Злодеяния на сакскобургите в българия софия, 2005 г. С ъ д ъ р ж а н и е



страница4/4
Дата27.01.2017
Размер0.62 Mb.
#13614
1   2   3   4

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Сакскобургите в България причиняват много злини на работния български народ. При тяхното царуване и властване са убити (в граждански и междудържавни войни) над половин милион българи. Направен е мъчителен животът на милиони наши сънародници. Нацията ни преживява повече национални катастрофи, бедствия и мъки, отколкото във времената, когато по български земи е върлувала смъртоносната болест “чума”.

През първия си четиригодишен мандат министър-председателят Симеон Сакскобургготски извърши множество големи злодеяния. Вследствие на това българската нация и държава понася големи загуби. В стопанската сфера тези загуби възлизат на милиарди левове и евро. Особено големи са причинените на държавата щети при сделките по външния дълг на страната и извършените продажби (предимно на чужденци) на крупни наши държавни компании и банки.

Посредством провежданата от правителството на Симеон Сакскобургготски неолиберална евроатлантическа политика се съсипва и нашата тютюнева и цигарена индустрия. Създават се икономически и юридически предпоставки за разпродаване на българските земеделски земи на чужденци, главно от Израел и Турция, където има чувствителен недостиг на земя за изхранване на населението. Страната ни е включена в несправеливата война, водена срещу иракския народ. До края на 2004 г. в тази война са убити и осакатени десетки наши войници и цивилни граждани.

Бившият цар Симеон Сакскобургготски се подигра с българите, като ги излъга, че само за осемстотин дни ще им преобрази живота и ще вдигне техния жизнен стандарт до нивото на богатите народи и държави. През неговото четиригодишно властване, обаче почти няма повишение на крайно ниското жизнено равнище на повечето български граждани. Нараства само социалното разслояване, диференциацията на обществото. Малцина (в т.ч. и той) стават свръхбогати, а мнозинството от населението ни продължава да обеднява и да губи дори достъпа си до медицинското обслужване.

Министър-председателят Симеон Сакскобурогготски дава пример за проповядвания от него “нов морал в политиката”, и като заграбва държавни имоти на стойност около 250 млн. евро. Това той успява да постигне с помощта на подобни нему наследници на отявлени (по време на Втората световна война) български военнопрестъпни фашистки семейства.

Очевидно Симеон се проявява като непоправим потомък на Сакскобургите. Почти изцяло е наследил лисичия характер на своя дядо, цар Фердинанд. Стриктно изпълнява неговите писмени съвети, които през 30-те години на ХХ в. от Германия е давал на царуващия у нас цар Борис ІІІ, а именно:

- да гледа на българския народ като на дойна крава и да го дои до изтощаване;

- да властва като се опира на богатите и при конфликти между тях да им бъде арбитър;

- да подкупва влиятелни лица;

- да прави гешефти и да се обогатява;

- да се преструва на набожен.

Изпълнението на тези съвети развращава родния политиески елит и пречи на нормалното развитие на българската нация и държава. Ето защо нашият народ трябва веднъж завинаги да изхвърли Симеон и всички Сакскобургготи от българския политически живот.





1 Вж. Добри Ганчев, Спомени за княжеското време, изд. на ОФ, С., 1983 г.; Александър

   Беровски, Корона и кръв, Изд. на ОФ, С., 1967 г.; Александър Стамболийски, Избрани    произведения, Изд. на БЗНС, С., 1979 г.; Стивън Констант, Фердинанд лисицата, Изд.    Интерфед, С., 1992 г.



2 Вж. Цар Фердинанд, Съвети към сина, Университетско издателство, “Св. Климент Охридски”,    С., 1991 г., с. 30.

3 Вж. Добри Ганчев, Спомени за княжеското време, Изд. на ОФ, С., 1983 г., с. 121.

4 Вж. Пак там, с. 208.

5  Вж. Стивън Констант, Фердинанд лисицата, Изд. Интерфед, С., 1992 г., с. 153.



5


6 Вж. Александър Беровски, Корона и кръв, Изд. на ОФ, С., 1967 г., с. 659.

7 Пак там, с. 926.

8 Вж. Добри Ганчев, Спомени за княжеското време, Изд. на ОФ, С., 1983 г., с. 205.

9 Цар Фердинанд, Съвети към сина, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, С.,    1991 г., с. 13.

10 Вж. Стивън Констант, Фердинанд лисицата, Изд. Интерфед, С., 1992 г., с. 364.

11 Вж. Александър Стамболийски, Избрани произведения, Изд. на БЗНС, С.,

     1979 г., с. 202.



12 Вж. Добри Ганчев, Спомени за княжеското време, Изд. на ОФ , С., 1983 г., с. 217.

13 Вж. Пак там, с. 33 и 85.

14 Вж. Пак там, с. 224.

1 Вж. Стивън Констант, Фердинанд лисицата, Изд. “Интерфед”, С., 1992 г., с. 375.

2 Вж. Константин Муравиев, Събития и хора, Изд. Български писател, С., 1992 г., с. 110.

3 Вж. Цар Фердинанд, Съвети към сина, Университетско издателство

  “Св. Климент  Охридски”, С., 1991 г., с. 36.



4 Цитирано по: проф. Въло Иванов, Борбата против фашизма и за демокрация в

   Народното събрание 1923-1944 г., С., 1997 г., с. 101.



5 Вж. Константин Муравиев, Събития и хора, Изд. Български писател, С., 1992 г., с. 89.

6 Вж. Богдан Филов, Дневник, Изд. на ОФ, С., 1990 г., с. 142.

7 Вж. Константин Муравиев, Събития и хора, Изд. Български писател, С., 1992 г., с. 469.

8 Цитирано по проф. Въло Иванов, Борбата против фашизма и за демокрация в

  Народното събрание 1923-1944 г., С., 1997 г., с. 95.



9 Вж. Богдан Филов, Дневник, Изд. на ОФ , С., 1990 г., с 561.

10 Вж. Пак там, с. 563.

11 Вж. Пак там., с. 565.

12 Вж. Проф. Въло Иванов, Борбата против фашизма и за демокрация в

    Народното събрание, С., 1997 г., с. 149.



13 Вж. Георги Наумов, Атентатът в катедралата “Св. Неделя”, Партиздат, С., 1989 г., с. 193.

14 След смъртта на цар Борис ІІІ е бил сформиран тричленен регентски съвет.

15 Автентични източници ясно доказват, че никога Хитлер и неговите военни командири не са     поставяли въпроса за изпращане на български войски да се бият на съветска територия. Вж.     Богдан Филов, Дневник, Изд. на ОФ, С., 1990, с. 601.

16 Вж. Богдан Филов, Дневник, Изд. на ОФ, С., 1990 г., с. 601.

17 Цитирано по: проф. Въло Иванов, Борбата против фашизма и за демокрация в

    Народното събрание 1923-1944 г., С., 1997 г., с. 119.



18 Вж. Богдан Филов, Дневник Изд. на ОФ, С, 1990 г., с. 601.

1 По-подробно вж. Ангел Димов, Българският път, ИК “Христо Ботев”, С., 1999 г.

2 Вж. Мая Любомирска, Планът “Шипка”, в. “Новинар” от 11, 12, 14 и 31 юли, 1 и 2 август,

  24 септември и 3, 4 и 5 ноември 2003 г.



3 Вж. Константин Муравиев, Събития и хора, Изд. Български писател, С., 1992 г., с. 475.

4 Вж. в. “168 часа” от 17-23 декемри 2004 г., с. 7.

5 Вж. Дневник на 25-то Обикновено народно събрание, ІV извънредна сесия, с. 474.

1 Вж. Желю Желев, Фашизмът, Изд. на БЗНС, С., 1990 г., с. 40.

2 Вж. Обръщение на Симеон Сакскобургготски към българския народ,

   в. “Монитор” от 7 април 2001 г.



3 Вж. Статистически справочник, Изд. на НСИ, С., 2004 г., с. 210-220.

4 По-подробно вж. Ангел Димов, Българската геополитика, ИК “Хр. Ботев”,

   С., 2001 г., с. 118-125.



5 Телевизионно обръщение на министър-председателя Симеон Сакскобургготски към

  българите по случай християнския празник (24.ХІІ.2004 г.) Коледа.



6 Цитирано по: Илчо Димитров, Проф. Богдан Филов и неговия дневник, Богдан Филов,     Дневник, Изд. на ОФ, 1990 г., с. 143.

7 Вж. в. “Пари” от 20 декември 2004 г.

8 Цитирано по: Ангел Димов, Българският път, ИК “Христо Ботев”, С., 1999, с. 76.

9 Вж. Пламен Орешарски, Сделката добра само на пръв поглед, В. “24 часа” от 23.ХІІ.2004 г.

10 По-подробно вж: Ангел Димов, Аграрна политика, Академично издателство на

   Аграрния университет, Пловдив, 2003 г., с. 34-38.



11 Вж. в. “Монитор” от 12 май 2001 г.

12 Вж. Маркс, Енгелс, Съчинения Изд. на БКП, С., 1957 г., Т. 4, с. 371.




Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница