Изводи и възможни аналогии: Възхваляването на родното слово е характерен мотив във Вазовата лирика. Стихотворението „Родна реч” подчертава богатите възможности на езика да изразява разнообразни състояния на духа и да функционира различно („ту арфа звънлива, ту меч”).
Поетът внушава идеята, че богатството на езика е свидетелство за духовната мощ на един народ. Тъй като словото е същностноопределящ елемент на човешкото, в общуването чрез езика духовността отбелязва развитието си.
3. Текстът на стихотворението оборва позицията на хулителите родоотстъпници.
А) Реторичните въпроси съдържат нетърпимостта на лирическия говорител към обидите, опетняващи родния език, и презрението му към тези, които нямат сетива за достойнствата и красотата на българското слово.
Б) Квалификациите „хули гадки”, „думи кални”, „ругателство ужасно, модно”, „низка клевета” свидетелстват за Вазовото отношение към отказа от родния език. Липсата на уважение и почит към родното слово са равносилни на предателство и на бездуховност.
Изводи и възможни аналогии: Според одата „Българският език” почитането на книжовния език е белег за национално самосъзнание и изява на стремежа към изграждане на културния облик на новата българска държава.
Пътят към постигане на свободата преминава през осъзнаване на необходимостта от свободно слово във всички културни етапи от развитието на човешката цивилизация. Когато тръгва по пътя на своята национална независимост, българският народ най-напред отвоюва своята духовна самостоятелност.
4. Стихотворението заявява Вазовото разбиране за мисията на поета – да представи прелестите на езика чрез собствените си текстове и да реабилитира позицията на словото в духовното пространство на нацията.
Ох, аз ще взема черния ти срам и топ ще стане мойто вдъхновенье, и в светли звукове ще те предам на бъдещото бодро поколение; ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий бляск ще те покажа, и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа. А) Трагичната участ на словото се мисли като източник на вдъхновение.
Б) Поетът е посредникът между поколенията.
В) Поетическото слово е способно най-добре да изяви възможностите на езика.
Г) Най-убедителният аргумент за несъстоятелността на нападките към родния език е красотата на родното слово.