№1 МЕНИДЖЪМЪНТ. ИСТОРИЯ И ПРИНЦИПИ
1.Исторически преглед върху науката на управлението. Кибернетични основи на управлението
За начало на науката за управление се приемат перода от началото на 19век и края на 20век. В исторически аспект могат да се убособят следните етапи в развитието на теорията и практиката на управлението.
-1 етап – съвпадане на обекта и субекта на управлението
-2 етап – е свързан с разделение на субекта с обекта на управление
-3 етап – етап на функционално разделение на труда
-4 етап – е свързан с възникване на т.н. школи на управлението
-школа на научното управление – създател на тази школа е учен Тейлър. Тази школа се занимава с проблеми свързани с разполагане персонала на работните места в зависимост от придобитата кфалификация.
-опит и умения
-2 школа е класическа школа, тя е свързана със създаване на управленските функции и описание на управленските принципи
-3 школа е възникнала с школа на научното управление, тя разглежда поведението на човешкия фактор и неговото развитие, чрез прилагане на науката за поведение
-4 школа – на количествение методи, тя е свързана с използването на точни количествени величини за изработване и взимане на управленски решения. Освен в тези в теорията на управление съществуват три модела и теории на управлението които разглежда американското и японското управление.
Американското управление е разглеждано под теорията х и у, това са 2 противоположни теории.
Японското управление /Z/ е на високо ниво свързана с спесифичните управления на самата страна
Китайски модел на управление /евтина работна ръка/
Кибернетиката е наука,която изучава управлението като процес на получаване, преработване и предаване на информация. Кибернетиката включва следните 3 направления:
-теория на информацията – тази теория разглежда информацията като спесифичен ресурс необходим за управлението
-теория на системите, разглежда управлението и основните елементи, процеси и дейностти като системи
-теория на моделирането, разглежда процесите,обектите и субектите като модели
Основните понятия които се използват в управлението се посочват по следния начин:
1.система – в теорията всяка фирмена организация се разглежда като дадена система. Системата е съвкупност от елементи и връзки между тях
1,2,3 са елементи в тази система, между тях има управленско развитие и обратното
2.понятие – субект на управлението , управляваща подцицтема
3.обект – управляваната подсистема между субект и обект има права връзка
4.вход на системата – на входа на системата (фирмата) получава въздействие от външната или заобикалящата среда. Тази външна среда формира – бизнес среда в която се намира фирмата.
Бизнес средата се определя от различни фактори – демократически регионална, политически и др. И тя действа върху всяка фирма основно чрез с т.нар. външна нормативна база или тов са законите и указите, разпоредбите и всичко създаден от висше-стоящите институции
5.изходна система – на изхода се получава резултат – какъвто е продукта и чрез него системата въздейства върху пазара, като заема определен пазарна стойност
6.обратна връзка – тя протича от изхода към входа на системата и дава информация на управляващия за степента на получения резултат. Обратната връзка биват – положителна и отрицателна.
6.1-положителната е когато нейното въздействие и въздействието на външната среда върху входа на системата е едно и също
6.2отрицателна е тази когато нейното въздействие или въздействието на външната среда е различно
7.среда на системата – пространството което заобикаля системата или фирмата. В практиката се използват следните кибернетични методи
7.1-1 метод – черната кутия – една система чието вътрешно съдържание не се знае и се разглежда като черна кутия. Когато върху входа въздействане на изхода се получава резултат:съпоставя се въздействието и получения резултат и се прави хипотеза за вътрешно съдържание на системата наречена черна кутия
7.2 -2 метод - модел – върху модела се експериментира, доказват се качества, т.е. модели се произвежда като оригинални
ПРИНЦИПИ
-принцип минимакса – минимални положения и максимална печалба
-принципи на външно допълнение – резултат на изхода е следствие от действието на външната среда като не се отчита влиянието на вътрешната органзация във фирмата върху резултата
-принципи на обратна връзка – без обратна връзка не съществува управление
Схема показваща връзката между теорията на управлението и мениджъма
-1-натрупан през годините практиктичен опит(практиката)
-2-възникване на школите в управлението
-3-възникване на различни теории и модели в управлението х,у и з и др.
-4-теория на стопанското управление
-5-мениджъмънт – възниква в средата на 20 век. Мениджъмънта е система от функции които се изпълняват във всяка стопанска единица. Функциите са:
-целополагане
-планиране
-организиране
-контролиране
-регулиране
Важна функция на мениджъмънта е социалната функция. Тя е свързана с човешкия фактор. Тази функция е свързана с моделиране на хората и с повишаване на техния социален живот.
Мениджъмънта има за основна задача да намали риска в управлението. Преди години при управлението се използваше риска да се печели
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА БИЗНЕСА
1 принцип – стемеж към ефективност. Този принцип показва кое е ефективно, кое не е ефективно, какви са пътищата за постигане на ефективност и какви са критериите за нейното оценяване на ефективността
2 принцип – стремеж към единство. Единство на целите – средствата и дейностите в организацията
3 принцип – съчетаване на частните с общите интереси в 1 фирма
4 принцип – съчетаване на централизма с децентрализма на управлението. Този принцип е необходим поради факта че управленските решения се взимат на високоте равнища, в йерархията на структурата се изпълняват на по ниски равнища. Необходима е координация между управляващи и управлявани. Последният принцип е свързан с управление чрез екипи.
В теорията ,а също и така и в практиката се посочват следните групи, качества които е необходимо да притежават бъдещите мениджъмънти
-1 група- са технологични качества, мениджърите трябва да познаят технологията на производството на дадена фирма
-2 група- за хуманитарни качества свързани са с умението на мениджърите да работят с подчинените както индивидуално така и в екип
-3 група- са базсети качества – те засягат общата и професионалната култура на мениджъра
-4 група- концептуални качества свързани са с предвиждани от страна на мениджърите на бъдещето развитие на фирмата.
№2 УПРАВЛЕНСКИ ФУНКЦИИ
1.Целополагане
2.Планиране
3.Организиране
4.Контролиране
5.Регулиране
Функциите подредени по този начин съставят управленския процес. Той започва с целополагането и завършва с регулирането. Ако целта поставена при целополагането не се изпълни, по начин желан от ръководството на фирмата след приключване на функцията, регулиране управленския процес започва отначало или с поставяне на поредна различна цел.
1.Целополагането – определя главната(стратегическа) цел на фирмата. Тя е свързана с мисията на фирмата за да се реализира на практика, целта е тя да се разделя на подцели. Тези подцели се изпълняват на отделните равнища в йерархията на структурата на фирмата. Реализирането на подцелите води до изпълнение на главната цел.
-Дърво на целите
Целополагането е свързано с външната нормативна база (закони,укази,разпоредби) и вътрешна нормативна база. Целополагането определя и сформира организационната структура на фирмата. Целополагането е в тясна връзка с ръководството.
2.Планиране – се разглежда като една перспективна система(цел за бъдещето), на входа на тази система действат 2 група фактори:
1 група:
-избор на подходящ метод на управление
-избор на стратегическо решение свързано с отражение на състоянието на фирмата и конкретното състояние на фирмата и конкретното състояние в която тя се намира.
2 група-неуправляеми фактори. Те не зависят от ръководителите, а те се съобразяват с тях:
-императивни решения(закони,укази) от висшестоящите институци
-база на миналоразвитие на фирмата – фирмената култура, традиция в минали дейности от ръководителя на фирмата. Ако се спазят тези фактори планирането на фирмата трябва да бъде 2-3 години – 10 години е невъзможно.
Планирането е свързано с прилагане на бюджетната система, а тя има връзка с управление на пълните и частичните разхооди. Планирането също се свързва и с съответната мисия – тя я предопределя. Планирането е свързано с осигуряване на необходимите ресурси за постигане на целите.
3.Организиране – тя създава подреденост както в субекта така също и в обекта на управлението. Организирането се разглежда в 2 аспекта:
3.1системен – той се свързва с разполагане на елементите в системата (разполагане на персонала във фирмата според неговата кфалификация отговаряща на изискванията посочени в длъжностната характеристика)
3.2функционален ацпект – той се определя от дейностите които изпълняват починените на работните места. За ефективно организиране е необходимо координация между системният и функционалният аспект.
4.Контролиране – тя има за цел да открие отклоненията които пречат за нормално изпълнение на целите и дава препоръки за тяхното отстраняване. В практиката на фирмите и организациите съществуват следните видове контрол:
Видове контрол:
4.1 входящ(предварителен)
4.2 текущ(административен и предметно специализирани)
4.3 изходящ(последващ)
4.4 частчен
4.5 глобален
5.Регулиране – е функция която трябва да се отстрани отклоненията които са открити при контролирането. Това става чрез т.нар. регулатор в зависимост от неговото място и неговата роля в практиката. Съществуват следните видове регулиране:
5.1 Пасивно регулиране
Д – външна среда
R - регулатор
S – система
Извода за пасивното регулиране е че е нежелан за стопанската практика поради факта че регулатора има пасивна роля и пропуска всички отрицателни взаимодействия върху системата
5.2 Активно регулиране - активна рола на регулатора е да отстранява
5.3 Съвършенно регулиране – това регулиране е комбинация от активно и пасивно регулиране
5.4 Регулиране по грешки – ако систем,ата не осъществява своите задачи
5.5 Цялостно регулиране – включва всички видове регулации
Ако функциите за регулиране не успее да премахне отклоненията, управленския процес започва с поставяне на нова цел която трябва да е изпълнима.
№3 УПРАВЛЕНСКИ СТРУКТУРИ
Управленската структура е съвкупност от:
-управленски органи
-власт
-управленски връзки
1.Управленските органи са съвкупност от хора обединени от обща власт и преследващи обща цел. В практиката се р5азличават следните видове управленски органи:
1.1Базови управленски органи (УО)
1.2 Съвкупни управленски органи
1.3 Постоянни управленски органи – това са към общини, министерства и др.
1.4 Временни управленски органи – при разширяване на дейността на управление
2. Властта е право за вземане на управленско решение. Властта принадлежи на един център и за да се изпълни на практика тя се преостъпва или се нарича още делигиран на подчинените, но крайната отговорност носи този който управлява. Във връзка с делигирането на властта възникват и следните понятия:
1 понятие – йерархическа линия – свързва управленските органи в една структура
0-1-4 образуват 1 линия
0-1-5 – 2 линия
0-2-3 – 3 линия
0-3-6 – 4 линия
0-3-7 – 5 линия
2 понятие – йерархически еталон – той се образува от управляваните органи коиот се намират на една и съща йерархическа линия, броя на линиите=броя на йерархически еталон
3 понятие – степен на починеност. То се образува от броя на връзките които отделят подчинените от ръководителите
1,2,3 елемент на системата иамт първа степен на подчиненост
4,5,6,7 имат втора степен на подчиненост
4 понятие – йерархическо равнище – това са упрвляемите органи които се намират на две или повече йерархни линии и имат еднаква степен на подчиненост. Те образуват понятието йерархическо равнище
1,2,3 – първо равнище
4,5,6,7 – второ равнище
В практиката съществуват следните видове власт:
2.1 Йерархична власт – това е власт която управлява спрямо хората, спрямо тяхното изработване в структурата като длъжност
2.2 Функционална власт – тя се занимава с дейностите и структурата от управленските органи
2.3 Компенсаторна власт – тя има за цел да мотивира персонала, най – вече в парични символи
2.4 Условна власт – това е постигане на съгласие между ръководството и персонала
2.5 Пренуждаваща власт – тя е свързана с санкции от страна на ръководителя към подчинените
3. Управленски връзки – те създават координираност между управленските органи и между управленските звена
3.1 права и обратни връзки
3.2 хоризонтална и веритикална връзка
3.3 йоридическа и практическа връзка
3.4 връзка на власт и връзки на сътрудничество
ВИДОВЕ УПРАВЛЕНСКИ СТРУКТУРИ
- Линейна – всички функции са изпитвани от ръководството и подчинените, разликата е в техният доклад съсдържание
А,В,С, - са отделните функции в системата
-Функционална – А,В,С се разделят. Всеки отдел се обособява в системата(фирмата). Всеки отдел има отделен мениджър
-Дивизионална – характерна за големи фирми. Фирми които работят не в една страна, а в целия свят
-регионна – по население
-продукт – предлага качество и ниска цена
-потребител – строителството е най - важно
-Адаптивна структура – свързана с приспособяване на фирмите към проблемите в пазарната структура.
Проектирането на управленските структури е свързана с анализ на отделните звена и с анализ на възможностите на наетия персонал.
№4 УПРАВЛЕНСКО РЕШЕНИЕ
-
Характеристика на управленското решение – управленското решение
Е свързана с властта и се взема винаги във връзка с определена функция от управленския цикъл.
Всяко решение е свързано с промяна. Решението представлява даден проблем и предлага алтернативи за неговото изпълнение. В развитието на проблема се посочват следните етапи:
-възникване на проблемната ситуация
-нарича се латентен(мъртъв) перод от съществуване на проблема койтоп трябва да се разреши
-предлагане на алтернативи за решаване на проблемната ситуация. Този етап е свързан с т.нар. система за раннадиагностика. Термина за задачи предварително да отстрани отрицателните отклонения и то биха възникнали при решаване на проблема
-действие на проблема – свързва се с вземането на решение и с преодоляване на ситуацията. За вземане на управленското решение в теорията се използват 3 вида проблемни ситуации:
1 вид: детерминирана проблемна ситуация
2 вид:стохастична проблемна ситуация
3 вид:стратегическа проблемна ситуация - са с неясен резултат, ръководството трябва да предвиде бъдещето
Свързано е с устойчиво пазарна система.
Вземането на управленското решение е етап от процеса на изработване на управленското решение.
Изработването на управленското решение е свързано с изграждане на екип от специалисти, като предлагат дадени варианти за разрешаване на възникналия проблем. В практиката се посочват следните видове решения:
-еднолично решение – то се взима от ръководителя на фирмата в много случаи спестява време за самата фирма, но би трябвало да се отнася за по маловажни проблеми
-проективно решение – този вид решение е свързан с привличане на подчинените при изработване на подчинение. То е свързано с изграждане на екип в съответната фирма и организация
-сигурни решения – е свързана с информативност от страна на ръководителя на фирмата
-рисково решение
-структурирано решение – иам определена структура която се повтаря през определен перод време
-цялостно решение – то засяга цялата дейност и цялата организация във фирмата
Съществуват 2 групи методи за изработване на управленски решения
1група – количествени методи – използват се точни количествени величини за вземане и изработване на научно – обосновани решения. Това са методи свързани с математика, статистика и др.
2 група – еврестични методи – изучават се от науката Евристика, която разглежда логиката на нормативното човешкото мислене. Тези методи са свързани с колективно изработване на решение.
Методи за сценариите,методи на заседанията и др.
№5 ЧОВЕШКИЯ ФАКТОР В УПРАВЛЕНИЕТО (МЕНИДЖЪР)
1. Характеристика на човешкия фактор – човешкия фактор включва 3 основни компонента:
-отделната личност
-колектива в който работи отделната личност
-отношенията в колектива
Най важната черта на човешкият фактор е самосъзнанието.
ЛИП – лични интереси и поведение на личността
За развитието на човешкия фактор съществуват 2 групи фактори и социална активност:
1.1
1 група – общи фактори за социална активност – те имат отношения към мотивиране на човешкия фактор(отделна личност)
1.2
2 група – спесифични фактори за социална активност – те са свързани с начина на изработване на управленските решения и с комуникирането на фирмата
Като цяло факторите засягат общата и професионална култура на отделната личност.
2. Етапи свързани с еволюцията на колектива или групи в управлението
-1 група – номинална група – това е току що възникнала група възоснова на заповед или поради конкретни обстоятелства. При тази група липства опит в съвместната работа на отделните личности и в тази група може да се разпадне при най-малките трудности които трябва да преодолее.
-2 група –асоциация – при нея отделните личности са запознати с целите на групата между тях съществуват неофициални контакти. Трудностите се преодоляват по бавно
-3 група – корпорация – при нея освен неформални има и формални отношвния между личностите
-4 група- кооперация – наличие на делови отношения между представителите на тази група
-5 група – колектив – при тази група е налице съчетание на формални и неформални отношения, взаиман помощ, колективно обсъждане на възникнали проблеми, колективно изработване и взимане на решения. Ефективността на тази група е най висока
3. Колективна кфалификация и екипна дейност – колективната кфалификация се представя като система, която съдържа следните елементи:
-цел – или това е желаното състояние към която се стреми фирмата или организацията
-задачите – те са основание за определение на съответната цел и съответната кфалификация
-модел на колективната кфалификация – то се дава от създаден екип
-екип – хора събрани в съответствие със предлагания модел на екипна кфалификация
-резултат – постигната цел предварително формирана от екипа. Те са основната задача във всяка организация
3.1 Колективната кфалификация който фактор за управление на промяната се появява на практика чрез изграждане на работа в екипа. Екипа има за цел следните цели и задачи:
-обединяване на специалисти с различна кфалификация във връзка с попълнение на поставените цели
-мотивиране на учасниците на екипа и създаване на високо ефективна комуникативност между отделните специалисти
-съчетаване на колективната и личната отговорност при изпълнение на целите
-оптимално използване на кфалификацията на учасниците в екипа
3.2 Етапи свързани с предварителна подогтовка на екипа
-разработване на модел на колектив, кфалифицирано съобразен с целите на управлението
-обучение на учаасниците в екипа
-организацинно изграждане на екипа
-разпределение на задачите в зависимост от изискванията за кфалификация към отделните учасници в екипа
№6 ВИДОВЕ УПРАВЛЕНИЯ
1.Във връзка с подреждането на целите ресурсите и организациите в практиката съществуват 3 вида управления
1.1 пасивно ресурсно управление –
-ресурси
-организация
-цели
1.2 активно(целево) управление
-цел
-ресурси
-организация – свързана е с дейности за набаване на ресурси
1.3 целево-адаптивно управление –
-дългосрочно целево планиране
-планиране на целите с по конкретен характер и адаптиране към пазарното условие
-анализ и диагностика на средата в която се взима решение
-целепсия на ресурсите
-дейности извършвани и имащи за задача набавяне на необходимите ресурси
2.В практиката се използват и се извършват 3 основни вида промени:
-1 вид – структурна промяна - тя е свързана с окрубняване на отделните звена в структурата на фирмата,закриване на някои звена, откриване на нови, това води до промяна в задълженията и отговорностите както на ръководителите така и на подчинените
-2 вид- технологична промяна – е свързана с промяна в технологиите
-3 вид- поведенческа промяна – тя е промяна в поведението, самосъзнанието на човешкия фактор. За да се осъществи тези промени е необходима да се запознаят силите на промяната
Посочват се 2 групи сили за промяна:
1 група: външни сили за промяна – към тях се отнасят пазара и свързани с него фактори като цена на стоката,качеството. Промени в бизнес среда, промените в технологиите
2 група: вътрешни сили на промяна – те включват начина на изработване на управленско равновесие,нивото на комуникациите във фирмата,междуличностни отношения.
Етапи за управление на промяна
1етап – определяне силите за промяна
2 етап – установяване на неоходимост за извършване на промяна
3 етап – диагностика на проблема който ще се реши чрез дадена промяна
4 етап – установяване на алтернативни организационни методи за промяна
5 етап – установяване на ограничаващите се условия на промяната
6 етап – избор на конкретен метод
7 етап – избор на метод за извършване на проблема
8 етап – предотвратяване на съпротивата срещу промяната
9 етап – осъществяване и контрол на даден вид промяна
В теорията съществуват 4 модела за извършване на планова промяна:
1. Теория на полето
2. Интегративен модел
3. Планов модел
4. Модел на последователна дейност
За изпълнение на плановата промяна ръководителите използват различни стратегии. Има 3 групи стратегии:
1 група: към нея се отнасят
- промяна черз външен натиск
- промяна свързана с организационното развитие на фирмите
- социална промяна
- промяна чрез разместване на фирмата
- промяна чрез провеждане на консултации на персонала на фирмата
2 група:
- емтрично рационални стратегии
- нормативно образователни стратегии
- силови стратегии
3 група:
- стратегии на съучастие
- стратегии на свършените факти
- маркетингова стратегия
На практика съществуват 3 способности за извършване на промени:
-
промяна отгоре надолу – инспектора на тази промяна е висшето
ръководство
- от ядрото към периферията на фирмата
- промяна отдолу нагоре
Извод:извършване на даден вид промяна е в тяхна връзка с функциите от управленски процес.
№7 КАДРОВО ОСИГУРЯВАНЕ
1. Характеристика на кадровата политика – кадровата политика съдържа следните елементи:
1.1 Подбор на персонала – този подбор се осъществява чрез конкурсен метод, изброен метод, метод на конспенсоса, метод на балови оценки
1.2 Разполагане на персонала – фирмата се извършва чрез методи
- методи на индивидуланото предпочитане
- методи на индивидуалното отклонение
Тези 2 метода имат изцяло теоретичен потенциал и се използват най – вече за обучение на персонала
1.3 Стимулиране на пресонала – тук важно значение имат балансирането в използването на различни материални и морални стимули.
1.4 Повишаване кфалификацията на кадрите
1.5 Движение на персонала
- вътрешно движение
- външно движение
За обучението на персонала (кадрите) се използват различни форми и методи
-лекция(лексионна форма на обучение)
-семинарна форма или упражнение
-различни практически занятия
-самостоятелна работа
-проверка на знанията(изпит)
ВЪПРОСИ ЗА ИЗПИТА
-
Видове школи в управлението
-
Видове модели в управлението
-
Принципи на управление на бизнеса
-
Характеристика на дърво на целите
-
Групи – фактори влияещи върху функцията планиране
-
Видове организиране
-
Видове контролиране
-
Характеристика на отделните видове на регулиране
-
Компоненти на управленскитеструктури
-
Видове управленски органи
-
Видове власт
-
Характеристика на властта
-
Видове управленски връзки
-
Видове управленски структури
-
Етапи в развитието на проблемната ситуация при изработване на управленска решение
-
Видове проблемни ситуации при изработване на управленско решение
-
Видове решения
-
Методи за изработване на управленско решение
-
Схема за понятието на човешки фактори
-
Групи в управлението – видове
-
Характеристика на колективната кфалификация
-
Видове промяна
-
Сили на промяна
-
Характеристика на кадровото осигуряване
Сподели с приятели: |