120 литературни разработки
Изтегляне 2.95 Mb.
|
Свързани:
Алеко Константинов - Бай Ганьо, Алеко Константинов - Депутат с побъркани местоимения, Алеко Константинов - Дребни работи, Алеко Константинов - Един белгийски министър, Алеко Константинов - Ех че гуляй му дръпнахме, Алеко Константинов - И сега бият брате мой, Алеко Константинов - Избирателен закон, Алеко Константинов - Кандисахме, Алеко Константинов - Що значи народът ликува
| ИНТЕРПРЕТАЦИИ, АНАЛИЗИ, ПЛАНОВЕ И ПРИМЕРНИ МОДЕЛИ ЗА ПИСАНЕ В С И Ч К О за М А Т У Р А Т А и още много за КАНДИДАТ-СТУДЕНТИ и ГИМНАЗИСТИ ОТ ПАИСИЙ ДО ДЕБЕЛЯНОВ ПЪРВА
СЪДЪРЖАНИЕ Какво трябва да знаете за литературноинтерпретативното съчинение, за да успеете на зрелостния изпит ………………….. 6 Как се пише есе …………………………………………………….. 10 Паисий Хилендарски 1. Проблемът за националното себепознание във втория увод на Паисиевата “История” – анализ …………………………………….…. 15 Петко Славейков 1. Диалогът между две култури – анализ на Петко-Славейковата поема “Изворът на Белоногата” ………………………………………...…... 21 Любен Каравелов 1. Обликът на патриархалния свят в Каравеловата повест “Българи от старо време” – анализ …………………………………..…..…… 27 Христо Ботев 1. Ботев във и извън контекста на българското Възраждане ………..……..….. 34 2. Духовният кризис на личността в Ботевото стихотворение “Майце си” – анализ ………………………………………………..……..…… 38 3. Посланията на гласа “искрен, благороден” в Ботевото стихотворение “Към брата си” – анализ ………………………….……...…. 44 4. Елегия за физическата и духовната мъртвина на българския народ – план-тезис за анализ на Ботевата “Елегия” ………………….…...… 48 5. Житейският избор на лирическия герой в Ботевото стихотворение “На прощаване в 1868 г.” – примерен модел за анализ ........ 53 6. За пиянството и песента – анализ на Ботевото стихотворение “В механата” ……………………………………………………………….…. 60 7. Любов и дълг в Ботевото стихотворение “До моето първо либе” – анализ …………………………………….……...... 64 8. Ботевото стихотворение “Моята молитва” – анализ ……………..…...…… 69 9. Смъртта безсмъртие в Ботевата балада “Хаджи Димитър” – план – тезис ………………………………………………………………...…... 73 10. Аспекти на трагичното в Ботевото стихотворение “Обесването на Васил Левски” – анализ …………………………….……… 78 11. Алегоричните внушения на Ботевия фейлетон “Политическа зима” – анализ ……………………………………………...... 82 Иван Вазов 1. Теми, образи и мотиви в творчеството на Вазов ………………….………..... 87 2. Родната природа – убежище на духа – анализ на Вазовото стихотворение “При Рилския манастир” ………………………………....…. 95 3. Одата “Българският език” – план – тезис за анализ на Вазовото стихотворение “Българският език” ……………………………...... 99 4. Образът на “другата” България във Вазовото стихотворение “Елате ни вижте!” – анализ ……………………………………………..…. 103 5. Националните измерения на универсалната триада “личност – народ – история” в одата “Левски” – план – тезис за анализ на Вазовото стихотворение “Левски” от цикъла “Епопея на забравените” ……………………………………………………... 107 6. Левски – “Икона” на освободителната борба или Светостта на човешкия дух – анализ на Вазовата ода “Левски” от цикъла “Епопея на забравените” ……………………………………………….....….. 112 7. Паисий на границата между два свята – примерен модел за анализ на Вазовото стихотворение “Паисий” от цикъла “Епопея на забравените” …………………………………..……...…. 117 8. “На житие ново аз турих венец” – анализ на Вазовата ода “Паисий” от цикъла “Епопея на забравените” ……………………..…...….. 123 9. Величието на националния дух във Вазовата ода “Кочо” от цикъла “Епопея на забравените” ………………………...…..….. 130 10. “България цяла сега нази гледа” – примерен модел за анализ на Вазовото стихотворение “Опълченците на Шипка” от цикъла “Епопея на забравените” ………………………………………… 136 11. Героизмът на милостта – анализ на Вазовия разказ “Тъмен герой” ……………………………………………….……………..… 140 12. Да видиш и да гледаш българското – план – тезис за анализ на Вазовия разказ “Дядо Йоцо гледа” ……………………………….....….. 147 13. “Под игото” – епично повествование за историческия и духовен живот на нацията в “предвечерието на Освобождението” – план – тезис ……………………………………………………………..….... 150 14. Метафорите на “пиянството” и на “пробуждането” във Вазовия роман “Под игото” – анализ ……………………………………...……..…. 158 15. Духовният свят на българина във Вазовата повест “Чичовци” – анализ ……………………………………………………………………........ 165 Алеко Константинов 1.Алековият поглед за света ………………………………………………......... 169 2. Щастието на Щастливеца – анализ на Алековия фейлетон “Страст” ...… 174 3. Идеал в кавички – анализ на Алековия фейлетонен цикъл “Разни хора – разни идеали” …………………………………………...…..... 178 4. Мотивът за пътуването и образът на пътуващия човек в творбите на Алеко Константинов “До Чикаго и назад” и “Бай Ганьо” – анализ ...... 188 5. “Бай Ганьо” – неосъщественият европеец – анализ на Алековата творба “Бай Ганьо” ……………………………………………………………….….. 195 6. Деформацията на възрожденския обществен идеал в образа на Бай Ганьо – анализ на Алековата творба “Бай Ганьо” ……………………. 199 Пенчо Славейков 1. Творчеството на Пенчо Славейков и естетическите търсения на кръга “Мисъл” ………………………………………………………….….. 207 2. За щастието и нещастието в логиката на житейския кръговрат – анализ на Пенчо-Славейковата поема “Ралица” …………………………………… 212 3. Фолклорното начало и модернистичното му преосмисляне в лириката на П. П. Славейков – тезисна разработка въз основа на стихотворенията “Змейново любе”, “Чумави”, “Неразделни”, “Луд гидия” …………..…… 220 4. Физическо страдание и духовен стоицизъм – анализ на Пенчо- Славейковата поема “Cis moll” ……………………………………………… 226 5. Преосмисленото ренесансово разбиране за твореца в поемата на Пенчо Славейков “Микел Анжело” – анализ …………………………….… 231 6. Пенчо-Славейковото стихотворение “Спи езерото” от цикъла “Сън за щастие” – примерен модел за анализ …………………………….… 236 7. Пенчо-Славейковото стихотворение “Ни лъх не дъхва над полени” от цикъла “Сън за щастие” – анализ ………………………………………… 239 8. Самотният човешки дух в живота и смъртта – анализ на Пенчо- Славейковото стихотворение “Самотен гроб” ……………………………. 243 Пейо Яворов 1. Увод в поетиката на Яворов …………………………………………….…… 247 2. Кръговратът на страданието в Яворовото стихотворение “На нивата” – анализ ………………………………………………………………………..… 252 3. Между надеждата и покрусата или Човекът сред “вечното” зло на живота – анализ на Яворовото стихотворение “Градушка” ………………. 257 4. Безнадеждната жалба по родното – анализ на Яворовото стихотворение “Заточеници” ……………………………………………..… 267 5. Яворовата “Нощ” – примерен модел на анализ…………………………….. 274 6. Общуването между твореца и творението в Яворовото стихотворение “Песен на песента ми” – анализ ………………………………………...….. 278 7. Любовта копнеж – “съживителният лъх на човека” – план – тезис за анализ на Яворовото стихотворение “Две хубави очи” ………………...….. 283 8. Любовта – свят и храм – анализ на Яворовото стихотворение “Ще бъдеш в бяло” ………………………………………………………….... 286 9. Светът на невъзможната близост – анализ на Яворовото стихотворение “Сенки” …………………………………………………...…. 290 10. Из дебрите на една трагична изповед – анализ на Яворовото стихотворение “Две души” ………………………………………………… 295 Европейски и български символизъм ………………………… 298 Димчо Дебелянов 1. Смислови опозиции в лириката на Димчо Дебелянов …………………..… 303 2. Песента на раздвоението – анализ на Дебеляновата “Черна песен” ..……. 306 3. Дебеляновото стихотворение “Спи градът” – анализ …………………….. 310 4. Проблематичното завръщане на моделния човек в света на хармонията – анализ на Дебеляновата елегия “Скрити вопли” ………………………...… 313 5. Символните знаци на отвъдното в Дебеляновото стихотворение “Гора” – анализ ……………………………………………………………..... 319 6. Любовта като реалност, блян и спомен – анализ на Дебеляновото стихотворение “Аз искам да те помня все така” ……………………….… 323 7. Знаците на завръщането в Дебеляновата елегия “Помниш ли, помниш” – анализ ……………………………………………... 327 8. Трагичната непостижимост на познанието – анализ на Дебеляновото стихотворение “Миг” ……………………………………………………….... 332 9. Дебеляновото стихотворение “Пловдив” – анализ ……………………….... 337 10. Дебеляновата “Сиротна песен” – човешка изповед на границата между земния и вечния живот – анализ ………………………………….... 341 Речник на непознатите думи и термини, използвани в текстовете ……………………………………………………….. 344 Какво трябва да знаете за литературноинтерпретативното съчинение, за да успеете на зрелостния изпит Същност, жанрова специфика, структура Това е вид литературно съчинение, което представлява целенасочена, задълбочена и аргументирана интерпретация на художествен текст или откъс от него във връзка с формулираната в заглавието тема. Литературноинтерпретативното съчинение има своя ясна и строго обособена структура, състояща се от увод, теза, аргументация и заключение. Като първи, въвеждащ елемент се обособява уводът. Той трябва да бъде целенасочен, осъществяващ връзка с проблематиката на произведението, която ще се интерпретира по-нататък. Не бива да се допускат клишета и шаблони, обща фразеология, схематизъм. В тази встъпителна част бихме могли да “положим” разглеждания текст в по-широкото поле на историческия и културния контекст, да очертаем неговата специфика на фона на епохата, в която възниква, да го съпоставим с традицията. Следващият елемент в структурното изграждане на този вид съчинение е тезата. Тя представлява кратко, ясно и целенасочено становище, осмислящо съдържащия се в заглавието проблем, и дава представа за собственото мнение, за личното отношение на пишещия. Тезата трябва да е добре откроена и ясно заявена и да изяснява основните аспекти на темата. Централната и най-обемна част в изграждането на писмения текст е аргументацията. Тя представлява поредица от разсъждения, които изчерпателно разгръщат и обосновават тезата. По същество това са нашите коментари, изводи, обобщения, произтичащи от формулирания в заглавието проблем и опитващи се да го осмислят, изяснят и мотивират. В логически изведената верига от подтези е необходимо да се открои личното отношение към темата, както и разбирането на същността и посланията на художествения текст. Необходимо е разсъжденията да бъдат задълбочени и целенасочени, т.е. да навлизат в същността на произведението и да го интерпретират във връзка със заявената в заглавието тема, както и да изчерпят важните аспекти на тази тема, с други думи – да бъдат достатъчно богати и пълни. Всяка нова, поредна подтеза се отделя графически от предходната и се оформя в самостоятелен абзац. От друга страна, трябва да съществува логическа връзка между отделните подтези, да са налице плавни и естествени преходи между тях. Общата фразеология и самоцелният преразказ са недопустими в рамките на този вид съчинение и говорят за непознаване на неговите жанрови особености. Насочването на вниманието към определен момент от художествения текст и неговото кратко пресъздаване е възможно тогава, когато служи за опора или илюстрация на нашите разсъждения, изводи, обобщения. Цитатите не са задължителен, но са възможен и обогатяващ аргументативната част елемент от писмената работа. Те нямат доказателствена сила, но могат да подкрепят и илюстрират съответното становище по проблема. Трябва да се подбират внимателно, да не се прекалява с тях, да бъдат кратки, ярки и точни. С графическото оформяне на цитатите трябва да съблюдаваме следните по-важни изисквания: когато се цитира от прозаическо произведение, цитатът се отделя от разсъжденията с двоеточие, оформя се на същия ред и се поставя в кавички; когато се цитира от стихотворение или текст в мерена реч, цитатът се отделя от разсъжденията с двоеточие, но се обособява на нов ред и не се поставя в кавички; когато цитатът представлява отделна фраза, отделен израз от художествения текст, вплетен в нашите разсъждения, се поставя в кавички. Глаголното време, в което се пише, е сегашно историческо (комбинация от сегашно минало неопределено – за вече приключили спрямо основното действие моменти от художествения текст – и бъдеще време – за събития, които предстоят). Интерпретирайки текста, е необходимо да постигнем смисъла му, като “разчетем” преди всичко неговите структура, символика и връзките му с различни литературни, социокултурни и ценностни контексти. В рамките на анализационните процедури трябва да покажем задълбочени историко- и теоретиколитературни познания и уместна употреба на подходяща терминология. При това наблюденията върху художествената специфика и структурата на текста не бива да са обособени в отделен абзац, механично “пришит” към същинската част, а да бъдат вплетени органично и умело в нея, да представляват неразделен елемент от цялостната аргументация. Завършващата част на литературноинтерпретативното съчинение е заключението. То трябва да е целенасочено и да открои нашето генерално обобщение, свързано с формулирания в заглавието проблем. И тук не бива да допускаме клишето и шаблона, готовите езикови формули. Писмената работа трябва да е оформена адекватно и в стилово отношение – езикът да е жанрово уместен, ясен, точен, логичен, богат, изразителен, образен. Като всеки текст, литературноинтерпретативното съчинение трябва да притежава качествата стилово единство, цялостност, завършеност. Критерии за оценка на литературноинтерпретативното съчинение Когато се оценява този вид писмена работа, се имат предвид следните умения: стриктно придържане към жанровите изисквания за създаване на този вид писмено съчинение (подходящ увод; откроена и произтичаща от формулирания в заглавието проблем теза; пълни, точни, целенасочени и задълбочени разсъждения по темата, показващи пълноценни знания по литературна теория и история; синтезиращ извод); наличие на плавни, естествени и логични преходи както между отделните структурни елементи на писмената работа, така и между отделните подтези в рамките на същинската част; адекватни наблюдения върху художествената специфика на текста; умение литературният текст да се “положи” в историческия и културния контекст на своето време, както и да се правят уместни междутекстови паралели; графично оформяне на съчинението; стилово единство, цялостност, завършеност на писмения текст; избор на глаголно време; равнище на овладяване на граматичната, правописната, пунктуационната норма на съвременния български книжовен език. Конкретно оценяване на литературноинтерпретативното съчинение Отличен 6 се поставя на писмена работа, в която се открояват разбиране на посланията на художествения текст и умения той да се интерпретира целенасочено и аргументирано. Овладяна е композиционната структура, валидна за съответния жанр писмено съчинение. Уводът е целенасочен; тезата е откроена, ясно заявяваща становището по темата; изведена е логически обвързана верига от подтези; заключението има обобщаващ характер. Разсъжденията са пълни, точни, задълбочени, аргументирани, осмислящи темата. Налице са адекватни наблюдения върху жанровите, структурни и езикови особености на художествения текст. Овладян и умело използван терминологичен апарат. Коментирана е връзката между литературния текст и историческия и културен контекст. Езикът е ясен, точен и богат. Използвани са разнообразни стилови средства. Демонстрирани са висока езикова култура, аналитични умения, задълбочено литературно мислене. Напълно овладяна граматична, правописна и пунктуационна норма. Много добър 5 получава съчинение, което задълбочено и целенасочено интерпретира формулирания в заглавието проблем. Писмената работа има ясна структура и отговаря на жанровите изисквания на литературноинтерпретативното съчинение. Пропуските в аргументацията са незначителни. Наблюдават се много добри, макар и непълни изводи и обобщения върху структурно-композиционните и езикови особености на художествения текст. Коментира се връзката с историческия и културния контекст. Езикът е богат и точен. Правописната и граматична норма е овладяна. Допуснати са единични грешки във вътрешноизреченската пунктуация. Добър 4 се поставя на писмена работа, в която се откроява целенасочена, макар и непълна теза. Аргументацията частично осмисля и интерпретира темата, а на места е противоречива. Налице са отделни композиционни слабости. Наблюденията върху художествената специфика на текста са повърхностни и недостатъчни. Отчетена е връзката с историческия и културен контекст, но изводите са бегли, неубедителни. Езикът е точен. Допуснати са единични граматически, правописни и пунктуационни грешки. Среден 3 получава съчинение, което в общи линии се придържа към жанровата специфика, но само бегло и повърхностно интерпретира темата. Липсват ясно заявени теза и подтези. Аргументацията е противоречива и със съществени пропуски, изводите и обобщенията са повърхностни и елементарни. Допуснати са отделни фактологически грешки. Посочени са някои тропи и фигури, както и основни структурни и композиционни елементи на художествения текст, без обаче да е осмислена функцията им. Литературният текст най-общо е ситуиран в неговия исторически и културен контекст. Езикът е беден, изказът – неточен. Допуснати са чести и различни по тип граматически, правописни и пунктуационни грешки. Слаб 2 се поставя на писмена работа, в която са налице неразбиране на смисловите послания на художествения текст и невъзможност да бъде интерпретиран. Разсъжденията са бедни, повърхностни, елементарни, нецеленасочени, хаотични. Не се познават основните структурни компоненти и езикови особености на художествения текст. Допуснати са груби фактологически грешки. Не се осмисля връзката с историческия и културен контекст. Незадоволителна езикова култура. Напълно неовладяна граматическа, правописна и пунктуационна норма. Как да пишете есе В историята на световната литература и философия есето се заражда още в древността, но се утвърждава като самостоятелен жанр през 1580 г., когато френският философ Мишел дьо Монтен издава своите “Опити” (фр. essai означава опит). Самото название на жанра подсказва неговите основни характеристики – експерименталност, оригиналност, неограниченост на съдържанието, неопределеност на формата, многообразие на изразните средства. Всички тези особености превръщат есето в свободна творческа изява на индивидуалната мисъл и му отреждат откривателска и съзидателна роля в необятната наука за човека. Неслучайно сред най-добрите есеисти са видни философи, писатели, поети, публицисти. В зависимост от съдържанието и предназначението се разграничават различни видове есета – литературно, философско, публицистично, критическо, читателско и т.н. Съвременното образование познава една разновидност на есето, много сходна с литературно-философския първообраз, но всъщност различна от него. Пред нея не стоят високите критерии на философията и на художествеността; тя е изцяло ориентирана към възможностите и целите на образованието и най-общо е онзи вид съчинение, който най-свободно, най-цялостно и най-ярко може да изрази знанията, уменията и възможностите на пишещия, без да го притеснява със строги изисквания, без да го обезличава с клишета. В образованието есето се използва както като средство за усвояване на знания, така и като начин за проверка на определени резултати. Какво трябва да знаете за есето, преди да пристъпите към неговото създаване Есето е текст и притежава основните признаци на текста – информативност, смислово и стилове единство, езикова свързаност, завършеност. Есето е предимно текст разсъждение. Описанието и повествованието могат да присъстват като елементи на текста (примери, аргументи), но той основно се изгражда като размисъл по зададената тема. Есето е лична и оригинална интерпретация на темата. То е израз на една идея без претенции за всеобхватност на изложението и изчерпване на проблема. Есето има свободна композиция. За разлика от литературно- научното съчинение при есето невинаги се обособяват отделните композиционни елементи увод, изложение и заключение. Но за да спази принципите на текста, есето трябва да притежава начало, същинска част и финал, които да отразяват и защитават съответното разбиране на автора за структурирането на конкретната работа. Желателно е композицията да бъде предварително решена, обмислена и изградена в процеса на писането като адекватен израз на идеята на текста. Есето е издържано в индивидуалния образен стил на пишещия.В зависимост от темата и нейната интерпретация то може да редува и съчетава елементи на научност, публицистичност, художественост, но винаги е стилово единно, подчинено на авторовата чувствителност, въображение и темперамент. Есето е израз на културата на своя автор. Колкото по-богат е неговият език, толкова повече възможности, умения и знания разкрива. Допустимо е използването на различни изразни средства, стига то да не е самоцелно, стига да бъде намерена мярата между многообразие и пренатрупване, между оригиналност и оригиналничене. Есето винаги съдържа елементи на игра. Дори когато разсъждава за познати и обикновени явления, то прави необикновени асоциации и достига до неочаквани изводи открития. Есето трябва да бъде подчинено на граматическите, на правописните и на пунктуационните правила на българския книжовен език. Препоръчителен модел на работа при писането на есе Есето е свободна изява на мисълта и при неговото създаване ръководещо е индивидуалното разбиране на автора. Доброто есе може да бъде написано по много начини и все пак в процеса на писане има някои етапи, чието спазване ще допринесе за успешния резултат. 1. Прочит на заглавието Писането на есе е творчески процес. У всеки индивид темата поражда различни идеи, извиква различни асоциации, отключва различни представи за структуриране на работата. Необходимо е преди началото на писането да се определят посоката и разсъждение на тематичният обхват на съчинението. Важно е да се осмисли от какъв тип е темата – тя би могла да назовава явление, да задава въпрос, да маркира ситуация, да съдържа опозиция и т.н. 2. Планиране на писането След индивидуалния прочит на заглавието и изясняването на основната идея е необходимо вземането на решение за начина на нейното изразяване. Когато процесът на писане не е свързан с ограничение за време, са възможни предварително събиране на материали по темата, ползване на източници, многократно преработване на текста. Когато съществува, макар и относително, ограничение за време, са възможни два основни начина на работа – т.нар. творческа чернова или създаването на план и директното писане на белова. В първия случай се създава текст, чрез който се записват хрумвания, тези, аргументи и в процеса на писането се преструктурират и редактират, а във втория се маркират основните тези и посоките на разсъждение и при писането се следва тяхната логика. 3. Формулиране на теза Черновата или планът открояват в потока на мисълта онези твърдения, които най-точно, най-цялостно и най-оригинално изразяват основната идея на пишещия. В зависимост от темата и направения прочит могат да бъдат формулирани една или няколко тези, които по-късно да бъдат развити и аргументирани. 4. Избор на начало на текста Един от най-често задаваните въпроси в процеса на всяко писане е: “Как да започна?”. Неизброими са възможните отговори, когато става дума за писане на есе. Началото на есето би могло да бъде директно въвеждане на основната теза по темата, би могло да бъде своеобразно противопоставяне на заглавието, би могло да е въпрос или провокация, цитат или позоваване на чужда мисъл, съобщаване на факт, сбито преразказване на случка и т.н. Най-функционално е онова начало, което най-естествено ще отведе създателя на есето към замисленото изложение и най-добре ще ориентира читателя в последвалия текст. Началото трябва да улеснява, а не да затруднява разгръщането на разсъждението, да отприщва, а не да сковава мисълта. Затова е препоръчително директното насочване към темата, а не отдалечаването от нея чрез самоцелен увод. Желателно е и съобразяването на началото е евентуалния финал на текста. 5. Структуриране на текста Есето може да бъде изградено чрез изреждане на тези и тяхното обосноваване, чрез редуване на тези и антитези, чрез въпроси и отговори. Добре е да се има предвид и заключителната способност на есето да трансформира жанрове – то може да приеме условно формата на автобиография, на дневник, на писмо. Структурата на есето е произволна и е сполучлива стига да е изцяло подчинена на съответен принцип и изграждането й да е единно. 6. Оформяне на отделните абзаци Необходимо е абзаците да спазват избрания принцип на структуриране. Те могат да бъдат подредени верижно или на принципа на антитезата, могат привидно да се изключват взаимно, но във всички случаи трябва да бъдат част от цялото, да са логични в контекста на разсъждението. За спазването на смисловото и структурното единство на текста е препоръчително да се откроят чрез акценти темите и микротемите, ключовите думи и изводите. 7. Избор и осъществяване на преходите между отделните абзаци Тъй като есето е преди всичко изява на личностния начин на мислене изрази, като “според мен” и “аз мисля” са излишни. Добрият преход към следваща мисъл (микротема, абзац) е този, който следва логиката на мисълта, не разкъсва, а плавно продължава изложението. (В някои случаи накъсаността и фрагментарността могат да бъдат достойнства на текста, стига да е ясно, че те са структурообразуващ елемент.) 8. Избор на изразни средства След като е направен изборът на съдържанието и структурата на есето, при неговото създаване ще бъдат използвани онези изразни средства, които най-добре съответстват на неговия замисъл. Есето предполага богатство на езика, допуска употребата на сентенции, афоризми, цитати, много често печели от използването на реторични въпроси, нарочни повторения, сравнения и метафори. Но е погрешно разпространеното схващане, че тонът на есето трябва да е приповдигнат, езикът – прекалено образен и цветист, стилът – патетичен, граничещ с високопарност. Прекаленото натрупване на стилистични фигури, хаотичното и самоцелно използване на изразните средства са недостатък на работата, защото не позволяват изявата на индивидуалността на автора. 9. Избор на финал на есето Въпросът “Как да завърша?” е точно толкова труден и често задаван, колкото и въпросът “Как да започна?”. Но неговият отговор е предопределен от вече извършения процес на писане. Добрият финал на есето е естественото обобщение на създадения вече текст. Краят на есето е логическият завършек на “опита”, адекватното приключване на разсъждението. Много често логиката на текста свързва края с началото, въведението се трансформира в заключение, загатнатата идея в началния абзац се превръща в поанта. Възможен е и т.нар. “отворен” финал – привидната липса на заключителен абзац, многоточието, което изразява възможност за варианти, нарочната неангажираност с финално твърдение, поради сложността на проблема и множеството посоки за неговото изясняване, вече маркирани в предхождащото изложение. 10. Редактиране и коригиране Желателно е работата върху създаването на есето да приключи не с поставянето на последния препинателен знак, а с редактиране и коригиране на текста. “ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА” Изтегляне 2.95 Mb. Сподели с приятели:
|