Значението на апокалипсиса и интересът към него

СЪБИТИЯТА, ПРЕДХОЖДАЩИ ВСЕОБЩОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ И СТРАШНИЯ СЪД: ХВАЛЕБСТВЕНАТА ПЕСЕН НА 144 000 ПРАВЕДНИЦИ И АНГЕЛИТЕ, ВЪЗВЕСТЯВАЩИ СЪДБИНИТЕ НА

СВЕТА

След това пред св. Тайновидец се появило второ видение: три Ангела, хвърчащи в небето. Един възвещавал на хората “вечно Евангелие” и сякаш казвал: “бойте се от Бога и не се страхувайте от антихриста, който не може да погуби и душите заедно с телата ви, и му се противете с дръзновение, защото е близо съдът и въздаянието, а той има власт само за кратко време” (св. Андрей Кесарийски). Някои в този Ангел виждат проповедниците на Евангелието изобщо. Другият Ангел възвещавал падането на Вавилон, чийто образ обикновено се свързва със злото и греха в света. Някои тълкуватели виждат в този “Вавилон” древния езически Рим, опиващ всички народи с “виното на блудството” или идолопоклонничеството. Други пък виждат в този образ лъжехристиянската Ймперия, а под “виното на блудството” - лъжливото учение за религията (Йер. 51:7). Третият Ангел заплашвал с вечни мъки тези, които служат на звяра и се покланят на него и на образа му и получават белег на челото или на ръката си. Под “виното на яростта Божия” трябва да разбираме тежките Божии определения, които довеждат хората до изстъпление и подобно на опиянение смущават духа. В Палестина виното никога не се употребява чисто, неразтворено с вода. Затова гневът Божий по силното си въздействие тук се уподобява на неразводнено вино. Нечестивите ще бъдат подложени на вечни мъки, а Светиите ще се спасят с търпението си. В същото време св. Апостол чул глас от небето, който казвал: “напиши: блажени са мъртвите, които умират в Господ отсега. Да, казва Духът, нека починат от трудовете си: делата им вървят заедно с тях”. “Небесният глас”, обяснява св. Андрей, “не облажава всички, а само онези, които умъртвявайки себе си за света, умират в Господа, носят в тялото си Иисусовата смърт и състрадаят с Христа. За такива изходът от тялото наистина е почивка от трудовете им”. Тук намираме още едно свидетелство за значението на добрите дела за спасението - нещо, което протестантите отричат (ст. 6-13).

Като погледнал към небето, св. Апостол видял Сина Божий да седи на облак, със златен венец и сърп в ръка. Ангелите Му възвестили, че жетвата на земята е готова и гроздето е вече узряло. Тогава “Седналия на облака хвърли сърпа Си на земята, и земята биде пожъната”. Под тази “жетва” трябва да разбираме свършека на света (ср. Мат. 13:39). В същото време Ангелът хвърлил сърпа си на земята и обрал земното лозе и “хвърли гроздето в големия лин на Божия гняв”. Под “големия лин на Божия гняв” се разбира мястото на наказанието, приготвено за дявола и неговите ангели. Тъй като мнозина има да се мъчат в него, е наречен “голям”. Под “грозде” тук се имат предвид враговете на Църквата, чиито беззакония са достигнали до крайност (“гроздето му узря”), така че мярата на престъпленията им се е изпълнила (ст. 14-20).

“И стъпкан биде линът вън от града, и потече кръв от жлеба дори до юздите на конете, на хиляда и шестстотин стадии”. Тук се намеква за Иерусалим, близо до който, на Елеонската планина, имало много линове, където стъпквали маслините и гроздето (ср. Иоил. 3:13). Изобилието на жътвата се подчертава с думите, че на земята потекло толкова вино, че достигало дори до юздите на конете. Хиперболата, която употребява тук св. Тайновидец, показва, че поражението на Божиите врагове ще бъде най-ужасно, защото кръвта им ще тече като река. 1600 стадии е определено число, употребено вместо неопределено, и означава изобщо обширното поле на сражението (ст. 20).

Глава петнадесета

ЧЕТВЪРТО ВИДЕНИЕ:СЕДЕМТЕ АНГЕЛИ,

КОИТО ДЪРЖАТ СЕДЕМТЕ ПОСЛЕДНИ ПОРАЗИ

С тази глава започва последното, четвъртото видение, обхващащо последните осем глави на Апокалипсиса (15-22 гл.). Св. Йоан видял “като че стъклено море, смесено с огън; а ония, които победиха звяра и образа му, белега му и числото на името му, стояха на това стъклено море и държаха гусли Божии” и прославяха Господа и Агнеца с “песента на Моисея, Божия раб, и песента на Агнеца”. “Стъкленото море” според тълкуванието на св. Андрей Кесарийски означава многото спасявани, чистотата на бъдещия покой и светлостта на Светиите, които ще се просветлят от добродетелните й лъчи “като слънце” (Мат. 13:43). А защо е смесено с огън, можем да проумеем от написаното от Апостола: “огънят ще изпита, какво е на всекиго делото” (1 Кор. 3:13). Той не вреди на чистите и неосквернените, защото според думите на Псалома (Пс. 28:7) има две свойства: едното - да изгаря грешните, а другото - както разбирал Василий Велики - да просвещава праведниците. Правдоподобно е и под огъня разбираме Божественото познание и благодатта на Животворящия Дух, защото Бог се открил на Моисей в огън, и Светият Дух във вид на огнени езици слязъл върху Апостолите. Онова, че праведниците пеят “песента на Моисея” и “песента на Агнеца” очевидно посочва “оправданите преди благодатта в закона” и “праведно живеещите след Христовото пришествие”. Песента на Моисей се пее също и като победна песен: “на онези, които празнуват последната и най- важната си победа над врага подхожда да си припомнят първите успехи в своята борба, каквато в историята на избрания Божи народ била победата на Моисей над фараона. Именно неговата песен пеят сега християните победители”. Тази песен звучи много тържествено: “Пеем Господу, защото славни са делята Му” - и в дадения случай е напълно уместна (ст. 2-4).

“Гуслите” означават хармонията на добродетелите в благоустроения духовен живот на праведниците или съгласието, което има при тях между словото на истината и делото на правдата. Праведниците в песента си прославят Бога и за откриването на присъдите Му: “защото Твоите присъди станаха явни”.

След това “на небето се отвори храмът на скинията на свидетелството”, по чийто образ Бог в Стария Завет е заповядал на Моисей да устрои земната скиния, и “излязоха от храма седемте Ангели, които държаха седемте порази”. Тайновидецът казва, че те били облечени в чисти и светли ленени дрехи в знак на чистотата и светлостта на добродетелите им, през гърдите били опасани със златни пояси в знак на могъществото и чистотата на тяхното същество, честността и неограничеността на служението им (св. Андрей Кесарийски). От едно от четирите “животни”, тоест старшите Ангели, те получили “седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее вовеки веков”. “Животните” са Херувимите или Серафимите, върховните ревнители за Божията слава, изпълнени с дълбоко познание за Божиите съдби, както миналите, така и бъдещите, за което говори самият вид на тези блажени същества - “пълни с очи”. Те именно ще получат заповед от Бога да упълномощят други седем Ангели да излеят на земята седемте чаши на Божия гняв преди свършека на вековете и окончателния съд над живи и мъртви. “И напълни се храмът с дим от славата на Бога и от силата Му” - чрез този дим, казва св. Андрей, “ние узнаваме, че страшен, ужасен и мъчителен е Божият гняв, който, изпълнил храма, в деня на съда пада върху ония, които го заслужават, и преди всичко върху покорилите се на антихриста и творящите делата на отстъпничеството”. Това се потвърждава и от следващите думи, защото казва: “и никой не можеше да влезе в храма, докле не се свършиха седемте пораза на седемте Ангели” - “първо трябва да се свършат поразите, тоест наказанието на грешниците, “а след това и на Светиите ще бъде предоставено живелище във вечния град” (св. Андрей) (ст. 5-8).

Глава шестнадесета

СЕДЕМТЕ АНГЕЛА, ИЗЛИВАЩИ НА ЗЕМЯТА СЕДЕМТЕ ЧАШИ НА БОЖИЯ ГНЯВ

В тази глава е изобразен Божият съд над враговете на Църквата под образа на седемте чаши на Божия гняв, които се изливат от седемте Ангела. Тези наказания съответстват на наказанията, пратени на древния Египет, чието поражение било първообраз на поражението на лъжехристиянското царство, което по-горе (11:8) е наречено Египет, а после и Вавилон.

Когато първият Ангел излял чашата, “по човеците, които имаха белега на звяра и се покланяха на образа му, се появиха лоши и люти струпеи”. Този образ очевидно е взет от шестото наказание, поразило Египет. Според обяснението на някои, тук трябва да разбираме някаква епидемия. Според тълкуванието на св. Андрей Кесарийски, гнойните рани са “скръбта в сърцата на отстъпниците, мъчеща ги подобно на сърдечен гной, защото наказваните от Бог няма да получат никакво облекчение от антихриста, когото обожествяват”.

Когато вторият Ангел излял чашата си в морето, водата в него станала като кръвта на убит човек и всичко живо в морето измряло. Тук се подразбират кръвопролитни международни и граждански войни (ст. 1-3).

Когато третият Ангел излял чашата си в реките и изворните води, водата им станала на кръв. “След това чух - казва Тайновидецът - Ангела на водите да казва: праведен си, Господи, Който си, Който си бил, и Който си свет, задето тъй си отсъдил, понеже те проляха кръв на светии и пророци, и Ти им даде кръв да пият: заслужават това”. “Оттук се вижда - казва св. Андрей, - че над стихиите са поставени Ангели”. Тук също става дума за страшните кръвопролития, които ще се разразят преди свършека на света по времето на антихриста (ст. 4-7).

Когато четвъртият Ангел излял чашата си върху слънцето, дало му се да опалва с огън човеците, ала те не се вразумили от това наказание, похулили името на Бога. Св. Андрей казва, че това наказание може да разбираме или буквално, или като “зной на изкушенията, така че хората чрез изпитанието на скърбите да възненавидят виновника за тях - греха”. Обаче в ожесточението си обезумелите хора вече ще бъдат неспособни на покаяние (ст. 8-9).

Петият Ангел излял чашата си върху престола на звяра: и царството на звяра се помрачило, и човеците прехапвали езиците си от болка и похулили Небесния Бог поради болките и раните си, ала не се разкаяли за делата си. Това напомня деветото египетско наказание (Изх. 10:21). В него трябва да виждаме значителното намаляване на величието и властта на антихриста, чийто блясък досега поразявал хората, и наред с това - упоритото неразкаяние на почитателите му (ст. 10-11).

Шестият Ангел излял чашата си в голямата река Ефрат и водата в нея пресъхнала, за да се приготви пътят за царете от изгрев слънце. Тук Ефрат се представя като преграда, която пречи на царете да потеглят с войските си и да изпълнят Божиите присъди над царството на антихриста. Образът е взет от историята на древната Римска империя, за която Ефрат служел като преграда пред нападението на източните народи. След това от устата на змея и от устата на звяра излезли три нечисти духа, подобни на жаби. Това са бесовски духове, извършващи знамения, те отиват към царете на земята и на цялата вселена, за да ги съберат на война в онзи велик ден на Бога Вседържителя. Под тези “бесовски духове” разбират лъжеучителите, приказливите, натрапниците, чревоугодниците, безсрамниците и високомерните, които с лъжливи чудеса ще привличат хората към себе си. Велик ден на Бога Вседържителя се нарича времето, когато Той ще яви славата си при наказването на враговете на Църквата. “Ето, Аз ида като крадец”... Тук става въпрос за внезапността на второто пришествие на Христа (ср. Мат. 24:43-44). “И ги събра на мястото, наречено по еврейски Армагедон” - тази дума означава “разсечение” или “убийство”. “Предполагаме, че в това място - казва св. Андрей - събраните и предвождани от дявола народи ще бъдат избити, защото той се утешава с човешка, кръв”. Названието е взето от долината Магедо, където загинал цар Иосия в сражението с фараона Нехао (2 Пар. 35:22). С изливането на седмата чаша окончателно ще бъде поразено царството на звяра. В резултат на страшно земетресение “великият град се раздели на три части, и езическите градове паднаха”. В този “велик град” св. Андрей вижда столицата на царството на антихриста, която ще е Иерусалим. “Всички острови изчезнаха, и планини вече не се видяха” - “От Божественото Писание - обяснява св. Андрей - сме научени да разбираме под “острови” светите църкви, а под “планини” - началстващите в тях. А това, че те ще побягнат при настъпването на всичко, що е предречено, сме чували от Господа, Който е казал, че живеещите на изток ще побягнат на запад, и живеещите на запад - на изток, “защото тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде” (Мат. 24:21). Ако възприемем буквално тия думи, ще видим картина на страшно разрушение, което в наши дни, когато са изобретени атомните и водородните бомби, не е трудно да си представим. По-нататък в 21 ст. се говори, че от небето ще пада градушка, “колкото талант тежка”,.. “а човеците похулиха Бога поради поразата от градушката, защото тази пораза беше твърде голяма”. Не трябва ли да под тая убийствена градушка да подразбираме бомбите? И в наше време често наблюдаваме такова ожесточение на сърцата, когато хората не се вразумяват от нищо, а само хулят Бога (19-21).

Глава седемнадесета

ОСЪЖДАНЕТО НА ГОЛЯМАТА БЛУДНИЦА,

КОЯТО СЕДИ НАД МНОГОТО ВОДИ

- антихристът, за да срещне скоро гибелта си в бъдещия век” (ст. 7-8).

“Седемте глави са седем планини, върху които седи жената, и са седем царе” - св. Андрей Кесарийски в тези седем глави и седем планини вижда седем царства, които се отличавали със особеното си световно значение и могъщество. Те са: 1) Асирийското, 2) Мидийското, 3) Вавилонското, 4) Персийското, 5) Македонското, 6) Римското в двата му периода - периода на републиката и периода на империята, или древноримския и новоримския период от император Константин. “Под “името на “петимата царе”, които паднали, св. Йполит разбира петте изминали века, шестият е този, в който Апостолът имал видение, а седмият - който още не е настъпил, но ще трябва малко да остане (ст. 9-10). “Й звярът, който беше и който го няма, е осмий” - този звяр е антихристът; наречен е “осмий”, защото “след седемте царства ще излезе, за да прелъсти и опустоши земята”; “той е от седемте”, понеже се е появил от едно от тези царства. “А десетте рога, що видя, са десет царе, които още не са получили царство, но като царе ще получат власт само за един час заедно със звяра”

- тук всякакви гадания и предположения не могат да доведат до нищо. Някои искали да виждат във всички тези царе, както и в звяра, римските императори, но това несъмнено е пресилено. Тук, разбира се, става дума за последното време. Всички тези царе, единомислени със звяра, тоест с антихриста, ще воюват против Ангеца, тоест Христа, и ще бъдат победени (ст. 11-14).

Забележително е, че жената блудница, носеща името Вавилон, за която св. Тайновидец в 18 ст. направо казва, че е “големият град, който царува над земните царе”, а “водите”, над които седи, са “народи и тълпи, племена и езици”, ще бъде наказана и унищожена от същия този звяр антихрист, чиито десет рога “ще намразят блудницата, ще я направят пуста и гола, плътта й ще изядат, а сама нея на огън ще изгорят” (ст. 15-18).

Глава осемнадесета

ПАДАНЕТО НА ВАВИЛОН - ВЕЛИКАТА БЛУДНИЦА

В тази глава извънредно живо и образно се обрисува гибелта на Вавилон - великата блудница, която се съпровожда, от една страна, с риданието на земните царе, които са блудствали с нея, и на търговците земни, продавали й скъпоценни стоки, а от друга - с радост на небето от справедливия Божи съд. Някои съвременни тълкуватели предполагат, че този Вавилон наистина ще бъде някакъв грамаден град, световен център, столица на царството на антихриста, който ще се отличава с богатство и наред с това - с крайна развратеност на нравите, с каквато изобщо винаги са се отличавали големите и богати градове. В последните стихове на тази глава (21-23) се посочва внезапността на Божието наказание, което ще сполети града. Гибелта му ще стане така бързо, както воденичният камък потъва в морето, и тази гибел ще е толкова поразителна, че от града няма да остане и следа, за което образно сочат думите: “глас от гуслари, певци, свирачи на пищелки и тръбачи няма вече да се чуе в тебе” и т. н. В последния 24 ст. като причина за гибелта на Вавилон се посочва още и това, че “в него биде намерена кръв на пророци, светии и на всички избити на земята”.

Глава деветнадесета

БОЖИЯТА БРАН СЪС ЗВЯРА И ВОЙНСТВОТО МУ И ТЯХНАТА ГИБЕЛ

В първите 10 стиха на тази глава също така много образно се описва ликуването на небето сред многобройния сонм на светиите за разрушаването на враждебното антихристово царство и настъпването на царството на Христа. Христовото царство се изобразява като “сватбата на Агнеца” и участието на праведниците в “сватбената вечеря на Агнеца (ср. Мат. 22:1-14; също Лук. 14:16¬24). Тайновидецът чул “висок глас като от много народ на небето, който казваше: алилуия, спасение и слава, чест и сила на Господа, нашия Бог... тогава паднаха двайсет и четирите старци и четирите животни, та се поклониха Богу, който седеше на престола, като казваха: амин, алилуия!” - “алилуия”, според обяснението на св. Андрей Кесарийски, “означава Божествена прослава”; “амин” - истинно, да бъде”. Тук, казва той, Ангелските сили заедно с равноангелските човеци възпяват Бог “троекратно”, поради Триипостасноста на Отца, Сина и Светия Дух, Единия Бог, Който отмъстил за кръвта на рабите Си, загинали от ръката на Вавилон, облагодетелствал с наказанието жителите му и пресякъл греха. “Алилуия” от еврейското “Галему Яг” означава буквално “хвалете Бога”. “А димът й възлизаше вовеки веков” - това говори, че наказанието, постигнало блудницата Вавилон ще трае вечно. “Да се радваме и веселим и да Му въздадем слава: защото дойде сватбата на Агнеца” - настъпва ликуване, защото започва празнуването на сватбата на Агнеца. Под “сватба” или “сватбена вечеря” се разбира изобщо състоянието на духовно веселие на Църквата. Под жених на Църквата се разбира Агнецът - Господ Иисус Христос, Глава на Своето таинствено Тяло; под невеста и жена на Агнеца - Църквата (вж. Ефес. 5:25). Самият брак означава тясното съединение на Господа Иисуса Христа с Неговата Църква, запечатано с вярност, от едната и от другата страна потвърдено със завет, като че с взаимен договор (ср. Ос. 2:18-20). Сватбената вечеря означава наслаждение от пълнотата на Божията благодат, която по силата на изкупителните заслуги на Христа ще се подава обилно на всички истински членове на Христовата Църква, ще ги радва и весели с неизказани блага. “Й жена Му се приготви. Й даде й се да се облече в чист и светъл висон” - “това, че Църквата е облечена във висон, означава нейната светлост в добродетелите, мъдростта в познанието и висотата й в размисъла и съзерцанието, защото от тях се състоят Божествените оправдания” (св. Андрей Кесарийски). “Блажени са поканените на сватбената вечеря на

Агнеца” - “вечерята Христова - както обяснява св. Андрей - е тържеството на спасяваните и общата им радост, която блажените ще придобият, когато встъпят във вечния чертог със Светия жених на чистите души, защото “тия са истински думи Божии”. Както са много благата на бъдещия век, превъзхождащи всяка представа за тях, така много и различни са имената, с които те се наричат. Понякога се наричат Царство Небесно заради неговата слава и честност, понякога - рай, поради неизчерпаемата трапеза от наслаждения, понякога - лоно Авраамово, поради успокоението на починалите в него, а понякога - чертог и сватба не само поради безкрайното веселие, но и поради чистото, истинно и неизразимо съединение на Бога с неговите раби - съединение, което толкова превъзхожда телесното общение на един с друг, колкото светлината се различава от тъмнината и мирото от зловонието”. Ангелът, на когото св. Йоан искал да се поклони, му забранил да стори това, като казал: “аз съм съслужител твой и на твоите братя, които имат свидетелството Иисусово; Богу се поклони, защото свидетелството Иисусово е духът на пророчеството” - смисълът на тези думи е: не се покланяй на мен, защото аз съм само твой съслужител. Същият Дух Свети, Който говори и действа чрез Апостолите, в частност чрез св. Йоан, говори и чрез Ангелите, като също такива посланици Божии. “Твоето достойнство е същото, както и моето - сякаш казва Ангелът, - ти си наделен с даровете на Светия Дух, свидетелстваш за словата и делата на Иисуса Христа; а аз, от същия този Свети Дух получил откровение за бъдещите събития, го съобщавам на тебе и на Църквата. Иначе казано, Духът на свидетелството Христово е и Дух на пророчеството, тоест има същото достойнство”. Св. Андрей Кесарийски отбелязва тук смирението на ангелите, “които не си присвояват, подобно на злите демони, Божествената слава, но я приписват на Владиката” (ст. 1-10).