Българо-австрийско училище за занимания в свободното време “Св. Св. Кирил и Методий -виена ”, a-1040 Виена, Kюнплац 7/10

10 клас, 15 години

или

Ако хората ви кажат, че приказките за принцеси и животни от детските книжки, четени от родителите им за лека нощ, както и приказките на баба от едно време, са „вятър работа” и с нищо не са променили живота им - не им вярвайте! Малкото дете има невероятната способност подсъзнателно да запаметява различни звуци и картини, които оформят неговите възприятия и създават у него първата представа за света, в който живее.

Нашите родители, баби, дядовци или възпитатели в детската градина не случайно са ни разказвали, показвали в картинки или чели приказки, защото ясно са съзнавали огромното им въздействие върху детската ни психика. Чрез тях те са ни помагали да израстнем като добри хора, да се научим да помагаме на изпадналия в беда или просто да опознаем света на българския фолклор. Странно! Задавал ли си е някой въпроса, защо приказките и в днешния модерен, интернетов 21 век, продължават да се предават от поколение на поколение? Не е случайно, нали? Може и да не го осъзнаваме, но приказките са едно от най-големите богатства, създадено от силата на човешката фантазия и дух, за да задоволи потребността на човека от красота и добрина.

Има ли някои, които да не е слушал незабравимите приказки „Дядовата ръкавичка”, „Косе-Босе”, „Седемте козлета” и „Лисицата и щъркелът”?! Или любимата ми приказка за хитрата Лисана и глупавия Кумчо Вълчо в „Болен здрав носи”? А когато започнем малко повече да разбираме и приказките „Сливи за смет”, „Който не работи, не трябва да яде”, „Неволя”, както и „Лоша дума не се забравя”? Не вярвам!

И когато дойде моментът, в който можем сами да четем – естествено първо посягаме пак към приказките. Спомням си как със затаен дъх следях смелите герои от „Тримата братя и златната ябълка”, „Неродена мома” или „Жива вода” – приказки, отворили пред нас нова врата към света, изпълнен с изпитания, но и смелост, честност, благородство.

Списъкът на българските приказки може да се продължи и с веселите, хитроумни и поучителни приказки за Хитър Петър, разкриващи едни от най-силните черти в характера на българина – жизненост, находчивост и чувство за хумор. И разбира се с приказките легенди - нашите първи уроци по българска история, написани простичко и лесно за разбиране.

Но най-хубавото в приказките е, че в края им винаги печели добрият и за награда е щастлив до края на дните си с най-красивата мома. Ех, какво по-хубаво от това! Не му ли се иска на човек, да е отново безгрижно дете, вярващо в този приказен свят на справедливост, доброта и мъдрост !?

С какво бъларските приказки са променили моя живот - не мога да кажа. Според мене човек трудно може да определи сам как се е променил характерът му. Мога само да кажа, че съм щастлива, че съм израстнала с българските приказки. Знам и съм сигурна в едно: всички гореизброени приказки, както и още много други, са ни дарявали с прекрасни минути, в които за кратко време сме се потапяли в друг свят – в света на правдата и радостта, на смеха или тъгата. Карали са ни да си вземем поука, да научим нешо за възрастните, за добрината, за човещината, да утвърдим крехките си характери. Именно благодарение на приказките сме такива, каквито сме сега и каквито ще бъдем за напред…