъкват на преден план факта, че той е живял в различни държави и може да говори няколко езика. Но по тази логика към интелектуалците следва да бъдат причислявани и неграмотните български цигани, които с лекота говорят на индийски, турски, цигански и български езици.

От дадените многобройни интервюта на Симеон Сакскобургготски се създава впечатление, че той е чел едва ли не само две книги: “Евангелие от Йоан” (ученик на Исус Христос); “Съвети към сина”, чийто автор е дядо му цар Фердинанд. Сякаш при всяка своя обществена проява Симеон се придържа към прочетеното в тези книги. Например често употребяваната от него фраза “Когато му дойде времето” сигурно е заимствана от “Български тълковен речник” (на думата “кога”) или от канонизираното Евангелие от Йоан. В това Евангелие се разказва как през 30-те години на новата ера създателят на християнското движение Исус Христос отклонява поканите на свои апостоли да посети Ерусалим (където можело да бъде убит от юдейските главни свещеници) с думите: “Моето време още не е дошло”.

Тогава Исус Христос живеел в Галилея и когато говорел пред местните жители “благовестявал”, че на териториите на днешна Палестина, Израел, Ирак, Сирия и други държави ще създаде “небесно”, “божие царство” със столица Ерусалим. В “божието царство” щели да живеят само вярващи, набожни поданици и нямало да има смърт, скръб и страдание. Това основано на религиозната вяра “благовестие” завладявало сърцата и умовете на обикновените хора. То било използвано в борбата срещу юдейските теократи и аристократи и римските окупатори.

Макар и с ниско образование, Симеон Сакскобургготски е подпомаган материално и лансиран от живеещи в САЩ богати евреи, а също и от монархични династии и най-вече от властващите в Испания и Англия кралски особи. Той е заемал синекурни длъжности в управленските бордове на захарния холдинг на Мароко и испански хотелиерски вериги.

През м. май 1996 г. Софийската община е дала на Симеон Сакскобургготски Единен граждански номер (ЕГН) и той е получил паспорт на български гражданин. На 8 април 2001 г. Симеон Сакскобургготски основа партията “Национално движение Симеон Втори” (НДСВ) и стана неин лидер. Партията се яви на състоялите се (на 17 юни 2001 г.) парламентарни избори и спечели 120 мандата в Народното събрание. На 20 август 2001 г. бе съставено коалиционно правителство на НДСВ и Движението за права и свободи (ДПС) начело със Симеон Сакскобургготски.

През 2001 г. у нас социално-икономическата ситуация създава благоприятни условия за избора на Симеон Сакскобургготски на поста министър-председател на Република България. Тогава повечето български граждани са разочаровани от ръководните върхушки на Българската социалистическа партия (БСП) и Съюза на демократичните сили (СДС). Те вече не вярват на социалистическите лидери, които два пъти (1990 и 1997 г.) доброволно са сдали предоставената им от народа държавна власт. Вече са убедени, че по време на януарските (1997 г.) събития (погром на парламента, безвластие и уличен диктат в държавата, зачатъци на хиперинфлация) са били измамени и употребени от тогавашните лидери на СДС.

Само през четиригодишното (1997-2001 г.) управление на ръководеното от Иван Костов правителство на СДС, повечето българи са обеднели двукратно. Средната работна заплата в страната е увеличена близо три пъти, но цените на основните стоки (хляб, парно, ток) са нараснали 7-8 пъти.¹

През управленския мандат на правителството на Иван Костов държавната власт е използвана предимно за приватизация и разграбване на огромната държавна собственост (банки, предприятия, хотели, гаражи, авиокомпания “Балкан”). Хиляди държавни обекти са продадени на безценица главно на американски, турски и израелски фирми, както и на съпартийци на управляващото мнозинство на СДС.

Но при прилагането на тази опартизанена приватизационна политика силно са накърнени интересите на представители на така наречения “едър бизнес”. По същество това са придобили финансова и охранителна мощ икономически групировки (като “Мултигруп” и др.) от мафиотски тип. Правителството на СДС съзнателно изолира тези икономически групировки от приватизационния процес. Същевременно се опитва да ги ликвидира чрез упражняване на рекет и прогонване на техни босове от страната.

С оглед да се измъкнат от системния държавен терор и да овладеят всички държавни управленски и стопански структури, представителите на едрия “бизнес” (в т.ч. и на задграничната българска мафия) се обединяват за отстраняване на СДС от държавната власт. Те финансират предизборната кампания на Симеон Сакскобургготски и стават главна движеща сила за неговото издигане от обикновен продавач на семейни царски реликви до поста министър-председател на Република България. Сред тях особено дейни са бивши шефове на източени държавни банки и офицери от социалистическата държавна сигурност, които са присвоили народни пари и предприятия и “временно” са се “заселили” на територията на САЩ, Швейцария и други западни държави.

Впрочем едрият български “бизнес” се състои предимно от собственици на приватизирани държавни банки, застрахователни компании и предприятия, които се занимават основно с “обслужване” в смисъл на паразитиране върху държавни и общински институции и учреждения (Национален осигурителен институт, Здравна каса, енергетика, топлофикация). Главно под натиска на представителите на този “бизнес” и на чуждестранни собственици на банки и предприятия у нас правителството на Симеон Сакскобургготски и парламентарното мнозинство на НДСВ стартираха своята управленска дейност с намаляване на данъчните скали на доходите на свръхбогатите и прекратяване преследванията на банкери, предоставяли необезпечени кредити.

Напоследък босове от българския “едър бизнес” се опитват предимно чрез подкупване на партийни лидери и журналисти да се включат в нашия политически живот и да получат пряк достъп до законодателната и изпълнителната власт. Това е продиктувано главно от следните обстоятелства: след “изкупуването” на повечето наши държавни банки и заводи от чужденци, чувствително са намалели източниците за източване ресурсите на държавата и за паразитиране върху нейните стопански структури; като депутати и министри родните “едри бизнесмени” и представители на така наречения “национален капитал” ще могат лично да се разпореждат с предоставяните на страната ни парични ресурси от финансови институции и фондове на Европейския съюз.

Бившият български цар получава финансова и рекламна помощ и от свои роднини (графове, херцози), които притежават мошенически компании, специализирани в източване на държавни пари. Не е случаен факта, че в държавния Бюджет 2005 на нашата страна (по лично настояване на министър-председателя) са предвидени 80 млн. лв., гарантиращи банкови заеми на строителна фирма на австрийски граф, по чието хрумване у нас ще се извършва строителство на типова университетска педиатрична болница.

Преди парламентарните избори (пролетта на 2001 г.) мнозина наши сънародници се питаха: “Кой има интерес начело на българската изпълнителна власт да бъде немецът Симеон Сакскобургготски”? Откъде се изливат толкова много пари за изборната кампания на бившия цар, включително за разлепване на неговия портрет (с девиза “почтеност във всичко”) навред из страната.

Вече са известни повечето лица и обществени групи, които са участвали във финансирането и реализацията на проекта за “триумфалното” завръщане на Симеон Сакскобургготски у нас и за поставянето му начело на българската изпълнителна власт. За разкриването им особено допринасят сведенията и интервютата² на главния инициатор и координатор на това “активно мероприятие” Яков Джераси, който е американски гражданин и бивш мениджър на симфонични оркестри.

В дадените от Яков Джераси интервюта се твърди, че инициативата за поставяне на Симеон Сакскобургготски на върха на българската държавна пирамида е възникнала още през 1993 г. от живеещи на територията на САЩ български евреи. Със свойствения им търговски нюх, те са почувствали, че чрез такъв политически акт могат от далечно разстояние да хазяйничат в нашата страна, да извършват изгодни финансови и търговски сделки и да извличат големи печалби.

През м. януари 1994 г. в Лос Анжелос (САЩ) се е състояла среща на Симеон Сакскобургготски с над хиляда български евреи. Всеки от тях е дарил на изпълнителите на проекта по няколко десетки хиляди долари. За изпълнение на проекта е създадена и фондация “България” със седалище гр. София. Ръководителят на фондацията Яков Джераси се настанява в подарената (през 1995 г.) на него и на първородния син на Симеон – Кардам, голяма къща с двор на ул. “Шипка” 38 (в центъра на българската столица). Тази къща е принадлежала на престарялата и самотна дъщеря на бивш софийски кмет – Мария Теодорова. Неин чичо е дългогодишният депутат (по време на царуването на цар Фердинанд) и министър-председател (28.11.1918-6.10.1919 г.) Теодор Теодоров. Този възприеман като площаден оратор политик е бил собственик на чифлик с 8 хил. дка земя.

Когато Симеон Сакскобургготски научил, че въпросната къща е дарена на сина му Кардам, сам кръстил плана за завръщането си в България “Шипка”. Понеже бил много суеверен му се сторило, че това дарение е някакво знамение.

Планът “Шипка” е изпълняван от главни действащи лица. Сред тях водещи са Яков Джераси и шефката на директорите на Американския университет гр. Благоевград – Линдел Грей. Но техните намерения са били съгласувани с ръководителите на американското посолство в София. В конспирацията е бил ангажиран работещия през първата половина на 90-те години на ХХ в. у нас, американски посланик Уйлям Монгомъри. Още тогава за целите на заверата са привлечени редица експерти от американски административни и разузнавателни служби.

Така например през 1995 г. у нас специално е пристигнала американска служителка за съставяне текста на декларацията, в която се призовава “Негово Величество” да се върне “в Родината си”. Тази декларация е била написана по предложение на бившия депутат от СДС и конституционен съдия Георги Марков и е подписана от 30 видни български “интелектуалци”, в т.ч. треньорката по тенис на корт Юлия Берберян.

За изпълнението на плана “Шипка” е допринесъл и живеещият в Лондон син на Симеон Сакскобургготски – Кирил. Като служител на голяма английска банка, той успява да формира около себе си широк кръг от млади български емигранти и учащи се в чужбина и да ги впрегне да работят за овластяване и обогатяване на Сакскобургготската фамилия.

С голяма стръв за лично облагодетелстване в плана “Шипка” се включила и живеещата на американска земя сестра на Симеон – Мария Луиза. При всяко нейно посещение (като член на ръководството на Американския университет) у нас, тя дава интервюта по медиите и се опитва да оправдае неправомерното “връщане” на принадлежащите на държавата “царски имоти” с плитко скроената лъжа, че когато Сакскобурггите са дошли да властват над българите, са донесли едва ли не несметни богатства.

Впрочем към края на 1944 г. арестуваният от новата власт брат на цар Борис ІІІ и чичо на Симеон – княз Кирил, е споделил пред други задържани лица, че всичкото му богатство е закаченото на шията му златно кръстче, на което било инкрустирано късче син емайл. Отдавна бил похарчил оставеното от баба му Климентина (майката на цар Фердинанд) наследство, възлизащо общо на около 500 хил. лв.³

С ходатайството на Мария Луиза през 2001 г. нейният брат Симеон е назначил за началник на своя правителствен кабинет ексминистъра на външните работи в първото (1992 г.) правителство на СДС Стоян Ганев. По-късно той тихомълком е уволнен, а Мария Луиза продължава да получава тлъсти пайове от “върнатите” (продадени или функциониращи у нас) “царски имоти” (къщи, резиденции, гори).

Впрочем сега “върнатите” на министър-председателя Симеон Сакскобургготски и на сестра му – Мария Луиза, десетки хиляди декари държавни гори, хищнически се експлоатират от фирма “Кардам”. Фирмата се управлява от адвоката на Кобургите Асен Ошанов, който твърди, че ежегодните приходи от дърводобив и лесничейство на “царските” гори били около 150 хил. лв.⁴

Изпълнителите на конспиративния план “Шипка” са поставили като първостепенна задача да се възкреси името на “царското” семейство. С оглед на това се пристъпило към разпространяване на легендата, че бащата на Симеон Сакскобургготски – цар Борис ІІІ е изиграл решаваща роля за спасяване живота на преследваните от германските и местните фашисти български евреи. Макар да е известно, че цар Борис ІІІ е главен палач на загиналите и оцелелите при неговия едноличен царски режим български евреи. Под негов диктат у нас са приети антиеврейски закони и са изпратени в германски крематориуми над 11 хил. евреи от “присъединените” (Беломорска Тракия и Македония) през Втората световна война български земи.

Митът, че цар Борис ІІІ е спасител на нашите евреи от лагерите на смъртта е използван като основен мотив за натрапване на Симеон Сакскобургготски на българското общество. С този мотив някои заинтересовани користолюбиви еврейски среди (главно в САЩ) са настоявали в гората на героите на Израел да бъде поставен и бюст на цар Борис ІІІ. Опълчват се срещу всеки, който се осмели да развенчава култа към този български цар и да разкрива проявите му на жестокост и вероломност спрямо наши сънародници. Под тяхно въздействие в Тридесет и осмото Народно събрание е отстранен от заместник-председателския пост бележития български математик акад. Благовест Сендов, загдето е участвал в подписка срещу поставяне на бюст-паметник на цар Борис ІІІ в Израел.

Историческите факти показват, че цар Борис ІІІ е бил готов да изпълни всички искания на Хитлер, включително и да одобри депатрирането и унищожаването на българските евреи. Смятал е, че само чрез победата на Хитлеристка Германия във Втората световна война ще може да запази Сакскобургготската династия на българска земя. Но българските евреи са имали късмет, че в навечерието (март – юли 1943 г.) на депатрирането им от България е станал очевиден фалита на водената от цар Борис ІІІ прохитлеристка политика.

Тъкмо през този период и най-върлите германофили (като “кръволока” Александър Цанков) са започнали да разбират, че вече има реална опасност да загубят и собствения си живот.⁵ След славните победи в Сталинград (където са пленени около един милион германски войници) и гр. Курск, Червената армия предприела неудържимо настъпление на запад и освободила огромни съветски територии от германските окупатори. В нашата страна пък повсеместно нараснал броят на партизаните-антифашисти. Все повече зачестили извършваните партизански саботажи и сражения с правителствени военни и полицейски части. Зародило се всенародно движение за защита на третираните като добитък евреи, повечето от които били изпращани да чукат камъни и да вършат друга тежка физическа работа. Против екстрадирането на евреите от “старите” български земи се обявяват 43 “царски” депутати, начело с проявилия висока етичност и човечност Димитър Пешев, а също и църковни деятели от Българската православна църква.

Впрочем толерантността изисква да се проявява снизходителност към заселилите се в САЩ потомци на българските евреи, които се опитват да изопачават нашата история, за да бъде васализирина съвременната ни държава и ограбван спасилия бащите и дедите им български народ. Не бива заради тях да бъдат намразени добрите и трудолюбиви евреи.

Задачата по възкресяването на Симеоновото “царско” семейство е била възложена за изпълнение и на финансираната от американския държавен бюджет българска секция на радио “Свободна Европа”. По това радио наши продажни журналисти започнали да излъчват специални предавания за “добрия цар” Симеон и да правят внушения, че само той може да подобри живота на постоянно обедняващите след 1989 г. обикновени българи.

В кампанията за представяне на Симеон като кротък, измъчен и справедлив български цар се включват и прославени при държавния социализъм български артисти. Вероятно срещу добро заплащане или от засегнато честолюбие и стремеж към публични изяви в конспирацията се включват: естрадната певица Лили Иванова; заслужилата артистка Невена Коканова; комедийният актьор Коста Цонев. На 5 февруари 1996 г. в Националния дворец на културата се е състоял грандиозен концерт под надслов “Царете на българската естрада пеят за царя”. Междувременно по Националната българска телевизия артистите Невена Коканова и Коста Цонев ежеседмично разказвали части от преиначената приказка “Царят лъв” и се стремели да бъде предизвикано народно съчувствие и състрадание към “прокудения” от дете и живялия над 50 години в “изгнание” български цар Симеон.

Сигурно тази роля на Коста Цонев е била най-скъпо заплатена в неговата артистична кариера. Благодарение на нея и на изразената сервилност към царедворците той е записан в НДСВ и става депутат в Тридесет и деветото Народно събрание, а синът му Димитър Цонев е назначен за говорител на правителствения кабинет на Симеон Сакскобургготски.

През 1995 г. живеещият в Мадрид Симеон Сакскобургготски бил навестяван от редица български “политици” и “бизнесмени”. Като научили, че с подкрепата на американската администрация той възнамерява отново да стане цар, те искали да бъдат включени в неговото обкръжение и изразявали готовност вярно да му служат. Особена припряност и нетърпеливост проявявали лица, които се стремели на всяка цена да си възвърнат загубените (след 1989 г.) властови позиции и привилегии в нашето общество. Сред тях е имало и популярни републиканци и общественици като: настоящият депутат от Парламентарната група на “Коалиция за България” Гиньо Ганев; лидера на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев; лидера на партията “Новото време” Емил Кошлуков.

През първите години (2001-2005 г.) на участие в нашия политически живот бившият цар Симеон Сакскобургготски извършва редица престъпни и осъдителни деяния. Това дава основание да се предполага, че ако бъде оставен още един мандат на министър-председателския или друг висок държавен пост, той ще се опита чрез назначаване на предани нему български управници повече да се окопае във властта и подобно на своя дядо и баща да донесе още големи нещастия на търпеливия български народ.

4. Злодеяния на бившия цар Симеон Сакскобургготски.
След извършения през преломната 1997 г. държавен преврат у нас, цялата власт се овладява от местни и чуждестранни мафиоти и олигарси. Започва изграждането на държава на богатите, наричана някога плутокрация. Но този процес придобива широки измерения през министър-председателския мандат (2001-2005 г.) на Симеон Сакскобургготски. Тогава почти всички държавни банки и предприятия се разпродават предимно на чужденци и българската държава става райско кътче за представители на финансовия и мафиотския капитал, а също и за Симеонови роднини и близки от бивши и настоящи царски и кралски фамилии. Все повече се засилва експлоатацията на широките народни маси и им се налага неофашистка диктатура.

Впрочем съвременното обществено развитие нагледно показва колко далеч от истината е твърдението, че фашизмът, като светоглед, движение и политика, получава завършен вид само в еднопартийната “тоталитарна държава” на финансовия капитал.¹ Оказва се, че и в многопартийна “демократична” буржоазна държава, където господства финансовата олигархия може да има фашизъм-окупация и поробване на чужди земи и народи, казармено преустройство на обществото, диктатура (налагана с “нежни”, “кадифени” революции и псевдодемократическа фразеология), дискриминация на политически партии.

Например към края на 2004 г. предимно с гласовете на депутатите от НДСВ в нашето Народно събрание е приет репресивен закон за политическите партии. Този закон задължава всички (над 300) извънпарламентарни партии в тримесечен срок да изготвят списъци с подписите на 5 хил. симпатизанти и да се пререгистрират в съда. Но тези трудно изпълними от съда изисквания не се отнасят за парламентарно представените партии. Така в навечерието (юни 2005 г.) на парламентарните избори, няколкото депутатски партии се самопоставят в привилегировано положение. Още повече, че всяка от тях получава държавни субсидии, съобразно броя на нейните депутати (по около 30 хил. лв. на депутат годишно). Но въпросния закон е корегиран, а прилагането му отложено, главно поради сблъсъка на интереси на парламентарно представените партии и приетото президентско вето.

Установяването на монопол на няколко буржоазни партии в нашето общество има за цел да се заставят избирателите да гласуват за наложените им кандидат-депутати или изобщо да не упражняват избирателното си право.

Откакто се включи в нашия политически живот Симеон Сакскобургготски носи вреди на работния български народ и върши злодеяние след злодеяние. Редица от неговите злодеяния засягат нравствените и социално-икономическите устои на съвременното ни общество. Преди всичко бившият монарх злоупотреби с доверчивостта на трудовите хора, като ги измами, че ще постигне “бърза и качествена промяна в стандарта на живот у нас”. ² Той излъга, че имал готовност само за “800 дни” да подобри благосъстоянието на българите чрез подготвена от него “схема от икономически мерки”.

Това деяние е престъпно, тъй като нарушава както морално-етичните норми в нашето общество, така и чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България. Съгласно този член “не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други”.

Всеки български гражданин има право на сносен живот. Но това право бе накърнено от бившия цар, който успя с измами и манипулации на трудещите се да спечели държавната власт и да я използва предимно за користни цели.

Статистическите данни показват, че след 800 и 1200 дни властване на Симеон Сакскобургготски у нас жизненото равнище на населението не е повишено ни на йота.³ Мизерното съществуване на повечето български граждани продължава да бъде такова, каквото е при авторитарния режим на “демократа” Иван Костов. Сега реалните доходи на над 80 на сто (около 6 млн.) българи в страната едва покриват текущите им разходи за биологично оцеляване. Тези наши сънародници не разполагат с финансови ресурси за духовен живот в т.ч. закупуване на облекло, книги, посещения на театрални пиеси, концерти и други културни мероприятия.

Близо една трета (1 млн. души) от заетите у нас получават минимална (под 150 лв.) месечна заплата. При сегашния стандарт на живот в нашата страна, тези пари стигат на човек, колкото да не умре от глад. А такъв е размерът на заплащане в много шивашки и други предприятия, където се работи на ишлеме главно за Италия, Гърция и Испания. По сведения на работнички и синдикални деятели в тези предприятия се работи по 14 часа на денонощие и се упражнява насилие.

Стотици хиляди български семейства преживявят и с помощта на свои роднини и близки, които им изпращат парични суми от чужбина. Понеже тези пари се използват предимно за закупуване на стоки от първа необходимост се постига известно раздвижване на търговията на дребно и се създава илюзията, че в страната едва ли не настъпва стопанско оживление. Но обикновено това са временни обществени явления. Прокудените по чужди земи стотици хиляди българи (главно черноработници) с нетърпение очакват времето, когато евентуалната смяна на съществуващата обществена система и условията за живот ще им позволяват да се завърнат в своето отечество.

Проведените към края на 2004 г. и началото на 2005 г. у нас масови стачки и протести разкриват пред обществото, че десетки хиляди българи дълго време не са получавали полагащите им се работни заплати. Само в държавните цигарени, военни, мотокарни и други предприятия не са изплатени заплати и осигуровки за над половин милиард лева. В същото време правителството на Симеон Сакскобургготски отчита бюджетен излишък, възлизащ на стотици милиони лева, които се изразходват за непроизводителни цели. Десетки милиони лева от този излишък се харчат за благотворителни прояви (под патронажа на министър-председателя и правителството). Изграждат се чешми и алеи за запознанства с надпис: “Направено от правителството на НДСВ”.

Впрочем да се представят за благодетели на таланти в културата и журналистиката и да правят дребни дарения на детски домове, училища и болници е стар похват на Сакскобургите. Чрез него те се саморекламират, печелят привърженици и прикриват извършваните от тях системни кражби на огромни количества държавни и народни пари.

През първите четири (2001-2005 г.) години на министерстване на Симеон Сакскобургготски у нас значително нараства пасивното външнотърговско салдо. Само през 2004 г. вносът на стоки превишава износа с над 4 млрд. долара. Това отрицателно салдо е колосално за мащабите на икономиката в нашата малка страна. То постоянно поражда инфлация и прави държавата ни все по-зависима от външни фактори, включително от отвъдоеканския Международен фонд (МВФ).

Преднамерени се оказват и уверенията, че прилаганата от Симеон Сакскобургготски монетарна политика води до намаляване размера на българския външен дълг. В началото на 2005 г. този дълг достига близо 16 млрд. долара, тоест с над 6 млрд. долара повече отколкото е бил през 1996 г.

Впрочем неподлежащи на развитие “политици” все още твърдят, че сегашният български външен дълг е завещан от “комунистическия режим”. Не пропускат случай да го хулят, повтаряйки тази изтъркана лъжа.