Звездата на изток

НА ЗЕМНИЯ БРЯГ

Една висока, усамотена скала пред сияещите вълни на море, което се простира към изток и се вижда как леки зефири се носят по гладката му и ненарушима от нищо повърх- нина. Звезден свод се отразява от това огледало на природата и както на небето, така и на земята в такива спокойни и безмъл- вни нощи, като че мир и спокойствие цари. Има нощи, казват, когато Богове слизали от небесните полета на земните и тогава ставало слияние между земята и небето..., но тази нощ не бе от тях. Всичко спеше, но след страшните бури пред дневната борба на живота настъпват минути на почивка, но не на уморения дух в захласа на своето величие, а на умственото тяло в лудостта на своето безумно стремление. Така беше, защо то градът от запад спеше, а там - на няколко километра от него на тази своеобразна скала беше слязла отпреди няколко дена сила тъмна, която размътваше вече чистия и спокоен живот на сърцето и разума. Виждаше се на скалата фигура страшна, величествена, огромна, смела, със съсредо-точен поглед към изток гледаше една звезда, която между всичките други светеше ярко. Този силен поглед като че разклати простора и не след дълго се явиха по-силни зефири, вълнички, а после вълни се появиха на морето, чуха се гласове откъм града, и като буря имаше да дойде и от двете страни - морската и човешката. На скалата беше скоро слезлият Антихрист на земния бряг и се чуваше как си самоговори.

АНТИХРИСТ

С моето първо стъпване на земния бряг чух как с изненада извикаха моите трима другари и затрепера гласът им: „Звезда, звезда на Изток!" Обърнах се, тя беше, същата тази. Ах, не се лъже моят дълбок дух, моята природа е борба и защо ще се боя тогава, ако небето е решило да се бори с мене. Аз слязох на земния бряг, с цел да поведа борба между долния и горния мир, но да завладея този долен мир и той да стане само мой. Нима не ти стига, о, ненаситни владетелю, безкрайното пространство! Мал- ко ли ти е това, аз не искам много, само островчетата ми дай по това море, което и за двама ни създаде Непознатий - непрояве-ната Божественост. Нима бе лошо моето намерение: дай на мен само царството на разума, а ти вземи само духа, да си ги разделим - на мен тялото, на теб духа; на мен земята, на теб небето, кой ще наруши тогава тази вечност. Питай най-после жите- лите на тези острови - планети, кого ще предпочетат - три четвърти ще гласуват за мен и така е, иди виж, всякога болшинството е на страната на моите хора.

Как мрачно и самотно се носят всички светила пред твоя глед, който иска да затъмни всички светлини и звездния мир бяга от тебе, о, звезда! Всички звезди бягат на запад и се скриват смутно, да не гледат твоята постоянна настойчивост, която все там свети. Чудно, все там стои, гдето я видях първи път на изток. Не мести като другите звезди своето положение. И не зная защо, като почна да те гледам, тихото поле се покри¬ва с бурни зефири и морето с вълни - моят смутен дух те мрази без да иска, отвътре развълнува стените, буря и разруше- ния е моят глед за теб. Каква страшна сила сега се излъчва от моето сърце и аз я събирам с вълните, събирам я и правя си легиони, и скоро цели тълпи ще тръгнат по моята следа, и тогава, когато жителите на тази планета всички извикат: „Слез, слез, о, звезда, ненужен ни е твоят глед!" Какво ще кажеш тогава, пак ли ще светиш там със своята настойчивост, да смущаваш нашия спокоен дух на живота. И тъкмо в момента, когато някой цар, мой прислужник победи своите съседи и уголеми държавата си, и обогати страната си, и стане велик и тържествен, смъртта го грабва и не може да се нарадва на именията си!... Аз не съм толкова жесток, бих дал вечен живот на силните владетели, нека това, което победи на земята, не умира... Какво от това, че другите били роби, че ронят сълзи победени- те. Неравенството е животът, о, и

Тя свети, тази Звезда и като я гледаш струва ти се ясно бяла е, но нима не виждате, че е петолъчиста. От горе излиза жълтият цвят, под него е червеният, синият, розовият, лилавият.

Не зная защо, братко мой, но откакто тази Звезда огря на хоризонта, нямат покой моите нощи, сънищата ми са пълни с някакви сладки мечти и душата ми се носи по лазурни и сладки вълни на надеждата, мен, отчаяната, която избягах от живота, не можах вече да изтрая грубата му осанка и се затворих в манастир. Вие знаете моята история - двама души ме обикнаха и даже трима, но нито един не излезе верен на думата и тогава, когато аз се съгласявах и им подавах ръка, отхвърляха ме с презрение пред лъжовния чар на хиляди други красави- ци.

Много са сега кумирите на съществата, нима, мила, Рели, мен не отхвърлиха - и моята съдба е същата, и мен обикваха един след други и политически светила, и духовни мъдреци, и поети, и артисти, но всички, очаровани от земния чар на заблудата, отхвърляха моята розова гръд пред хилядите ефирни цветя надменно.

Колко сте наивни, сестри мили мои, оставете живота. След слизането на онази мрачна сила, която овладя света, онази сила, която се спусна от югозапад - сила егоистична и черна, животът не е живот. И ще видите какво ще стане. Антихристът днес, казват, ще бъде избран за върховен владетел, а знаете ли го кой е той? О, вие сте още малки и наивни, вас животът ви отблъсна и не усещате какво става. Нещо страшно си разперя крилата над земния шар и ще забушуват силни индустрии, железници и параходи, ще полетят хвърчащи машини, ще оглушат въздуха, но... това ще върви успоредно с едно падане, което не може да се сравни и с една скала, кога пада в бездната от своята завидна висота. Вий не се познавате и аз досега трябваше да го държа в тайна, но сега ще да ви обадя истината.

Ти все нещо криеш, откакто нашите ни оставиха, ти се усамоти, това помниш ли, седем години отсъстваше и като дойде, нещо друго видяхме на лицето ти - мъдрост, сила, знание.

И някаква скрита красота и любов, към всичко ти стана оттогава проводник за небето, за политика, за религия и всичко - държеше речи от град на град, но какво направи досега, животът не се мени лесно.

Ще си обясните защо, аз ще ви обадя. Тази Звезда знаете ли кога се появи? - Точно в момента, когато Антихристът тури крак на земния бряг. А знаете ли коя е тя и вие кои сте?

Все си загадъчен, братко. Аз сънувам постоянно сънища и не от този свят, все други мирове са пред мен и много се съмнявам сега, и чета тайни книги, които ме уверяват да не сме жители от друга планета.

И аз също, кога вечер на залез седна на брега на морето и се пренеса в мечти, загубва се този мир, отваря се във въображението ми нов и толкова хубав - рози, лилии и всякакви цветя, и веднъж сънувах, както съм заспала в мечтата си - градина райска: три цветя в нея най-отличителни Лотос, Роза и Лилия Синя, и както гледах от всеки цвят излезе по една Богиня, но от вълнение се събудих, защото от Розата Богинята, която излезе дойде при мен и нещо стана - видях моето лице, че е тя.

А не помниш ли какво бе лицето на тази Богиня, която бе в Лотоса? А в лотоса не се ли появи и Бог до нея, а от Лилията Синя не бе ли Рели?

Ах, да! Така беше, спомням си сега, но уплашена се събудих и като видях, че е тъмно вече, прибрах се в къщата си, като оставих този мил и сладък сън да заглъхне с нощта, която падна.

Ето, това е цялата ваша история. Аз не бях там тогава, защото следях стъпките на Антихриста и като видях къде слезе, веднага обадих, и по силата на своето могъщество Орос светна на хоризонта.

Какво говориш, не те разбираме, ти пак се отнесе о философия в мъдрост и от мъдрост в съзерцания.

Вижте звездата, само я гледайте!

Да, виждам, образ има, жива същина някак- ва...

Да, и до нея друга..., и друга!... и друга!...

Това сме ний!

Никой до сега не можа да обясни какво е то знамение.

И защо тази звезда не се движи като другите, а ст все на едно място?

Защото мизерията ще си отиде. Ето, тази обвивка моя, скъсаната, ще я отнеса и мир ще настъпи, и разкош, и царство, златният век от живот, веселие и сладост. Тази звезда светна от момента, когато на земята слезе новият цар.

Кой нов цар? И аз чух такова нещо, но криел се някъде, казват, по други материци, и скоро щял да излезе да унищожи мизерия- та, скромността и всичко, да направи разкош земното кълбо.

Да, така е, верен е този слух, това е новият цар на народите, но да не помислите, че той ще царува със закони? О, не, той ще установи един закон: Закона на свободното човешко стремежно желание, това, което излиза от природата, както си е, няма да го бърка с възпирания, мъдрости и учения - защо са тези учения! Учението е едно: да се удовлетворява това желание у човека, което му е приятно и желателно.

Много се зарадваха едни и казваха: „Ах, дано е истина!" Щели да премахнат учение- то, че човешката природа била от две и пове- че тела, а ще се твърди, че е само от физичес кото тяло и като така ще паднат всички заб- луди.

Не само това - но и вън от човека това, което е живот, няма друго по-висше същество - както Бог го наричат ха, ха ха! Виждате ли тези пясъци и прахове? - От това е човекът, съберете ги, турете им семе, полейте го с вода, там се комбинира по силата на мъглите и зефирите и става движение, и после блъсканията му дават форма, както кога се меси хляб..., но махнете това, всичко изчезва - ето живота. Само тук е. И когато аз чух, че е слязъл този висок цар на новата истина, възрадвах се, нещо ми светна и си казах: елате, мъгли вий сте истината! Знаете ли защо извиках така? - Защото мъглите са начало на живота, те са вода, дъжд - всичко, а кой ги дава тези мъгли? - Това е човешкото дихание, което дишате. Ето, духайте, нали излиза мъг ла, от това са мъглите. Вий, вий си създавате живота ако не сте вий, триста богове за нищо са.

Най-после събуди се човекът. Такива обяснения, ако дава онзи цар, той е наистина народен баща - говор! лесни работи и за всичко, което се вижда и пипа.

1-ВИ ГЛАС ОТ НАРОДА

Та има ли нещо по-мъчно и тъмно да ходиш да търсиш по небето истината, когато е тук, пред очите ти

МЕНЕС

Но колко очи имаш, драги братко, две ли? Ами ако дясното изчезне, ами ако и другото изчезне, с какво ще гледаш, няма ли да имаш някаква представа за себе си?

Такива същества няма да има, те ще бъдат убивани още от малки, та няма да се самоизражда човешкият ум и да си създава усложнения.

Тази звезда, за която сме излезли всички сега, кой я тури там, нашето ли дихание?

Ехе, ако се замисля така човек, то животът му ще изчезне!

Ето здрав ум! Не си пресилвай природата, човек: яж, пий, живей - умът си е ум, знание- то си е знание, защо ти трябва да отиваш зад морето, когато тук ти е толкова хубаво.

МЕНЕС

Ето бурите в морето и този шум казва, че всичко из чезва - ето, една вълна идва сега от там, удря се в брега и се пръска, това е всичко. И ако наистина е слязъл такъв цар, то затова е слязъл, именно тази заб¬луда да оправи, да тури истинския ум за владетел, да покори света и така веднъж завсякога да тури край на човешките мъки и тегла.

Ето за този човек, Рели, се яви звездата.

Кой е той?

Антихристът.

Нима това е той, защо така стар!

Не го гледайте, той се облича в стотина облекла дневно и на всичко се прави само да постигне целта си, всички средства употре-бява, за него няма избор и средства и ако сега го виждате, че пее тиха и сладка серена- да на някоя жена, след малко ще го видите, че души някой човек и го ограбва - това е Антихристът - човекът за себе си, егоистич- ният материализъм. Вървете да се отдале- чим, нечиста е атмосферата около него, борбата ще се почне, и то от тук, тъй нашето място е избрано за център на дейност, нашата държава като остров всред море.

Не слушайте такива стари, обезумели разсъди, от тях страда светът, вижте сега тази звезда, тя ви възвестява новото време - времето на победа на разума над духа. Ето истината и спасителният цар ще победи, тя е негова звезда, той ще слее всички народи под скиптъра на интереса, и понеже инте- ресът ръководи живота, то той ще е закон - този е прав, който си пази интереса, и понеже всички имат интереси, то ще остави свободна борбата, защото не може да се даде право и на двете страни едновременно, ето защо законът ще е: който надвие.

Нека тогава му мислят богатите - моите ръце са силни, ще мога поне един да удуша и му взема каляската.

2-И ГЛАС ОТ НАРОДА

И аз няма да живея в моята мизерна колиба, ще убия нашия първенец и - ето ме в къщата му.

Ето, това е животът, така ви искам, мои драги братя, така говорете. Идете в града си и кажете на целия народ, че там, на брега, заедно със звездата е излязъл един старец, който всичко обяснява и всичко знае. Кажете на всички да идват при мен, аз на всякого ум ще дам и печат от моята истина.

Но кой си ти, от где знаеш всичко това?

После ще узнаете кой съм. Елате, когато чуете ура ще познаете и ще видите, и ще се възрадвате, и ще си отидете весели по домовете, и ще пеете победната пе сен на земния цар... (тихо: без малко щях да се из- дам). Вървете сега, докарайте народа тук да чуе нова та истина на свободата, истината - тази, която възк ресява умрелите, а живите (тихо на себе си: туря в дело на моето царство,), а живите прави безсмъртни.. Вървете, чеда нещастни и суеверни, кажете, че не е Бог тази звезда там, а нещо друго, спасение е на наро дите за век веков.

Добре отива началото на моето велико дело (скача от радост и се движи на разни стра- ни) и ще видим тогава кой е по-силен. Ето, народът е подготвен, прав съм, природата на човека е такава - на мен го даде Творецът, защо искате да ми го вземете, о, небеса! Какво намирате в него толкова хубаво и привлекателно, дали носът му или краката, или ръцете... (плюе) мразя го това творение, грозно е, аз да бях щях да направя нещо по-хубаво, ей така щях да му дам форма на комета, който като си забие главата в лазура, все там да седи вечно и от щастие и сладост само да си развява косите и обгръща това божествено тяло от цветя... Ах, нека не си спомням за небесния мир на живота. Краси- во е това тяло, много красиво, но то не е мое притежание, дадоха ми едно по-долно тяло, сянка на първото, ето защо се разсърдих на Господа и избягах от законите му - Аз, Антихрист старий, а сега Антихрист новий.

Не е малка страната, широко е царството на Христа, па трябваше да обиколим и другите страни.

Къде още?

Аз обиколих и Будическите страни, и те са против тебе, но знаеш ли, успехът ми пропадна там. Силни верующи в Бога, непоклатими.

Ах, тази проклета страна, тя яде главата ми, оттам ми идва злото и когато всякога съм тържествувал, тя току издигне някой фар на високо, огрее полетата и намери скривали- щата ми, и ето, в сила и тържество явява се звезда и ме изгони. Тази проклета за мене страна!

Не се отчайвай, наший учителю, в противо- вес ние пък грабнахме всички други страни, защото от Хималаите ни изгониха с огън, а от Синай с Розовия кръст. Но уверявам те, че и там сега се мъти яйце. Първата ни задача трябва да е да се завладее политически от някое наше царство.

Но и това, което успяхме, много е: цяла Европа, Америка, Африка, част от Азия, Австралия - особено Европа, цяла е наша.

Знаех, че така ще е, затова избрах за център тази велика страна на разума; тука слязоха всички мои стари другари по оръжие от минали животи, помощниците ми още от Атлантския период, така че само като им изкажа мистерията, всичко ще се свърши бързо за 50 години или малко са - сто.

Ето защо ние съобразихме плана ти и водим от всяка страна представители на всички дейности, в която работи. Аз ти водя пред-ставители от изкуство, литература, поезия и тем подобни клонове.

Аз ти водя представители на духовно-религи озните общества.

Аз - от политическо-социалната борба.

Браво, деца мои, много сте умни, вий сте донесли основата на зданието, върху което се гради животът тук и сега като превземем основата, зданието ще се строи според нашия план, така ли?

Да, много добре, те всички са предани, всички казваха, че нищо не знаят, що са, защо са се родили, защо живеят - аз това и чаках, и рекох: елате, с една дума ще ви го обади царят на разума.

И моите казаха: „Молим се на Бог, но никой не го видя и кой знае дали съществува" - аз това и чаках - съмнение и разклатена воля, и рекох: елате, има един, може би ще се съгласи да ви каже, но трябва да му целунете краката...

Ха, ха, ха! Колко си изобретателен!

А моите знаете ли? - тъкмо се препираха: едни казваха: мое е това, другият: не е твое! Трети: право е това, а онова не е право... - Това чаках спор и рекох: елате, има цар над всеки, о, титани на земята, ще ви даде оръ- жие и ще победите света, ще ви даде тайната да владеете чуждото, ще ви обади как с науки богатства да трупате, а с речи народи да владеете и общества. С партии как да устройвате и как да ги опълчвате една про- тив друга, а вий в това време къщи да си построите, и здания, и милиони да натрупа- те. И като чуха това, изостриха уши като гладни свини и тръгнаха по мен. Ха, ха, ха!

Ха, ха, ха! (с тънък смях)

Ха, ха, ха! (по-дебел смях)

Ха, ха, ха! (басов смях)

Помисли сега, царю, че всичко е тук, чака заповед да дойде при теб и да му кажеш тайната мистерия на успеха в живота, успеха на личния интерес против всичко, което е вън от личността. Мисли, не е май лесно това.

Ти си още наивен! С една дума ще им светне. Само истинските истини се мъчно разбират, а това е най-лесно, ще видиш как изкусно ще ги омотая. Нека влязат най-напред твоите, демоне, те са най-податливи, както каза, с вирнати уши, отворени уста, да погълне всичко, нали така беше? Ха, ха, ха! (бас).

Да, ха, ха, ха! (тънък)

Ха, ха, ха! (по-тънък)

Ха, ха, ха! (най-тънък)

Сега, драги мои братя, вие много малко знаете от живота, защото скоро сте се родили, но аз виждате ли, като времето съм стар, идвам от задоблачни страни, които вие не познавате. Аз съм изпратен да спася човечеството от нещастия и заблуди. За доказателство - ето, Звездата вижте! Тя е моята звезда на новия живот. Досега вий сте се заблуждавали в основното понятие. Сега ето истината, нека всеки я чуе и заживее според нея: щастието е в личното благо и в удовлетворение на всички телесни похожде- ния, животът е борба и по-силният трябва да живее, наказание няма за никакво престъпле

ление и дело, този е наказан, който не знае да си спечели живота с непростителни сред- ства, той е наказан, че умира убит от дру- гите. А убеждения няма в живота - това е суеверие, защото всичко е тук. Вашият девиз да бъде борба безпощадна - разделност и борба.
1-И ВОДИТЕЛ НА ПАРТИЯ

Цар да имаме ли?

АНТИХРИСТ

Не, свалете всичко, що иска съединение на народа, и вместо туй образувайте партии - този ще е цар, който е на власт.

Ами закони?

Всяка партия като дойде, да не признава законите на друга и всяка да ги прави за себе си, догде е на власт, ще може да ограби от едните и да го даде на другите.

Братство и равенство да се проповядва ли?

Дотогава, догдето се вземе властта, после управлявайте, както ви диктува умът и интересът.

Ами аз що да правя?

Ако народът не може без теб, ти го направи роб и убивай всеки, що се явява против теб. Обогатявай само близките си общества и създай аристокрация, и наречи я с Божествен произход. Това ти стига, моят другар Демон всякога ще е с вас и ще ви упътва, па и аз ще бъда новият ви покровител - сега вече не сте сами.

О, тъмни души на земята! Аз няма да питам що да правя, ще ми кажете: лъжи във всяка дума и дело. Но аз не съм от тях. Твоят другар забрави да ти доведе дипломат, но сега много там ще намери.

Демоне, защо водиш този, не го ли изпита? Тук трябва само изпитани хора да идват - ето, сега мъти ни водата.

О, не, няма да ти я размътя, но този, който ще дойде след мен.

Какво мислиш да правиш?

Ще говоря против вас, нали борба е животът, аз ще съм против този принцип. Нямам ли право?

У нас правото е у силния, върви по свои пътища, но тежко на победения!

Тежко на заблудения!

Изпъдете го тоз, още несигурен за нашето ново учение, не се е съгласил за него.

Защото е още тъмно, но тази звезда знаеш ли - после слънце ще стане.

Иди си, човече! Там, в пустините ще те накарам да живееш, по будоарите на градовете, в най-низките килии, в мизерия да тънеш, просяк да ходиш, ако не промениш убеждението си, о, стари човече, в новото време! Съобрази се с времето, иначе детето ти ще стане роб на богатите и слуга на капиталите, а ти метач по улицата ще ходиш с твоята стара вяра. Какво ти пречи? Убеждението си е убеждение. Но ти си спечели живота, натрупай си блага и имения, па после си мисли свято и проповядвай морални учения.

Да, тук, ами там? След смъртта?

Ето кой съм, поклони ми се, противнико!

Тази твоя грешка скъпо ще ни струва.Спрете народа да почака. Нека дойде втората група, Сатане.

Ами мен забрави, аз що да правя?

Ще изправяш и убиваш всички тези, които там отстъпват от новата истина на личния материалистичен егоизъм. Твоето място се крепи само върху основното учение на егоизма и всичко, що говори против него, сечи! Защото егоизмът е свято нещо в живота - той е в основата на творбата и там се отдели още тази същина, тръгна отделно и сега ето я. (Сочи себе си). Да се пазиш само от лъжовното напоследък учение за от-бранителността, която трябвало да замени нападателното положение. Начало на смъртта ти е това.

Мои най-мили братя, вий, които отначало не познахте моя лик, сега се събуждате вече и почна да прозира истината в тъмната ви душа. Вие се покланяхте на невидим Бог, после за успокоение турихте образи в черк-вите, символи и знаци, и обреди за успокоение почитахте, но ето че прогреса никой не може да спре, моята истина си е истина, тя трябваше да тържествува и ето я сега. Знаете, че Бог няма, че всичко е това, което виждате, че се движи. Всички, които идват като Синове Божии, не са такива. Ако бяха богове нямаше учението им да загасва из вековете - значи забравя се, а това, което се забравя, не е вечно. Защо направихте Бога си вечен? Ето Бог - животът, насладите, удо- волствията, богатствата, разкошите, жените и парите. Чудно ви е защо така говоря, не ви съблазнявам, но ви казвам истината и блажен е , който я разбере.

Досега аз бях пастир на цялата християнска черква, а сега що да правя?

АНТИХРИСТ

Пастир си на цялата църква ли? Тогава всички, които се отричат от нея за някаква истина вън от нарежданията, каноните, проклинай ги, убивай, изгаряй - така ще оправдаеш силата на авторитета си.

Ами аз, който се явих против едното лице на Божеството? Може ли да са три, като навсякъде са по две нещата: мъж-жена, бяло-черно, топло-студено.

А, браво! Основи си нова черква, създай секти много и ги разклони по целия свят. Ако по- късно съзнаеш, че лицето на Бог не е двулично, а еднолично, пак така раздели се наново. Така с борба ще се движи борбата постоянно и никога няма да умира човечест- вото в скука и застой.

Аз пък не вярвам във всички обреди, защо са тези игри като на театър в икони и фигури.

Имаш право! Комедии са това и смесица. Унищожи ги и като прочиташ писанието си само, изпълнявай така буквите и числата му, откажи всичко, що е вън от писанията. Така няма да претрупаш ума на децата си, но, ако ги учиш на любов към ближния, пак гре- шиш. Там пише любов, ама то се разбира: обичай себе си, а не ближния. Как можеш да обичаш друг, а себе си да жертваш. Така отречи всичко и правото на другите религии, и прераждането, което толкова смущава моите братя, и закона за наградата и възмездието, който наричат карма, онези там мизерни будисти, защо ще се плашите с този закон, казвайте също така: човек един път се ражда, живее и като чете тази книга ще се спаси, като умре там ще го научат ангелите що да прави като се разкае със сълзи. Има ли нещо по-лесно от това, о, проповедниче, на големите салони! Ще си облекчиш главата, но не с мъгли, а със злато гушата. Само се пази да не изпаднеш в благодеяния, че това създава леността, пък аз против нея съм.

Ами аз, бедна монахиня, аз що да правя, като нямам никаква черква. Измамена от всеки аз се отчаях и отидох в манастир, и загубих се там, и никой не идва при мен, само бедни и унизени, голи и отхвърлени, те хлопат и питат за стари истини, има много скрити книги там и те пишат, че някога ще слезе тук лъжебог - Антихрист, и ще мами хората, и ще им дава в шишета жива вода и който пие, загубен е. И вчера, преди да дойде Сатан, четох, че кога дойде той, на изток ще се яви Звезда и той ще я нарича негова, но това е измама, на друг е, който идва сияен след него и тежко на тези, които се излъжат.

И ти ли ми водиш изроди, Сатане, и ти ли забиваш нож в сърцето!

Обезумяло от нещастия и измамено момиче, остави го, то е било блудница по улиците, отхвърлено и презряно отишло там. Не го исках, но само дойде.

Прощавам ти, дъще, но иди си и не говори вече така, защото ще навлечеш зло на новото време, ако го повръщаш по старите учения. Ти си умно, но бъди и благоразумно, сега целуни ми ръка да те простя.

Тебе! А знаеш ли кой си ти? - Ти си този, за който пишат книгит- лъжебогът, Антихрис- тът! Разбрах те, защото на истината казваш лъжа, а на лъжата - истина и свети нещо злокобно в очите ти. Не го ли виждате, защо тръгвате по него?

В името на звездата ми, мълчи, ще те изругая и ще те направя скитница да ходиш по пустини и никога дано не се виждаш, и с плодове да се храниш, и със сухи кори да се поддържаш, о, ти жено на старата вяра!

В името на звездата ти казвам, че ти ще победиш, но тъкмо като се издигнеш, като тежък камък ще се стовариш върху главите на всички твои служители и те ще умрат от собствената ти тежина.

Жена си, нечисти духе, мълчи! Ти измами Адама, нечестивице!

Ти си половина от мъжа, мълчи, ако жените знаеха повече от мъжете, досега и те щяха да идват като Богове, а досега ни една Богиня не е основала религия.

Нито едно от лицата на Божеството не е изобразено в женска форма или начало женско. Отвсякъде си изхвърлена, жена, мълчи!

Защото вие никога не сте били достойни да проникнете в онези потайни прояви на Божеството, в най-висшето тържество на Творбата излиза мистериозният и всякога в було скрит, сладкият и красив лик на Жената. До тази висота вий още дълго няма да можете да проникнете, о, горди умове на праха!

Мълчи, мълчи, мълчи!...

Браво, мои братя, така! Ето как жената вместо да убие змията, нека ние, змиите на мъдростта, да убием тази жежка природа от любов, нежност и състрадание - за деца необходима, догдето са още слаби, а вий сте мъже. Сега за уверение, че тази жена не ви е размътила вярата в мен, елате ми целунете краката!... (всички отиват и му целуват кра- ката).

Светла и ярка, мила Звездице от изток, виждаш ли това кощунство! Аз си отивам пак в манастира и тогава ще дойда пак, когато видя по земята, че ходи твоят лик.

Велзевуле, и тук има жена, да не е като онази, братко?

Не, скромна певица, повече поеми и песни пише и ги пее на народа понякога. Ето, под мантото й е лирата.

Тогава ние можем да свършим тази среща с песни, хорове и музика - такова разнообра- зие! Весела компания! (Към всички)

Вий сте най-веселите братя на земята. Вий давате на живота благостта и го издигате до върха на опиянението. Вий сте чародеи и може да направите тълпата и да плаче, и да се радва, и да пирува. Силна сте вие раса в еволюцията. Едните като говорят за истина- та и науката, други пеят и пият за този жи- вот, който науката открива. Поклон на вас, мои чеда, но вие още не сте мои напълно, защото не съм ви казал секрета, но вам ще го кажа. Както на политическата група секре- тът е разделяй и владей, бори се и ще побе- диш, както на верската религиозна група е - Бог е в буквата на писанието, не във вас е, че всичко е материя, но вий сте две групи: на ума и на чувствата, тогава ето: на първите, тези в науката, секретът е, че всичко е мате- рия... Знаете ли що е материя, о, учени глави? - Ето: частици невидими атоми, които като се движат едно около друго, овиват се и се прилепят, и правят тела. С какво, ще питате, атомите се движат - ето: от зефири-те, а зефирите се създават от нашето дишане - всяко издишане прави вятър и никога не се губи. А спояването става от влагата на нашите уста. Така че вън от тази материя нищо няма. Всичко е материя, душа няма, ни безсмъртие. Материята е безсмъртна и сила- та си е в нея, тази, която се движи, тя си живее сама. Ето основата на моята секретна доктрина, малко отвлечена, но вам предстои да я доразвиете вече, а ние до тогава, доколкото я използваме, след нас тя си живее, а ние - не е важно какво остава след нас като остареем и не можем ли да поискаме да живеем още - напущаме живота с удоволствие само да се отървем от мъките му.
ФИЛОСОФ

Аз какво да уча като философ?

Вън от разума нищо няма, той е следствие от комбинации между атоми и молекули.

Аз какво да пиша?

АНТИХРИСТ

Че животът е сладост от чувства и страсти, че има и идеални усещания, но те не са истински, защото отдалечават човека от живота. За живота само пиши. Научи хората да знаят да любят, убиват, да пият; да живеят, давай сцени на най-свободни чувст- ва и довеждай ги да пеят: ах, женици, вий, женици...

АРТИСТ

Ами аз на сцената как да се държа?

Давай ход и на най-низките похоти и като туриш жената на коляното си, целувай я до захлас, нека всеки да види що за лудост е това жената - тя е вода, която трябва да се изпие до капка, чу ли! Възторгвай се поняко- га, но това само да бъде като безмълвно доказателство, че чувствата толкова са по-реални, колкото са по-естествени.

ЖИВОПИСЕЦ

Аз що да рисувам?

Голи тела във всички най-съблазнителни пози и ги изнасяй на улицата. Ако рисуваш пейзажи, е загубено време, защото всеки вижда природата, както си иска. Рисувай задкулисното, но реалното, да не се срамиш даже да изявяваш най-ниския животински акт - нека всяко деяние човешко излезе на книга - вън от реалното загубен си.

Ами аз, славний царю на истината?

Ти ли, красива жено - прави на улицата това, което на сцената представляваш. Животът е сцена, защо да не я пренесеш и на улицата. Ходи полугола и гола, даже се събличай и всякога туряй връх на всички пирове с целувките си, жена земна, наслада си ти - ето твоята роля! Всичко, целувки, пир - ето твоето място, натам лети със сърце и тяло!...

Ами аз какви новини да пиша във вестника?

Продай съвестта си и пиши това, което ти се плати. Патриотизмът да ти бъде само като средство да ловиш мухите в капана си. Пиши за силния на деня, защото той най-много плаща, застрашавай падналия и го изнудвай, догдето ти даде пая от придоби- тото, догдето е бил на власт. Хвали, догдето е силен, псувай, като падне, ако ти заплати - пак го гали, възвиши го до цар и като гений го възхвали. Ако си от някоя партия, псувай другите и казвай все: Лъжете! Догдето взе-мете властта и после стани най-сериозният вестник, и тогава ще те нарекат „официоз".

Аз няма да питам що да правя - аз пея и за лошо, и за добро, и за всичко, моята лира е отглас на всичко, що става по света и всичко, що е видимо и невидимо.

Как и невидимо?

Да, невидимото е, което ражда видимото, и сега онази звезда там, виждаш ли я, сама ли е светнала? - Не, друг я е създал...

Заблудена си, дъще, ако така пееш, загубено ти е времето, животът не се ползва от теб. Пей за мъже, за жени, за герои, за борби, за убийства, за революции - ето твоето място.

И за еволюции...

Що? От где знаеш това?

Онази звезда ми го каза, хубавата онази ярка сестра на лазура - каза, че животът е колело на еволюции и твоята се свършва, тази на лъжата, телесната и егоистичната.

Ето, брате, и твоя плод!

Как се провират тези хитреци, облечени с най-скромни облекла, не може да ги улови никой и от тихи и скромни, току изскочи вулкан.

А не знаеш ли, че такива са неговите помощ- ници от лазура, нашият противник си служи вече с такива отхвърляци на обществото и живота. (Към Розели.) Като знаеш толкова, запей една от твоите песни, може да не е толкова противна на новата истина на разума.

от далеко той живее,

Тук бе долу на земята,

где море се сега лее,

сладкопойно по горите

И аз цвят до него нежен

се люлеех на мечтите

що излъчваше красиви

Тук до моите нежни скути

сладки, мили, миризливи.

в друго поле ний литнахме

И кат мъж, жена красива,

кат двойка се прегърнахме,

оттогава тъй живеем

И все заедно къде ходим,

с два гласа сладко пеем

песни чудни, безконечни

За животи там безкрайни,

нивга тука неизречени

пък аз Орос, герой славен,

Кат звезда сега блестяща

от небето тук свален!…

Антихристо всесветовни

Ето, моите сал за тебе

устни сладки и любовни,

Ако искаш прегърни ме,

жена мила да ти стана

И при тебе вековечно

само твоя да остана,
Едно само от теб искам:

там онази звезда мила

Да я сваляш пред нозе ми,

като птица лекокрила

да ни служи кат слугиня

И до нея само аз тук да бъда кат Богиня…
АНТИХРИСТ

(Различавайки от вървежа на песента противност на неговото учение, прекъсва песента).

Ето, казах ви, че те не знаят що искат, звез- дите искат да им сваляш, за да станат твои жени - о, паднали от миналото творения, недоживели тогава, сега идвате със своите стари патриархални чувства и бъркате на новия стремеж.

Остави ме да си довърша песента, защо ме прекъсваш, или не е спокойно челото ти?

Няма време сега, остави за после, сега народът чака отвън, иска да му говоря.

Добре! Но тогава, когато чуеш края на тази песен и твоят край ще бъде.

Елате сега всички да си стиснем ръцете, о, учени, философи, артисти, литератори, пое- ти, журналисти и всички проповядвайте но- вото учение. То е, което ще спаси света от ноктите на злия Бог, който ви праща и хуба- ви, но и лоши неща, пък аз ще победя живо- та и така ще настъпи златният век.

Казах ти, Велзевуле, че ще имаме работа с това момиче. Но аз, който не се боя от сти- хиите, бурите, земетръсите, от потопите, та сега от едно момиче ли ще се уплаша! Пус-нете народа да чуе истината - аз ли съм спасителят или не.

Сега ще се реши съдбата ми от множеството, което е гласът на силата, от единството не ме е страх - народът може да ме издигне. Ако и той приеме учението ми, спасен съм. Скрито някъде в душата ми се говори, че ще победя, ще стана цар, ето знакът, звездата побледня горе, ама ще рекат от слънцето. Не, от моя успех. Съмна се и тя изчезна. Така, кога се съмне за разума, изчезва духът на истината, ето защо моят принцип е всич- ко да е светло за ума. Тогава онази звезда гасне, а когато умът се потопи в живота, никой вече не гледа в нея - и аз съм спокоен. Кураж, кураж, царю на тъмата, ти, който светна с нощите на духа.

Може да има противници между вас на моето учение, но те са малко вече, всеки търси истината и аз съм пратен от горе да ви я открия - това е знакът на моята звезда.

От тъга и мъка за вас дойдох, като ви гледах от горе как се мъчите и могъщество и сила ви давам, откровение висше, че: Бог няма, материя е всичко, че душа и безсмъртие няма и всичко изчезва след смъртта -като знаете това, ще се съблечете от всички стари суеверия, страх и съвести леки ще се възнесете към борба за истината, без избор на средства, защото като няма едното, няма и другото, т. е. грях, лъжа, наказание няма. Грях е, ако си беден, ако не нахраниш децата си с месо и богатство, ако ги оставиш с мисли за тънки чувства, нежности и любов, защото борба е животът. Учете децата си да се борят, иначе ще бъдат убивани от по-силните. Грях е да си мъчиш тялото, да не ядеш всичко, да се въздържаш и умерено да живееш, догде склопиш очи. О, колко е ясно сега, нали, животът като му съблякохте мистицизма и тъмното покривало на духа.

Съгласни ли сте, братя, Велзевуле, Сатане и Демоне?

Да, съгласни сме,в името на народното общо благо.

Да бъде вашето желание.

Скрий лъчите си, о, слънце! Когато ти вчера залезе и настъпи нощ, знаеше ли, че днес ще огрееш тези поля в своето ново грехопаде- ние?

РЕЛИ

Но дали ще има някой да я разбере?

Ами ние нали затова сме тук.

Да, Менесе, ние ще тръгнем из народа, ти със своята мъдрост, Рели със своето състра- дание и любов, аз с моите песни за вечната красота - така ще подготвим падналия народ.

Да, защото той ще дойде, идва! Това е знамението! Да вървим по народа - той въздига Антихриста, и той същият, като съзнае, ще го събори от мястото му, защото народният глас, кога е справедлив, е глас Бо-

жии и ще постави истината на своя престол в нейния блясък.
РОЗЕЛИ

В сърцето.

И в душата.

МЕНЕС

Но народът всякога иска да види, затова ще дойде Орос - народът е наивен и не разбира от звезди, ето, тази звезда на любовта и красотата я нарече вместо любов - егоизъм. Но така е, между хилядите треви израстват малко цветенца и между хилядите цветове - малко красиви рози, а между тези рози, колко са лотосите? - Малко, така в сърцето и в душата трябва да изникне тази Звезда на изток, иначе безплодна е - тя ще дойде, но ние трябва да я посадим в тях.

И затова тя свети вече.

О, не, Рели, ти забрави, че не свети Орос, а Урания му дава блясъка - слънцето е тя, зад него е, но Орос идва и се отдалечи от Нея за спасение на човечеството.

Това, което сега вика на Антихриста: да живей!

Така е, през мрака се ражда светлината. Да вървим - по тях...

Каква заблуда! И този същият народ после ще вика долу...

Що е разумът, защо се чудиш?

Нали знаеш неговото постоянство.

Наистина по-меняемо нещо няма от него. Тежко на този, който му се качи на каляската, защото тя сама върви без водач и водач й става всеки случаен минувач, а колата се движи по наклон и пада в бездни.

Цял ден го носят и възхваляват. Ето, нощ пак идва.

И ще огрее пак Звездата на изток.

Ах, дано вече не грее там, а тук!

Къде, драги Менес?

Тук, на тези поляни, където мракът сложи за десетки години черно було.

И стъмни се вече. Да потърсим звездата.

Мой мъдри Менесе, защо я няма?

Наистина няма я вече

А къде ли е сега, над кои полета?

В кои ли сърца?

РЕЛИ

В кои ли души?

Не, тя не е вече звезда, а Човек-Месия, който идва да спаси света.

Не, драги сестри, тя е вече любов, която озарява земния шар.

РОЗЕЛИ

Наистина, колко е приятна тази нощ! Нещо завея живо около нас и като че ни говори, едно сияние усещам в сърцето си.

Една яркост сладка в душата си...

Ние да, ами онзи там заблуден народ? Знаете ли, ще видите не след дълго каква мизерия ще настане, каква борба и егоизъм! Личност- та ще вземе връх и няма да има ни закон, ни авторитет, ни страх, ни вяра, ни надежда - нищо!...

Приятно е, приятно е много, но не свети вече звездата там, а тук разкрили сърцето си, но само този ще възприеме това благословение, който е чист, добър и любящ - само който в сърцето си я усети, уви! А за всички други нищо не е.

Да вървим вече по народа, след стъпките му и отпред, и отстрани - сега той е нашата зве-зда, че вижте, онази угасна, угасна, угасна...

Излизат, произнасяйки последните думи. Настава абсолютен мрак, без никакви звезди. Надалече се чуват още дивите крясъци на тълпата, която възцарява слезлия Антихрист.