нея. Например чрез неестествената намеса на докторите в естествения процес на раждането, отнасяйки новороденото за дълъг период от време далеч от майката в детското отделение и съветите към родителите да не реагират на плача на собствените им бебета, за да не ги разглезят. Подобни практики, привидно основаващи се на „научни доводи", несъмнено допринасят за агресията в нашата цивилизация. Родителските ласки и връзката им с насилието са подробно разгледани в уебсайта www.violence.de.
Какво обаче да кажем за румънските деца, които цял живот са лишавани от родителска грижа и се превръщат в „жилаво чудо на природата", по думите на един учен? Защо някои деца успяват да превъзмогнат нещастното си минало? Защото притежават „по-добри" гени ли?
Вече ви е ясно, че аз не вярвам в това. По-скоро биологичните родители на тези жилави чудеса на природата, са им осигурили по-благоприятна среда преди и по време на раждането, както и хранителните вещества, необходими на плода, в критичните моменти на неговото развитие.
Това, което осиновителите трябва да знаят, е, че не бива да се преструват, че животът на техните деца започва, когато пристигнат в новия си дом. Те вече вероятно са програмирани от биологичните си родители да вярват, че
са нежелани и не са обичани. С малко повече късмет може в определен важен момент от своето развитие да са възприели положителни, жизнеутвърждаващи послания от възпитателите в дома. Ако осиновителите нямат представа какво означава програмирането в периода преди и по време на раждането на едно дете, те не биха могли да се справят адекватно с евентуалните проблеми след осиновяването. Може и да не осъзнаят, че децата им не пристигат при тях като „празен лист", също както и новородените не се появяват на бял свят, без деветте месеца в утробата на майката да са оставили отпечатък в тях. Трябва да бъде установено какво е закодирано в тази програма и ако е необходимо, да се положат усилия тя да бъде променена.
Както за осиновителите, така и за биологичните родители, посланието е едно: гените на децата ви определят само техните заложби, не и съдбата им. Ваша
грижа е да им осигурите среда, която да им позволи да развият потенциала си.
Обърнете внимание: аз не твърдя, че е задължение на родителите да четат много книги за възпитанието на децата. Срещал съм много хора, интелектуално привлечени от идеите, които излагам в тази книга. Но само интерес не е достатъчен. Изпитал съм го на гърба си. Бях наясно с написаното тук, но преди да направя усилия да се променя, тази информация по никакъв начин не се отрази върху живота ми. Ако смятате, че вашия живот и животът на децата ви ще се промени като само прочетете книгата, все едно пиете най-новото лекарство на пазара, вярвайки, че то „лекува" всичко.
Никой не може да се излекува, докато сам не положи усилие за това.
Ето и моето предизвикателство към вас. Освободете се от скритите си страхове и внимавайте да не втълпите подсъзнателно на децата си ненужни страхове и предразсъдъци. И най-вече, не се поддавайте на фатализма на генетичния детерминизъм. Вие можете да помогнете на децата си да реализират целия си потенциал и да промените личния си живот. Не сте „обременени"от гените си.
Обърнете внимание на уроците, които ни дават клетките за растежа и защитата, и винаги когато ви е възможно, насочвайте живота си към растеж. И помнете, че за човека най-мощният стимулатор на растежа не е най-престижното училище, най-голямата играчка или най-добре платената работа.
Далеч преди клетъчната биология и изследванията върху децата в сиропиталищата осъзнатите родители и пророците като Руми са знаели, че за хората,
независимо от възрастта, най-добрият стимул за развитие е любовта.
Животът без любов няма смисъл, любовта е водата на живота, пийте от нея със сърце и душа.