Актуализиран план за действие на община търговище
НАСЕЛЕНИЕ НА ОБЩИНА ТЪРГОВИЩЕ КЪМ 01.02.2011 Г. ПО НАСЕЛЕНИ
Изтегляне 0.84 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Област Община Населено място Лица, отговорили на доброволния въпрос за етническа принадлежност
- Етническа група Не се самоопределям
- III. ПРЕГЛЕД ПО ПРИОРИТЕТИ. АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА В ОБЩИНАТА Приоритет Образование
- Приоритет Здравеопазване
НАСЕЛЕНИЕ НА ОБЩИНА ТЪРГОВИЩЕ КЪМ 01.02.2011 Г. ПО НАСЕЛЕНИ МЕСТА И САМООПРЕДЕЛЕНИЕ ПО ЕТНИЧЕСКА ПРИНАДЛЕЖНОСТ
Основен етнос в Община Търговище според самоопределилите се граждани е българският - 63% от общия брой на населението, следван от турския - 28 % и ромския - 7%. Значително по-малки групи са останалите етноси – общо 1% и групата на несамоопределили се или отказали да отговорят - 1%. III. ПРЕГЛЕД ПО ПРИОРИТЕТИ. АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА В ОБЩИНАТА
Налице е тенденция голяма част от ромите да остават без подходящо образование и професионална квалификация, в резултат на което трудно се реализират на пазара на труда и с това се поставят пред тях редица бариери за успешната им социализация. Основна причина за високия процент неграмотно и ниско образовано ромско население е фактът, че значим дял от ромските деца не се записват или рано отпадат от образователната система. За 2014 г. броят на отпадналите ученици от училищата на територията на община Търговище е 73. Поради това, че липсва статистика относно етническия състав на обхванатите в образованието, точни данни за отпадналите деца от ромски произход не може да се посочи. Този проблем се утежнява още повече и от процесите на скрито неприсъствие на деца в училищата (трайно непосещаващи училище) от гледна точка запазване на училища и работни места на педагогически персонал. Причините за отпадане на учениците от училище са социално-икономически, образователни и етнокултурни. Главно това са финансови проблеми в семейството, заминаване на родителите в чужбина, незаинтересованост от страна на родителите, липса на мотивация за учене от страна на децата, затруднения при изучаването на преподавания материал, недобро владеене на български език и ранно сключване на бракове, които са характерни за ромския етнос и са част от традициите им. Най-много напуснали ученици и респективно най-значим пакет от мерки са наложителни в училищата, в които се обучават ученици със смесен етнически произход. Там е необходимо да се създаде среда на равнопоставеност, премахване на сегрегацията на основата на етническа принадлежност, привличане и задържане на учениците с дейности, осигуряващи етническо и културно многообразие, подпомагане на учениците, трудно владеещи български език и др. Важна задача на класните ръководители е привличането на родителите като съюзник на училището и приобщаването им към училищния живот. Съвместно с родителите се предприемат мерки за подобряване на работната среда и дисциплината в училище и намаляване на безпричинните отсъствия. Провежда се индивидуална работа както с учениците от ромския етнос, така и с родителите им, относно правата и задълженията на учениците. Задължително се провеждат родителски срещи по график определен от директора и индивидуални срещи с родителите на проблемните ученици. В Местната комисия за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни (МКБППМН) се провеждат срещи с родителите на деца в риск, като същите се запознават с правата и задълженията си по Закона за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни, Наказателния кодекс и др. нормативни актове, уреждащи социалните отношения „дете-родител-държава”. В стратегиите за развитие на училищата има раздели за работата с родителите. В училища в смесените райони са разработени 13 броя стратегии. При участие в различни обучения на директорите и учителите са засягани теми и проблеми за работа в мултикултурна среда. За работа в мултикултурна среда са обучени около 40 педагози (за отчетния период). С цел задържане на учениците в училищата, в които се обучават деца от смесен етнически произход се организират множество мероприятия, чрез участие в извънкласни и извънучилищни дейности. Училищата в общината работят по проект „УСПЕХ”, чиято основна цел е да осмисли свободното време на учениците, вкл. и на ученици с идентифицирана нужда от специфична подкрепа, както и на ученици с риск от отпадане и прояви на агресия или насилие. По проект ”Успех” в извънкласни дейности по музика, спорт, приложни изкуства, фолклор и др. участват около 329 ученика от училища в смесените райони. Функционират 6 групи по „Ромски фолклор”. Ученици от Основно У с. Г. Ново и с. Руец ежегодно участват във фестивалите и конференциите провеждани от АМАЛИПЕ в гр. В. Търново. Целодневната организация на обучение в училище и даването на обяд на учениците драстично решават проблемите с отсъствията на ученици от ромски произход. В целодневна организация на учебния процес са обхванати 1585 ученици от училища в които се обучават деца от трите етноса. Изградени са 22 кабинета по самоподготовка.
Налице са негативни тенденции, свързани със здравословното състояние на лицата от етническите малцинства и особено тези с ромски произход: по-висока заболеваемост, висока смъртност, ниска средна продължителност на живота, по-висока детска смъртност. Социално-икономическите и жилищно-битови условия, при които живее голяма част от представителите на ромската общност, оказват пряко влияние върху здравното им състояние. Лошите жилищни условия увеличават риска от заболяване и разпространението на инфекциозни и стомашно-чревни заболявания сред общността, както и на хепатит, алергии, астма и туберкулоза. Друг фактор, който оказва влияние върху здравословното състояние е достъпът до качествени здравни услуги. Той е затруднен за лицата живеещите в селски райони, далеч от общински или областен център. Достъпът до здравеопазване на ромите и други уязвими групи е ограничен от няколко фактора: бедност, отдалеченост на лекарските практики, особено когато се налага преглед при специалист, неплащане на здравни осигуровки. Бедността, заедно с по-ниската здравна култура, най-често е пречка за поемане на разходите по здравното осигуряване, закупуване на лекарства, заплащане на потребителска такса при посещение при лекар или при нужда от изследвания. Допълнително, към разходите за посещение при лекар и последващото лечение, трябва да се прибавят и транспортните разходи до лекарския кабинет или съответното болнично заведение, което за половината роми на практика означава разходи за междуселищен транспорт. Тъй като лекарите обслужват обикновено по повече от едно село, те по-рядко имат възможност да се отзовават на повикванията на своите пациенти в дните, когато не са в съответното селище. Възможността за избор или замяна на общопрактикуващия лекар в селата е силно ограничена, на практика за мнозинството от ромите такава липсва. Най-често за лица в неравностойно социално положение спешната медицинска помощ в единствената достъпна здравна помощ. Немалка част от тези уязвими групи граждани се обръщат при медицински проблем към ЦСМП или спешно отделение на областната болница. Според данни от проведени проучвания в България трудностите в комуникацията между роми и медицински служители също създава проблеми при медицинското обслужване на ромите. Немаловажен фактор за влошаване на достъпа до здравни услуги при ромите е липсата на доверие в медицинските служители. Между половината и две трети от ромите се чувстват жертва на дискриминативно отношение спрямо тях от страна на здравните работници поради етническата им принадлежност или поради бедността им. Сериозен проблем представлява здравната неосигуреност особено сред ромското население. Тъй като много роми не са здравноосигурени, те не могат да ползват здравни услуги, рядко прибягват до превантивна медицинска помощ и разчитат най-вече на спешната медицинска помощ. Нивото на здравна култура е ниско. Голямата част от ромите нямат познания за своите права и задължения в областта на здравеопазването. В резултат, те не са наясно какви здравни услуги трябва да получат, в какъв обем и с какво качество. Не са наясно също така за много аспекти на здравната култура, свързани с ваксинации, инфекциозни болести, детско хранене, идентифициране на проблеми и грижи, свързани със здравето. Регионална здравна инспекция – Търговище (РЗИ) работи по програми в които освен дейности към цялото население и определени целеви групи има дейности, насочени към лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства като:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||