Агресията и грубиянството в училище – как да се справим с тях? Тодорка Драгойчева Антонова-Ангелова

АГРЕСИЯТА И ГРУБИЯНСТВОТО В УЧИЛИЩЕ – КАК ДА СЕ СПРАВИМ
С ТЯХ?
Тодорка Драгойчева Антонова-Ангелова
Трето основно училище „Димитър Благоев“, гр. Шумен
Илка Неделчева Карева, директор
Трето основно училище „Димитър Благоев“, гр. Шумен
Агресия е всяко умишлено психическо или физическо нараняване на другите с цел причиняване на вреда, физическа болка, душевно страдание, унижение и злепоставяне. Тя не е генетично предопределена, а се придобива и е типична форма на социално поведение. Човек става агресивен, когато общува с другите. Много деца не показват признаци на агресивност, когато са сами, но се променят коренно в обкръжението на семейството, роднините, групата, класа, сред приятелите.
Агресията е все по-честият модел на поведение сред учениците в училище, а и извън него. За съжаление, жертва на агресивно поведение може да бъде всеки. Как да разпознаем агресивността и да я предотвратим преди тя да се е проявила? Какво може да обуславя една агресивна постъпка?
В света, който ни заобикаля и в който, все по-динамично, но сякаш и все по- тревожно, живеем, се сблъскваме с най-различни прояви на агресия и насилие. Понякога проявите на арогантност, безпардонност и неуважение, водещи до грубо физическо или друг тип - вербално, психическо или сексуално насилие, се превръщат вече в съзнателен стил на поведение и начин за "справяне със стреса", за разрешаване на вътрешни психологически терзания или освобождаване на комплекси илив "ефективно средство" за разрешаване на междуличностни конфликти.
Да преминеш от словесното общуване към грубите и арогантни форми на агресивно поведение и насилие е вече сякаш една съвсем съзнателно и рационално възприета стратегия за постигане на целите и домогванията в живота. Стратегия, която от възрастните се предава като модел на повение и преминава върху децата, които неукрепнали в своето духовно и нравствено съзнание, имитират механично или прилагат без задръжки този стил на поведение в отношенията си с връстниците. В особеностите на тези прояви на агресия изпъква на първо място, че при повечето случаи извършителите и авторите на деянията са в тийнейджърска възраст, които са мотивирани и движени в своите постъпки от особени антипатии към жертвите, примесени със завист, ревност, конкурентно съревнование или стремеж за самоутвърждаване и демостриране на превъзходство, чрез опити за доминиране и унижение на по-слабите.
Прекъснати са връзките между семейството, училището и обществото или все още не са доизградени, за да функционират адекватно на новите обществени реалности и предизвикателства.
Постоянното демонстриране в социален план, че грубият е по-силен, че наглият успява, че в света и обществото цари грубата арогантна сила и може да успее в живота само този, който дръзко, решително и смело нарушава общоприетите норми и правила, се отразява трайно върху формирането на съзнанието им и въздейства върху тяхното възпитание. Така се формират трайни нагласи, които имат когнитивен, емоционален и волеви елемент - те са едновременно светогледни стереотипи, особена чувствителност и модел за подражание и поведение.

Пред очертаната картина от факти и симптоматични явления, които се свързват в ясно изразена тревожна и възходяща тенденция всички ние продължаваме да се питаме къде са корените на този изблик на насилие и агресия спрямо другия, проявявани от ученици и млади хора днес в нашето общество? Защо и как се стига до подобно драстично неуважение към човека и незачитане на елементарното му лично достойнство?
При някои, безспорно,агресията е и защитен механизъм обратната на пасивността и апатията форма за справяне със стреса и проблемите на възрастовото развитие, личностното израстване и социализацията.
Както във всеки социален институт и в общообразователното училище са характерни най-разнообразни конфликти.
Знае се - педагогическата сфера е съвкупност от дейности, насочена към формирането на подрастващата личност, свързани с преподаване на знания и усвояване на социален опит. Необходими са благоприятни социално-психологически условия, които да осигурят комфорт и равновесие за участниците в процеса учител, ученик, родител.
В ранните етапи на социализация на личността агресията може да възникне и случайно но при успех в достигането на целта с използването на агресивни способи може да се появи стремеж отново и отново да бъде използвана като изход от различни трудни ситуации. При наличието на личностна основа е възможно агресията, начин за достигане на целите, да бъде изместена и подменена от агресията - самоцел, която става самостоятелен мотив за поведение, обусловена по отношението към другите, особено при наличието на ниско ниво на самоконтрол. Според изследване на В. Н. Лозоцев от 1986 г.
[1, 1986] конфликтите между подрастващите в отношенията им с техните съученици са обусловени от особеностите на възрастта - формирането на морално-етични критерии в сложни условия, при съзнателно търсене на оценка на връстниците и свързаните с това изисквания поведението. Но да бъдат напълно преодолени конфликтите сред подрастващите ученици на практика е невъзможно. В зависимост от това доколко успешно се провежда в училищата социализация на личността на детето, на първо място усвояването на духовни и нравствени ценности се изменя интензивността на конфликтите.
Важна роля в предотвратяването на конфликтите има дисциплината - умението да осигурим на подсрастващия необходимата за неговото правилно развитие и формиране свобода в рамките на разумно подчиняване на общоприетите форми, възпитаващи знания и навици, както и осъзнати и приети норми на контрол и самоконтрол. Особено голямо влияние върху конфликтното поведение при учениците оказва личността на учителя.