1. Предмет и методология на дисц."Право"

Теорията на правото е обществена,юридическа и понякога политическа.Тя изучава правните норми.Нормата е общо правило за поведение.

.Има различни видове норми-юридическа,религиозна,политическа и много други.Всички тези норми определят живота и поведението на хората.

Нормативно-регулативна система на обществото ,която централно мяста заемат правните норми.

Общата теория на правото изучава определен кръг обществени отношения и правните норми,които ги регулират.Обществените отношения между хората са предмет на правното регулиране,който е и обект на ОТП.

Всяка страна си има свое право.Цялото поведение на човека се определя от нормативно-регулативна система,която включва определени норми.Зад всяка норма стои определена принудителна сила.

Нормата включва и правни норми.Съвкупността от правни норми образува правото.І-та особеност на нормата-регулира жизнено важните отношения,ІІ-та особеност на нормата-регулира определен кръг от обществени отношения.

В правото се изпозват нормативният метод,кибернетически,структурно фунционален.

Правото е теоритическа,а не експериментална нука.Знанията,които придобива са теоритически и се нуждаят от практическа проверка.

2.Произход и същност на държавата и правото.Генетична и финкционална връзка между държавата и правото

Появата на държавата е свързано с разделението на труда,когато то прониква в сферата на производството.В сферата на управление навлиза разделението на труда.Имаме развито пазарно общество-развити частни отношения.

Първите правни норми на младите държави имат божествен характер –законите на хората се дават от боговете или техните пророци.

В края на 19 век в своя труд “Първобитното общество” Люис Морган открива някои важни научни истини.Според него всички народи преживяват додържавен стадии на родовоплеменно общество и държавата е исторически продукт от вътрешното развитие на самото общество.Той разделя живота на всяко първобитно общество на три периода –дивачество,варварство и цивилизация и държавата възниква в последния стадий на варварството,което е стъпка към цивилизацията.

Полисите-първите държави-градове се формират на базата но териториалната принадлежност на хората,а не на основата на кръвната връзка.Решаващи фактори са,развитието на материалното производсто,появата на пазарните отншения,възникването на частна собственост,както и непрекъстнатото увеличаване на населението. С възникването на държавата възниква и постоянен професионален апарат на управлението-военен и цивилен.

Този вече осложнен социален живот изисква и нова нормативна система за регулиране дейността на хората.

С появата и развитието на държавата се развива и регулативната система,чието ядро се състои от правни норми и се базира на правото.

Процесът на ранното правотворчество протича в две основни форми –народно и държавно нормотворчесто.

При народно нормотворчество държавата не участва пряко всъздаването на самите норми.Източникът на правото е юридическия обичай.

При държавно нормотворчество държавата сама създава нови норми. Тук

взависимост от източника на правото-съдебен прецедент за правото в Великобритания и създаването норми,закони от несъдебни органи за континентална Европа

4Признаци на държавата

Първи признак-административно-териториално деление на държавата.Населението се разделя по принадлежност към държавата.

Втори признак-появява се държавен апарат-професионална власт.Той е свързан с разделението на властите.Държавния апарат се занимава само с управление.Държавната власт – материализираща се в държавен апарат,примитивен или сложен .Признак на държавата с апарат.Признак на държавата –държавна власт с апарат.

Друг признак на държаната това е суверенитетът .Суверенитетът има външна и вътрешна проява.вътре и навън от държавата .Всеки суверенитет е състояние на върховенството на дадена държавна власт вътре в държавата и състояние на независимост на дадена държавна власт от всички останали държави.

Има три понятия-държавен,народен и национален суверенитет.

Държавния-изразява съдържателната страна на суверенитетът –върховна власт да издава закони-това е суверенитетът.

Друг признак на държавата-финансово-икономически.Всяка държава има хазна и данъци. Данъците са средства взети от населението.Те са нужни за изхранването на чиновниците,армията,полицията.Тези средства се акумулират в хазната.Тя също е признак на държавността.

Данъците първоначално съществуват в натурална форма. По-късно те придобиват парична форма.Данъците могат да се установяват само от върховен орган-народно събрание.Те са необходими и за различни социални дейности-помощи.Само държавата може да установява данъците.Има юридически признак на държавата-всички свои дейности държавните органи установяват правна форма.Езика на правото това е езика на държавата.В конституцията се определя строги форми на актове.Всеки орган издава определен вид актове.Всички дейности на държавните органи са облечени в строга специфична правна форма.

Всички актове трябва да бъдат легитимни и легални.Разликата е,че легитимността е свързана с образуване на държавни органи.Съществува в три вида –традиционна,съвременна,харизматическа легитимност.

Легитимност-законност на създаване.Източникът на властта е източникът на суверенитета.Народа осъществява своята власт чрез органите предвидени в Конституцията.Съвременната легитимност се основава на Конституцията.Харизмата –вяра в личността.Легалност –продължение на легитимността в сферата на действие на самите органи.

Територията-без нея няма държава, тя може да принадлежи и на не държавни организации.Без територия и население няма държава.Цялото население се разделя на три групи.

Гражданството на дадена държава е първата най-голяма група,съвкупността от граждани на дадена държава образува народ в юридическия смисъл на думата.Всички имат еднакви права.

Втората група,това са чужденците,които постоянно живеят в държавата.

Третата група-,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,това са хора без гражданство,които имат възможност след 5 години постоянно жителство,да получат натурализация.

Третият елемент на държавата това е властта-семейна власт,религиозна власт,държавна власт.Властите могат да бъдат различни.Признак на държавата е държавната власт.Всяка държава има определени норми-тя защитава своите граждани.Всички функции се

осъществяват в определена форма.

5.Правни форми и методи на държавната дейност.

Това са начините, по които държавните органи осъществяват държавните функции. Всяка функция на държавата се осъществява едновременно в правни и организационни форми.

-Децентрализиран.

6.Държавен орган.Държавен апарат.

Държавният апарат е съвкупност от държавни органи.Държавният орган има свои специфични белези.Съвкупността от права и задължения образува компетенция.Забранено е прехвърлянето на компетенция от едни орган на друг,може само при определени условия-по закон или акт с не по-малка юридическа сила.Държавният орган говори от името на държавата.Всички решения се вземат от името на държавата

.Демократическият държавен апарат е организиран върху принципа на народния суверенитет .Всеки демократически държавен апарат е организиран върху принципа на разделението на властите ,целта е една-да не допусне съсредоточаване на властта в един орган.

Властта се разделя на:законодателна,изпълнителна и съдебна.

Принцип на несменяемост-лицето се избира от един орган и после става несменяемо независимо от този орган-прокуратура.

При изпълнение на своите служебни задължения,лицето трябва да бъде политически неутрално.

Най-голям обем права притежават гражданите на държавата.

7 Форма на държавата и нейните основни елементи

Тя включва три основни елемента: форма на управление,форма на държавното устройство и форма на политически режим.

Формата на управление се отнася до организацията на властта на висши държавни органи-държавите се разделят на монархии и републики.

При монархиите -властта се предава по наследство.В републиката-властта на държавния глава е изборна.

Монархиите могат да бъдат-парламентарна и конституционна.

Парламентарната монархия-властта принадлежи на народа,монархът само фигурира.Правителството се образува от лидера на партията победила в изборите.Втори признак-правителството трябва да получи вот на доверие.Слабата страна е зависимост от парламента.

В конституционната монархия властта не е номинална,монарха разполага с широки правомощия.В конституционната монархия се притежава реална власт,а в парламентарната властта е номинална.

В президентската система не се получава вот на доверие.Правителството се образува от президента.Тя е стабилна силна система.Президента притежава силни компетенции-компетенциите на конституционната монархия.Той разполага със силни правомощия във вътрешна и външна страна.Слабата страна е,че много лесно прераства в диктатура.

Републиките се разделят на президентски и парламентарни.

Широк демократизъм при парламентарната система е смесената система-полупарламентарна - полупрезидентска република.Правителството се образува то президента – то трябва да получи вот на доверие.Смесени форми има и на равнище монархия-република.

Унитарни и сложни.

Унитарни-единни държави,единни системи,единно гражданство.Унитарни силно и слабо централизирани.Силна централизация-слабо развито местно управление.Слаба централизация-силно развито управление-Великобритания.

Демократически централизъм.

Конфедерацията –съюз на независими държави-доброволно влизащи и доброволно излизащи от съюза.

Федерацията –характерна за средновековието-съюз на държава с особено устройство(вътре има държави в държавата,щати и т.н.,но нямат пълен суверенитет).Федерацията няма собствена територия.Тя се образува от територията на нейните членове.Без територия няма държава.Тук има президент,висши органи,своя правна система,свое законодателство.Всеки щат,държава има своя правна система.

8.Правото като система.Система на обективното право:публично,частно,материално,процесуално

Структурата на правната система се състои от три основни елемента :

-правно съзнание-теоритико-психологически компонент

-обективно право-нормативен компонент

-правни отношения-обществени отношения,които се регулират от правните норми.

Правното съзнание е една от най важните форми на общественото съзнание,това е съзнанието на хората за правото,техните оценки и представи за правните институции и норми.

Обективното право е абстрактно право,от него се ползват всички субекти на правото.То съществува независимо от желанието на отделния субект.Обективното право образува нормативен компонент.Той включва цялата съвкупност от правни норми,които действат в дадена страна.Нейното законодателство,съдебни прецеденти и правни обичаи предвиждат абстрактни права и задължения,които не са насочени конкретно към някого.

Субективното право е елемент само на конкретното правоотншение то съдържа точно определени права на гражданите или конкретните правомощия на държавните органи.

Обективното право може да се раздели на публично и частно,вътрешно и международно и материално и процесуално.

Първи римляните разделят правото на публично и частно.

В публчното право се включват интересите на държавата.

Частното право защитава индивидуалните интереси на отделни лица или организации.

Съвременното публично право се дели на вътрешно и международно,същото важи и за частното право.Вътрешното публично право включва правни норми,които остановяват и закрепват организацията на дадена държава,компетенцията на държавните органи и отншенията между тях,определят и защитават политически права.То включва правни норми на конституционното,адинистративното,финансовото данъчното,трудовото,наказателното,процесуалното право.

Вътрешното частно право включва норми,които регулират отнишенията мужду частни физически и юридически лица и техните частни интереси.Предимно нормите на гражданското право.

Материалното право се състои от разпоредби,които съдържат самите субективни права и юридически задължения.

Процесуалното право е само форма на реализация на материалното право.Т.е. процесуалното право регламентира процедурата по реализацията на предписанията на материалното право.

Международното право съществува в две форми:международно публично право-регулира отношенията между държави и други публични международни субекти-и международно частно право.

Вътрешното публично и частно право регулира обществените отношения вътре в държавата.

Отрасловото деление на правото е характерно за континентално европейските страни,чиито юридически корени се базират на ремското частно право.

Правните ситеми в тези страни се образуват от три основни елемента-правни отрасли,подотрасли и правни институти.

Отделните норми се включвот в правни институти,които от своя страна се обединяват в правни отрасли.Взети заедно те образуват системата на обективното право.

Правните отрасли регулират обществените отношения,които се отнасят до определена група и притежават общо качество или свойство-родители,военнослужещи,наемни работници и др.

Подотраслите не са самостоятелни подразделения на првото,а регулирот различни видове обществени отношения в отрасъларнапример-военното наказателно право е подотросъл на наказателното право,данъчното на финансовото о т.н.

Правните институти регулират еднородни обществени отношения с висока степен на качесво и единнство,такива са например-институти на предтавителите на гражданското право,на материална отговорност в гражданското и трудово право.

10.Източници на правото.Правни семейства

Източниците на правото се разглеждат в два смисъла- правото в материален и правото в формален смисъл. Общата теория на правото се занимава с източниците във формален смисъл. Това са нормативният юридически акт, юридическият обичай, съдебният прецедент, нормативният договор и доктрината.

Юридическият обичай е най-древният източник. Днес се използва само в частното право. Обичаят възниква стихийно и се изпълнява доброволно, а става юридически, когато е признат и утвърден от държавата.

Съдебният прецедент е решение на висш държавен орган по конкретно дело, което се приема по-нататък за правило при решаване на аналогични дела от по-нискостоящи органи. Така прецедентът започва да играе роля на норма и придобива задължителен характер за по-низките истанции. Английската правна система е формирана на базата на прецедентното право.

Юридическа доктрина- докрина означава буквално учение, на което държавата придава всеобщо правно значение. В много мюсюлмански държави религиозната доктрина е основен източник на правото.

Нормативният договор има значение главно за международното право. Представлява вид споразумение между две или повече държави относно техните взаимни права и задължения. Нормативният договор е динамичен, защото може бързо да се сключва или променя и е точен, защото в него се формулират изчерпателно общите правила за поведение.

Нормативният акт е основен източник в правните системи, обосновани върху римското право- континеталните европейски страни и др. Нормативни актове са конституциите, законите, кодексите, още постановления, укази, наредби и т.н. Най-общо се делят на две групи- първични- или всички видове закони, и вторични или подзаконови, които се създават на основата на закона.

ПРАВНИ СЕМЕЙСТВА

Националните правни системи се разделят на правни семейства, които имат общ произход и общ родов корен. За романо-германското и славянско правно семейство този общ корен е римското право. Това е най-крупното правно семейство, тук

влизат всички европейски страни /без Англия/, а също и страни от други континенти- Азия, Латинска Америка. Правните системи в тези страни се формират под влияние на Римското право и до известна степен и на обичайното право, но описано с понятията от римското право. Основен източник тук е нормативният акт. Нормите в това семейство имат най-висока степен на абстракция, което позволява законодателството в тези страни да се кодифицира. Главна особеност е отрасловото деление на правото и наличието на кодекси. Правото се разделя на публично и частно, като частното право е най-развито. Приоритетно значение се придава на нормите на материалното право.

Англия и бившите й колонии /САЩ, без Луизиана, Канада, Австралия, Нова Зенландия, Индия/ образуват Семейство на общото право, чийто общ родов корен е common low /общо право/. Правото не се дели на публично и частно. В Англосаксонското правно семейство правото се е деляло на право на кралските съдилища и право на канцеларските съдилища. Днес има също и статутно право, кото не се различава особено от правото основаващо се на нормативните актове. Общото право е продукт не на законодателя, а на съдебната практика. Основният източник е съдебният прецедент. Съдебните прецеденти играят ролята на нормата, имат казуален характер и не могат да бъдат кодифицирани, а само систематизирани в сборници от съдебни прецеденти. Приоритетно значение има процесуалното право.

В правното семейство на социалистическото право влизат правните системи на КНДР, Китай, Куба и Виетнам. Това право е запазено и в някои бивши съветски републики.

В отделно правно семейство се обособяват и правните системи на африканските държави и Мадагаскар.

Юридическият акт е понятие за официална форма на дейността на държавните органи и други субекти на правото. Това е документ, в който е изявена властническата воля на държавния орган. Има три разновидности на юридическия акто- нормативен, индивидуален и тълкувателен.

Правната норма е единично общо правило, установено и гарантирано от държавата, което предписва как хората следва да постъпват в дадени ситуации. Правната норма е общозадължителна. Нейното изпълнение се осигурява от принудителната сила на държавната власт чрез специалнид ържавни органи. Нормата разпространява своетод ействие върху всички правни субекти в държавата, към които е адресирана. Прилага се многократно и е абстрактна, т.е. не е създадена за конкретен случай, а завсички еднакви ситуации, проявени при сходни условия.

Правните норми регулират розлични обществени отношения. Според предмета на правното регулиране правните норми се делят на публични и частноправни.

Публичноправните норми уреждат устройството, задачите и функциите на държавните органи, техните права и задължения, отношенията между тях и гражданите и т.н. Те имат властнически характер и сенаричат още императивни. Такива са нормитена конституционното, административното, наказателното право. Те съдържат в себе си безусловна заповед да се извършат или да не се извършат определени действия.

Частноправните норми регулират отношенията между правните субекти в частния живот на гражданите, т.е. отношенията между физически и юридически лица. Те предоставят възможност на правния субект сам да решава дали да влиза в правни отношения с други субекти и при какви условия. Т.е. тук има равнопоставеност на страните. Тези норми се наричат още диспозитивни. Такива са нормите на гражданското, търговското право и др.

Има още правопораждащи, правопроменящи и правопрекратяващи норми в зависимост от това дали пораждат, променят или прекратяват субективни права. Нормите, които установяват задължения сенаричат правозадължаващи, а тези, които забраняват действия- забранителни. Дефинитивните правни норми съдържат в себе си дефиниция на дадено правно понятие, компетенционните установяват кръга на правомощията на даден държавен орган, регулативните регулират обществените отношения, а санкционните съдържат санкции при извършено правонарушение.

Правната норма има сложна структура, която отговаряна три основни въпроса: кога и при какви обстоятелстваправната норма изисква съответното действие/бездействие, кои лица са участници в регулираното от нея обществено отношение и какви ще са последиците за лицата, нарушили предписанията на правната норма. С оглед на тези въпроси се обособяват три структурни елемента- хипотеза, диспозиция и санкция.

Хипотезата е първата част от правната норма и в нея се съдържа юридически факт, т.е. посочват се фактическите обстоятелства, при които се реализира предписаното правило за поведение. Така възникват определени правни последици във вид на субективни права и юридически задължения на страните в правоотношението. Хипотезата е задължителен елемент, тъй като без юридически факт, който да е настъпил, няма да възникнат никакви юридически последици.

Диспозицията формулира самото правило за поведение, т.е. съдържа позволение, задължение или забрана. Тя посочва конкретното поведение на ,частниците в правоотношението, когато е настъпил юридическият факт посочен в хипотезата. Ако се наруши диспозицията, влиза в действие санкцията. Диспозицията е също задължителен елемент, без нея нормата няма смисъл.

Санкцията посочва правните последици, които ще настъпят при неизпълнение на диспозицията. Тя не е задължителен елемент в нормата. Правни норми без елемента санкция се наричат двуелементни. Такива са нормите на международното право, на конституционното право и др.

Под влизане в сила на правна норма се разбира моментът, от който тя започва да действа, т.е. когато се пораждат, променят или прекратявят субективните права и юридическите задължения направните субекти. Нормативният акт не влиза в сила веднага след приемането му, първо трябва да се обнародва, за да се запознаят със съдържанието му гражданите и правоприлагащите органи. Пълната гласност на законите е безусловно изискване в правовата държава. Всички нормативни актове се публикуват в Държавен вестник. Те влизат в сила тридни след тяхното обнародване, ако няма друг срок посочен в самия закон. Срокът изтичав 24,00часа. След приемането на нормативния акт има 15 дневен срок да се обнародва от президента. Президентът може да го върне за повторно гласуване списмена мотивировка. Това право на президента се нарича право на отлагателно вето. Повторното гласуване изисква квалифицираномнозинство от всичкин ароднипредставители в парламента, т.е. половината плюс един. След повторното приемане, законът трябвада се обнародва от президента в 7 дневен срок.

Отделните текстове на нормативния акт могат да влизат в сила по различно време, а също и по различно време да прекратяват действието си.

Действие на нормативните актове по време. Започва от момента на влизането на нормативният акт в сила и продължава до момента, в който той губи своята задължителност. Нормативните актове прекратяват своето действие при изрична отмяна с други нормативни актове. Има случаи, при които действието се прекратява не с изрична, а с фактическа отмяна. Това може да стане с новия нормативен акт, в който не се посочва изрично отмяната на стария. Счита се, че ако двата акта са еднакви по ранг, то по-висока юридическа сила има издаденият по-късно във времето. Прекратяването на нормативен акт можеда стане и в резултат на коренни промени в характерана обществените отношения- революции. Срочните нормативни актове могат да прекратят действието си след изтичане на срока за който са издадени.

Има правило, според което нормата няма обратно действие, т.е. не се прилага към юридически факти възникнали преди влизането в сила на нормата. Но това правило си има изключение- нарича се ретроактивна сила на закона. Тя се прилага само в строго определени случаи. Най-важното условие е обратната сила на закона да бъде предвидена изрично от законодателя в самия нормативен акт. В Наказателното право това е предвидено, когато новият закон съдържа по-леки санкции или изобо премахва наказанието. Това сеприлага в случаите, когато законодателят е преценил, че правонарушението вече представлява по-малка обществена опастност или пък декриминализира деянието.

Под действие на нормативните актове по място се разбира тяхното териториално действие в определени държавни граници. Суверинитетът на държавата е състояние на върховенство на държавната власт вътре в страната по отношение на всички други власти и състояние на независимост на държавата от всички други държави. Само нормативните актове на дадена държава действат в пределите на на нейната територия. Територията в юридически смисъл включва сухопътното пространство в пределите на политическите граници на държавата, вътрешните води, териториалните води с морския шелф, подземното пространство, въздушния стълб, всички кораби на държаватав откритоморе, нейнитевоенни кораби и в чужди териториални води, територията на посолствата в чужбина. Върху тази територия се разпространява суверинитетът на дадена държава и действието на националното право.

Действие на нормативните актове по отношение на лицата. Правните норми над адена държава действат по отношение на всички лица, които се намират на нейна територия. Политико-юридически населението можеда се раздели на три основни групи- първата са гражданите нададена държава, чиято съвкупност образува понятието народ. Втората група причислява всички, които имат българско гражданство, независимо от тяхната етническа принадлежност. Третата група включва апатриди, или илца без гражданство.

Изключение от правилото се отнасядо лицата с дипломатически имунитет- вид привилегия, която се предоставя на взаимни начала на дипломатически представители на други страни в дадена държава и ги освобождава от наказателна отговорност за извършени в тази страна правонаруиения по законите на страната в която пребивават. Дипломатическият имунитет не освобождава от гражданскоправна отговорност. 14.Тълкуване на правната норма:понятие,начини,видове.

В правната теория терминът “тълкуване” се употребява като специално юридическо понятие,което означава изясняване и разясняване на смисъла на правната норма,който е придал законодателят.

Нуждата от тълкуването възниква естествено,защото законодателя никога не може да изрази съвършенно ясно и недвусмислено своята воля.

В нормата се тълкуват всички нейни елементи,които са логически взаимосвързани-хипотезата,диспозицията и санкцията.

При тълкуването трябва да различаваме две основни понятия-начините и видовете на тълкуването.

Начините на тълкуването са способи,които се използват от законодателя,за да се изясни смисъла на едно или друго правило на поведение,закрепено в правната норма.С оглед на начините тълкуването маже да бъде граматическо,систематическо,историческо и логическо.

Под граматическо тълкуване се разбира прилагането на правилата на граматиката при изясняване точния смисъл на думите.

Под систематическия начин на тълкуване смесълът на нормата се установява като се взема предвид нейното систематическо място внормативния акт или тя се сравнява с норми в други отрасли на правото.

От начина тълкуването следва да различаваме видовете на тълкуването. Ако начинът на тълкуванетоотговаря на въпроса как,по какъв начин,с какви средства се изяснява точния смисъл на нормата,то видът на тълкуването определя или обема на съдържанието или субекта на тълкуването.

Тълкуването според обема може да бъде буквално,разширително и стеснително.

Буквалното тълкуване е точно тълкуване на съдържанието на нормата,като тя е формулирана в разпоредбата.

При раширителното тълкуване на нормата се установява,че действетелното съдържание на разпоредбата е по-широко от нейния буквален смисъл.

Стеснителното тълкуване предполага,че действителното съдържание на нормата трябва да се разбира в по-тесен смисъл,отколкото следва в нейния буквален словесен израз.

Според субектите на тълкуването бива официално и неофициално.Официалното тълкуване се дава от държавните органи.

С оглед на държавния орган,който е създал правната норма официалното тълкуване бива от два вида-автентично и легално.

Автентичното тълкуване дава органът,който е издал нормативният акт,подложен но тълкуването.

Легалното или делигирано тълкуване се основава на закона,който предоставя на съответния държавен орган правомощие да дава тълкуването на правни норми.

15.Юридически факти и тяхната класификация

Юридическите факти са всевъзможни и най-разнообразни жизнени ситуации,с които правната норма свързва настъпването,изменението или прекратяването на правните отношения.Тези факти се наричат още релевантни.Има множество факти,които са безразлични за правото и те се наричат ирелевантни.

Правото започва да се интересува от фактите само тогава,когато те придобиват обществено значение и засягат интересите на голям брой хора.

Едни и същи факти при определени условия нямат или могат да придобият юридическо значение,което зависи в крайна сметка от преценката и решението на првотворческият орган.Фактите сами по себе си не пораждат юридически последици и съответните правоотношиния.За да възникнат такива и необходимоте да бъдат записани в правнота норма или обективното право.

Юридичските факти се групират в зависимост от юридическите последици,които те предизвикват.По този признак те се разделят на правопораждащи,правопроменящи и правопрекратяващи.

Правопораждащите юридически факти са онези жизнени ситуации и обстоятелства,които обуславят възникването на правоотншенията и появата на съответните субективни права и задължения.

Правопроменящите юридически факти предизвикват промени в правоотношенията и съответно в характера на субективните права и юридическите задължения,без да ги променя по същиество.

Правопрекратяващите юридически факти прекратяват правоотношението и сеответните субективни права и юридически задължения.

В зависимост от волята на участниците в правоотношението юридическите факти се разделят на събития и действия.

Събитията са значителни явления в природата,в обществения живот,в личния живот на човека,които не зависят от волята на участниците в правоотношенията.

Юридическите събития се разделят на абсолютни и относителни.

Абсолютните събития са юридически факти,които не са предизвикани от действия от участниците в правоотношенията и нямат връзка с волята на хората.

В специална група попадат юридическите факти-събития,които се отнасят до живота на човека.Такъв факт е ражданетона детето, със което възниква неговата правосубектност,която продължава през целия живот на човека.

Друго юридическо събитие отнасящо се до животана човека е навършването на определена възраст.Живота на човека се разделя на три периода от юридическа гледна точка.При пълнолетие лицата получават пълна дееспособност т.е.сами реализират своите права и действия.

С факта на смъртта се прекратяват лични,семейни,трудови и др.правоотношения на починалия.Същевременно се пораждат нови правоотношения за други лица-открива се наследство и т.н.

Действията са субективни,но имат и обективна страна.Субективни са целите,които хората преследват,а обективни са резулатите от тях,тъй-като реализацията на целите среща съпротива от страна на другите хора,които се стремят към други цели.

Освен събития и действия юридическите факти се разделят напрости и сложни.

Простите юридически факти са елементарни,неделими по своята структура факти,които сами по себе си не образуват самостоятелна система-заметресение,раждане,смърт.

Сложния юридически факт представлява система от елементи във вид на прости юридически факти.

Юридическите факти могат да се класифицират и според характера на своето действие-факти с еднократно действие и юридически факти състояния,които произвеждат юридически последици във всеки даден момент докато трае периода на състоянието.

Според формата на своето проявление юридическите факти биват полижителни и отрицателни.

Положителните са тези факти,които трябва да съществуват в обективна реалност,за да настъпят едни или други правни последици.Убийството,изнасилването и кражбата са положителни юридически факти.

Отрицателните са онези юридически факти,които не трябва да съществуват,за да възникнат или да се прекратят субективни права и юридически задължения.

16. Юридически факти- правомерни и неправомерни действия

Действията биват два вида- правомерни- позволени от закона в рамките на правото и неправомерни- непозволени, забранени от правото. Принципът гласи- правомерни са всякакви действия, освен тези, които изрично са забранени в закона.

Според мотивите, ПРАВОМЕРНИТЕ ДЕЙСТВИЯ се делят на два вида- юридически актове от индивидуален характер и юридически постъпки.

Юридическите актове седелят на едностранни и двустранни. Едностранния юридически акт е волево действие на един от субектите в правоотношението, коетопоражда правни последици независимо то волята на другия участник- такива са решениятана административните и съдебни органи, молби, жалби и т.н. Този вид правоотношения се регулира от императивни норми.

Двустранните актове са споразумения между два и повече правни субекти, в които е изразена тяхната съгласувана воля- различни договори. Този вид правоотношения се регулира от диспозитивни норми.

Юридическите постъпки нямат за цел за предизвикат правни последици, но те настъпват по силата на закона,независимо от волята на лицето. Те могат да се извършват само от физическите лица, включително и от тези, които не притежават пълна правоспособност.

НЕПРАВОМЕРНОТО ДЕЙСТВИЕ е противоправно поведение на субекта и ако е извършено виновно образува състав на правонарушението, за което се търси юридическа отговорност. Неправомерните действия се делят въз основа на критерия вина- те биват обективно противоправни- т.е. невиновно нарушение на нормите на обективното право и неизпълнение на юридическите задължения, и виновно противоправни /правонарушения/.

Самите правонарушения се делят според критерия обществена опастност, т.е. в зависимост от размера и характера на вредата, която те причиняват на обществото или държавата. Според този критерий те се делят на два вида- престъпления /углавни правонарушения/ и деликти.

Престъпленията са наказателно правни или углавни правонарушения с най-висока степен на обществена опасност, за които се налагат най-суровите санкции. Всички други правонарушения- административноправни, трудовоправни, дисциплинарни и т.н. се нарчат деликти.

Правонарушението е сложен юридически факт, който се състои от съвкупност от единични юридически факти, предвидени в правната норма и образуващи основание за юридическа отговорност. Съставът на правонарушението може да се образува не само от неправомерните, но и от правомерните действия на субекта. Възможно е съчетание на няколко разнородни юридически факта, например юридическо действие и юридическо събитие, или на факти от различни правови отрасли. Структурата на правонарушението се състои от няколко елемента- субект, обект, обективна страна и субективна страна.

Субектът на правонарушението може да бъде физическо лице или колективна общност от хора. Задължително трябва да притежават обаче деликтоспособност и вменяемост.

Обект на правонарушението са материални или духовни блага, които се охраняват от правото и на които посяга обектът.

Обективната страна е самото противоправно деяние с неговите последици и причинна връзка.

Субективната страна се свързва с понятието вина. Вината е психическото отношение на правонарушителя към неговите действия и последиците от тях.

17. Презумпции и фикции

ПРЕЗУМПЦИЯТА е латинска дума, която означава буквално предположение. В обективното право презумпцията означава основателно предположение, че най-вероятно съществува определен юридически факт, който предизвиква съответните правни последици. Т.е. презумпцията изпълнява ролята на юридически факт, заменя го и има същото правно значение, но това не означава, че е тъждествена с него. Типичен пример за презумпция е чл. 17 от Закона за лицата и семейството, който гласи: “Обявената с решението на съда смърт поражда същите правни последици, които произтичат от действителната смърт на лицето”. И все пак обяваването на смъртта и действителната смърт на лицето са две различни неща. Юридическият факт е обстоятелство, което съществува в обективната действителност. Презумпцията е само предположение, че този факт е настъпил. Друга разлика е, че юридическият факт е неопровержим, докато презумпцията може да се опровергае- например предполагаемият починал се появи.

Презумпциите се класифицират по различни признаци.

Според сферата на тяхното прилаГане и действие се делят на общи и конкретни. Общите са валидни за всички видове правоотношения без изключение, например презумпцията за подзнаване на закона. Конкретните имат значение само за определен вид правоотношения,например презумпцията, че една и съща вещ продадена на няколко лица, е продадена най-напред и принадлежи на този който първи е предявил иск в съда.

Според степента на задължителност презумпциите биват фактически и юридически. Фактическите не са предвидени в нормативен акт, тесъществуват като общоизвестни истини, с които се съобразяват съдебните и др. Органи. Законът обаче не задължава да се съобразяваме с тях и още те са оборими чрез доказване на противното.

Юридическите презумпции са предвидени в правната норма и се наричат още законови. Според юридическата сила те се разделят на оборими /условни/ и необорими /безусловни, абсолютни/.

Оборими са презумпциите, когато юридическите факти или правата на субектите се предполагат за съществуващи, докато не е доказано обратното. Такива са презумпциите за невинност в наказателното право /всеки е невинен до доказване напротивното/ и за виновност в гражданското.

При безусловните презумпции не се допуска нормативно доказване на противното, т.е. опровержението се забранява от закона. Юридическите факти или правата се приемат за безусловно дадени. Например презумпцията, че правните норми са известни за всички и никой не може да се позовава на незнанието на закона.

ФИКЦИЯ от латински буквално означава измислица, нещо несъществуващо в реалния свят. Юридическата фикция е правнотехническо средство, което се използва в правото, зада се подведе нещо реално към някаква условна формула, която има правно значение. Юридическите фикции не се разделят на законови и фактически, защото задължително трябва да бъдат предвидени в правната норма, т.е. те са законови, освен това са необорими. Правните фикции са необорими квазиюридически факти.

18. Правоотношение- структура, елементи, видове

Правната система се състои от три основни елемента- правосъзнание, или интелектуалния елемент, обективното право, или нормативния компонент и правното отношение.

Правните отношения са вид обществени отношения, които са признати от държавата и са предвидени в правните норми.

Правните отношения се делят на много видове в зависимост от различни критерии.

Според предмета на правното регулиране те биват конституционноправни, гражданскоправни, наказателноправни, наказателнопроцесуални, административноправни, трудовоправни, семейнобрачни, наследствени и други.

Според метода на правно регулиране биват императивни и диспозитивни.

Според функциите на правото се разделят на регулативни и охранителни. Регулативните отношения са свързани с нормалната и позволена дейност на правните субекти, а охранителните правоотношения- с правонарушаващото поведение на един или повече участници в правоотношението и съответно с прилагането на съответната държавна принуда. В охранителните отношения едната страна винаги е държавен орган, който прилага съответните санкции предвидени в правната норма, а другата страна е правонарушителят. Охранителните отношения са свързани със защита на нечие субективно право, коетопротивозаконно се нарушава.

Според характера и степента на конкретизация на правните субекти, правните отношения биват общи и конкретни. Общите се разделят на общорегулативни и общоохранителни, а конкретните- на относителнии абсолютни.

Всяко обществено отношение има определена структура. Структурата на правното отношение, като на всяко обществено отношение, се състои от следните елементи- субектите, които взаимодействат помежду си и образуват противоположно единство от субективни права и юридически задължения на страните в правоотношението; обектите, които са причина за тези отношения; взаимодействието, което е самото съдържание на отношението. Съдържанието не е еднородно, то е юридическо и фактическо. Под фактическо съдържание се разбират определени действия, чрез които се реализират субективни права и юридически задължения, а под юридическо съдържание- самите субективни права и юридически задължения. Тоест от една страна право на избор от определени действия на притежателя на субективното право, а от друга необходимост от съответните дължими действия на лицето по задоволяване на субективното право на неговия питежател.

19. Субективно право и юридическо задължение

Субективното право има за цел да задоволи някакви интереси на оправомощеното лице. То е обезпечено от юридическо задължение на другия субект в правоотношението и е гарантирано от държавата. Правното задължение може да бъде действие- правомерно, а също и въздържание от действие, предписано в правната норма. То е мярка не на възможното, а на необходимото поведение на задълженото лице, предписано е императивно от правната норма и така осигурява реализациятана субективното право на другото лице- оправомощения. Ако задължението не се изпълнява, държавата, по искане на оправомощения, е длъжна да приложи правната принуда. И задължението и субективното право са винаги регламентирани нормативно.

Субективното право и юридическото задължение са корелативни понятия, т.е. едното неможе да съществува без другото. Няма субективно право, което не би било обезпечено с юридическо задължение и няма юридическо задължение, което да не кореспондира с определено субективноправона друго лице.

20. Субект на правото. Видове. Правосубектност

Субектът на правото е категория на обективното право. Той не е индивидуализиран, за разлика от субектът на на правоотношението, който е конкретен участник, страна в правоотношението, която трябва да отговаря на определени условия. Субектът на правото е обобщен израз на способността на лицето да има права и задължения независимо от конкретните правоотношения.

Субектите на правото могат да бъдат индивиди или колективни обнщности от индивиди. Правният субект е всяко лице- физическо или юридическо, което притежава правосубектност.

Правосубектността е способност на правния субект да бъде участник в правоотношението и да носи юридическа отговорност за своите действия или бездействия, ако правната норма го задължава да действа. Правосубектността на физическите лица зависи от определени естествени и социалнипредпоставки. Естествени предпоставки са биологическите, психически и др. свойства на човека, произтичащи от неговата възраст и здравословното му състояние, които определят качествотонанеговата воля. Ако волята му е увредена, това ще се отрази на неговата дееспособност и деликтоспособност, но не и на неговата правоспособност. Социалните предпоставки са някои специални изисквания към субекта на правото във вразка с неговата трудова дейност, семейно-брачно положение и т.н.

СТРУКТУРАТА НА ПРАВОСУБЕКТНОСТТА се състои от три елемента- правоспособност, дееспособност и деликтоспособност.

Правоспособността е способността на субекта на правото да притежава субективни права и да носи юридически задължения, предвидени в обективното право. Тя възниква от моментана раждането на лицето и се прекратява със смъртта му. В наследствените правоотнашения може да възникне и от зачеването.

Дееспособността е способността на лицето не само да притежава субективни права и юридически задължения, но и да упражнява тези права и изпълнява тези задължения. Дееспособността възниква постепенно във времето, след навършване на определена възраст, като първо е частична, а после и пълна. Това е така, защото субектът трябва да притежава социален опит, разум и воля, които се придобиват с течение на времето. В повечето страни пълната дееспособност на физическите лица настъпва с навършване на пълнолетие, т.е. 18 годишна възраст.

По принцип обемът на дееспособност, както ина правоспособносте еднакъв за всички граждани. Обемътна дееспособността можеда се ограничи само позакон или от съда. Според закона малолетните /до 14г./ са изцяло недееспособни, а непълнолетните /14-18г./ имат частична дееспособност. Ограничение на дееспособността е възможно и след като лицето е навършило пълнолетие- поради психическо заболяване, слабоумие и т.н. когато лицето изчяло или частично неможе да се грижи за себе си. Само със закон може да се ограничи дееспособността на чужденците- нямат избирателни права, не могат да заемат някои длъжности и т.н.

Субектите на правото се делят на много видове според различни критерии. Според разпределениетонаправата и задълженията между страните в правоотношението те се делят на активни и пасивни субекти, където активните са притежатели на субективното право, а пасивните- носители на юридически задължения.

Друго разделение на субектите е на индивидуални и колективни. В индивидуалните се включва основният юридически субект- човекът. Човек, гражданин и личност са различни юридически понятия. Гражданството е принадлежност на човека към определена държава, чийто суверинитет се разпространява върху него. Под човек се разбиране само гражданина, но ивсеки човек и апатрид. Правосубектност притежават всички хора- и гражданите и чужденците и апатридите, но се различават по обема й. Понятието личност епо-тясно от понятието човек. Когато човек се ражда не става веднага личност и не притежава правосубектност в пълния й обем. Личността се формира в процеса на обществено възпитание, представлява психически нормален, зрял човек, който се е формирал постепенно под влияние на семейството и обществото.

Колективните субекти са колективни общности от хора, събрани за постиганетона общи интереси. При колективните субекти правоспособността и дееспособността настъпват едновременно и не са различими, затова се наричат с едно обобщено понятие- праводееспособност. Праводееспособността е специална и ограничена по своя обем. Предоставят се такива права и задължения, които са свързани с предмета на дейността на колективния субект.

Държавата е най-големият колективен субект направото и понеже притежава редица специфични особености се обособява като отделен правов субект. Тя притежава субективни права и юридически задължения и може да бъде субект не само в публичното, но ив частното право, да встъпва и в публичните и в гражданските правоотношения, да притежава собственост, да поема върху себе си имуществена отговорност и др. макар, че държавата саздава правите норми, тя е и ограничена от правото, което установява. От една страна тя е равноправен участник в частноправните отношения в гражданското общество, а от друга страна действа като публичноправна организация, която осъществява държавната власт и следователнопритежава суверинитет, т.е. представлява върховната власт.

Субектите на правото се делят още на физически и юридически лица. Физическото лице е човек, биологична единица, комуто правото предоставя субективни права и юридически задължения. Юридическите лица са правни субекти / сдружения, фирми, учреждения и т.н./, които притеават обособено имущество и могат да носят самостоятелна имуществена отговорност. Юридическото лице е самостоятелен носител направата и задълженията, независимо от физическите лица, влизащи в състава му. То представлява специална правна конструкция, създадена от правото за колективно притежание на специалните права и задължения.

Юридическата отговорност е санкционна отговорност пред държавата и чрез държавата. Тя се реализира чрез прилагане на санкциите, предвидени в правната норма, които са юридически израз на държавната принуда, използвана от държавата против правонарушителя. Тя е отговорност само са външните виновни действия на дееца, които нарушават изискванията на правната норма, т.е. причиняват вреда на нечие субективно право или са свързани с неизпълнение на предвиденото в нея някакво юридическо задължение. Юридическата отговорност е необходима последица от неправомерните действия на индивида във вид на правонарушението, което е решаващо основание за нейното настъпване. Тя също е и ретроспективна, т.е търси се за вече извършено противоправно деяние, за действията на субекта в миналото, а не за намеренията му в бъдеще.

За юридическата отговорност е характерно, че един от субектите винаги е държавен орган, на който са предоставени властнически правомощия, т.е. юридическата отговорност е общозадължителна и е гарантирана от държавната принуда. Другият субект на правоотношението по принцип е самият правонарушител.

Юридическата отговорност се дели на няколко вида по различни критерии. Според органа и реда по който се осъществява юридическата отговорност, тя бива отговорност по одминистративен, служебен и по съдебен ред.

Според предмета на правното регулиране бива наказателноправна, административноправна, дисциплинарна и гражданскоправан отговорност.

В зависимост от характера на санкциите тя бива наказателна и правовъзстановителна.

Непредпазливостта има също две форми- небрежност и самонадеяност. При небрежността правонарушителят не желае и не предвижда вредните последици от своите действия, но би могъл и би трябвало, тъй като законът го задължава.