Звездата на изток

На брега на едно тропическо море се разсти- ла поле, прорязано от невисоки скали на издигнати хълмове и всеки от тях е покрит с еднообразни цветя. Хълмовете са многобрo- йни като вълни на море. Гледката е очаро вателна в противовес на живота, тъжният живот, който се въплъщава в душие на земните човешки жители. И нерядко е това - където природата е най - разкошна и красива - там, където човекът е паднал, хармонията иска да се въдвори, като въздига външното, когато вътрешното е тръни и бурени. Издигнатините носеха разни шарове: бели, червени, сини, зелени, жълти, розови - според боите на цветята, които ги покриваха, а между тях беше осеяно с голямолистни растения, живи форми, които разпускаха клонките си по - долу, като че да пият очарователния мирис на тези милиони души, невинни и красиви цветенца и аромати. В такава земна чаровност, където природата като че сама се гледа и не може да се нарадва на красотата си, бе седнала една красива двойка и нейният разговор се носеше със зефира по цветя и треви и по целия простор. На главата на единия сияеше звезда, а на другия - слънце. Природата като че нарочно приготви най-хубавото свое кътче за най-великата въплътена Двойка, защото там за първи път слязоха две Божества, с две тела, от два нееднакви свята. Слезнаха да спасят падналия в пръстта човек. Това бяха Урания и Орос.

Мила Урания, Ти си реалност в моята душа и слънце в моето сърце, Твоят образ трепти във всички проявени форми и Твоята усмивка се носи със зефирите, с цветята говори Твоят поглед, с тревите издава мирис Твоето дихание, с горичката говори Твоят глас, Твоята целувка се носи като ранна утрин по поляните на чистите върхове и снежноцветните онези поляни отразяват Твоята невинност. Ти възсияваш като светло блаженство в цялото мое същество, което се чувства като безконечие пред Твоята безграничност, то трепти, моето безбрежие като безкраен океан, а моята розова осанка - не по-голяма от тази на Ангел - човек остава пред Теб велико Божество. И аз възсиявам до Твоята красота, виждам те като покой в моята душа и като неизречен образ вън от моя глед. През пожари, пламъци и огън минах и когато цялото мое тяло изгоря и беше въглен от жари, усетих Твоето леко, хладно подухвание - Твоята ръка ме въздиг- на и тогава Ти като роза затрептя пред мен, като слънце се отдалечи, а словото ти остана при мен. То, твоето слово е, което ме движи, и зад всеки негов трепет виждам и чувствам Твоето присъствие, о, Ти, красота на моята любов, желания и мечти, Ти, която си най-висшето излияние, най-сладката хармония на шаровете и на звуковете най-милата песня, Ти, която си надежда и безсмъртие, и вяра, и подкрепа, и край, и основа, и бездъ-ние, и толкова красива, очарователна и сладка - цел на живота си Ти, о, мила Уранио, безконечна точка, светеща като творба, величие и слава! Ти, от която падат небесата и безконечията, и се отронват като прашинки сега с мила усмивка, със сладка нежност и целувка приеми в своите обятия мен. Възнасям се по крилете на Твоята святост и като размахвам моите, виждам как всичко трепти под Твоето дихание, нежност. Кой може Теб да не те възлюби, ако веднъж зърне Твоето лице!

И тук, на брега на безкрайното море на живота, където те спуснах с Моите розови криле, виж, мили Орос, Безконечието там как свети - сърца безбройни, които живеят, сонм Ангели, Божества и Херувими. И всички те имат своите възвишени брегове, където, седнали по вечностите на своите животи, си говорят тихо и леко шептят с образите на своите мечти. Колко е велика тази същина, която ни твори нас, Вечните Женски образи на Красотата, удари на съзнанията и пробуди на мисълта, пробля- съци на усещанията. Нашият образ създава човека, защото в него е Вечният Мъж. Колко е безкрайно всичко това! Ти ме създаде, ми- ли Орос, с любов ме оформи Мен, Безконеч- на и сега Аз толкова те обикнах, щото изви- ках на Всемира: Не мога без него, отивам! И откъснах се от безбрежната същина на любовта, жертва твоя станах и сега седя до краката ти, о, Мъж Вечни, Аз - Жена Безконечна.

Познавам Твоето величие и Твоята слава се носи във всяка частица пред моя безкраен глед. Ти обгърна всемира, когато се откъсна и дойде при мен, и всичко заграби от него, и всичко ми донесе, и го сложи в кра¬ката ми. В моя дом като дар всемира ми сложи.

Да, донесох всезнанието. Аз те обикнах безконечно и твоят образ светеше като трепет, и какво да отнеса на моя мил, освен Мен, какво да му отнеса? Питах се: Царска ли корона на Моя Цар или злато от звезди и слънца от рози, и цветя от лазури..., и светна нещо при тези мисли, и рекох: всезнание! И донесох ти тази светлина, с всички леки перца на моите криле ти я донесох, и зефирите ги развяваха, и те се пръснаха нав¬сякъде и сега няма кътче, което да не ти вика: Тя е тук, Твоята Урания, ела!

Виждам и усещам –

до Твоята нежна ръка - всемогъщие,

и до твоята нежна уста - всезнание,

и до твоето розово лице - всевидение,

и до Твоята прегръдка -всеосезание,

и до Твоето дихание - всемирис...
УРАНИЯ

Това са Моите сватбени дарове от Мен, твоята Невеста, Жена Вековна на твоя всемир! Погледни, милий, но не нагоре, всичко, що е там донесох ти го - но не и надолу, виж що е там, погълна го - но не и настрана, всичко, що е там в тебе е, но погледни тук, където никога не си виждал, но не с око, не с ръка пипни, не с уста целуни - и кажи има ли по-сладко нещо от моята същина! Най - напред звездите слизат при теб и във всеки атом слиза звезда, защото всеки твой атом има своята звезда и колкото звезди има, толкова атоми имаш и ти - тези ярки точки от жар най-напред слизат в тебе, после слънцата донасят своя въртеж, после безконечностите своите люлки, небесата своите песни... ах, усещаш ли твоето висше положение? Ето морето, погълни го, то е капка за твоята уста, ето капката, целуни я! Не е ли море, кажи, в твоята душа! Ти изгоря в пустинята, за Мен го направи, не избяга от небесния пожар и тогава, когато ти гореше за Мен, знаеш каква роза разтвори за теб румена уста, какъв лазурен цвят затрепера за твоята уста - ето го, нося ти го!... Заспи леко и сладко, а вълните и зефирите нека те полюлеят, почини си, защото имаш труден път да изходиш. Ела, мили, ела, Аз ще повикам небесата да ти пеят нашата вечна песен на раздялата.

И тогава, когато всички небеса ми отваряш и на всички цветя коронките запаляш, и правиш всичко да ми говори, мога ли да спя и минута, когато си само за малко при мен. О, не ме моли да спя, не мога, нека вечно да те гледам, не искам почивки, такива тук пред морета, където бури могат да завилнеят и облаци да покрият звездното небе. Ти ми говориш за безконечност, мила Уранио, о не знаеш ли, че аз съм на земен бряг, тук в канарите. Една болка изпитах сърдечна, там помниш, нали, когато Ти ми даваше розата на вечната неразделност и извиках с въздишка тъкмо, когато те прегърнах... Какво бе това? Ти ми обеща да ми обадиш, когато слезеш тук на земния шар, от който дойдох при теб.

Помня и зная, ето защо исках да поспиш и си отпочинеш, че труден път ти предстои. Болката, която изпита - това бяха виковете на твоя народ, за когото знаеш вече всичко и за когото идваш.

ОРОС

Защо не ми каза тогава още, може би веднага щях да дойда.

Защото Моята целувка бе много гореща за твоето тяло, а Моята прегръдка още много ефирна. Този вик на твоя народ е да го спасиш.

Зная, и това щях да ти обадя преди малко, когато Твоята хубост се свиваше и разпускаше като сърце в душата ми. Аз ще ги спася, но знаеш ли как? - Не с борба, оръжие и разрушение, а чрез Теб!

Мили, Моя любов, ти си усмивка, зная, а усмивка розова уста твори, ти си целувка, а целувката твори любов, ти си аромат, а ароматът прави цветето роза. Ти си светли- на, а тя е, която прави планетите слънца.

Да, чрез теб, моя мила Урания, ти ще си флагът на моите легиони, ти ще си Звездата на моето небе и химнът на моите победни песни. Твоя лик ще го изобразя във всичко и във всяка дума и жест, и във всяко слово и дело, и когато този народ види твоето лице - спасен ще е. Това е мечът и ножът против Антихриста, който слезе тук и овладя сърцата и душите на целия човешки род. Чрез знание за Твоята същина. Защото невежеството и заблудата накара бедните да възцарят този лъжлив цар на разума - незнанието. А знанието - това си Ти и Твоята любов, блясък, величие и блаженство. И тук, мила Уранио, аз не мога без Теб, никъде и никога не мога да се деля от Теб, Ти, която стана мое всичко и всяко трептение на моето сърце, откакто оставих изгорено тялото си в пустинята на изпитанието. Позволяваш ли ми да споменавам Твоето име навсякъде, о, Божество Велико на Красотата, Хармонията и Любовта?

Да бъде! Скрива ли някога слънцето своите лъчи и звездното небе - своя глед, и красотата - своето сияние? Но само този, който вдига поглед нагоре вижда ги и Моето име ще чуе само този, който вдигне погледа си в лазурите. И на слънцето казват огни и жари, газове и запалени метали - така кой както погледне, но това не спира великото светило. То си грее, неговата хубост, сила и слава сияе, радва се възпламененото там сърце, възсияло от висшата любов на творбата. Ах, мили Орос, като си спомня това величие, потреперва Моята снага! Знаеш ли, милий, че и ние някога ще станем такива, нали знаеш историята, дългата и сла- вна история на нашите Татко-Мама, Изис - Озирис. Те сега са там, зад слънцето, което ни грее и Мен спуснаха в неговото сияние, и сега Аз съм лъч мистерен от Тяхното възсия- вание. Това е животът-въздигане към възсия- ване до слънчево състояние и зад слънчево съществувание...

Това е именно, което ще говоря на моя народ, на моето човечество. Ще им кажа крайната точка на живота, целта на стреме- жа. Ще им кажа как от зародиш тъмен в атома ще станат Слънца - Божества, това е тяхното предназначение, дано се събудят, дано съзнаят великото си предназначение и като се въздигнат над калта, с която ги покри Антихрист, да станат цветя по душа, после птичета сладкопойни, после Ангели красиви, после Божества...

Това говори сърцето на любовта, която възсиява чрез мен в теб.

И винаги когато си така до мен, в мен, аз светя като звезда, а като слънце говоря, а като лазур спокойно милвам живота, мила Уранио, нали няма да ме оставяш в това Велико Дело - тук, сам на земния шар, то е за кратко и после пак ще отидем на онзи връх да изпращаме нашите въздеяния, като лъчи от две светливи невидими криле, като кръст светъл, който излъчва четири целувки на четирите страни на земния шар.

Нали знаеш, мили, че този път Аз няма да те оставя и никога вече, винаги Моето лице ще бъде роза на твоята гръд, Моята усмивка надежда на твоята уста и Моята целувка - сладост на твоето дихание..., но знай още, че аз не мога и не бива да слизам като теб в тяло - Вечната Жена не слиза във физическо тяло. Тя би била унизена, криво разбрана, защото алчната енергия на низките планети е силна. То е сила, която в своя стремеж е лудост и ако Аз, толкова хубава, сляза във физическо тяло, предвиждаш ли резултата?... Ето защо Жена като месия не слиза явно, макар че тя е сърцето на всеки Месия. Знай, че Урания е Техният Идеал, който става реалност в слиянието, а Идеалът, Висшият Идеален Образ на Богиня, винаги си остава там и не слиза тук в тяло, макар че не се вижда, всеки Месия го знае.

Това е именно, което аз съзнах след пожара в пустинята и сега не викам вече, нито копнея за Твоето физическо тяло - сега, ко- гато видях истинското Твое Тяло от неиз- менни ефирни атоми, първични, постоянни...

Говори, все за Мен говори, и навсякъде просветлявай хората. Аз съм истината, живо- тът и светлината.

И ще присаждам това, което си Ти в моята душа, във всички сърца. О, дано слезе онзи пламък с Твоето дихание, дано се излее и морето, което сега тук тихо спи, дано проговори и да запее, и вечно да шепти: "При нас имаше някога двойка велика тук и тя беше само от целувки, милувки и любов... и долу седеше на моя бряг, и в едно ранно утро замина, отиде в полето, скри се в цветята... и когато попитах после къде е Тя, те със сълзи от дъждовни капки ми отгово- риха: Там е, където слънцето грей!..." Чуваш ли, Урания, тези слова на нашето бъдеще? Морето още сега заплака за нас и леко си лее тихите вълни, и всяка иска да влезе в сърцето ни, и като нас да стане. Ах, колко ми е жал за всичко това, да бих могъл да го прегърна в обятията си между Теб и мен - дете ще го направя... всичко това, за Теб копнее, о, Царице! Аз зная що е копнеж, тъга е то - и върховете на горите извиват своите гласове, и жално викат, и отчаяни бури пращат по полетата... кажи, има ли нещо, което за Теб да не копнее? Всяко сърце треп- ти в мъки и страдания по нещо и го търси, и винаги зад нещото узнава безкрайност - това си Ти, но това е неразделно: най-напред сърцето ти тъжи за полето, но полето тъжи за зефира, после за цветчето, после за небе -то...до Теб, о, велика сладина на безконе- чността, светлина, знание и всемощ. И всичко за теб пее - и море, и поля, няма уста, която зад друго име, Твоето да не шепне. Вслушай се в тихата звездна нощ, глас се чува там надалеч... и той за Тебе пее, но не те давам аз на него, Ти си само моя, моя си!

Твоя съм, твоя съм, мили, не тъжи. Всевиш- ният знаеш създава и Неговата мъдрост няма край - Той предвиди и създаде същина, която е наистина Едно във всичко и всичко в Едно. А знаеш ли що е то? - Че аз, Урания, съм за теб само твоя в крилете на обятията ти и съм само твоя, а там в други само на друг, а всъщност все Една съм, но ти това не знаеш. Защото Аз съм в твоето съзнание като безкраен мир, а когато съзнанието е пред безкраен мир, какво желае още? Твоя съм, само твоя!...

ОРОС

Не, не! Аз съм всяка частица - Всичкото, Всемирът, Едното... - В теб съм ти, вън съм Всичко и като съм Всичко - и в теб съм Всичко. Говори за Мен, Моето ще е винаги и за всички - Жена Небесна, Чиста и Непорочна, която има за Жених всяка душа - частица, и всяка душа за Жена Мен. Нека се носят сладките песни на съществата и всички сърца нека в Моите колене дар роза да ми оставят - цялото същество Аз възраж- дам, Моят еликсир преобразява и всеки миг нов образ ще застане пред него. О, колко е велико Моето съществувание, говори! А колко съм красива, виж моя блясък в сърцето, което говори - ти си слънце за Мен, виждам как свети сърцето ти и лъчи спуска, оплодена ще бъде земята, на която посееш това семе - само твоя съм, върви!

А глас омаен там се носи, за Теб пее, чуваш ли го, словото му е мощ, устата му са живот - за Тебе копней.

УРАНИЯ

Да, цяла и винаги една и съща. Непорочна и безконечна, и все по-хубава и блестяща, но там целувка се чува, гореща е тя, търси уста да те погълне в жари...

Ето, и за целувката, целувка... цяла ли съм?

Да!
УРАНИЯ

Върви!
ОРОС

Но лира се чува, тук идва, за Тебе, лично за Теб!

О, не! А за теб, о, безделни. Земният шар е сега твоето дело, върви!

Наближава песента на лира, чуй я, чуй!

Този глас ни е познат, чуваш ли, Орос?

Сърцето ми говори, че е познат. Да повикаме тази бардка в тъмни нощи, която търси своята звезда.

Повикай я, Аз ще се увия в тънкото було на невидимостта. (Изчезва.)

Мила скитнице, това, което търсиш, ето тук е!

И ти ли, човек нощен, търсиш това, което се загуби, откак Антихрист слезе на земния бряг?

Не, аз го имам вече. То е до мене, но ти не го виждаш.

РОЗЕЛИ

Къде е твоята лира тогава, как без песни и лира можеш да разбереш неговите трептения?

То трепти не само в песните, но и във всяка дума, изказана с любов, и във всяко чисто помишление и свято чувство, във всяко мъдро изражение и във всяко дело добро - То е истината там, където се движи искре- ността, а където бие сърцето на мъдростта, то е светлина, а където сърцето говори, то е любов. Знаеш ли какво е то? - Това, за което пееш.

Нима има нощи спокойни за сърце, което е празно, а празно е, когато обикне вечното! Аз обичам нещо и не зная неговото име, затова го наричам вечното, а то е и безко- нечно. Когато си разтварям обятията, на които лирата е моята ръка, а песента моята гръд, идва нещо безконечно върху мен и разперя крила, и трепти... ах, какъв захлас и сладка забрава! Аромати диша устата, която произнася неговото име!

Така е, слънцето така си изпраща целувките на своите царици - рози, и любовникът - своето излияние на любов.

Но къде е този любовник, него търся аз, да го видя вече в тяло, така слязъл на брега, както сега ти.

Той е слязъл, но не на този бряг, а на брега на твоето море, което блъска бреговете и пръска вълните си на капки, които се носят по цветята - това са твоите песни.

И няма ден, когато ранните зори като се свиват като корона на главата ми, осеняват челото и слизат по лицето, на гърдите и тогава една сълза гледам как ид¬ва и влиза в сърцето ми, защо не на очите?

Очите, които обичат Него, не плачат.

Кого, народа ли? - Този ли, сега падналият в ноктите на Антихриста?

Не, народът плаче за тебе, мило дете, но ти никога не трябва да плачеш за него. Плаче се само за вечното и когато сълзата излезе обратно от сърцето, тя става слънце, и това е слънцето, което свети на народа. На народа се дава слънце само, не сълзи и болки, жалби и плачове - това са лъжливи замай на героите по бойните полета: умирам за наро- да, страдам и плача за него - от Антихриста сълзи са. Народът иска слънце, светлина, просвета - никога жалби и състрадания.

Дивни човече, какви неща ми говориш, които от никого не съм чувала, само излизат като мъдри проблясъци от нашия другар Менес; знаеш ли, ние сме трима само тук останали усамотени по горите, откакто Ан-тихристът дойде: сестра ми Рели, Менес - наш брат, и аз, сега виждам и теб четвърти, да говориш така. Откога си тук?

Още от момента, когато Антихрист слезе на земния бряг. Виждам твоята чиста и невинна осанка, ти си цвете от другия лазур, дете от утробата на друга роза, която мирише и затова си аромат, мирисът оформя твоите песни и затова, когато пееш всички цветя изпускат дихание и те пеят.

А когато запее тъжовно моето сърце без глас?

Тогава цветята мълчат, твоето сърце кога се свива от болки, ти не страдаш, а цветята, защото всичко у тебе е от цветя - ти си цветна мома, която пее от рози и аромати и затова над нея слизат Боговете и я разкъсват, и всеки си взема по нещо.

Ако ти си Божество, какво би си взел?

Това, което Урания скри в теб - Нейното нещо бих си взел, а в замяна ще ти дам това, което Тя ми даде -целувката.

Орос, ти ли си?

Нима не ме позна?

Къде е Урания, искам да я видя, каква радост, откога те чакаме, но никога не произнасяме твоето име! Ах, защо не дойдат моите другари Рели и Менес, но те ще дойдат, това е святото място на нашата всяка утринна среща - където слезе Антихристът и ние знаехме, че на същото ще слезе Месия. Позволи ми да падна на колене в твоите крака, о, свят Месия на бъдещото человечество, Ти, светлина на светлината! Спасителю, ти слезе вече на земния бряг, светлината победи! (Пада на колене, плаче, мокри му краката и ги трие с косите си.)

ОРОС

Стани, чедо мое, не там е твоето място и нозете на Месия даже не са достойни да приемат целувките на невинната жена, защото тя е образът и усмивката на Урания!

Остави ме, остави да се наплача, ти не знаеш през какви мъки минаха нашите животи, какви сълзи, мъчения, тъга, мизерия и убийства смразяват съществата. О, Учителю, ти не знаеш как съществата умират с проклятие на живота и устните като се затварят навеки, шептят: къде е, къде е? Менес, този твърд човек със силна воля, със здрав, непобедим ум, с непокътнат интелект, знаеш ли, вчера заплака пред една най-ужасна сцена на живота. Ти не знаеш на какви изпитания са подложени невинните още хора, тези, които по силата на съдбата не могат да изпълняват законите на Антихриста, които са закони на дележ и борба. Знаеш ли, по-силните, грубите, без съвест, безумните заробиха нежните духовни натури, тялото победи духа и вчера най-чистите по душа същества, знаеш ли, станаха жертва на грубия разум. Бяха подложени на непосилна работа и измряха по полетата тези гении на духовното развитие. Не се прави разлика между физически и духовен труд, духовният правят хамалин, а хамалинът - висш сан... Остави ме да плача за жените, за децата и всичко, що пропадна тук, ти казваш, че не се плаче за народ, аз не плача за народа сега - той тържествува, а за тези осамотени и малко същества убити и изхвърлени на улиците от грубостта - плача за невинността, красотата, святостта, която изчезва заедно с телата на нейните представители - за мъдростта плача, която си отиде и се профанира с името й по събрания, сказки, партийни и площадни речи политически. Знаеш ли кой управлява висшия техен интелект? - Най-низшият ум, работник - краката управляват главата. Ето резултата, най-външното дело на Антихри- ста.

Успокой се, дете мое, моето слизане нека те утеши, хармонията ще бъде скоро въдворена и на всяка част от човешкото тяло ще бъде дадено съответното място.

И ако тъжа така, не казвам, че мразя едните и ги гоня, и въздигам другите. Нещо друго има тук, което ме разтъжава. То е, че злото победи, то диктува, то е поставено за прин- цип в живота и за истина в умовете. Изчезна понятието за добро, защото никой не приз- нава нищо, освен този живот, тялото и само това…

ОРОС

Колко съм спокойна сега! Моята лира ще запее песните на новото слънце и ще отклонят тъжните звуци на неизвестното. Оросе, ние те чакаме отдавна, с теб ще вървим, ученици ще ти бъдем, те ще дойдат скоро Менес и Рели, защото изгревът близък е... И песента, която запях тази късна нощ, затрептя с някаква особено силна надежда и сладост, и никога не съм така пяла, и моите звуци никога не съм видяла така да излизат от устата ми и да отиват по цветята, и после като аромати да се връщат обратно в мен. Аз гледах как цветята поглъщаха звуковете на моята лира и като се отдалечиха от коренче- тата си, идваха при мене, окръжиха ме всички цветя и ми шепнеха: "Пей, още пей, о, цветна царице на нощта!"... Това очарова- ние между мен, песните ми и природата никога не е било така хармонично като тази късна нощ - ето защо е било. Вашата сила и сияние се разнася, драги Оросе. Тя се разстила вече като въздух, който моето сърце за пръв път поглъща и ще се разширява това. И ще обеме цялата страна, целия земен мир и във всички сърца ще влезе тази хармония, между сърцето, красотата и любовта. Дано се събуди заспалият човек, дано коравият камък, който е сложил под леглото си, затежнее и като стане да отхвърли, и цветя да сложи под леглото, и да почувствува аромата на новия живот, този, който носи покой, мъдрост, щастие и мир.

Там, където слезе Тя - където моята Урания разпери криле, така е. Това е сила и когато бъде Тя, ще победи грубите трепети на тялото, защото то е слабо, то не иска много. Разширението е в духа, той е букетът, който, като се разклонява, губи и изпраща краи- щата си в безконечността.

Ето, това са Менес и Рели - какво щастие е това, тази първа сутрин от светлия ден! О, каква песен сега пее безгласно в моето сърце и лирата сама трепти, звуковете си е взела от цветята, ароматите от зефирите и въздиш- ките от вълните. Да им се обадя - нашият условен знак е песен, те вървят по моята песен. Тя е гласът, който им казва: тук съм, елате, тя, моята песен ни събира из тъмните покривала на нощта и те натам отиват, от където идва тя. Ще запея да дойдат. (Взема лирата и запява с тих и сладък глас, който се понася тайнствено и хармонично из безкрайните полета на тази първа знаме -нита нощ. Идват Рели и Менес.)

Твоята песен се губеше захласнато из полето тази нощ, едвам се чуваше, но сияние видяхме отдалеч и помислихме, че не със звукове ни викаш, а със светлини.

Да, братко, ти винаги мислиш истината, ето светлината, моят звук отслабна пред това сияние. Рели, Менес, нима не виждате кой е пред вас!

Ти дойде най-после, спусна се на земята, о, Звезда, която само по просторите знаят, че свети. Дойде при своя корен, о, цвете на Лазура, ти, който пиеше живот от безкрай- ните простори, но спусна корените си тук и отваряш сега листа за своята роза да цъфне, и облече пространството с одежди. Сложи му форма..., колко неизразимо говори всичко това за живота, който се проявява като цвят! Позна ли, че някога си бил тук, о, Сине Божи?

Стани, драги братко, не само това познах, но там горе познах откъде нося моето щастие, аромат, тяло, чувства и стремежи. А тук сега познах, че пред мене не е Менес, а Хронос, стани, о, ти, Велика мъдрост, не е твоето мя-сто в краката на Син Божи!

И след като всички сърца изляха и послед-ната своя сълза, и всяка уста изрече най-тъжнота си дума, и всяка гърда - най-печалната си въздишка, ти дойде, о, славни Сине Божи! Разбра ли, че и ти някога си имал сърце, устни, гърди, сълзи?

Стани, драга моя сестро, не само това разбрах, там горе разбрах, че има Любов, над всичко и сега, като слязох тук разбрах, че няма форма, тяло, сърце, което да не е отворило своите двери за Нея..., и още разбрах, че ти си Психея, онази майка мила, която неведнъж е хранила моето сърце по земите. Разбрах, че Розели е моята сестра, която неведнъж ме утешаваше с цветните си гърди и ароматни милувки - Венера. Стани, твоето място, о, състрадание и любов, тук не е, в краката на слезлия Син Божи.

Преди теб дойдохме, път славен да ти построим, да го посеем с цветя пътя Велик на твоето слизане, о, чедо на Великото Сърце, но нещо тъжно има още тук, къде е Урания?

Тук, братко, ще дойде. Тя идва, когато се затварят земните уста, нали знаеш, когато сърцата спрат своите копнежи и гърдите - въздишките си, и може ли, кажете сега, когато вие носите само въздишки, сълзи, ридания и тъги от земните полета. Още няма да дойде, вашите отчаяни викове, които са отражение на страдающите, ме повикаха и аз слязох.

Много са събудените сърца и само чакат светлия лъч на смирението да ги осени и да се събудят, о, много са тези, които чакат своя спасител от тъмата, която сега е същина на човешкия земен жител.

Така знам и аз, и затова человечеството ще бъде спасено. Моментът на моето слизане е момент, който със своя удар издава зова на съдбата, че милостта на Всевишния е слязла над него. А знаеш ли, че злото е по-голямо от всеки друг път?

Така е, но в противовес на злото, числото на праведните и тези, които са готови за твоето посрещане, е по-голямо от всеки друг път.

ОРОС

И заради тези се отмени горчивата чаша на съдбата - човечеството този път няма да бъде потопено, нито изгорено, а спасено. Да бъдат благословени тези малко избраници, заради които се отменя тази катастрофа.

Още не зная как е, не бях скоро по висшите полета, но много е тъжна гледката, като че не остана много нещо незачекнато от тъмните криле на Антихриста. Ами, ако отиват все така, ако не чуят твоето слово? Ако не се върнат от пътя на падението и продължат своето озверяване, какво може да стане?...

Съдба! - Небето изпълнява дълга си и всеки трябва да чуе Гласа Божи, но, ако затворят всички сърцето си или поне повече от половината не се събудят и да вземат надмощие, то...

Значи решението не е взето?

То се отменя, защото Висшият човек трябва да се развива и ако му се разболеят всички части, ако ги отрязва една подир друга, и не остане нищо, защо му е труп, ще унищожи и него - тогава ти, драги Менес, ще бъдеш повикан пак горе и с Жезъла на могъщест- вото ще въдвориш ред.

Пак ли разрушение, пак ли огън?

Пак ли удавяния на тези хубави полета, о, славни Сине Божи, ти си сила, направи всич- ко, нека се отмени всичко това.

ОРОС

Да, драга Розели, и твоите песни са силни, защото идват от горе, но кой ги чу? Само цветята ти отговаряха, зефирите летяха около тебе, бурите ридаеха с тебе и моретата въздишаха с твоите гърди.

РЕЛИ

Всички пеят за тялото, за външното и за вътрешното, но това, което умира.

Оставете моите песни вие, защо ги сравнява- те с неизразимото сияние на Син Божи, защо ги туряте наравно, с един лъч от хилядите на тази звезда - о, братя? Звездата е сега тук и ако лъчите й бяха слаби, тя сега е слънце, ще победи!

Непроницаема е мъглата понякога и от слънце.

Да, братко, но зад Орос има още едно слън- це, забрави ли - Урания?

Да, сега с Нейното слънце ще водя световни- те шарове на Истината, с Нейните лъчи ще окръжавам легионите на Любовта, с Нейни- те очарования ще постилам пътищата на Красотата и с Нейните блясъци - лазурите на Светостта. И Ангели ще сваля сега, сонм легиони и ще литнат като гълъби, и като цветя ще поникнат. О, бъдете спокойни, чеда мои, сега Син Божи не идва само със своето слънце, а носи Слънцето на Най-Висшето Светило, най-сърдечния лъч на Всевишния - Дъщеря на Богиня Майка Велика - Урания. Тя е непобедима и на Нея ще се дължи всичко, Тя е, която жертва се дава, на Нея паднете на колене, пред Висшата Небесна жена - Дева Мария!... Тя никога не е слизала такава на земните полета, но сега в едно ефирно светещо тяло е тук - Нейната любов я донесе и моята молба свали, защото аз я обичам толкова много, че е неделима Тя от мен и чу молбата ми, защото и Тя ме обича. А знаете ли каква сила е, когато и двете страни се обичат взаимно? - То е всемогъ- щие, непобедимост. Тогава, когато засияе най-силната хармония, между земното и небесното се създава истинската любов, която крепи и движи слънцата... И сега, ко-гато тази любов е тук, може ли да се съмня- вате още, че тя няма да победи!

И всичко това на теб се дължи, драги и неизразими Оросе. Ако не беше ти да отидеш толкова напред пред другите от земния мир, кой щеше да се грижи толкова за него? Небето е спокойно, защото знае своите дела. Но когато такива усъвършенст- вани души отидат и кажат нещо за земята, тя се удостоява със специалния поглед на благоволение.

Пак на Урания го дължим - ако Тя не беше ме обикнала, нямаше да достигна тези висши области, от които сега нося висшата мъдрост, сила и благоволение. Тя ме отведе там и като ме улови за ръка, каза: "Никога няма да те оставя, о, сладки удар на Моето сърце!" А нима аз щях да бъда Неин, ако от любов към мен Тя не беше ви изпратила в пустинята да ме отхраните и ако после не бе изгорила с небесен огън цветния Оазис, без неговото изгаряне аз щях вечно да си остана земен. Оазисът щеше вечно да ме люлее по своите райски хубости, а Нейното лице е друго, Нейният рай е друг. Тя изпрати огън от небето чрез своя Светещ Херувим и го изгори, и свали грубите ми тела. Ах, какви спомени! Как да ви опиша хубостта и блаженството, когато Тя за първи път ме срещна в небето, без грубите ми обвивки. Каква безконечност беше то, какви цветни прелитания и преобразяване на цели области и океани - всичко беше люлка, която люлееше новото дете и над него Тя, като майка засмяна го милваше, и когато едно ранно небесно утро се събудих, целият все- мир пламтеше в огън и светлини. Аз тре-птях като слънце в нейния безконечен лазур и Тя ми се показа с форма и лице, толкова беше красива! Възсиях от възторг и за първи път се почувствувах Небесен жених. Да, само когато тази Велика Дева се покаже в окръже-нието си като Висша Жена, тогава само човешката същина възсиява като Небесен жених... За първи път тогава познах що значи да си Мъж, тогава, когато Тя беше пред мен - Вечната Жена - Дева, сияние и блясък на любов. Сега вие виждате, че в моето лице небето възроди земята и ето защо, бъдете сигурни и знай-

те, че Урания ще победи - тази велика дъщеря на Всевишните е тук сега, аз я нося в сърцето си като сила и могъщество, в ума си - като мъдрост, в душата си - като любов, а Тя все там пак остава и отвън, и за всички, защото е безкрайна същина.
РЕЛИ

И не малко са мъчни за разбиране твоите слова, о, Сине Божи, нали и моят глас затова заглъхна, защото мъчно бе за разбиране моето чувство. Това, което говориш, трябва да се преживява, а тук искат само с ум да го уловят.

Защото сърцето не е събудено.

Да, именно затова идвам този път - сърцата да събудя, та всеки да разбере що е Урания, що е Любов, Жена, Мъж, Цел, Идеал, Същество, Еволюция, Висш живот, Земя, Небе - всичко това ще се разбере само ако светне в сърцето светлината на Единното Име - Урания, небесният плам на любовта.

И когато говориш за Урания като лице, казваш, безконечност е, и всеки може да я притежава поотделно, ето, това е, което земният ум не може да възприеме.

И няма защо да го разбира умът, това не е на ума дело, а на чувството, сърцето и идеята - Урания е безконечна. Но там, където обик-ната в точката на слиянието, където Тя като Майка е създала Син, става ограничение, жертва, Тя откъсва една част от същината си и тази част е, която те окръжава и става твоя вечна Другарка. Всяка точка и частица е все Тя, където и да отиде - ето защо за всички е Една и за всеки поотделно пак е Една. Лицето, когато се самопознае Едно, то е индивидуално и като такова, егоистично, то желае всичко за себе си - ето защо, Тя, за да го спаси, жертва става. Къса се, като илюзира окото, че е само негова, Тя си остава за всички. А когато го въздигне до висшите трепети на святата любов и индивидуализацията стане Божествена и безконечна, тогава изчезва илюзията, защото всичко става Едно и лицето става безконеч- ност... а ако някога си спомни, че е било отделно същество, само за себе си с Нея, Тя винаги е готова да го прегърне в обятията си и като го повика в осамотението на някоя цветна дъбрава или на някой остров от лазури и цветя, говори му насаме и му шепне: "Защо тъжиш, нима не виждаш, че съм само твоя!" Всичко е Нейната същина - безкрайност и крайност е и в това е Нейното величие, сила и непобедимост.

Ах, колко желая да я видя! Спомням си за Нея, Нейните животи. Дотолкова ме уби тъжният живот на тази епоха, та, струва ми се, никога не съм била при Нея.

И аз така мисля, но когато Тя дойде при мен, тогава изчезва тази илюзия, Нейната светли- на вечно говори, че си бил вечно при Нея и ще бъдеш, а щом се отдалечи малко нахлу- ват пак вълните на съжаленията - само когато Тя пуска другите свои лъчи, тези, които действуват отвън и те удрят, събуждат и така не можеш да я забравиш. Тя действа с двойни лъчи, знаете, нали, отвътре едните, а отвън - другите.

Аз съм Нейните външни лъчи: цветята, лазурът, хубостта, зефирите, песните.

РЕЛИ

Аз-Нейните вътрешни: сърцето, тъгата, състраданието, надеждата, утехата, вяра и любов, нежност. Милувка на майката съм.

Аз съм целувката на сестрата.

Ето как просия вашето положение, защото Тя е близо, но знаете ли, Тя има още две страни - четири са страните на Висшата любов, кръг с нея. Тя действа още отгоре и отдолу.

Аз съм този лъч, който действа отдолу чрез Висшия Ум и мъдростта, която сравнява, изучава и тласка към дейност - волята съм.

Аз съм нейният построен лъч отгоре. Аз нося Нейната Звезда на безконечността, лазура й и всичко разкрилено над всичко се дави в дивни трепети на чара и любовта, защото животът не е друго, а Една Целувка. Аз нося Нейната целувка, която е безсмър- тие, безкрайност и вечност.

О, славни просветителю, дай ми един лъч от тази Вис¬ша Целувка. Нека стане криле за моята мъдрост и да полетя с тях и отида да обадя на страдущите, унизените, отхвърле- ните сега в живота за теб, нали е време?

О, безподобни утешителю, дай на мен лъч от тази милувка, да отида там, че знаеш ли, колко жени плачат сега изхвърлени в калта, мизерията и миязмите. Да им отнеса твоята вест и да им кажа колко е велико тяхното назначение, да им обадя, че ликът на жената е по-близо до лицето на Бог и Тя е, която спасява света, както винаги, но сега слиза сама Тя - Жена Вечна Дева чрез своя Син на Лазура.

О, ти, който си най-сладкият глас на моята песен, дай ми лъча на любовта й. Нека проникне с хармонии моите напеви и да отида по-скоро там в царството на Антихри-ста, и да възсияе новата вест: че Звездата на Изток е на земния бряг и който иска да види целия Неин блясък и величие трябва да я запали в сърцето си. Аз ще запея със силен глас, нека се събудят всички ранобудни, а да се разклати сънят на леността, и да се наруши този на саможивите егоисти, и да чуят, че близък е техният край, че скоро техните низки ложи и разкошни пирове ще станат петно и позор на тяхната Божествена същина.

МЕНЕС

О, там човекът е паднал до животинско състояние, защото животното си е животно, и то се валя в калта, но с него е притеглена и една друга същина - Божествената. И тя е, която вика за помощ. Нека си остане тялото в калта, но разумът трябва да се спаси и тялото, като остане само, ще тръгне като разкаяна блудница подир него, защото без разума тялото е прах. Да спасим разума и на неговата Божествена висота да го възкачим.

А там духът е паднал, духът от низшата му природа, тази, която живее като вампири и магьосници, и с дългите си костеливи ръце притегля всичко и яде. Яде от Божествените частици и ги трупа. Не виждате ли цели купища от развалини. Къде е човекът, къде е милостта му, къде е прощението му - човекът сега е един юмрук, един крак, който рита; една уста, която хапе; една уста, която смуче; една кожа, която попива; едно гърло, което бълва от пресищане, защото изяде подобните си и се напълни коремът му, и ще се пукне от обем - а там бедност и мизерия, сълзи, охкания и плачове. Всичко ли бедно е просто и диво, всеки ли мизерен самотник заслужава името несъвършен, о, вие, учени и богати, вий, които сте царе на индустрии и земеделия. Кажете, всеки ли работник е машина без чувство, мисъл и душа!... Огнени и по-горещи са неговите сълзи от ва- шите сърца от камъни, о, вий, високи чинове на положението, вий презряхте ближния си, но идва бич от лъчи, огън идва, който ще изгори вашите архиви от лъжливи защити, закони и дела - душата, Духа искам да спася.

И когато моята сестра постла полето с трупове без чувства и мисли, как мога аз да пея весели песни-гледката е ужасна, и заплакват тревите, и цветята ронят сълзи, защото там бие сърце, оскърбено от живота, и то гледа своите братя, сестри, майки и деца, как несправедливостта е сложила черно платно на това движение, а безумните викат по салоните, и безчувствените по улиците с горда глава вървят. Какво е това!... Смехове, пълна е улицата със смехове и полетата с викове, но какво е в сърцата? В сърцата какво е? Погледнете, позорът замъг- ли лицето на истината и то лицемери, и всяко лице е доволно, но вътре се руши зда-нието, и един земетръс ги прави да падат като трупове, обкръжени от мрак. Корените изгниха, лъч от корен ми дай, сърцето идвам да спася, това, което трепти с неистински удари и скрива удара на риданието си, и плаче отвътре, и мълчи, гине животът, гине, а той се злобно смее, Антихристът.

Мили мои и скъпи другари, учители на мен, а сега ученици на Син Божи, идете и разкажете на народите и на цялото човече-ство, че слезе Звездата на Изток, Син Божи, Спасителят и Месия е вече на земния бряг! Нека от тази минута се почне нашето дело, със силните мълнии на небесата, досега зе-фирите предизвестяваха буря, но сега нека почне ураганът, нека се ударят двете проти- вни страни и ще видите кой ще победи, онзи ли там - сух ум на Антихриста с низките стремежи, или блясъкът на Урания. В нейно име вървете, не в мое. От Нея съм пратен, за Нея правя всичко, Тя е смисълът и целта на живота - безконечният живот с Висшата Другарка, която е любовта на безконечието, сияние на безсмъртието, блаженство и силата на висшата мъдрост. Възсиянието на божествената частица, скрита във всяко сърце, защото всеки човек е Божи зародиш - скрит Бог, а не изчадие на Антихриста, Демона, Велзевула и Сатаната. Вървете!

Учителю благи, Антихрист е далеч от този земен бряг, той слезе тъкмо на обратния - югозапад, и направи за своя столица, като обзе и Севера. Далеч сме ние от него, да отиваме ли до там?

Навсякъде вървете и говорете, Аз идвам, по стъпките ви съм - с Урания...

Пак мечти, о, мили Мой Орос! Голяма частица имаш дадена от сърцето си на този земен човек. Аз съм завистлива понякога и това местенце малко, което запълваш с друго, знаеш ли, че и то Мое трябва да стане?

Защо ти е то, Урания, остави го, нека и друг влиза вътре и се радва на твоите хубости.

УРАНИЯ

Аз не мога да търпя празно място, в което друг да влиза понякога, ето защо изпълни и него с Мен, защото така ще има моменти, когато ще се отдалечаваш от Мене, а иначе ще бъда все с теб.

Как, кажи, тогава да го изпълня, какво е това нещо, което те оскърбява?

Частица е, която те прави да говориш за теб и Мен да слагаш при теб. Аз искам да казваш, че съм Тя, или съм Аз, като под Тя разбираш двама и под Аз също двама.

Какво да направя тогава, моя Урания, на всичко съм съгласен, кажи!

Като дадеш тази частица на човечеството. Ето защо те доведох тук, където сълзите се родиха и страданията станаха живот. Дай я тази частица на човечеството, то ще я вземе и ще си направи меч, ще убие Антихриста и само ще се спаси. А ти след това ще станеш само Мой. Само тази частица им дай, това им стига.

Ах, Урания, кажи каква е тя!

Самопожертвуванието. Като изчезне лич- ното ти аз, да им обадиш, че не ти говориш, но Аз, че не ти си това, но Аз... че Аз съм Една и всичко е в Мен, и Аз в тях...

Урания, Аз зная, че обичаш всички, но и мен, а сега това не значи ли, че мен отхвърляш, мен, когото обичаш и който те обича?

Именно тази частица съзнание изхвърли, че ти си отделно от Мен и те че са отделни от теб и ти от тях.

Просветнаха наново пак Твоите обятия в мен, така е, така - ето! (Пада на колене.) Жертва ти се давам, твой съм, само твой. Чрез мен говори моята уста, сърце, ум, очи - твои са!... Има ли още?

Да!
ОРОС

Какво?

УРАНИЯ

А съзнанието искаш ли?

То отдавна е мое. Сега, след като ми даде всичко твое, Аз ще ти дам в замяна също нещо друго.

Чакам, мила Урания!

То е силата да се съзнаваш Едно и в Едното, и в Трите, от които във Всичкото.

А в Двете?

Ти го имаш вече, сега него ще дадеш на човечеството и тогава ние с теб като Едно ще отидем при Двете, за да станем Три. Прегърни ме!

Как ще те показвам на народа?

Като преобразяваш себе си в Мен.

А мен като Син Божи.

Като преобразяваш Мен в тебе си. Ето цветето на това могъщество, тури го на челото си, между очите, а на върха - тази роза хилядолистна, това е сила на владение във всичко по физическите полета. Сега ти си вече Син Божи - Аз и Ти Едно, Урания-Орос във Всичко...

Много пъти ви носеше човешко тяло Нейното Слово и наистина ви изгаряха телата и устните запаляхте, но сега идва Син Божи с друг пламък и сила, и този, който се докосне с желание на унищожение, знаете ли каква частица има в Нейния шар? - На разтвор ще стане, чухте ли, някога Антихрист живееше, той така стана и като се пръсна от злоба, събра се и стана тяло, и слезе пак на земята, и се нарече Антихрист - той е от много частици и всяка от своите частици сложи в сърцата на тези, които го възлюбиха...Чухте ли, ще се пръсне на час-тици бездомният, този, който не изхвърли нечистата си поквара от сърцето и не падне на колене пред Урания. Нося Нейното име, да живей в душата ви, и по цветя Тя да се носи, и по водите Тя да плава, и в сърцата ви Тя да обича, защото вий сте Тя и нищо друго. Възлюбете Висшата жена, който е свят, да остави всичко и да дойде в Нейното царство - при Нея. Всякой има ложе в Нейната Светая Светих, и гръд за почивка, и уста за целувка, и ръка за милувка... Сега, като чухте тези думи, пръснете се по всички краища, обгърнете земята от всички страни и в кръг се движете към центъра - там, където е възцарен Антихрист и когато го задушите отвсякъде, аз ще се спусна от горе и той ще се стопи в пламъка на мъдрост, красота и любов, защото той не е човек, а сянка, той е илюзия, той само ви лъже, той ви мами, той взема всички отражения, не е същество и този, който с меч го убие не е изобщо пред Божия Престол - той се убива без оръжие, защото образът му е лъжлив, чуйте, илюзия е...

Става с поглед все нагоре, където се загуби ликът на любимата Двойка, качва се на белия си кон и като вихър полита из полето, и виждаше се как огън сееше под краката на мощното и благородно животно, което носеше бъдещия цар на новото царство на любовта, която Орос свали чрез Урания.