1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Краят на погасителната давност
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Давността се прекъсва
| Краят на погасителната давност се определя, като се отчита срока от началния момент според установената в закона продължителност за конкретния случай и се спазят правилата за броене на сроковете по чл. 72 ЗЗД. При определяне на крайния момент следва да се съобразяват още правилата за спиране и прекъсване на давността.
Срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец; ако този месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Срокът, който се брои по седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът. Срокът изтича в края на последния ден. Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден. Когато срокът изтича определено число дни преди известен ден, този ден, както и денят на изтичането на срока не се броят, Писмените изявления и съобщения, от каквото и да било естество, се считат за извършени в срока, ако са предадени на пощата, по телеграфа или с радиограма до изтичането на двадесет и четвъртия час от последния ден на срока. Под начало на месеца се разбира първо то число, под среда на месеца – петнадесетото число и под край на месеца – последният ден на месеца. в) спиране и прекъсване на давностните срокове След като е започнала да тече давността е възможно да се появят такива факти, които представляват пречка от правна и от друга гледна точка носителят на субективното право да го упражни. Спиране В чл. 115 ЗЗД са уредени изчерпателно онези обстоятелства, при настъпването на които и докато те съществуват, изтеклият период от време не се включва в погасителната давност. За да могат обстоятелствата от чл. 115 ЗЗД да предизвикат спиране на давността е необходимо да е налице притезание, спрямо което давността се прилага и тя да е започнала да тече , но да не е изтекла напълно. Давност не тече между съпрузи, защото съществуват задръжки от етично естество да се упражняват субективни права между тях. Давността не тече между деца и родители, докато последните упражняват родителските си права. Тя не тече в отношенията с този родител, който упражнява представителна власт и попечителско съдействие, а не и спрямо този, който е лишен от родителски права. Давността не тече между намиращите се под настойничество и попечителство и техните настойници и попечители докато трае настойничеството и попечителството. Същото се отнася и за вземания за обезщетение на ЮЛ с/у техните управители, докато последните са на служба.Отнася се и за вземания за обезщетение на ЮЛ с/у ФЛ, които са в състава на представителния орган. Давностен срок не тече за вземания на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител и 6 м. след назначаване на такъв или след прекратяване на недееспособността. Давностен срок не тече докато трае съдебният процес относно вземането, когато е предявен иск за субективно право. В този случаи спиране на давността настъпва само ако искът бъде уважен с влязло в сила решение. Ако давностният срок изтича по време когато кредитирът или длъжника са военно мобилизирани, искът може да се предяви до изтичане на 6 месеца от демобилизацията. Последици: Докато са в сила обстоятелствата , които са основание за спиране на погасителната давност изтеклия период от време не се включва в срока на давността. Давността се удължава с периода от време, през който не е текла. Съгласно чл. 116: Давността се прекъсва: а) с признаване на вземането от длъжника; б) с предявяването на иск или възражение или на искане за започване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за започване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение. Последици: чл.117. (1) От прекъсването на давността почва да тече нова давност. (2) ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Според чл.125 ЗЗД прекъсването на давността спрямо един солидарен длъжник няма действие спрямо останалите. При обстоятелства от които личи, че носителят на субективното право проявява активност да го упражни, но това не става поради лошото му имуществено състояние на длъжника са дава възможност чрез прекъсването на давността да се усуети нейното изтичане и лишаване на притежателя от правото на правна защита. Прекъсването на погасителната давност може да настъпи само, когато за определено притезание тя е започнала да тече, но още не е изтекла. Едно от основанията за прекъсване е признаването на вземането от длъжника. Това може да стане изрично като се декларира, че лицето има правно задължение към носителя на притезанието или се обещае изпълнение в бъдеще. Признаването на задължението може да се извърши и с конклудентни действия, като плащането на лихвите на задължението и др. Признаването може да се извърши лично или чрез представител.То трябва да се адресира до носителя на притезанието, до негов представител или да се направи пред държавен орган сезиран с искане за защита на субективното право. С предявяването на иск или възражение или на искане за започване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за започване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. Но с уважаване на иска за обезщетение поради непозволено увреждане за определен период от време не се прекъсва давността спрямо притезанието за друг период от време. Възражението прекъсва погасителната давност ако се отнася до права, за които тя тече и се прекъсва от лице, което осъществява свое субективно право чрез него. Друго основание е предприемането на действия за принудително изпълнение. Такива действия могат да се предприемат след издаване на изпълнителен лист въз основа на осъдително съдебно решение или на заповед за изпълнение. Изпълнителното дело се образува по молба на притежателя на неосъщественото притезание, който е взискател по делото. Съгл. Чл.117 ал.1 ЗЗД, от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Това означава че изтеклият срок до прекъсването загубва своето правно значение като давност. Новата давност започва да тече от настъпването на основанието за прекъсване. При иска и възражението този момент е влизането в сила на решението, с което са уважени. Прилагане на давността. Според чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Нейните правни последици настъпват ако задълженото лице изяви воля да се ползва от нея. Това става чрез възражение. Възражението може да се направи винаги когато носителят на субективното право, за което е изтекла давността иска да получи по него изпълнение. Погасителната давност дава право на задълженото лице да откаже правомерно да изпълни задължението си като противопостави възражението за изтекла давност. Задълженото лице може да се откаже от изтеклата погасителна давност. Това може да стане с едностанно волеизявление, адресирано до носителя на притезанието. Отказът може да бъде пълен и тогава тече нова давност или частичен, когато е само за част от изтеклата давност. Изтеклата давност поражда право на задълженото лице да откаже изпълнението на задължението чрез възражение. Ако вместо да направи възражение, задълженото лице изпълни, по този начин то погасява правното си задължение и не може да иска възстановаване на даденото. Същия правен ефект настъпва и когато задълженото лице изпълни без да знае, че погасителната давност е изтекла. Възражението за погасителна давност може да породи правни последици, само когато задължението не е още погасено. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|