Значението на апокалипсиса и интересът към него

богатство, опитвайки се да съчетаят служението на Бога и мамона. Някои смятат, че тук става дума и за пастирите, които се стремят да се обогатят със земни богатства и изпадат в самомнение, че чрез богатството са призвани да господаруват над Божието наследие, импонирайки с богатството си. Господ съветва такива да си купят от Него, не да измолят и не да получат даром, а да купят - тоест да придобият от Самия Христос с цената на трудове и покаяние “злато, през огън пречистено”, тоест истинско богатство - духовно, благодатно, което за пастира се състои, между другото, и в учителското, разтворено със сол слово, “бяло облекло”, тоест дара на благотворене на ближните, и “очна мас”, или добродетелта на нестежанието, която отваря очите за суетата и безполезността на всички богатства на този тленен свят. На победителите се дава обещанието да бъдат поставени на престола Божий, под който се разбира най-високото достойнство на наследник на Царството Небесно, съцаруване със Самия Христос, Победителя на дявола.

30

Глава четвърта

ВИДЕНИЕ НА СЕДНАЛИЯ НА ПРЕСТОЛА БОГ И АГНЕЦА

Четвърта глава съдържа началото на ново, второ видение. Йзображението на новото величествено зрелище, открило се пред взора на св. Йоан, започва със заповедта да се изкачи през отворените врата на небето, за да види “какво трябва да стане след това”. Отворените врата означават откриването на съкровените тайни на Духа. С думите “изкачи се тук” на слушащия се заповядва напълно да се откъсне от земните помисли и да се обърне към небесните. “Й веднага бях обзет от дух”, тоест отново грабнат от него, св. Йоан видял този път Самия Бог Отец, Седящ на престол. Наглед приличал на скъпоценни камъни “яспис” (“камък, зеленеещ като смарагд”) и “сардис” (или сердолик, жълто-огнен на цвят). Зеленият цвят според тълкуванието на св. Андрей Кесарийски означавал, че Божественото естество е вечноцъфтящо, живоносно и живородно, а вторият - жълто-червено-огненият - чистотата и светостта, вечно пребиваващи в Бога, и страшния Му гняв към онези, които нарушават волята Му. Съединяването на тези два цвята посочва, че Бог наказва грешниците, но в същото време винаги е готов да прости на искрено разкайващите се. Седящият на престола бил обкръжен от “дъга”, подобна на смарагд, камъка със зелен цвят, което, както дъгата, явила се след потопа, означавало вечната Божия милост към човечеството. Самото седене на престола е знак за започването на Съда Божий, който ще стане в последните времена. Това все още не е последният Страшен Съд, а съд предварителен, подобен на онези, с които Бог нееднократно в историята на човечеството е съдил съгрешилите (Всемирния потоп, гибелта на Содом и Гомора, гибелта на Йерусалим и много други). Скъпоценните камъни яспис и сардис, а така също и дъгата около престола, която символизира утихването на Божия гняв и възстановяването на мира, означават, че Божият съд над света, тоест огненото изтребване на света, ще завърши с обновяването му. Това особено се внушава от свойството на ясписа да изцелява язви и рани, получени от меч (ст. 1-3).

Около престола на 24 други престоли седели 24 старци, облечени с бели дрехи и на главите със златни венци. Съществуват много различни мнения и предположения кого трябва да виждаме в техния образ. Несъмнено е едно - те са представители на човеците, угодили на Господа. Мнозина предполагат, основавайки се на обещанието, дадено на св. Апостоли: “ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израелеви колена” (Мат. 19:28), че в образа на 24-мата старци трябва да виждаме 12 представители на старозаветното човечество - св. Патриарси и Пророци, и 12-те представители на новозаветното човечество, каквито по право са именно 12-те Христови Апостоли. Белите дрехи са символ на чистота и вечен празник, а златните венци са знак за победа над демоните. “И от престола излизаха светкавици, гръмотевици и гласове” - това посочва колко страшен и ужасен е Бог за неразкаялите се грешници, недостойни за Неговата милост и прошка. “А пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове” - под “седемте духове” трябва да разбираме или седемте главни Ангели, както обяснява св. Ириней, или седемте дара на Св. Дух, изброявани от св. Пророк Исаия (11:12). “И пред престола имаше стъклено море, подобно на кристал” - кристалното море, неподвижно и тихо, като противоположен образ на бурното море, видяно по-късно от св. Йоан (13:1), трябва да означава според мнението на много тълкуватели “множеството на светите небесни сили, чисто и безсмъртно” (св. Андрей Кесарийски). Това са душите на хората, които не са се вълнували от бурите на житейското море, а подобно на кристал са отразявали седемте цвята на дъгата, проникнати от седемте дара на благодатта на Духа Свети. “А сред престола и около престола - четири животни, отпред и отзад пълни с очи” - някои мислят, че тук се подразбират четирите стихии и Божието им управление и съхранение, или Божието владичество над небесното, земното, морското и преизподнето. Но както става ясно от по-нататъшното описание на вида на тези животни, това без съмнение са самите ангелски сили, които в таинственото видение на св. Пророк Йезекиил (1:28) на реката Ховар са поддържали таинствената колесница, в която като цар седял Господ Бог. Тези четири животни са послужили за своеобразна емблема на четиримата Евангелисти. Това, че имали много очи, означава Божественото всеведение, познаването на всичко минало, настояще и бъдеще. Те са най-върховните и приближени до Бога ангелски същества, които непрестанно Го славят.

Глава пета

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ВТОРОТО ВИДЕНИЕ: ЗАПЕЧАТАНАТА КНИГА И АГНЕЦЪТ, КАТО ЗАКЛАН

Агнецът взел книгата от десницата на Оногова, Който седял на престола, и веднага четирите животни Серафими и двайсет и четирите старци паднали пред Него и Му въздали божествено поклонение. Гуслите, които имали в ръцете си, означават хармоничното и благозвучно Божествено славословие, звучното пеене на душите им; златните чаши, напълнени с тамян, както се обяснява още тук, са молитвите на светиите. Й те пеели на Божия Син, на Йзкупителя на човечеството наистина “нова песен”, нечувана от създаването на света, която предричал още псалмопевецът цар Давид (Пс. 97:1). В тая песен се прославя новото Царство на Сина Божий, в което Той се е възцарил като Богочовек, купил това Царство с високата цена на Своята Кръв. Йзкуплението на човечеството, макар и да се отнасяло собствено само съм човечеството, било толкова удивително, толкова величествено, трогателно и свещено, че предизвикало най-живо участие в целия небесен сонм, така че всички заедно, и Ангелите, и хората прославили за това Бога “и се поклониха на Живеещия вовеки веков” (ст. 7-14).

Глава шеста

АГНЕЦЪТ СНЕМА ПЕЧАТИТЕ ОТ ТАЙНСТВЕНАТА КНИГА:

ОТ ПЪРВИ ДО ШЕСТИ ПЕЧАТ

В глава шеста се повествува за снемането на първите шест печата на таинствената книга от Агнеца и за съпровождащите това знамения. Под самото снемане на печатите следва да разбираме изпълнението на Божествените предопределения от Сина Божий, който е предал Себе Си като Агнец на заколение. Според обяснението на св. Андрей Кесарийски снемането на първия печат е пратеничеството в света на св. Апостоли, които подобно на лък, насочили Евангелската проповед против демоните, със спасителни стрели довели при Христа уязвените и получили венец за това, че с истина са победили началника на тъмнината - ето какво символизира “белия кон” и “ездачът с лък” (ст. 1-2). Снемането на втория печат и появата на рижия кон, на чийто ездач “му бе дадено да отнеме мира от земята”, означава въставането на неверните против вярващите, когато с Евангелската проповед е бил нарушен мирът, в изпълнение на Христовите думи “не мир дойдох да донеса, а меч” (Мат. 10:34), и когато земята била обилно напоена с кръвта на изповедниците и мъчениците за Христа. “Рижият кон” е знак или за кръвопролитие или за сърдечната ревност на пострадалите за Христа (ст. 3-4). Снемането на третия печат и появата на ездача на вран кон и с къпони в ръка означава отпадането от Христа на ония, които нямат твърда вяра в Него. Черният цвят на коня символизира “плач за отпадналите от вярата в Христа поради тежестта на мъченията”. “Хиникс жито за динарий” означава законно подвизаващите се и внимателно опазилите даденият им Божествен образ; “три хиникса ечемик за динарий” са онези, които подобно на животни, поради липса на мъжество, от страх са се покорили на гонителите, но после са се разкаяли и със сълзи са умили осквернения образ; “ала дървеното масло и виното да не повредиш” означава, че не бива поради страх да се отхвърля Христовото лечителство, да се оставят без него уязвените и станалите разбойници, но да им се принася “виното на утешението” и “елеят на състраданието”. Мнозина в образа на врания кон виждат гладно бедствие (ст. 5-6).

Снемането на четвъртия печат и появата на сивия кон с ездач, “чието име беше смърт”, е проявата на Божия гняв като мъст за благочестивите и наказание на грешниците - това са различните бедствия от последното време, предсказани от Христа Спасител (Мат. 24:6-7). (ст. 7-8).

Снемането на петия печат е молитвата на светите мъченици пред Божия престол за по-скорошна кончина на света и идването на Страшния Съд. Св. Йоан вижда под жертвеника “душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха; и викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светий и Йстинний, не ще съдиш и не ще отмъщаваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята?” Оттук се вижда, че душите на праведниците, пострадали за Христа, се намират под олтара на небесния храм, подобно на това, както и на земята от мъченическите времена е станало обичай в основата на християнските храмове и олтари да се полага частица от мощите на св. мъченици. Молитвата на праведниците се обяснява, разбира се, не с желание за лично отмъщение, а за ускоряване на тържеството на правдата Божия на земята и онова въздаяние всекиму според делата, което трябва да стане на Страшния Съд и да ги направи причастници на вечното блаженство, защото са дали живота си за Христа и Неговото Божествено учение. На всеки от тях се дават бели дрехи - символ на добродетелта - “и им се каза да починат още малко време”, докато съслужителите и братята им, които ще бъдат убити, както и те, не допълнят броя, за да получат всички заедно достойно въздаяние от Бога (ст. 9-11).

Снемането на шестия печат символизира онези стихийни бедствия и ужаси, които ще има на земята в последния период от съществуването й, непосредствено преди свършека на света, Второто Христово Пришествие и Страшния Съд. Това ще са същите онези знамения, които предричал Сам Господ Иисус Христос малко преди Своите кръстни мъки (Мат. 24:29; Лук. 21:25-26): “и ето, стана голям трус, и слънцето стана черно като струнено вретище, и месечината стана като кръв; звездите пък небесни паднаха на земята”. Тези знамения ще предизвикат смъртен страх и ужас сред хората от всякое съсловие, които тогава ще живеят на земята - от царе, велможи и хилядоначалници до роби и свободници. Всички ще потреперят при настъпването на деня на великия Му гняв и ще молят планините и скалите: “паднете върху нас и скрийте ни от лицето на Оногова, Който седи на престола, и от гнева на Агнеца”. Подобни ужаси преживяли Христовите убийци при разрушаването на Иерусалим. Още по-големи ужаси ще се стоварят върху цялото човечество преди свършека на света.

Глава седма

ЯВЛЕНИЕТО СЛЕД СНЕМАНЕТО НА ШЕСТИЯ ПЕЧАТ:

144 000 ОТБЕЛЯЗАНИ С ПЕЧАТ НА ЗЕМЯТА И ОБЛЕЧЕНИТЕ В БЕЛИ ДРЕХИ НА НЕБЕТО

След това св. Тайновидец вижда четири Ангела “да стоят на четирите ъгли на земята”, “на които бе дадено да повредят земята и морето”. Те очевидно се явяват за изпълнение на Божието наказание над вселената. Една от задачите им е да държат четирите земни ветрове. Както обяснява св. Андрей Кесарийски, това “явно свидетелства за престъпването на подчинението от тварите и неизбежността на злото, защото всичко, що расте на земята, живее и се храни от ветровете; с тяхната помощ плават и по морето”. Но веднага се появява и “друг Ангел”, който “имаше печат на Живия Бог”, за да постави тоя печат върху челата на рабите Божии и така да ги избави от настъпващите Божии наказания. Нещо подобно някога е било открито на св. Пророк Иезекиил за мъжа, облечен в ленена дреха, който полага “знак по челата на людете, които скърбят” (Иез. 9:4), за да не погинат с неправедните и праведните (защото и на Ангелите са неизвестни съкровените добродетели на Светците). Този Ангел заповядал на първите четири да не повреждат “земята, ни морето, нито дърветата”, докато не постави печат на челата на Божиите раби. Какво представлява този печат ние не знаем, пък и не е нужно да се задълбочаваме в това. Може би това ще е знамението на Честния Господен Кръст, по който лесно ще могат да се различат вярващите от невярващите и отстъпниците; може би това ще е печат на мъченичеството заради Христа. Поставянето му ще започне от израилтяните, които преди свършека на света ще се обърнат към Христа, както предрича св. Апостол Павел (Рим. 9:27, също и глави 10, 11). Във всяко от 12 колена ще има по 12 000, отбелязани с печата, а общо те ще са 144 000. Сред тия колена не се споменава коляното Даново, защото от него, според преданието, ще се роди антихристът. Вместо него е споменато свещеническото коляно Левиино, което преди това не влизало в 12-те колена. Може би такава ограничена численост е показана, за да се подчертае колко малко ще са спасилите се синове Йзраилеви по сравнение с неизброимото множество на ония, които са възлюбили Господа Иисуса Христа сред останалите народи на земята, били някога езичници (ст. 1-8).

След това св. Йоан вижда друго зрелище: “голямо множество народ, което никой не можеше да преброи, - от всички племена и колена, народи и езици; те стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи и с палмови вейки в ръце. Й възклицаваха с висок глас, думайки: спасението дължим на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнеца!”. Според думите на св. Андрей Кесарийски “това са онези, за които говори Давид: “да ги изброявам ли, - но те са по-многобройни от пясъка” (Пс. 138:18), мъченически са пострадали за Христа и от всяко коляно и племе в последните времена с мъжество са приели страданията. С проливането на кръвта си заради Христа едни от тях са избелили, а други ще избелят дрехите на своите деяния. В ръцете им има палмови вейки - знамение за победа над дявола. Участта им е вечно да ликуват пред Божия престол. Един от небесните старци обяснил на св. Йоан, че “те са, които идат от голямата скръб; те опраха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца”. Всички тези признаци явно посочват, че те са мъченици заради Христа, а изразът “идат от голяма скръб” кара някои тълкуватели да предполагат, че това са християните, които ще бъдат избити от антихриста в последното време от съществуването на света. Защото за тая скръб е възвестил Самият Христос Спасител, казвайки: “защото тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде” (Мат. 24:21). Това именно ще бъде онова допълване на броя на мъчениците, за което се говори в Апокалипсиса 6:11. Висшата награда, която ще получат, е пребиваването им пред престола на Бога, като Му служат денем и нощем, с което образно се подчертава непрекъснатостта на това служение, защото, както казва св. Андрей Кесарийски, “там няма да има нощ, а само ден, освещаван не от чувственото слънце, а от духоносното Слънце на Правдата”. Образите на блаженството на праведниците са изразени и в думите: “няма вече да огладнеят, нито да ожаднеят; тях няма да види слънце, и никакъв пек”, тоест повече няма да претърпяват никакви бедствия. Самият Агнец “ще ги пасе”, тоест ще ги ръководи, те ще се сподобят с преобилно излияние на Светия Дух (“живи извори водни”) и “Бог ще отрие всяка сълза от очите им”. (ст. 9-17).

Глава осма

СНЕМАНЕТО НА СЕДМИЯ ПЕЧАТ И ГЛАСОВЕТЕ НА АНГЕЛСКИТЕ ТРЪБИ: ОТ ПЪРВА ДО ЧЕТВЪРТА

Когато Агнецът снел последния, седмия печат, “настана тишина на небето, около половина час”. Така се случва и в материалния свят - преди да започне буря често настъпва пълна тишина. Това безмълвие на небесата означавало съсредоточаване на благоговейното внимание на предстоящите пред Божия престол и на човеците в очакване на страшните знамения на Божия гняв преди свършека на тоя век и явяването на Христовото Царство. Явили се седем Ангели, на които били дадени седем тръби, и друг Ангел, който застанал пред жертвеника със златна кадилница. “И му се даде много тамян, та с молитвите на всички светии да го тури на златния жертвеник, що беше пред престола”. Преди седемте Ангели, изпълнители на наказанието над човешкия род, да пристъпят към делото си, светиите, начело с Ангела на молитвата, се застъпват пред Бога за хората. Св. Андрей Кесарийски казва, че Светиите ще умоляват Бога “да бъдат ослабени мъченията на нечестивите и беззаконните хора в бедствията, връхлитащи при всемирната кончина, а ония, които са се потрудили, Той да награди с пришествието Си”. Наред с това светиите отново и отново ще молят Бога, както при снемането на петия печат (Апок. 6:9-11) да яви своето правосъдие над беззаконниците и гонителите на Христовата вяра и да прекрати зверствата на мъчителите.

Описаните след това наказания, несъмнено са били следствие на тази молитва. Тук Господ показва, че не оставя без внимание молитвите на верните Си раби. Й ето колко силна е била тази молитва: “Ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от жертвеника и я хвърли на земята; тогава се появиха гласове, гръмотевици, светкавици и трус. Й седемте Ангели, които държаха седемте тръби, се приготвиха да затръбят”. Всичко това говори за ужасите, които ще настъпят в края на света.

После един след друг следват звуците на тръбите на всичките седем Ангела, които всеки път се съпровождат от големи бедствия - наказания за земята и нейните жители (ст. 1-6).

“Първият Ангел затръби, и се появи град и огън, смесен с кръв, и паднаха на земята; и третата част от дърветата изгоря, и всичката зелена трева изгоря” - Божиите наказания следват постепенно, което посочва милосърдието и дълготърпението на Бога, призоваващо грешниците към покаяние. Отначало Божието наказание поразява третата част от дърветата и цялата трева. Йзгарят житата и другите растения, необходими за препитанието на човека и животните. Под “град и огън, смесени с кръв” мнозина тълкуватели разбират унищожителна война. Не е ли това бомбардировка от въздуха с нейните разрушителни и запалителни бомби (ст. 7)?

“Затръби и вторият Ангел, и като че голяма планина, пламнала в огън, се срина в морето; и третата част от морето стана на кръв, и умря третата част от морските твари, които имаха душа; и третата част от корабите загина” - може да се предполага, че от дъното на един от океаните ще изригне вулкан, чиято огнена лава ще изпълни третата част от водните басейни на земята, носейки смърт на всичко живо. Други смятат, че тук става въпрос за страшни и кръвопролитни морски сражения, водени с новоизобретени смъртоносни оръдия (ст. 8-9).

“Затръби и третият Ангел, и от небето падна голяма звезда, горяща като светило, и падна върху третата част на реките и върху водните извори; и името на тая звезда е пелин; и третата част от водите стана на пелин, и много човеци умряха от водите, понеже се бяха вгорчили” - мнозина мислят, че на земята ще падне метеор и ще отрови водните източници. А може би това също е един от новоизобретените начини за водене на бъдеща страшна война (ст. 10-11).

“Затръби и четвъртият Ангел, и биде ударена третата част от слънцето, третата част от месечината и третата част от звездите, за да потъмнее третата им част, та третата част на деня, както и на нощта, да не свети” - сега ние не можем да го проумеем; ясно е едно, че това ще бъде съпроводено с различни бедствия за хората - неплодородни години, глад и т. н. “Третата част” посочва умереността на всички бедствия. “Горко, горко, горко на живеещите по земята” - този възглас на Ангела показва човеколюбието и състраданието на Божествените Ангели, съжаляващи неразкаялите се хора, които се подлагат на такива бедствия. Под образа на Ангелите с тръби някои виждат християнските проповедници, призоваващи към вразумление и покаяние.