Случвало ли ви се е понякога всичко да върви като по мед и масло? Събуждате се в прекрасно разположение на духа и тялото, изпълнени с енергия. Тръгвате за работа и непрекъснато откривате свободни пространства, които ви позволяват да се промъкнете сред натовареното движение в пиковия час. А след това, независимо дали работите зад бюро или в полето, разрешението на проблем, който едва вчера ви се е струвал непреодолим, идва като че ли от само себе си.
Изпълнявате задълженията си ефективно, привидно без никакви усилия. В следобедните занимания с тенис (или джогинг, или аеробика) се чувствате леки и неуморни. Когато вечерта се приберете, децата ви посрещат с радост - дори синът ви, който в момента е в пубертета и е окачил халка на носа си - и когато се спречкват отново, както си му е редът, вие разрешавате спора със спокойствие и мъдрост, достойни за Соломон. След вечеря, вместо да се отпуснете като парцал пред телевизора, разполагате с още толкова енергия, че сте готови да отидете на дискотека.
Може и да не сте си го помислили, но най-вероятно сте били в Зоната - онова мистериозно, но напълно реално състояние, в което вашият мозък и тяло работят заедно и дават най-доброто от себе си. Обикновено чуваме за Зоната, когато става дума за спорт от висока класа: тук някой бейзболист се кълне, че може да преброи шевовете на летяща с 90 мили в час топка; там пък баскетболист виждал халката на мрежата два пъти по-широка, отколкото е в действителност; на един гимнастик пък гредата му се струвала широка като улица.
В Зоната съзнанието е спокойно и в същото време - крайно съсредоточено и нащрек. Тялото е гъвкаво, силно и като че ли неуморимо. Човек се намира почти в еуфория. Нищо не може да го разсее, а времето сякаш се движи грациозно в темпото на бавен валс.
Легендарният футболист Пеле може би е описал най-добре Зоната: „Изпитвах странно спокойствие, -пише той в книгата си „Моят живот и прекрасната игра", - нещо като еуфория. Струваше ми се, че мога да бягам цял ден, без да се уморя, че мога да дриблирам край когото и да било от техния отбор или около всички заедно, че дори мога да премина през тях. Имах усещане, че не мога да пострадам. Това бе наистина много странно чувство, което изпитвах за първи път. Може би е било просто увереност, но аз съм чувствал увереност много пъти, без да изпитвам подобна непобедимост."
Повечето спортисти - даже онези от нас, които се изявяват само през почивните дни - са изпитвали това почти трансцендентно състояние поне веднъж в живота си и преживяването е незабравимо. Но в Зоната няма нищо мистично. Тя е действително метаболично състояние, което може да бъде достигнато от всеки и поддържано през целия му живот.
Какво представлява Зоната? С две думи, това е метаболично състояние, в което тялото работи с максимална ефективност. Извън Зоната, животът е такъв, какъвто го познаваме - понякога ни възнаграждава за усилията, в повечето случаи ни изпълва с усещане за безпомощност със своите объркващи проблеми, пропуснати възможности и болести, по-големи или по-малки. Влезем ли в Зоната обаче, животът става по-лесен и по-добър. В това състояние ще се радвате на оптималното функциониране на тялото си, на увеличената си енергия и физическа издръжливост, на засилената си способност за умствено съсредоточаване и продуктивност, ще се освободите от усещането за глад.
В Зоната проблемите не изчезват, но начините, по които могат да бъдат разрешени, стават по-очевидни. Умората и безразличието се изместват от енергичност и високо ниво на компетентност. Отслабването (което всъщност би трябвало да се нарича загуба на мазнини) за повечето хора е една уморителна, безполезна борба. В Зоната обаче то става безболезнено, почти автоматично.
Животът в Зоната води до значителни подобрения в здравето. Малките здравословни проблеми, които измъчват всички ни - настинки, грип, алергии - като че ли започват да ни спохождат все по-рядко. А когато това все пак стане, те не са така мъчителни. И някои от най-сериозните хронични болести на нашето съвремие - сърдечните и ракът, например - почти със сигурност ни отминават. И ако все пак ни сполети това, в Зоната тяхното лечение е много по-успешно.
Пребиваването в Зоната всъщност може да се превърне в основа на нов вид нискоструваща и въпреки това високоефективна реформа в здравеопазването, реформа, при която всеки сам поема отговорност и се грижи за собственото си тяло, като го поддържа в състояние на непрестанно добро здраве.
Разберете ме правилно. Аз не говоря просто за „добро здравословно състояние" - широкоупотребяван сред медицинските кръгове израз. Това не е нищо повече от липса на болест. Зоната отива по-нататък. Тя ни води към оптималното здраве.
И така, как да стигнем до Зоната? Досега хората, които бяха най-добре запознати с нея - спортните психолози и треньорите на елитни спортисти - използваха различни техники, в това число и медитация,дихателни упражнения, визуализация и релаксация. Много от тях бяха взаимствани не само от традиционната западна психология, а и от религиозните схващания и бойните изкуства на Далечния изток. Но когато тези техники все пак са помагали на атлетите да достигнат Зоната, то това е ставало най-често случайно и не е можело да бъде повторено винаги във всеки желан момент, независимо от упоритите усилия.
Очевидно психологията може да ни помогне да попаднем там само случайно. Какво може да направи по този въпрос фармакологията, т. е. лекарствата? Добре документирани са опитите на елитни спортисти да постигнат високи резултати чрез използване на различни усилващи нивото на енергията лекарства, особено анаболни стероиди и хормони на растежа, дори допинг. Те обаче са заплашени от вероятността рано или късно да платят много висока цена за върховите си постижения, понякога дори живота си.
Нито психологията, нито фармакологията могат да ни дадат сигурен начин за достигане на Зоната. Понякога те действат, но в повечето случаи са безсилни.
Има само един път, които можем да изминем по собствена воля към Зоната. Тази техника ще ви позволи не само да се озовете там, ами и да останете през целия ден, седмици и месеци без прекъсване. Тази техника включва употребата на най-мощното и достъпно лекарство, с което разполагаме - храната.
Точно така; няма никакви вълшебни отвари, хапчета, билки или мантри. Истината е следната: всеки път, когато отворите уста, за да се храните, вие кандидатствате за получаване на пропуск към Зоната. За да го получите обаче, трябва да се отнасяте към храната като към лекарство. Трябва да консумирате храната контролирано и в подходящите пропорции - сякаш става дума за вкарвано във вената съдържание на банка от система. Достигането на Зоната е въпрос на технология. Тя се базира върху принципите на приемането на лекарства, които развих по време на кариерата си като учен-изследовател.
Да вземем компютрите например; ако натиснете верния клавиш, можете да се радвате на чудесата на съвременната технология. Ударете грешен клавиш и компютърът, в най-добрия случай, няма да изпълни командата ви. Начинът на хранене, който трябва да спазвате, за да достигнете Зоната, е също така прецизен, както компютърната техника.
И както при използването на компютъра, за достигането на Зоната се изисква да следвате определени правила. В началото правилата на хранене може да ви се сторят сложни, но, според мен, започнете ли веднъж да ги прилагате, ще откриете, че са лесни за изпълнение.
Проблемът е там, че повечето от нас се ръководят от неверни правила - използват неподходящи храни или, което е не по-малко зле, нужните храни в неподходящи пропорции. И в резултат ние никога не можем да се озовем в Зоната. Изпълнявайте правилата и входът ви е осигурен. Това е науката.
Какво ще спечелите като следвате тези правила ли? Ще се сдобиете с всичко необходимо за достигане на Зоната. Ако спазвате правилата и не излизате от границите на тази диетична технология, скоро ще станете неин постоянен жител. И ще бъдете възнаградени с увеличаване на енергията, на жизнеността и качеството на всичко, което правите - в работата, в спорта, в личните отношения - до такава степен, че ще останете смаяни.
Ако това ви се струват приказки, достойни за Новата епоха (Ню Ейдж), знайте, че се лъжете. Това е приложението на биотехнология от двайсет и първия век за разрешаване проблема на двайсетия век - как да повишим ефективността на човешкото тяло.
Сподели с приятели: |