Z’r d 1 септември 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

100 униформени ще поиска да назначи за контрол на трафика Столичната община на среща на зам.-кмета Велизар Стоилов с новото ръководство на софийската полиция днес. „Нека да са си на държавата. Да не се казва Общинска полиция, но ние сме готови да им плащаме заплати, за да вкарват ред в движението", уточни Стоилов.

Кметът Бойко Борисов откри вчера ре­монтирания бул. „Сливница". Само за 16 дни са направени близо 4 км, заедно с ВиК съоръженията. Между 12 и 16 часа на ден действаха на обекта, доволни са от стегнатия график в общината. Крайната дясна лента на ремонтирания булевард е усиле­на, за да не нагъват асфалта камионите и автобусите в жегите. Защитата е втькана под износващия пласт и представлява оребряваща текстилна мрежа. Днес Борисов ще покаже и нов вид - червен, тротоар на площад „Славейков".

За да не друса по трасето, изпълнителят е асфалтирал шахтите, но само ревизионни­те - през тях вода не тече, а се отварят само за да се спусне човек при авария. Ако се наложи, може да се разбият точно за 30 секунди, изчисли Стоилов.

"Европа" и Околовръст­ното пътни полицаи регу­лираха потока към Калотина.

12-километрова опашка от връщащи се от Турция към Европа гастарбайтери чакат да влязат през ГКПП Капъкуле - Капи­тан Андреево, съобщи интернет-сайтът на телеви­зия "Одрин". Част от из­нервените шофьори тръг­нали по маршрута през

турско-гръцкия пункт Пазаркуле - Кастанес и след това през нашия Капитан Петко войвода. И там оба­че има 3-километрова ко­лона. Други се отклонява­ли през Хамзабейли - Лесово. 5 предложения да се нор­мализира убийственият трафик по морето изпрати­ха вчера до премиера Станишев от ГЕРБ- Бургас. Те искат разделяне на движението за Созопол и Слън­чев бряг, като посочват подходящите маршрути. Второто предложение е да се изгради пътен възел на кръстовището Бургас - Созопол - Средец. Имали и проект. Настояват още за спешно довършване на ма­гистрала "Тракия" и раз­ширение на пътя Бургас -Слънчев бряг. Ако правителството не може да оси­гури финансиране за път­ните проекти, да върне в общината 5 % от внесените данъци, искат още от ГЕРБ.

Вицепремиерът Метена Плугчиева открива днес на територия­та на Държавното ловно стопан­ство "Росица" - Лъгът, първото в страната предприятие за прера­ботка и съхранение на дивечово месо. Инвестицията е на стойност 185 хил. евро и се осъществява по съвместен проект на Държавната агенция по горите и Германското

дружество за техническо сътрудничество.

Идеята за предприятието принадлежи на Плугчиева от времето, когато беше зам.-министър на земеделието и горите, съобщиха от стопанството край Севлиево.

Сградата е с площ 170 кв.м. Модерната техника за над 85 хил .евро е от германска страна. Предприятието ще отговаря на всички европейски стандарти за преработка на животинска продукция. В него ще се разфасова, транжира и замразява в пликове месо от благороден елен, сърна и дива свиня. Ще се събира отстреляният дивеч на територията на няколко държавни ловни стопанства от Северна България. Цените на месото ще са съобразени с пазара. Проектът предвижда откриването на още три подобни пункта до края на годината. Те ще са на терито­рията на държавните ловни стопанства "Витошко-Студена", "Черни Лом" и "Шерба".

По-рано през деня Севлиево ще бъде домакин на На­ционално съвещание на Държавната агенция по горите с участието на председателя на агенцията Стефан Юруков и на шефовете на всички регионални дирекции по горите.

Според него няма да има "осезаеми проблеми за хо­рата" като спиране на то­плата вода. "Булгаргаз" нямало да предприеме мяр­ката, въпреки че изпитвал

проблеми и имал несъбрани дългове.

Миналата седмица от га­зовото дружество обявиха, че заради борч от над 235 млн. лв. от днес огранича­ват подаването към топлофикациите в София, Вра­ца, Плевен и Бургас.

От столичното друже­ство пък казаха, че за да съберат своите вземания, ще спрат топлата вода на големите длъжници.

До две седмици ще под­пишем меморандум за раз­бирателство с "Фьост Алпине", каза още Куюм­джиев. Австрийската ме­талургична компания проучва страната ни и още 3 държави за изграждане на завод за 5 млрд. евро. Оглежданият терен за него у нас бил около Бургаско­то езеро.

Престижна болница мо­же да мине в частни ръце, макар да е в забранителния списък за приватизация, твърди зам.-кметът на Пловдив Георги Григоров. И дава пример с втората по големина лечебница в гра­да - бившата окръжна.

" Подготвена е схема, според която мажоритарен собственик ще стане част­на фирма с капитал от 5000 лева", каза още Григоров. Както "24 часа" писа в събота, градоначалникът на Пловдив Славчо Атана­сов предупреди, че това е старт за скрита приватиза­ция. Според него община­та, която държи 23% в ле­чебното заведение, ще направи всичко възможно, за да осуети замислената схе­ма. А тя е вкарване на нов собственик през задния двор на болницата.

Това ще стане чрез част­ната фирма "Норд инвест" ООД, твърди кметът. Тя е регистрирана през де­кември 2007 г. с основен предмет на дейност строи­телство на сгради и съоръ­жения. Адресът й е на ул. "Екзарх Йосиф" 8 в Плов­див.

Това е много стара и дори запусната сграда, установи "24 часа". Никъде

на фасадата не пише, че там се помещава "Норд инвест".

"Норд инвест" се упра­влява от двама съдружни­ци. Румен Гавраилов Васи­лев държи 75% от друже­ството, а останалите - На­дежда Парашкевова До­брева. Василев е инженер, а Добрева - икономист. Тя има три собствени фирми, едната от тях е кооперация за амбулатория за групова практика за първична сто­матологична помощ.

Планът за преструкту­риране на лечебното заве­дение е разработен от здравното министерство. С писмо от 10 април т.г. тога­вашният министър Радос­лав Гайдарски уведомява ръководството на болницата за предстоящото публично-частно партньор­ство. Пловдивската общи­на научава за това едва тези дни.

На 25 август директорът на болницата доц. Георги Йорданов, който оглавява­ше пловдивското здравео­пазване по времето на Жан Виденов, праща писмо в кметството, с което изве­стява, че на 18 септември се свиква общо събрание.

Първа точка е вдигане на капитала от 4,161 млн. лева на 6,201 милиона. Така участието на държавата нараства от 51 на 67%, а на пловдивската община се стопява до 15,5 на сто.

Останалите миноритарни акционери съвсем пък губят представителство, защото техните дялове са между 1 и 4%. Това означа­ва, че Карлово, Асенов­град, Първомай, Родопи, Марица, Перущица и др. съвсем остават безгласни, смятат в пловдивската об­щина.

" С промяната на капита­ла сериозно се накърняват интересите ни", казва Славчо Атанасов. Усилия­та му да се свърже с дирек­тора на болницата удряли на камък, тъй като доц. Йорданов е в чужбина, а подчинените му не са наяс­но.

На общото събрание е предвидена и промяна в устава на болницата. Това отваря пътя за публично-частно партньорство с " Норд инвест", което ще се изразява в създаване на

смесено дружество между частната фирма и болница­та, казва зам.-кметът Геор­ги Григоров. То предвижда държавата да участва с апорт, като вкарва земята на болницата от 91 декара. Мажоритарният соб­ственик в смесеното дру­жество "Обществен медицински център" ООД ще бъде "Норд инвест" с51%. Именно това дава основа­ние на кмета Атанасов да твърди, че по този начин ще се осъществи тайна приватизация. От прило­жения дружествен договор се вижда и разпределението на акциите. За болница­та остават 245 дяла, всеки по 10 лева, а за частната фирма - 255.

Бъдещото смесено дру­жество ще прави специали­зирани медицински излож­би, конференции, симпо­зиуми, диагностика и ле­чебна дейност, пише в предмета му на дейност. В договора не са упоме­нати ясно ангажиментите на "Норд инвест" за разли­ка от тези на държавата, изтъква Георги Григоров. Там е записано, че частна­та фирма трябва да внесе парична или непарична вноска, с която ще се уве­личи капиталът на дружеството. Кметът Славчо Атана­сов е категоричен, че в момента общините имат блокираща квота и ще я упражнят на общото събрание. Така няма да по­зволят вдигане на капита­ла. Уведомени са постоян­ните комисии на общин­ския съвет за ситуацията. Местният парламент ще избере пълномощник за общото събрание на бол­ницата. Той ще гласува против, категоричен е кме­тът.

Офертата за публично-частно партньорство с "Норд инвест" е много до­бра и медицинският съвет единодушно я подкрепи, заяви Красимир Мурджев, член на директорския съ­вет на окръжна болница-Пловдив. (виж карето го­ре).

Мурджев е категоричен, че не става въпрос за ни­каква скрита приватиза­ция. Това е само едно пред­ложение, което може да не бъде прието на общото съ­брание, допълниха от бол­ницата. Надежда Добрева, съ­собственик в "Норд ин­вест", заяви, че засега се въздържа да говори за бъ­дещото съвместно друже­ство. Тя обеща да даде изя­вление след седмица. Сега ми е неудобно да коменти­рам, каза тя. Добрева по­твърди, че участва във фирмата, но отказа какви­то и да било подробности. Съдружникът й Румен Ва­силев не отговаряше на ни­то един от посочените в ДАКСИ телефони.

Тодор Кръстев, юрист на лечебното заведение и об­щински съветник от леви­цата, недоумява как може да стане това смесено дру­жество. Според него, ако общините, които имат бло­кираща квота, не се съглас­ят, намерението няма да се реализира. Освен това при апорт задължително се правят експертни оценки, а такива до момента нямало.

"Болницата е в забрани­телния списък за привати­зация ", допълни депутатът и член на здравната коми­сия д-р Васил Паница. Ако се осъществи планът, това означавало вкарване на нов собственик през задния двор.


01.09.2008 г., с. 10
Ръководството: Офертата е много добра
Офертата за публично-частно партньор­ство с "Норд инвест" е много добра и медицинският съвет единодуш­но я подкрепи, заяви Красимир Мурджев, член на директорския съвет на Окръжна болница-Пловдив. Той обясни„че общо­то събрание се свиква, защото предстои раз­криване на инвазивна кардиология "в лечеб­ното заведение. Такова нещо е скъпо удовол­ствие, а "Норд инвест" ще достави оборудва­нето и консумативите, допълни Мурджев.

На практика всичко това ще бъде направе­но от частната фирма, а болницата само давала помещение. Тя щяла да подпише договор с "Норд инвест" и фирмата ще плаща наем в размер на 40% от приходите, които идват от клиничните пътеки.

Мурджев е категори­чен, че не става въпрос за никакви скрита при­ватизация. Това е само едно предложение, което може да не бъде прието на общото съ­брание, допълниха от болницата.
Снимка на шест колони – без текст
Снимка на три колони - В тази сграда се намира офисът на „Норд инвест".


01.09.2008 г., с. 11
Главният архитект на София Петър Диков: ЗАЩО?
„24 часа” днес започва една поредица на арх.Петър Диков, който си зададе важните въпроси от дневния ред на обществото и търси трудните им отговори. Редакцията ще публикува и други мнения по темите
• България в момента внася повече селскостопански продукти, отколкото изнася?

• Енергетиката ни е енергична и неефективна?

• Българската икономика е като икономика от Третия свят?

•Тая слободия с регистрацията по местоживеене?

• Бетонирахме държавата и презастроихме курортите?

• Магистрала "Тракия" се оказа непосилно дълга?

внасяме и домати,

краставици, ябълки,

дори копър...

България в момента внася повече селскостопански продукти отколкото изна­ся, като се изнасят главно необработени - жито, слънчоглед, царевица.

Историята говори, че държавите не стават бога­ти със земеделие. Но няма богата държава без много добро земеделие.

Какво направихме с на­шата държава, .която бе го­лям износител на селско­стопански продукти и хра­ни? Какво стана, че вместо да се радваме, че храните в световен мащаб поскъпват, защото ги произвежда­ме, се оплакваме, защото ги купуваме.

Ето хронологията на мазохистичното съсипване на българското земеделие през последните 20 г.:

• в началото бе ликвиди­рането на „комунистиче­ските творения" ТКЗС. Систематично се разруши колективното земеделие. Идеологическите мотиви съсипаха тотално едно от малкото постижения на со­циализма.

Едва ли някоя държава

в света е създавала

ликвидационни съвети

за унищожаване на важен икономически отрасъл;

• успяхме за кратко време да ликвидираме и цялата не кой знае колко добра, но все пак налична

техническа база на земе­делието;

• започнахме възстано­вяване на земята на бивши­те собственици - възстано­вяване на справедливост­та, която обаче не можеше да върне боя и униженията при колективизацията. В оригинала на закона за възстановяване на соб­ствеността на земеделски­те земи бе записано, че връщането на земята е на „комасационен" принцип (т.е. уедрено, на едно място за един собственик).

Последва поправка, коя­то трябваше да прогласи тоталната справедливост

и която гласеше „възста­новяването да бъде в реални граници". Това оз­начаваше репродукция, възстановяване на соб­ствеността във вида й от 1939-1944 г. - дребна, разпокъсана, непригодна за ефективно, камо ли мо­дерно в днешния смисъл земеделие.

Проблемът бе умножен по 10, 15 или 20, защото собственикът отпреди 50 г. има по толкова наслед­ници. В момента у нас при 42 млн. дка земеделска зе­мя, има 12,5 млн. имота, или средно по 3,6 дка на имот. Не знам как е в Ки­тай и Индия, но съм убе­ден, че в Европа няма та­къв случай. От 10 г. се го­вори за закон за комасацията. Да сте чували да има такъв закон?

От всичко това спечели справедливостта (вероят­но), но загуби земеделие­то като икономически от­расъл, защото тези „реал­ни граници" го убиха безпощадно - приносът на зе­меделието в БВП пада под 4% през 2007 г.

Направете справка колко е делът на земеделието в развитите страни. Но пък спечелиха група спекуланти от бизнеса със земя по море­то и в големите градове. За­губиха морето и големите градове, но това е друга тема. Съсипа се цялата систе­ма на изкупуване на селско­стопанска продукция - дър­жавна и кооперативна. Това прати

производителите в ръцете на мутрите или по сергиите. Особено за бързоразвалящи се продук­ти (пъпеши, домати, праско­ви, череши, малини, ягоди) държавата целенасочено за­черкна интереса на дребния производител. А средни и го­леми производители няма. ЕС упорито ни тикаше да възстановим поне отчасти изкупвателната система в зе­меделието чрез изграждане­то на селскостопански бор­си. Моля, поискайте справка докъде са тези проекти и дали функционират тези бор­си. И дали държавата ни е направила нещо освен тях с европейски пари;

• Систематично се уни­щожи цялата хидромелио­ративна система, сравни­телно добре развита при социализма. България си­гурно е единствената стра­на в цяла Европа, която

няма действащи големи напоителни системи

А това, което бе направе­но като материална база, ве­че е унищожено. Да сте чува­ли модерно земеделие без напояване? Едва ли и ще чуете;

• Със същата систематичност бе унищожена и по­чти цялата промишленост, преработваща селскосто­панска продукция. Останаха единици, които се пребориха и въпреки държавата разви­ха този бизнес;

След уникалното за Евро­па раздробяване на собстве­ността на земеделската земя единственият начин, по който държавата можеше да „изкупи греха си", беше да подпомогне националния пазар на земята, който да я комасира на пазарен прин­цип. Държавата като соб­ственик на цялата информа­ция и като притежаваща на­ционални специализирани структури бе длъжна да направи национална информа­ционна система и да подпо­могне тези, на които земе­делската земя им бе „натресена" като собственост (защото не ги интересува и им е в тежест) да я продадат, а тези, които желаят д а я обработват, да я купят. Да сте чу­ли за такава система или за такъв пазар?

Сега земята се окрупнява на сляпо

с многобройни посредници, с огромни трудности и от­чайващо бавно.

Истинско окрупняване могат да си позволят само поземлени фондове, разпо­лагащи със значителни сред­ства. А малко от тях я обра­ботват пряко.

В преговорите за присъе­диняване към ЕС земеделие­то бе един от разделите, в които политиците ни не за­щитаваха националния ин­терес и този на българските земеделци (може би защото смятат, че такива няма), а се стремяха към бързо при­ключване на преговорите. Това тепърва ще създава го­леми проблеми.

Проблемът с

млекопроизводителите

е само началото

Във финала на земеделската сага на българските полити­ци от прехода дойдоха кражбите на парите от европрограмите за земеделието. Се­га вече може да се свика хор за заупокойната молитва за българското земеделие. В него сигурно ще се включат и либерални икономисти ка­то г-жа Светла Костадино­ва, според която „третата особеност (на сектора земе­делие) е фактът, че селското стопанство е със затихващи функции" и че „ние сме от­ворена икономика и за реди­ца стоки е много по-печелив­шо да се внесат" (в. „24 часа" от 29 август). Не е записала обаче какво ще изнесем, за да имаме пари да внесем.

Само дето българинът -земеделец (доколкото е останал по тези земи) е жи­лав екземпляр. Все още иска да работи, че и протестира. Може би все пак трябва да се опита и с ДДТ (този инсекти­цид се ползваше в земеде­лието и впоследствие се ока­за, че по-качествено трови хората, отколкото насеко­мите)?

Задължително правило е най-малко половината от него да отива във фискалния резерв. От остатъка, до миналата година, кабинетът можеше да похарчи цялото преизпълнение. По идея на БСП се въведе ограничение – да се похарчат до 1,5% от бюджетните приходи без санкция на парламента.

За 2008 г. това означава около 1,2 – 1,5 млрд. да се похарчат по решение на парламента и около 300 млн. лв., както каби­нетът прецени.

Преди началото на де­батите тази седмица по­питахме икономическия щаб на „24 часа" за какво е най-добре да се похар­чи излишъкът.

Очаква се отделно между 1 -1,2 ми­лиарда лева да бъдат разпределени по предложение на кабинета, не със санкция на парламента. Припомням ви, че ние за първи път приехме закон, който да гарантира парламента­рен контрол над парите от излишъка.

Планираме също парламентарни­ят дебат да започне още през септем­ври, за да има достатъчно време за обявяване на търгове, организиране на конкурси и прочее необходими дейности.

Бих извел като приоритети: за социално подпомагане, инфраструкту­ра, главно пътища, и за преоборудване на МВР. Защо те? Най-напред об­щият аргумент - защото това, което ще остане за доразпределение, е до­статъчно и позволява без никакви сътресения да се раздели на две - на социални разходи и на инвестиционна част.

Аргументът да има социален пакет е, че инфлацията удари най-сериозно най-незащитените, а държавата има твърд ангажимент да се грижи за най-бедните, за пенсионерите и социално слабите. Не мисля обаче, че е разумно да се замразяват пари в сребърния фонд, и го казвам като човек от реалния биз­нес. Когато има реални пари, те се инвестират. А мисленето, че ако ги вложим в инфраструктура, ще бъдат откраднати, е чисто български начин на мислене. Ако продължаваме така, няма да имаме нито една магистрала. Съгласен съм, че в сребърния фонд трябва да влизат пари, но е глупаво да замразиш милиарди при нисък лихвен процент.


01.09.2008 г., с. 11-12
Добромир Гущеров: Да почнем с единната информационна

система
Едно от най-важните неща, кои­то обединява социалната сис­тема, тази на сигурността, борбата с корупцията, здравеопазването и коя ли още не сфера, е единната нацио­нална информационна система. Тя има отношение към всичко - на­ционалните здравни карти, митници, данъци, плащане на осигурителни вноски, съответствие между имуще­ствен статус и доходи, движение на труд и капитали, така че безспорно

отговаря на обявените вече приори­тетни сфери, към които ще се пренасочат парите от бюджетния излишък. Но и нещо повече, това означава довършване на изграждането на единна държавност. Означава от­четност и събираемост, сигурност и контрол. А-то и Б-то на държавата!

Мисля, че на всяко управление от­тук нататък това му е първата и ос­новна задача. И ако има по-важна инвестиция от тази, здраве му кажи!