Z’r d 1 септември 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Второ,ко­гато решаваме какво и как да хар­чим, трябва да имаме предвид ня­кои особености на тазгодишния из­лишък. Като например това, че за 7-те месеца на 2008 г. са събрани едва около 60%, при положение, че ми­налата година за същия период те са били почти 62%. Тенденция, която показва, че има забавяне в събирането на ключови приходоносещи данъци като ДДС. Това трябва да бъде внимателно из­следвано.

Освен това разходната част про­дължава значително да изостава в сравнение с миналата година - досе­га с 3 процента. Ако това изоставане бъде наваксано до края на година­та, както може да се очаква, половината от излишъка, който сега кал­кулираме, на практика няма да го има!

Оттук следва третият важен мо­мент - че с бюджетния излишък следва да решим стратегически въ­проси като социална политика, ин­фраструктура, сигурност, общински проекти, но при много внимателно намерен баланс между разходи,

които са еднократни, и такива, кои­то ще ангажират и бюджета за дого­дина - като пенсии, заплати, разход­ни нормативи (тоест такива реше­ния днес, които ще изискват увели­чение и през 2009 г.) . С това искам малко да поуспокоя поразвихрилата се напоследък вълна на популизма, че с един изли­шък ще решим всички проблеми. Той може да помогне да стартираме

решаването на ключови въпроси ка­то например проблемите на жп ин­фраструкту­рата или БДЖ, да продължим решаването на други стратегически - като доходи и "повишаване качеството на живот, но със сигурност няма да успеем да решим всички тях.

Най-важното е да не се поддава­ме на популистичната вълна и преди всичко да запазим финансо­вата стабилност и положителното икономическо развитие на страна­та.


01.09.2008 г., с. 12
Милен Велчев, НДСВ: Половината от излишъка - в сребърния фонд
Подкрепяме дебатите в парла­мента за публичното и прозрач­ното разпределение на бюджет­ния излишък. Смятаме, че 50% от излишъка за 2008 г. е добре да отидат в Сребърния фонд. който трябва да подпомогне финансовата устойчивост на пенсионната сис­тема. Аргументът ни е изключи­телно тежката демографска си­туация у нас.

Винаги сме подкрепяли и вло­жения е инфраструктура, при ус­ловие, чете са добре преценени и насочени. През 2009 г. в НДСВ смятаме за целесъобразно държавата да продължи да намалява съотно­шението между разходи и БВП, да продължи да намалява осигу­рителната тежест и да продължи опростяването на данъчната система.

В този контекст НДСВ сме гото­ви да застанем и зад вариант за разпределение на осигурителна­та тежест в съотношение 6-10-12, естествено след като изслушаме внимателно всички аргументи. Категорични сме, че процентът от БВП, отделян за образование, трябва да бъде запазен. Ще настояваме средствата за наука и иновации да се увеличат, но не чрез финансиране на струк­тури, а на проектен принцип.

Усилено ще търсим различни бюджетни възможности за прио­ритетно финансиране на млади хора и на децата. В тази посока едно от предло­женията ни ще бъде 100 млн. лева от излишъка да бъдат целево преведени за финансиране на на­ционалната програма „Ин витро". Както си спомняте, след Съвета на коалицията в Банско ние обещахме, че ще търсим фи­нансиране на национална про­грама за 100% покриване на 3 опита ин витро на всички двойки, които имат нужда от това.

Имаме предложение да се раз­работи проект „Детска градина". При единен стандарт за детските градини всички деца от 3 до 6 г. да получават ваучер за такава, защото така всички деца ще имат равен достъп. Инициативата е част от ця­лостната политика на НДСВ за подкрепа на младите семейства и преодоляване на демографската криза.

Нашите изчисления показват, че подобен проект ще обхване

-Д-р Ненков, купихте ли си винетка за паркиране пред дома ви в центъра на София?

- Не, не съм още. Ве­роятно обаче ще бъда принуден да си купя. Сега моят адвокат обмисля какво да направим юриди­чески.

- Проверявали ли сте за­коновото основание за та­зи наредба на столичната община?

- Пътят, по който тряб­ва да вървим, е приложе­ната дискриминация. Аз така се чувствам. Чове­кът с брадичката, който управлява синята зона, каза две титанични глупо­сти: че е скъпо да се живее в центъра и затова трябва да се плаща такса парки­ране, второто - че общи­ната не е длъжна да осигу­рява паркоместа. А всъщ­ност такива хора на някакви мениджърски пози­ции в общината не са много наясно на кого слу­жат. Те не служат на „Паркинги и гаражи", на синята зона или на кмета. Те служат на хората, кои­то живеят в общината. И този човек страшно мно­го бърка, като казва, че общината не е длъжна. Общината може да въ­вежда някакви рестрикции, но

не може да въвежда

дискриминационни

такси

- А не въобще в зоната?

- Не. И аз ако паркирам на една пряка от това ка­ре, пак ще ми вържат ко­лата. Пак ще платя 10 лв. като нарушител (плюс 70-те, които вече съм дал). Или ако я вдигнат с паяк, ще платя 50 лв. При това положение общината ме принуждава да си продам колата ли? Или защото аз живея в центъра и че там е скъпо, както твърди чове­кът с брадата, да нямам кола ли? Факт е, че в цен­търа е по-скъпо. И данъ­ците са по-високи. Окей. Но хората в центъра и хо­рата в Люлин плащат да­нъци.

- Но те са различни като сума.

- Разбира се. Хората в Люлин, които паркират пред блока си, на терен,

който вероятно е собстве­ност на общината, значи и те трябва да плащат за ви­нетка - примерно 3,50 лв. на година. Но ако ще има такса, трябва да важи и за тях.

Отделно данъкът за моята кола примерно е 202 лв. Плащам го на об­щината. Защо го плащам?

- За качествени улици, без дупки...

-... и възможност някъ­де да си сложа тая кола. Може би не е лошо да ми вдигнат данъка, защото трафикът е тежък и моя­та кола повече замърсява. Имам идея към общината - хората над 100 килогра­ма (такива като мен) да плащат примерно 42,67 лв. на година данък, защо­то са по-тежки и

амортизират повече

пътното платно и

тротоарите

Е, тази такса, която биха плащали дебелите хора, е същото като таксата за хората от центъра, които плащат за паркиране.

- И кого ще сезирате с вашия адвокат?

- Сега той обмисля как точно да постъпим. Дали да сезираме комисията по дискриминацията, омбудсмана, или да заведа гражданско дело срещу общината. Обмисляме с моя адвокат, който също живее в синя зона, да на­правим гражданска орга­низация. Не знам дали хо­рата от нашите две маха­ли - до НДК и яа „Мария Луиза", ще излязат, за да протестират, или ще мах­нат с ръка и ще се смеят. Човекът с брадичката каза, че в общината били подготвени за негативна­та реакция.

- Какво очаквате?

- Не знам. Може би са сложили решетки по про­зорците или са забранили продажбата на яйца в ма­газините около община­та. Не знам. Може да де­монтират например дви­гателите на автомобили­те, които не са си платили винетките. И да отнемат две от децата на хората, които нямат винетки. Плюс 200 000 глоба.

- Какво значи да живее­те в центъра на София?

- Това е една много ин­тересна структура. Както София не е България, та­ка и центърът не е точно София. Много е престиж­но да имаш имот в центъ­ра, но ако не го даваш под наем или не го продаваш, е кофти. Да, хората с имот в центъра са богати, за­щото там имотите са мно­го скъпи. Но както е в моя случай, въобще не ме то­пли това, защото аз живея в него, не го давам под на­ем. Събота и неделя бива, горе-долу се намира мя­сто, защото не работи си­нята зона. Но през седми­цата е смъртоносно с пар­кирането.

- Но от друга страна ви мият улиците...

- Да, и кофите ги из­хвърлят почти всеки ден. Но ако човек е с автомо­бил и е в работна възраст, е много трудно. Логични­ят въпрос, който би задал човекът с брадата, е защо не се махна от центъра. Защото съм свободен да живея, където искам. И съм роден там.

Не искам да се махам от родното си жилище

Независимо какви про­блеми ще измисли общи­ната и дали наистина ще въведе данък за дебелите. Ще остана да живея в цен­търа, това е моят роден дом.

- И няма да отслабнете?

- Вероятно не, защото ми е слаба волята. Но една такса от 42,67 лв. би могла да ме хвърли в размисъл.

- Ако това се случи в друга европейска столи­ца, как ще реагират там хората?

- Само мога да предпо­лагам. Но съм чувал, че там хората се обаждат в съответните служби, ако някой хвърли фас на земя­та, и му правят забележка. Което говори за по-живо гражданско чувство. Не смятам, че на някой на ръ­ководна длъжност в об­щината например в Ам­стердам ще му мине така­ва тъпотия през главата.

Защото ще се намери умен съветник да му каже, че така не може.

- Да, но в този случай винаги ни сочат за пример Лондон, където влизане­то с кола в центъра се пла­ща доста скъпо.

- Добре, да има входна такса. Но в моя случай ми искат такса за моята врата

- да си пускам 50 ст., за да си отключа. Има и много хора, които работят в цен­търа. За 8 ч те трябва да плащат в зоната 8 лева всеки ден, за да ходят на работа. Тези хора плащат данъци на същата тази об­щина. А общината по този начин някак си ги притес­нява, пречи им да бъдат ефективни и да изкарат още пари, за да има още данъци за общината.

Там сигурно работят до­статъчно експерти, които се занимават с паркиране­то. Аз не мога да измисля как да стане, защото съм лекар, но те би трябвало да измислят. Входна такса

- добре. Но ако колата остане в Люлин 10, с какво отиваме до центъра?

- Вие работихте доско­ро в реанимацията на Военна болница. Как ще коментирате идеята на директора на болницата ген. Стоян Тонев шофьо­рите, причинили тежки катастрофи, да полагат общественополезен труд като санитари в реанимация?

- Тази идея е гениална. Вече над 10 г. се занима­вам само с това. Мислех си, че съм обръгнал. Преди да отида в реанима­цията на ВМА, където пристигат такива постра­дали хора.

Ужасно е!

Не мога да намеря дума да опише страданието,

което изпитват пострада­лите и семействата им след такава кошмарна случка. Имахме момче на 19 г. С мотор с травматично ампутиран крак по време на инцидента, втория го ампу­тираха в болницата. Едва не умря. Сега момчето е без два крака на 20 г. Твър­деше за инцидента, че грешката е негова. Но има случаи, в които хората си карат внимателно, изневи­делица изскача някой ненормалник, размазва ги. Моето семейство пострада по този начин преди 5 г. Съпругата ми беше със счупен таз от такова безот­говорно каране на едно 20-годишно момче. Който не е минал през това, няма как да го пресъздаде, за да го разберат другите.

- Какво ще видят в реани­мацията?

- Там, в реанимация, къ­дето човек е в кома от удар в главата, без да е ясно кога и дали въобще ще се събу­ди и ще бъде ли същият човек, или само ще мига с очите - там трябва да бъдат причинителите на ката­строфи и да гледат близки­те в очите, да ги съпровождат от вратата и да стоят, докато тече свиждането,

за да видят какво причиняват

Миризмата на човешко тяло, което страда и е оперирано, на третия ден след операцията, въпре­ки хигиенните грижи на персонала, е много спе­цифична и незабравима. Само това да остане в гла­вата на някого от тези, и половината от разходите да плати, според мен този човек ще кара по друг на­чин.

- Вършат ли работа те­зи кампании за безопасно движение?

- Според мен трябва да има кампания, насочена към уличните полицаи. И тя трябва да бъде форму­лирана така: Не разгова­ряй с нарушителя! Кога­то пътният полицай засе­че автомобил със 100 км над допустимата скорост, какво според вас той

трябва да каже на този нарушител освен: „До­бър вечер. Дайте си доку­ментите!" Няма какво повече да му говори. Не­ща като: „Сега какво ще правим? Кой ще почер­пи?" и „Виж аз кой съм в тоя мерцедес." Това не са разговори за пътя. Тогава нямаше да има случаи като чинов­ничката от ВСС, която подхвърля 60 лв. на катаджиите и казва, че тя „ви­наги се оправя", защото „пише законите".

Браво на тези полицаи! Тъкмо те могат да са лица на кампанията „Не разго­варяй с нарушителя!". Според мен те са истин­ски ченгета. Харесват си работата и я работят с кеф. Въпреки всички гадорийки. Има такива чен­гета. Едва ли са действа­ли така само защото тази жена ги е обидила. В тях е надеждата.

- Спасяването на оцеле­лите от катастрофи има и финансови измерения. Какви са сумите?

- В зависимост от трав­мата, от оперативната на­меса, от престоя в реани­мация приемете, че един ден там отива над 1500 лв. за 1 човек - медикаменти, грижи, изследвания, процедури. Не включва за­платите на персонала, оперативните интервен­ции.

Доскоро не се плащаше на болниците за тези па­циенти - те влизат по дру­га пътека, която може би струва около 1500 лв. об­що. Получава се така, че персоналът се грижи за тежко ранени пациенти, които изчерпват ресурси­те на болниците и парите се вземат от заплатите на медиците.

Отскоро се плащат по 550 лв. на ден за всеки та­къв пациент, което все пак е глътка въздух за болниците.

Вдовицата на Косьо Са­моковеца е била уличена в контрабанда след провер­ка в Турция. Изпълнената следствена поръчка от южната ни съседка е сред основните доказателства срещу Ангелина Димитро­ва, научи "24 часа".

Тя ще бъде съдена за не­законен внос на стоки и пране на пари, съобщи в петък пресцентърът на прокуратурата.

Обвинителният акт и 124-те тома следствени ма­териали са били внесени в Софийския окръжен съд в сряда.

Съпругата на застреля­ния в Амстердам подземен бос е подведена под отго­ворност за контрабанда на стоки с търговско предназ­начение на стойност 697 741 лв.

Те били внесени без зна­нието и разрешението на митницата, а Димитрова е използвала фалшиви фак­тури. Това станало в перио­да 1 март - 30 април 2000 г., а стоките били обмитявани в митническия пункт Гору­бляне. Предметът на контра­бандата е в особено големи размери, а прокуратурата е квалифицирала деянието като особено тежък слу­чай.

Димитрова е обвинена и в пране на пари. Причината е, че на 22 март 2004 г. в София е продала всичките 400 дяла на дружеството "Борогруп травел Лон­дон " ЕОО Д, на което е соб­ственик и управител, на ре­гистрираното в САЩ офшорно дружество "Адамко" ООД. Стойността на дяловете е 40 хил. лв.

Ангелина е знаела, че то­ва имущество е придобито от контрабанда, твърди прокуратурата. "Борогруп травел" е соб­ственик на 3 имота в Боро­вец - хотелът "Константин палас" с площ 3 дка, вила на 4 етажа с басейн, барбекю и дворно място, както и на парцел с площ 3,72 дка в курорта

Освен това дружеството е разполагало с машини, оборудване и неразпределена печалба в размер на 2,3 млн. лв.

Делото за контрабанда и пране на пари бе образува­но през 2003 г. Първона­чално то се водеше срещу неизвестен извършител. Разследваха се Косьо Са­моковеца и съпругата му. Междувременно той бе за­стрелян в Амстердам на 6 декември 2003 г.

На 22 август 2006 г. бе повдигнато обвинение на Ангелина, магистратите й определиха 5 хил. гаранция и й забраниха да напуска страната.

Основна роля в делото изигра изпълнена след­ствена поръчка от Турция. През инкриминирания пе­риод по документи стоките били внасяни от Турция.

Купувани били от фирмата "Иеткин Камасирларъ Тикарет" ООД със седалище в Истанбул и вкарвани у нас с тирове през Свилен­град. Става дума за дрехи, обувки и всевъзможни сто­ки за бита - общо 2 хил. вида.

По поръчка на нашето следствие турските поли­цаи проверили местната фирма - посочена като про­давач във фактурите. Ока­зало се, че такова друже­ство наистина има, но то не е извършвало въпросните сделки с Константин Димитров, съпругата му

или техни фирми

На базата на тези данни на­шите магистрати стигнали до заключение, че факту­рите, които били предста­вени в митническия пункт Горубляне, са фалшиви и стоките са внесени неза­конно.

По делото има следстве­ни поръчки и до Велико­британия и Германия за установяване на имуще­ство, фирми и търговска дейност на семейството в тези страни. Именно мудното изпълнение поръчки­те забави с години разслед­ването. Във връзка с него съдът е запорирал 900 хил. лв. лични пари на Ангели­на Димитрова в Инвестбанк и апартамента на се­мейството на бул. "Па­триарх Евтимий" в София.

Те ще служат като обез­печение за евентуални пре­тенции на държавата при осъдителна присъда. Делото срещу Ангелина роди и един скандал. Вдо­вицата успя да продаде хо­тел "Константинпалас" на бизнес дамата Петя Славо­ва малко след като й бе по­вдигнато обвинение, и така успя да изпревари искане на прокуратурата и коми­сията "Кушлев"

за възбрана на имота Преди година английските власти пък върнаха блоки­рани на Димитрови апарта­мент и пари във Велико­британия.

Ако Ангелина бъде осъ­дена за пране на пари, пред­метът на престъплението трябва бъде конфискуван в полза на държавата.

В случая това са активи на фирма "Борогруп тра­вел - Лондон". При условие че те са били продадени, Ангелина ще бъде осъдена да плати левовата равно­стойност.
Снимка на четири колони - Хотелът "Константин палас" в Боровец, който съпругата на Самоковеца успя да продаде, преди да й го вземат.
Снимка на три колони - Съпругата му Ангелина ще трябва да отговаря пред Темида за доходите от контрабанда на мъжа си.
Снимка на три колони - Константин Димитров-Самоковеца, който според МВР бе най-крупният контрабандист в България.


01.09.2008 г., с. 14-15
Наричаха го Митничар N1 в сянка
СТЕФАН ТАШЕВ

Контрабандата на стоки през границата донесе славата на Константин Димитров-Самоковеца. Чрез нея той успя да натрупа и богатството си, заради което сега ще съдят и съпругата му Ангелина.

Възходът на бившия портиер в хотел "Рила" в Самоков започва в края на 90-те години на миналия век. Някъде около 1996 г. с част от структурите на бившата ВИС-2 той

контролира територии на митническите пунктове Ново село и Капитан Андреево.

В доклади на спецслужбите на МВР от ония времена се твърди, че

той държи първоначално контра­бандата с микробуси, в които се транспортират дрехи от Капалъчаршия, захарни изделия и цитрусови плодове. Вносът става на занижени цени на стоките след подмяна на истинските фактури с фалшиви на по-ниски суми.

Вносителите, предимно дребни търговци, са принудени да по­лзват услугите на хората на Само­ковеца, защото иначе ги чака "митническа преса".

Бусовете и камионите им се разтоварват на пункта и се опис­ват стока по стока в продължение на няколко дни. Тогава Самоковеца е още слаб и стоките с фалши­вите документи стигат едва до Хасково, Пловдив и Кърджали. Освен фалшивите фактури хората на Димитров осигуряват охрана на камионите и бусовете, тоест безпроблемно преминаване през митническа проверка на Капитан Андреево. Затова Самоковеца прибира по 200 лв. на камион от вносителите.

През 1998 г. той и съпругата му Ангелина започват да внасят самостоятелно стоки от Турция. Като само след 2 години вече контролира целия бизнес. За него работят по-опитни "вносители" като Николай Методиев-Пилето

Самоковеца се издига в йерархията и вече е посредник. Целият внос на захарни изделия, плодове, зеленчуци, турски дрехи и всякакви китайски и дубайски стоки минава през него. От всеки вносител Самоковеца получава по 6 хил. лв. на месец. В замяна им гарантира безпроблем­но и бързо обмитяване на вътрешните митници като Горубляне, Кремиковци, Илиянци или Суходол.

Схемата е проста, но много ефикасна и се прилага безпроблемно и досега, твърдят митничари. За най-евтината стока - китайски боклуци, се плаша на Константин Димитров по 6 хил. лв. на карго. Сумата включва дължимите мита и ДДС. 3500 той заделя за себе си като печалба, а остатъкът отива за подкупи на митничарите на границата и във вътрешността на страната. Който от вносителите откаже да плаща на посредника, получава пълна проверка на товарите на граничния пункт.

Според спецове в контрабандата вносителите са уговаряни да работят за Самоковеца още при купуването на стоката в Турция. Там действа дясната ръка на Димитров- Цветан Василев- Хафти.

Ако откажат, освен митнически неприятности ги чака "убеждаване с побой. Според неофициални, данни на антимафиотите от НСБОП от "монопола" на

Самоковеца страната е губела около 300 хил. лв. на месец от вноса на контрабандни стоки по няколко схеми. Едната е прословутата "вдигната бариера" - камионът влиза, без да попадне в регистрите. Втората е т.нар. тапа, която се прилага за вноса на зеленчуци. В камион се товарят стоки на ниски цени като лук, например 10т. А отзад се поставят над 500 т. краставици, но в документите пише обратното. Третата схема на измама е с подправени митнически декларации. Става въпрос за вноса на турски дрехи и обувки.

В митническите декларации се описват брой кашони в камиона, но без да се посочват конкретните бройки в тях и единичната им цена. Така вместо 20 хил. чифта обувки

в документите стават 3 хил. броя. Пак в митническите декларации се описват и стоки на по-ниски тарифни позиции. Като дънките стават спортни панталони, а блузите - тениски с дълъг ръкав. Според митовете Самоковеца лично е измислил последната схема, за която сега е уличена съпругата му Ангелина.

Става въпрос за вноса на стоки с фалшиви документи. На всеки 5 камиона, само един е с редовни, а останалите носят копия на декларациите. Камионите се групират още в Турция, за да не стане грешка, и се съпровождат от границата до вътрешните митници от т.нар.водачки. Те носят документите, а на отиване към Турция - парите за стока. Твърди се, че печалбата за Димитров от един камион надхвърля 30 хил. лв.

Постепенно бригадите на Самоковеца овладяват цялата контрабанда през границата. Има вече и съответните отговорници, които контролират нещата и се отчитат лично на боса . Това са: Николай Методиев-Пилето -внос на меса от Китай, бутчета, дреболии и т.н., вкарвани като "кожички", субпродукти, или строителни материали.

Ники Китаеца - дрехи, всякакви евтини боклуци и електроника от Китай, Цветан Василев-Хафти-внос от Турция и Дубай, плюс горива, и Ирина Дебелата-фалшиви фактури, обмитяване на вътрешни митници, измами с ДДС и посредничество пред вносителите.

Подизпълнители в империята на Самоковеца, достигнала своя зенит през 2000 г, са Пешо Кучето-специалист по захарни изделия и ядки, и Кольо Македонеца, който отговаря за Кулата.

Реално чрез своите бригади по това време Димитров контролира най-важните гранични пунктове Капитан Андреево.Кулата, Горубляне, Суходол, Драгоман и Варна.

Основните фирми, които има Самоковеца, са "Косьо 99- Константин Димитров" ЕТ, "Арис" ЕООД, „Боро травел”, "Борогруп травел Лондон", "Чамкория" и "Данс-2". Участва и като собственик на 80% от капитала на дружество "Перун". Повечето от фирмите са за търговия, реклама и хотелиерство.

Основен съперник на Дими­тров при вноса е сириецът д-р Ибрахим Бахзад, който работи със собствена схема за внос. Той отказва да плаща на Самокове­ца и е самостоятелен играч. Има и връзки с ръководни кръгове в родината си

Но и това не го спасява.

Хора на Самоковеца първо пребиват Бахзад през 2002 г. в столичния кв. Зона Б-5, после взривяват офиса му на бул. "До­ндуков", а след година пак в Зона Б-5 е разстрелян брат му Лохман. Пред медиите д-р Бахзад твърди тогава, че са го объркали и мишената е бил той. След това сириецът се оттегля от България. Тогава Самоковеца става пъ­лен господар на границите. И по­лучава неофициално прозвище­то Митничар номер 1 в сянка.

Той е разследван за контра­банда в разработката "Киви", която прераства в разработка на почти всички служители от от­дел "Стокова контрабанда" в НСБОП за връзки с Димитров. Toe пък с кодовото име "Прияте­ли". Заради връзките си с Дими­тров трима антимафиоти напу­скат службата.

Амстердам