ИЗВЪНЗЕМНИЦИВИЛИЗАЦИИ Вярата в извънземния Разум - бягство от реалността или проникване в бъдещето?
Медиите тръбят факти, полуфакти и измислици за НЛО. Немалко от тях отклоняват общественото мнение. Създавани са и разпространявани от световните свръх-сили. Но има и автентични.
Коя е истината? Понякога, за да я откриеш, по-доб-ре е да провокираш в разговор знаещ и интересен събеседник, носител на божествена дарба, отколкото да се ровиш из сайтове на Интернет и информационни агенции. Да почерпиш сведения по тази изкушаваща и щекотлива тема от свръхфеномен е върховно предизвикателството.
Може ли за мистериозните пришълци да се говори спокойно, без палещи страсти и вълнения?
Домът на Слава, нашият "Дон Хуан", за кой ли път е препълнен. Какво да се прави - е подстъпите към прохождащата наука психотроника търсенето многократно превишава предлагането. Бурно спорим: уникат ли е човекът във Вселената? Съществуват ли извънземни форми на разумен живот в галактическите пространства и, ако да, какво представляват?
- Задава се време на върховни промени! Помнете, братлета! - С ентусиазъм и трепетно вълнение ехти "гасът на доктор Димитър Сираков. Включи ли се той в разговора, страстите динамитно пламват. - Предстоят съдбовни събития! Представители на три от дванайсет-тесуперцивилизации от паралелните светове, които се интересуват от нас, ще осъществят директна връзка.
Любима тема на доктора. Екзалтиран е повече от всякога:
- Не е далече времето, когато ще ни приемат в Обществото на Космическите цивилизации. Грандиозен галактически скок! Ще получим безценни насоки от братята по разум! Пред нас ще засияят вратите на Вселената. Без лутания и грешки - мощен тласък. Едва след преломната среща ще се наречем ЦИВИЛИЗАЦИЯ. (Набляга на думата.) Защото все още не сме...
- Чакай, Митко! Бързаш! - Сираков изтръпва.
- Не се сърди, но аз такива срещи не виждам! - Слава с необикновените си заложби е като врата към други измерения.
О, не, богонадарената не се кара. Гласът й е все така благ, очите усмихнати:
- Мили приятели, извънземните, както вие ги наричате, са другаде. Не там, където ги търсите.
Дон Кихот може да изгуби битка, но не и да бъде съкрушен. Доктор Сираков не се предава:
- Ама, лельо Славе, защо? Според тебе летящи чинии не съществуват ли?! - Провокира я с жар. - Натрупан е огромен фактологичен материал. Как тъй да няма извънземни пришълци?!
Нетърпение ни е обсебило. Ще ни се час по-скоро с гръм и трясък да се разтворят космическите порти. Да полетят към нас, да плеснат с ръце и ни прегърнат високо еволюирали галактически събратя, зелените човечета. Ще ни се да не сме сами - оживели капчици Разум в океана на Безкрая. Не можем да я разберем тая жена. Не по-малка загадка е от извънземните. Понякога интригува, друг път... Отхвърля утвърдени научни аксиоми. С размах помита
условностите на времето. От години е събран доказателствен материал за инопланетните същества. Гледали сме снимки и макети по телевизията (тая съмнителна търговия със страх, ужас и насилия), а нашата Учителка ей тъй с лека ръка...
Невъобразим шум. Младите открай време са в съюз с яростния синдром на нетърпимостта. Не се побираме в кожите си. Крещим въодушевено един през друг. Никой никого не слуша. Нищо не се разбира.
Защо все бързате? Защо?!... - Пробива гневния брътвеж мекият топъл тембър на мъдрата леля Слава, а очите й потъмняват. - Припирате и... грешка след грешка! - Опитва се да охлади ентусиазма ни. - Не е така. Колко пъти съм ги виждала тези, как им казвате, летящи чинии.
(Стаята неохотно се умълчава.) В някои има живи същества, но не са чак толкова високо развити.
Вулкан от нов, още по-нетърпим вой.
- На по-извисено ниво са от нашето, но на принизено, в сравнение с останалите наблюдаващи ни цивилизации. - Продължава притежателката на духовно зрение. - Разберете: летящите чинии, ракети и други машинарии, са примитивни приспособления. Ползват ги недотам извисени общества на извънземни. С тях се носят над Земята и в междузвездните пространства. Това е техника. Колкото да изглежда съвършена,да възхищава и зашеметява, е НИЗША! (Набляга на думата.)
Не се наемам да описвам ситуацията. Закрещяват хиляди морски сирени в душите ни. Нищо не се разбира. Възмутено гневно бръщолевене. Напират въпроси на несъгласие. Странен е вкусът на чувствата.
В словесната канонада кой знае как си пробива път познатият галещ глас:
- НИЗШИ, помнете добре...
Нашата Учителка прави кисела гримаса. Отмята глава. Гласът й се губи в ужасната патаклама. Работи правилото: тези, които не знаят, не млъкват, онези, които знаят, мълчат. Но тя продължава:
Машини... Високо развитите цивилизации, за разлика от тях, са на такова ниво, че не им се налага да "ползват съоръжения. Разбрахте ли ме най-после?
А кои идват тук? Твърдиш, при нас са най-несъвършените извънземни. Как се придвижват до нашата планета? А после обратно? - Протестираме с основание.
Въобразявате си, че им трябват приспособления?... Интересно...
Внезапно замлъкнала, леля Слава като че осмисля реакциите ни. Словата й зашеметяват като електрошок. Разминаването с очакването е огромно. Не е ли още по-интересна с това?
Утихваме. Какво ще последва?
Да-а-а. Човек е устроен да разсъждава така - тихо въздиша. - Трябва да се транспортира, за да види с очи. Прави сте. При инопланетяните, обаче, е различно. Тези същества са съвършени. Не се налага да пътуват в Космоса с органичните си тела, за да ни видят с очи или с апаратура. Разбирате ли? - Учителката е непроницаема. - Извисена еволюция. Машинарии на тях просто не са необходими. Те обслужват физическите тела. Авангардните представители на извънземни цивилизации се озовават директно при нас или което и да е кътче в Космоса без летателни апарати. Ясна ли съм?
Защо говориш така, лельо Славе?! - Възмутени сме. - Явяват ни се в скафандри и космически кораби. А ти - излишна техника. Има документални записи, свидетели, фотографии... Фалшификати ли са? - Разпалени сме. Отново я подлагаме на задушаващ огневи вал от въпроси. Май успяхме да я притиснем.
Ето, не сте разбрали... Ох, уморих се... Повтарям, повтарям... едно и също...
Това не е вярно. Жената, осъществяваща транс-космически звездни контакти, е толкова добра и уравновесена. Не й омръзва да обяснява. С широк духовен регистър, не е в характера й да се кара, да се сърди. Прекалили сме. А тя владее до съвършенство нестандартната дързост - смирението.
(Години след тези разговори стигнах да извода: спорът е привидна комуникативност, битка на Еготс Прерасне ли в съвкупност от монолози, спира обменът на информация. Всеки напира да изложи и наложи мнение. И парадира, горд с изявата си. Разсъждаващият наум, контактува с дълбоки нива. Спорещият със света, е затворен за него.)