Злодеяния на сакскобургите в българия софия, 2005 г. С ъ д ъ р ж а н и е

При режима на Симеон Сакскобургготски с всеки изминат ден се потъпква и конституционното (чл. 52, ал. 1) право на българските граждани “на безплатно ползване на медицинско обслужване”. Без здравни осигуровки са останали около милион и половина наши сънародници, или около една пета от населението на страната. Нацията ни постепенно се топи (ежегодният брой на умрелите превишава този на новородените с около 50 хил. души и продължава заселването на много българи в други държави). Закрити са стотици училища в по-малко населени райони на страната.

На фона на тънещото в мизерия и нищета мнозинство от българския народ, министър-председателят Симеон Сакскобургготски отчита големи икономически и дипломатически успехи. Мъчи се да увери обществото, че няколкогодишното му управление на страната е дало прекрасни резултати: постигнати високи темпове на икономически растеж; финансова стабилизация; ниска инфлация; присъединяване (29.3.2004 г.) на България към НАТО; предстоящо приемане на страната в Европейския съюз.

Бившият цар притворно изразява съжаление, че “положителните промени все още не се усещат от всички наши сънародници”.⁵ Насърчава “предприемчивостта” на представителите на мафиотския и олигархичния капитал, а също и на високоплатените местни наемни служители на чуждестранни фирми и банки (притежаващи над 80 на сто от парите в страната). Той обаче все още няма готовност (а вероятно и възможности) да представи обещаната “схема от мерки”, посредством които да се преустанови обедняването на повечето български граждани и тенденцията на изчезване на българската нация.

Публично се подиграва с българите и ги обижда, че все мърморели и недоволствали, тънели “в негативизъм” и не можели да гледат на нещата “позитивно”. Препоръчва им да си сменят повредения мозъчен “чип”.

Впрочем подобно мнение за българите е изразявано още през периода 1941-1942 г. от почти ежедневно срещащия се с цар Борис ІІІ министър-председател Богдан Филов. На 15 септември 1942 г. (месеци преди Сталинградската битка), той е посетил Софийския военен клуб, където произнесъл предварително съгласувана с царя патетична реч, в която се изтъква, че всички “завиждали” на българската държава, “единствено българите били недоволни” от нея. Те можели да се гордеят с големите придобивки (съюз с Хитлерова Германия, окупацията на нови земи), а вместо това били погълнати от дребните грижи на всекидневието, държали се пораженчески и критикували за “щяло и нещяло”.⁶

Резултатите (десетки хиляди загинали сънародници, наложени огромни репарации и т.н.) от включването на България във Втората световна война на страната на Хитлеристка Германия показват, че по онова време повечето роптаещи и бунтуващи се срещу режима българи са били по-здравомислещи от цар Борис ІІІ и неговия послушен министър-председател. Сигурно и съвременните български граждани (“с повреден чип”) ще се окажат с по-здрав разум от временно измамилия ги Симеон Сакскобургготски.

Министър-председателят Симеон Сакскобургготски и членове на неговия правителствен кабинет посочват като голяма своя управленска заслуга намаляващата напоследък безработица в страната. Подкрепят твърдението си с обстоятелството, че в сравнение с 2001 г. през 2004 г. процентът на безработните спрямо заетите у нас е намалял от 18 на 12 на сто. Но това снижение на степента на безработицата не се дължи на създаване на нужните работни места в националната икономика. То е станало главно по няколко линии: с предназначени за социални помощи бюджетни пари е осигурена временна трудова заетост (главно в общински фирми за чистота) на над 100 хил. сънародници, предимно цигани; стотици хиляди безработни българи са напуснали страната и са заминали да търсят препитание в чужбина; стотици хиляди трайно безработни сънародници са престанали да се регистрират в държавните бюра за трудова заетост.

Правителството на Симеон Сакскобургготски отчита като своя най-голяма управленска заслуга постигнатия икономически “растеж” в страната. В изявления на министър-председателя и членове на неговия кабинет най-напред се изтъква, че у нас Брутният вътрешен продукт (БВП) ежегодно нараства с 4-5 на сто. При това обаче не се разкриват източниците на този “растеж”. А статистическите данни показват, че за периода 2001-2004 г. “растежът” на нашия БВП се дължи главно на коннюктурни и несвързани пряко със стопанското ни развитие източници: драстично обезценяване на щатския долар (в сравнение с 2001 г. през 2004 г. курса на долара спрямо лева пада с около една трета); преводи на парични суми от работещи в чужбина българи (около 1 млрд. лв. годишно); нарастване на междуфирмената задлъжнялост (която през 2004 г. превишава 40 млрд. лв.);⁷ вземане на държавни заеми от западни банки; парични постъпления от приватизация; увеличаване печалбите на работодателите чрез присвояване на все по-голяма част от работните заплати на трудещите се.

През 2004 г. прирастът (5,8 на сто) на БВП у, нас се дължи главно на приходите (над 2 млрд. лв.) от сключените близо 1400 приватизационни сделки, включително и от продадените седем електроразпределителни дружества. Този прираст е постигнат и от реализираните печалби при постоянно увеличаващото се високолихвено кредитиране, което извършват търговски банки, лизингови и чуждестранни финансови и други организации.

През 2004 г. у нас БВП на човек от населението е десетократно по-малък (около 2400 евро) от този в 15-те стари страни-членки на Европейския съюз (ЕС) и два-три пъти по-нисък, отколкото е в новоприетите (на 1 май 2004 г.) десет държави членки на междудържавната общност. По този показател България се нарежда на последните места сред европейските държави.

През 1987 г. т.е. при държавния социализъм в нашата страна БВП на човек от населението е близо 5700 долара.⁸ Тогава с тези пари е могло да бъдат закупени много повече стоки, отколкото със сегашния неимоверно обезценен долар.

При управлението на Симеон Сакскобургготски икономическият растеж в България е без развитие на националното стопанство. Това е “кух растеж”, който почти не може да се използва за трайно решаване на социални проблеми и за повишаване жизнения стандарт на работния български народ. Впрочем разликата между растеж и развитие може ясно да се види и разбере в житни посеви, които се намират на фазата на “наливане” на зърното. В такива посеви има едри, избуяли т.е. с бурен растеж растения (наторени с повече торове), но техните класове са празни или с малък брой зърна, понеже не са преминали нормално всички естествени фази (покълване, братене, изкласяване) на вътрешното им развитие.

Като представител на новата олигархия Симеон Сакскобургготски провежда неолиберална евроатлантическа политика, чрез която той и синовете му могат лесно да присвояват продукта на труда на работния народ. Още щом става министър-председател, Симеон Сакскобургготски откровено споделя пред медиите, че гледа на България като на обикновена “корпорация” (акционерно дружество), чиято главна цел е забогатяването на нейните “мениджъри”.

През първия четиригодишен мандат българският министър-председател Симеон Сакскобургготски сигурно е натрупал огромно състояние. Може да се предполага, че с получените парични ресурси, той и петте му деца поне 50 години ще живеят в охолство и разкош.

Впрочем публичните изяви на Симеон Сакскобургготски дават основание да се твърди, че той подобно на дядо си - цар Фердинанд – обича лукса и проявява алчност за вещи и пари. Пък и личния му живот сигурно е свързан с големи парични разходи.

По сведения на очевидци Симеон Сакскобургготски и първородния му син Кардам били с хомосексуална ориентация. Даже се изразява предположение, че под влияние на тази патологична наклонност Симеон е назначил в своя правителствен кабинет млад фаворит от Министерството на отбраната.

Ако всичко това е вярно, нашето общество отново може да стане жертва на цар Фердинандовия синдром. Още много мъки и страдания чакат работния български народ.

В своята програмна реч, произнесена на 6 април 2001 г. Симеон Сакскобургготски оповестява създаването на обществено движение “за нов морал в политиката”. Издига лозунга “Почтеност във всичко” и обещава да въведе правила и институции “насочени към премахване на корупцията”.

Но когато той е поставен на върха на държавната йерархия, на Сакскобургготската фамилия са “върнати” скъпоструващи държавни имоти. По оценки на германски и други експерти тези имоти (гори, резиденции, къщи) са на стойност общо около 250 млн. евро. Според публикувани (през м. август 2003 г. във в. “Труд” и в. “Сега”) документи “върнатите” на Симеон и сестра му Мария Луиза имоти са придобити от цар Фердинанд и цар Борис ІІІ чрез злоупотреби с царската власт и други мошеничества.

През 1947 г. въпросните имоти са били урегулирани със закон, не само защото България е станала република, но и по силата на подписаните след Втората световна война международни договори, които повеляват в победените държави завинаги да бъдат конфискувани богатствата на всички прохитлеристи и колаборационисти. В този смисъл “връщането” на имотите на Сакскобургите е своеобразна реабилитация на местните фашистки управници и техните наследници.

Освен това през 1947 г. “царските” имоти са урегулирани със закон, а понастоящем са “върнати” само на основание на тълкуване на Конституционния съд т.е. неправомерно. Този престъпен акт се извършва с участието на покварени и продажни кметове, областни управители, прокурори, съдии и други длъжностни лица в българската държава.

Сега Симеон и синът му Кирил се проявяват като големи държавоизточватели. Много факти ги уличават в обсебване (от бедната ни държава) на баснословни суми. При евентуална смяна на съществуващия режим и добра воля, сигурно ще излязат на бял свят както реституционните далавери на Симеон, така и тайните, свързани с дългови, приватизационни, концесионни и други “правителствени” сделки. Известна светлина ще се хвърли и върху споразуменията за даване на държавни поръчки и гаранции на местни и чуждестранни частни предприемачи.

Понастоящем се узна, че само от извършената през 2002 г. с посредничеството на Кирил Сакскобургготски замяна на брейди с еврооблигации (сделка по външния дълг) България е загубила над 1 млрд. долара.⁹ Размерът на заменения дълг е 2 млрд. долара, а получените комисиони сигурно са фантастични.

Прости сметки показват, че само от тази сделка нанесените на държавата огромни щети са резултат на редица причини.

Първо, година преди да бъде направена въпросната сделка, брейди облигациите са имали цена 76-78 цента за долар. Правителството на Симеон Сакскобургготски обаче заменя брейди облигациите по 90 цента за долар или с 12 цента повече. Общата ценова загуба е около 240 млн. долара. В бъдеще заменените облигации вероятно ще бъдат платени по номинал – долар за долар.

Второ, лихвите на еврооблигациите са неколкократно по-високи от тези на брейди облигациите. Вследствие на това държавата ежегодно губи по десетки милиони долари.

Трето, след настъпилото през периода 2002-2004 г. повишаване (с около една трета) на курса на еврото спрямо долара, нашата страна губи стотици милиони долари (от сменените брейди с еврооблигации).

Едва ли наш отговорен и сериозен държавник би направил посочената сделка по външния дълг на страната. Обикновено такива рискови сдеки се извършват от банкови дилъри или ръководители на корпорации, чиито евентуални загуби се поемат основно от техните акционери.

Но изглежда Сакскобургите и покровителстващите ги английски и американски банки бързат да се възползват от предоставената на Симеон държавна власт и за сметка на работния български народ да трупат богатства. Пък и освен властта какво друго ги свързва с българската земя, нация и държава.

В стопанския живот Симеон Сакскобургготски е извършил и други гешефтарски злодеяния. Под негово ръководство са реализирани приватизационни сделки (узаконени кражби) на такива стратегически обекти като: Българската телекомуникационна компания (“продадена” за 300 млн. дол. т.е. на цена, равна на нейната двегодишна печалба на американския инвестиционен фонд “Адвент”); Банка ДСК (продадена на унгарци); построени с руска техническа и финансова помощ топлоелектрически централи и електроразпределителни дружества (купени от американски, австрийски, немски и други фирми).

Правителството на Симеон Сакскобургготски е заделило от държавния бюджет стотици милиони евро за “компенсиране” на протежирани португалски фирми (определени без конкурс за концесионери на автомагистрала “Тракия”), както и за “гарантиране” инвестициите на израелски, австрийски и други “инвеститори”. То преждевременно закрива блокове на атомната електроцентрала “Козлодуй” и тласка повечето (от общо десетина) цигарени фабрики на “Булгартабак холдинг” (който при държавния социализъм ежегодно осигурява на държавата по около 1 млрд. долара) към фалит, приватизация и ликвидация.

Впрочем може да се предполага, че съдбата на родната цигарена индустрия е поверена на сина на Симеон – Кирил Сакскобургготски. Не е случаен факта, че напоследък процедурата по приватизацията и разпродаването на цигарените фабрики на държавния холдинг “Булгартабак” се подготвя и реализира (срещу милиони долари) от английската “консултантска” фирма “Морган Стенли”.

Твърде възможно е тази фирма да определя и водената понастоящем правителствена политика на ограничаване обемите на българското цигарено производство. Сякаш се цели в бъдеще то да осигурява определени количестнва цигари, предназначени предимно за нашия вътрешен пазар. Във връзка с това се предприемат мерки за приватизация и запазване главно на съоръжените с модерно оборудване цигарени фабрики в Благоевград и София. Подобна политика се следва и по отношение на цигарените фабрики в Пловдив и Стара Загора.

През 2004 г. правителственият кабинет на Симеон Сакскобургготски приема решение, съгласно което в приватизацията на българските цигарени фабрики могат да участват фирми, чиито нетни приходи от продажби на тютюневи изделия превишават 500 млн. евро. Така се отнема правото за участие в тази приватизация на фирми и компании на Русия, където през 80-те години на ХХ в. българските доставки на цигари и тютюн възлизат на около 700-800 млн. долара годишно. Откриват се възможности на компанията “Бритиш америкън табако” да купи без конкуренция и на безценица нашите най-печеливши и перспективни цигарени фабрики.

Вече се подготвя и разпродаването на българските земеделски земи на чужденци. Към тази акция се пристъпва по повод постигнатата договореност на нашето правителство с централата на Европейския съюз (ЕС) за хармонизиране на българското със западноевропейското законодателство. Без да се свиква Велико Народно събрание към края на 2004 г. се възлага на Тридесет и деветото обикновено Народно събрание да приеме промени в Конституцията на Република България. Промяната засяга най-вече конституционния чл. 22, който забранява на чужденци да придобиват собственост върху българска земя.

Както винаги и по поземления въпрос марионетното правителство на Симеон Сакскобургготски безусловно приема “предложенията” на “американски граждански асоциации”. А тези “предложения” са да бъде разрешено закупуване на български земеделски земи не само от граждани на страните-членки на Евросъюза, но и от всички (около 200) държави, включително Израел и Турция. Така уж се осигурявала най-добра защита на националните ни интереси. Спомагало се за по-нататъшно развитие на “пазарната икономика”.

Тиражирането на тези лъжи се съпровожда с масирана медийна атака за замъгляване и затъпяване на човешкото съзнание. Важна роля за това имат станалите вече мода религиозни предавания и служби по Националното радио и телевизия.

Решението да бъде дадено право на чужденци (извън Европейския съюз) да закупуват български земеделски земи е равнозначно на национално предателство. То може да има фатални последици, защото:

- размерът (46 млн. дка) на българската обработваема земя стига само за изхранване на наличния брой български граждани, включително и на временно пребиваващите в чужбина;

- собствениците на земеделски земи (за разлика от тези на жилища, предприятия и други имоти) са едновременно и господари на населението, което ги населява и обработва;

- заселването на чужденци (израелци, турци) на наша земя и тяхното бързо размножаване неминуемо ще доведе до етнически конфликти (както в Косово) и прогонване на местното население;

- сега средната цена (50-100 евро на дка) на българските земеделски земи са десетки (20-60) пъти по-ниски от тези в 15-те стари страни-членки на ЕС;

- правото да се закупуват наши земеделски земи от чужденци извън Евросъюза противоречи на западноевропейското законодателство;

- засега в рамките на ЕС няма свободен поземлен пазар и формирането на отвъдокеански поземлени отношения у нас ще възпрепятства адаптирането на нашата икономика към европейските стопански структури.¹⁰

Голямо злодеяние на министър-председателя Симеон Сакскобургготски е и включването (2003 г.) на българската държава във войната срещу народа на Ирак. С този престъпен акт той потвърждава факта, че е продължител на военолюбивата политика на своя дядо цар Фердинанд и на баща си цар Борис ІІІ, които са укрепвали господството на Сакскобургската фамилия в обществото чрез водене на войни и проливане кръвта на стотици хиляди българи.

Както е известно, войната срещу иракския народ започва през пролетта на 2003 г. от олигарси на САЩ с цел да бъде завладяна стратегически важната и богата на петролни находища територия на Ирак. Чрез тази война се цели също да бъдат поставени под пълен американски контрол арабските пазари и дейността на чуждестранните инвеститори в съответния регион.

Повод за нейното обявяване са твърденията на американски управници, че в Ирак (където начело на държавата е диктатора Саддам Хюсеин) имало ядрени и химически оръжия за масово унищожение. След оказваната около месец и половина съпротива (по неизвестнни засега причини) иракската армия спира да се сражава и съюзническите американски и английски войски окупират Ирак. Но за поддържане на окупационния режим в иракската страна се изпращат хиляди, в т.ч. и български, войници от сателитни на САЩ държави. Войната срещу Ирак започва без съгласие на Организацията на обединените нации (ООН). В тази война отказват да се включат Русия и водещи натовски държави, като Франция и Германия, чиито ръководители осъждат и заклеймяват окупаторите.

Оказва се, че те постъпват правилно, тъй като досега окупаторите не са намерили търсеното в Ирак оръжие за масово поразяване. Водената иракска война вместо да ограничава глобалния тероризъм, постоянно предизвиква терористични нападения и самовзривявания и взема все повече човешки жертви (през последните две години в окупираните иракски територии са убити хиляди американски, английски, италиански и полски войници). Убити са и седем български войници, а десетки други са неизлечимо ослепени и осакатени. Иракски терористи са отвлекли и обезглавили и няколко бедни и осигуряващи прехраната си в чужбина наши сънародници.

Освен това за екипировки, издръжка и заплати на разположения на иракска територия български батальон държавата ни ежегодно харчи по десетки милиони евро. Изразходват се и милиарди евро за превъоръжаване (главно с американски и германски транспортни средства) на българската войска по “натовски стандарти”.

При присъединяването (29 март 2004 г.) на България към олигархичния военнополитически междудържавен блок НАТО и нейното включване в империалистическата иракска война, бившият цар Симеон Сакскобургготски безцеремонно шмекерува и мами работния народ с притворство, лъжливи обещания и медийни кампании за “национално оглупяване”. Това са похвати почти изцяло заимствани от неговия дядо цар Фердинанд и баща му цар Борис ІІІ, които лицемерно са заявявали, че българската държава ще пази неутралитет, а междувременно са водили тайни преговори за нейното включване съответно в Първата и Втората световна война.

Например преди да стане български министър-председател, Симеон Сакскобургготски заявява по Националната телевизия, че негов приоритет е членството на България в ЕС, а не нейното присъединяване към НАТО. Това изявление импонира на повечето българи, които по онова време сигурно са повярвали на разпространяваните слухове, че той е Московски мисионер и са гласували за политическата му партия “Национално движение Симеон Втори (НДСВ).

Дни по-късно обаче Симеон Сакскобургготски посещава Париж, където се среща с над 300 българи, живеещи във Франция и разкрива своите и на българската буржоазия истински военолюбиви намерения. Запитан дали е против влизането на България в НАТО, той отговаря, че тези твърдения са “абсурдни” и добавя: “тези, които днес ме обвиняват, пионерски са приветствали Варшавския договор, а аз съм бил в Американската военна академия”.¹¹

Впрочем НАТО отдавна е престанал да бъде отбранителен междудържавен съюз. След разрушаването на международната социалистическа система този съюз е превърнат в оръдие на отвъдокеанската финансова, петролна и военнопромишлена олигархия и мафия. Не е случаен фактът, че в ЕС вече се създава самостоятелен военен корпус за бързо реагиране. Водещите европейски държави – членки (Франция, Германия) на НАТО отказват да се включват в предприеманите отвъдокеански солови военни авантюри.

Посредством провежданата от Симеон Сакскобургготски пронатовска политика българската армия се специализира в завладяването и угнетяването на други народи. По данни на министри от неговия правителствен кабинет само за периода 2001-2004 г. броят на българските бойци, които по държавна линия изпълняват “умиротворителни” мисии в чужбина, нараства от 80 на 800 души или десет пъти.

В големите империалистически държави е изгодно да се задълбочава и разширява международната специализация на военнопромишлените им комплекси и да се формират мобилни окупационни войскови части. Но в малката и разположена на кръстопът България провеждането на такава политика е изключително вредно и дори пагубно за българската нация и държава.

Общественото развитие показва, че потиснатите народи не могат дълго да търпят чуждестранния гнет и наложената им жестока експлоатация на работната сила, поради което дебнат благоприятни моменти за наказване на своите поробители и за национално освобождение. Още през 1847 г. немският учен Фридрих Енгелс се изказва против германското владичесво на Полша, отбелязвайки, че “никоя нация не може да бъде свободна, ако в същото време продължава да потиска други нации”.¹²

Марионетното правителство на Симеон Сакскобургготски угоднически способства за разполагане на американски военни бази в България. Тези бази ще се използват главно от отвъдокеанската олигархия за укрепване на нейното глобално господство. От тях ще се изпращат войскови части за “умиротворяване” на народите от Източна Европа, Средна Азия, Каспийския басейн, Кавказ и други геостратегически райони. Главното им предназначение е да завладяват богати на природни ресурси земи и да подготвят обграждането, омаломощаването и разрушаването на Русия.

Но наличието на американски военни бази в България, автоматично я прави мишена за терористи и най-вече за руски ракетни войски, способни да нанасят опустошителни удари. Според сегашния руски министър на отбраната Сергей Иванов, при съвременните условия Русия “може да бъде защитена само с ядрено оръжие”.

Наличието на американски военни бази в България ще бъде и фактор, ограничаващ достъпа на нашите производители до жизненоважните им руски пазари. А това е още едно доказателство че пребиваването на Симеон Сакскобургготски в нашия политически живот носи неизмерими вреди на мнозинството от българския народ.

В нашата страна би могло да се осигурява свободно и стабилно развитие на националната икономика и постоянно да се повишава жизнения стандарт на сънародниците ни главно чрез водене на народополезна политика и промяна на съществуващия у нас държавен строй. Тази промяна би следвало да включва: възстановяване суверенитета и независимостта на българската държава; формиране и развитие на неприкосновен и високоефективен държавен стопански сектор; държавен контрол върху външната търговия с определени стратегически стоки; извеждане на страната от военните структури на НАТО; създаване на общ българо-руски пазар.

Очевидно провежданата от Симеон Сакскобургготски неолиберална евроатлантическа политика обслужва интересите на олигарси и мафиоти и прави все по-нетърпим и непоносим живота на повечето български граждани. Ето защо е необходимо той и неговите наследници завинаги да бъдат отстранени от българския политически живот.