Бнт министър Рашидов за българската култура в условията на криза
Изтегляне 150.44 Kb.
|
| 04.06.2010 / 08:45, БНТ
Министър Рашидов за българската култура в условията на криза Водеща: Добро утро и от мен, Александра Гюзелева. Много са темите в българската култура, много са въпросите, които чакат отговор от културното министерство. Тази сутрин наш гост е министърът на културата Вежди Рашидов. Добро утро, г-н министър, благодаря ви, че приехте нашата покана да гостувате днес. Вежди Рашидов: Добро утро. Водеща: Да започнем с концерта „Балканите – сцена за Хаити”, знам, че това е важна кауза за вас. Продължават ли да се събират средства за подпомагане на изграждането на разрушения кинотеатър? Вежди Рашидов: Казахте, важна кауза е за мен, аз бих казал, важна кауза е за България като страна и ще ви обясня с две думи защо, но първо трябва да благодаря на всички български медии и изключително на БНТ. Наистина благодарение на всички медии и на БНТ този концерт за Хаити беше излъчен на живо по още седем балкански телевизии, което беше трудната и тежка организация. Онова, което е за Хаити, вижте, хубавото е, че идеята идва от вас. Идва, защото това е един апел на френския министър на културата Фредерик Митеран министерствата на културата на ЕС наистина да се активираме, за да можем да наберем средства. Знаете там, че има разрушен кинотеатър. И ако забелязахте, защо това е необходимо – защото наистина вече много болници се построиха, почват да се строят, хората се активираха, целият свят се активира, но виждате как в цялата тази трагедия хората край огньовете, ако гледаме много внимателно кадрите, вечерите танцуват, пеят песни, това поддържа духа им. Вижте, културата е нещо много интересно, не всичко е храна. Водеща: Ще продължите ли тази инициатива? Вежди Рашидов: Инициативата, разбира се, има продължение. Първо много е трудно да докараш на Балканите, ние сме малко див народ в най-добрия смисъл на думата, да съберем гърци, македонци и българи на едно място да пеем, това беше леко труден, но се случи, случай, а да не говорим, че за първи път в историята на България албанска група ни гостува. Това бяха най-известните певци на Балканите, стана един мегаконцерт, стана много добър концерт, до последно всички се вълнувахме за този концерт. Сега ще съберем от всички балкански страни средствата и ние, дето се казва, сме първите хора в Европа, които правим първата крачка. Следващата идея е ние с министър Митеран да съберем Балканите и Европа за още един мегаконцерт. Може би това ще се случи в Париж, това е въпрос на договаряне и организация. Да, разбира се, с тези средства би било прекрасно да изградим нещо, което парите да не отидат като сито някъде да изтекат, а завинаги да знаем, че ние сме построили едно нещо, което завинаги остава паметник на Балканите, защото ние инициирахме и оттук тръгна всичко. Водеща: Има ли крайна дата, до която се събират средствата? Вежди Рашидов: До 10-ти по нашата телевизия, по другите телевизии вече трябва да приключва, също знам, че до 10 дни след концерта. Това е много скоро вече, ще направим една рекапитулация, но колкото и да сме събрали, ние сме направили крачката към Европа, така че ще съберем. Неслучайно Малтийският орден беше наш подпатронаж след патронажа на премиера Бойко Борисов. Не за друго, а защото знаете, Малтийският орден е една организация, която основно се занимава с хуманна дейност, и това са хората, които ще ни гарантират поне завършека на този театър. Така че отвсякъде сме огледали нещата, дай Боже да стане, надявам се, че ще стане. Водеща: Преди малко казахте много важно нещо – културата е особено нещо, не е като храната. Вероятно има много въпроси, свързани с това – добре, подпомагаме построяването на разрушения театър в Хаити, но какво става с българската култура? Вежди Рашидов: Да не бъркаме двете неща, защото само в България хората не знаят разликата между врат и шия, те смятат, че това е едно и също и затова най-известната поговорка е „не по врат, а по шия”. Да го обясня с две думи, вратът е задната част на шията, а шията е обиколката, цялата. Водеща: Театрите чакат отговор от културното министерство за реформата. Вежди Рашидов: Едното няма нищо общо с другото. Смея дори само две думи към темата да допълня – хората са много чувствителни на темата пари. Една стотинка от държавата не сме похарчили за организацията, благодарение на спонсорите, които много ни помогнаха. Много хора откликнаха за Хаити, със спонсорски пари всичко беше направено. Театрите – вижте, аз ще започна по друг начин тази сутрин. Министерството на културата накрая оставам с впечатлението, че ние сме Министерство на културата на театрите. Има 110 второстепенни разпределители, там има още много съдби, освен театрите. Проблемът на всички останали е същият, какъвто е проблемът на театрите, но ясно, че театрите, докато всичко останало по един или друг начин едно се е реформирало, друго се е самореформирало – мога да ви давам примери и с частните галерии, които се нароиха, Художествената академия, която бълва професионални художници, които също биха искали всеки да ги храни, археологията, паметници на културата, киното вече е на пазара, дето се казва. Аз казвам тази груба дума „на пазара”, но наистина духовният продукт също е продукт, той трябва да има своя пазар. Той не е хоби и никой да не си въобразява, че като прави изкуство, това му е забавление. Има Закон за културата и като че ли театрите единствено са останали още в оня стар социализъм, когато държавата беше капиталист, на всички се раздаваше по равно, направиха се ненужно много театри, защото искахме да правим втори Златен век. Да не казва, че навремето, когато аз кандидатствах, имаше две художествени гимназии, едната за художествени занаяти, другата на „Толбухин”, и двете в София. Те изкараха, мога да ви изброя имена, колосални артисти, колосални художници. Сега имаме 25 училища, аз няма да мога да ви кажа няколко големи от тях. Водеща: Не бих искала да разделям гилдиите, да говорим отделно за кино и отделно за театър. Вежди Рашидов: Точно това казвам, че министерството не е само на театъра, а то е на още много, много, много второстепенни разпределители, където бюджетът, когато е отрязан, той е под санитарния минимум, опасността е голяма. Водеща: От вас се очаква да извършите реформата? Вежди Рашидов: От мен да, очаква се. Явно, че 20 години назад като се обърнем, никой не е искал да прави реформа, защото не е искал да има конфликти, предполагам, истината е това. Всеки е казал – дайте по малко от бюджета, дайте да не си навличаме много проблеми, че много пищене има, много плакане има. Разбира се, съвсем нормално е хората да са притеснени, какво става с тях? Вижте, реформата е ясна на всички, ние от 7-8 месеца направихме един трик, да пуснем в публичното пространство една дискусия. Водеща: Получи се като че ли? Вежди Рашидов: Да. Пуснахме лакърдията фирми да са държавни дружества, пуснахме още някакви реакции да проверим и накрая видяхме, че накрая се получи горе-долу това, което по света съществува. Водеща: Какво? Вежди Рашидов: Онова, което по света съществува, са делегираните бюджети. Дефакто това е най-честно, за да може, в залата има 600, 700, 1000 места, зависи колко е голям театърът – ако тези места са пълни, това е дефакто хлябът на артистите, където продават своя реален труд. А дефакто това е резултатът на техния труд, всичко останало е хранилка, както и да го говорим, ние, аз, вие, те даваме от данъците си малко, за да има някакъв бюджет, за да получават заплати. Водеща: Това искате от Съюза на артистите? Вежди Рашидов: Не, аз нищо не искам, аз исках да видя те какво искат. Водеща: Казвате – делегирани бюджети. Вежди Рашидов: Да. Общо взето, чухме много изказвания, консолидираха се хората и наистина те са узрели, аз не смятам, че това касае техния интерес и аз сто пъти съм им казвал на артистите, че това не е нашата битка, нито на министерството, нито на обществото, това е тяхната битка вътре като артисти, защото на тях трябва да им гарантираме сигурност, бъдеще да се развива театърът. Нито един нормален човек няма да е против затриването на изкуството, напротив, но правила, в които те да се развиват добре, да са конкурентоспосбни, да са щастливи, да са богати. Защото днес мога да ви кажа, че хора възрастни, много талантливи хора, да не казвам имена, защото ще тръгна сигурно от Калоянчев през Стоянка Мутафова до Велко Кънев и ще кажа, че не заслужават да карат едни бедни старини, когато са били митове, когато са били легенди. Трябва да се намери онзи механизъм, който да ги изведе на една конкурентна възможност хората да печелят пари от труда си, да са щастливи и наистина да произвеждат качествен продукт. Водеща: Кога ще се извърши промяната? Вежди Рашидов: Стартираме. Това, което основно сме готови и бяхме готови много отдавна, разбира се, всеки нормален човек първото нещо, което трябва да направи, е да направи картата, стратегията от необходимостта на театри, кои театри са жизнено необходими, стратегически, защо, кои театри трябва да бъдат обединени, и то защо трябва да се обясни. Всичко това е готово. Разбира се, нито един театър да не се закрива, да има приемни сцени, за да има богати афиши, защото ще ви дам пример, като се каже приемни сцени, те викат – ние какво правим. Ще се обединят, защото просто няма пари. И аз ще кажа едно изречение накрая за театрите, което, ако ние се бавим и се глезим, може да стане още по-страшно. Приемните сцени какво значат – това значи, че през седмицата тази вечер да гледаме Пловдивския театър, утре вечер да гледаме Театъра зад канала, вдругиден да гледаме оперета, четвъртия ден да гледаме симфоничен оркестър. Богат афиш, това е приемна сцена, защото пак казвам, Шекспир е измислил театърът да се движи, а не да седи в някакъв край и да чака заплата. Защото ние в нито една дискусия нито един не е говорил за проект, всички говорим кой да бъде директор и пари. Това е плаченето. Ако добре забелязвате, аз това много исках да го видя, точно какъв е проблемът – проблемът е пари. Да, в областта на културата ние сме най-ниско заплатените хора. В това отношение аз винаги ще бъда на страната на хората на културата, ние сме с най-ниския статут. Но онова, което исках като изречение да кажа – ако ние забавим реформата, да, трябва да променяме закони, Закона за сценичните изкуства, трябва Закона за меценатството да променим, но всичко това иска вече правилно време и добре да е изградено. И, разбира се, на всички артисти е ясно, че ние не можем да пуснем делегирани бюджети, докато сме бюджетна организация. Това ще стане чак към края на годината. Махаме бюджета и минаваме на делегирани, това го разбира всеки, и аз, художникът, почнах да го разбирам. Водеща: Отправихте от Министерството на културата... Вежди Рашидов: Само още нещо да допълня за театрите, много е важно. Ако ние не стартираме, да, ние стартираме сега имаме време, казах, до края на годината ние не можем да минем на делегирани бюджети, ако ние не стартираме, кризата е толкова голяма, че...Ние непрекъснато така сме устроени – аз всички има криза, само за нас няма. Напротив, кризата се оказа, че е за абсолютно всички, тя беше и за мен, и за моите събратя художници, и археологията, и паметници, и музеите, нямаме пари за откупки, важи и за театрите. Ако това не го направим и ако още устискаме от бюджета, защото аз казах една дума, че сме под санитарния минимум, има опасност да дръпнем шалтера, защото няма да имаме пари да платим тока. Това значи закриваме всички театри. Това не бива да го допускаме и затова... Водеща: В онзи смисъл, в който всички се страхуват – закриване? Вежди Рашидов: Ако продължим да се лигавим, това ще се получи, защото това не зависи вече нито от мен, това зависи от финансите на държавата, това зависи финансовият министър дали има в хазната пари, които да ни ги даде, и както е за пенсионерите, да не забравим да кажем, че парите в този бюджет идват точно от заплатите на тези стругари, които за по 300 лева осем часа стои на струга. Оттам взимаме тези пари, за да ги даваме за творчество. Трудно е положението, ясно е на всички, но ако ние не вземем мерки да се обединим и да направим качествени, хубави, бързи реформи, може да дръпнем шалтера и нито един театър – тогава реформата е станала. Водеща: До края на годината? Вежди Рашидов: Да, няма смисъл от безкрайно силно бързане, но ние трябва да стартираме. Иска закони да се променят, иска, разбира се, да мине годината, да върнем тези т.нар. прословути делегирани бюджети да влязат. Да, всичко това е един процес, който наистина трябва да се извърши, но нямаме време и да го бавим вече. Водеща: Откликнаха ли общините на призива на Министерството на културата в условията на намалени общински бюджети да поемат грижата за някои от театрите? Вежди Рашидов: Вижте, с общините имахме вчера среща, с всички общини. Аз много благодаря, че всички се отзоваха. Много внимателно си говорихме и много внимателно се изслушвахме, много внимателно мълчахме. Общините са загрижени да има театър, но общините леко трябва да поемат ангажимента, който иска да има театър и който иска да кадрува, защото се случиха няколко случая и на кадруване, тогава да поемат и издръжката, да поемат отговорността. Защото така ние ще казваме какво да става, ама вие ще давате парите – този номер повече няма да се получи. Да, всеки трябва, който иска да го има, разбира се, да е сърцат и наистина, ако много е загрижен за своя си театър или своите музеи или галерии, вчера даже един от кметовете постави един много важен въпрос, проблемът не е само до театрите, проблемът е до всички институции, които касаят културните звена. Драмата с галериите по градовете е същото, драмата с читалищата е същото – има си драма, просто сме в тежка криза. Не е въпросът на парче, аз съм против това, да правим мандатна политика от четири години, колкото да избутаме мандата. В културата, ако не се прави дългосрочна политика с утвърдени принципи и със здрави законови уредби, това е просто избутано четири години един мандат. Аз ще се опитам това да е много дългосрочно и хората да имат гарантиран живот. Водеща: Да излезем от театралното пространство действително, да поговорим и за бъдещия Лувър, чийто конкурс беше обявен за проект съвсем наскоро. Вежди Рашидов: Вижте, ако трябва да бъда откровен, тъй като разбирам този занаят, аз ще тръгна простичко и хората да ме разберат. Ние като че ли всичко искаме да превърнем в костюм „Бос” и кебапчета. Ако има кризата, спрем да ядем, защото ще спестим страхотно много, но ние по три пъти на ден си папкаме, нали – можем и половин път на ден. Не е това логиката и не бива така да мислим. Първо, в центъра на София нямаме готова сграда, няма да копем основите. Да, разбира се, това е само за един месец 13-та заплата на едно съсловие, но завинаги, като Университета. Там ще седят скулптурите на двамата братя, защото са построили за вечни времена оня храм, където нашите деца се образоват до ден днешен. Това са единствените паметници, които никой никога няма да ги махне. Погледнете Виена, двореца на краля и музея, погледнете Лувъра, ами какво е двореца на Доджите, националната им галерия. Къде да бръкна, в Испания ли да отидем? Само ние, ама сега криза. Не, това не са никакви пари, реално погледнато, в един държавен бюджет. Тези пари не са от бюджета на министерството. Много хора бъркат и викат – що не ги вземете. То не се взима така в държавата, държавата й даваш един бюджет и контролираш дейността за този бюджет. А това е проект, който е по други пари. Водеща: И се вписва в дългосрочната културна политика. Вежди Рашидов: По същия този проект ние сме спечелили и европари, половината от тях вече идват от Европа, другата половина от държавата. И какво ще се получи – да имаме най-после и ние един музей. Сега бяхме при Берлускони и аз му зададох няколко въпроса. 70% от разговора с Берлускони беше за културен туризъм и култура и на мен ми стана интересно да го подпитам малко защо в тази тема влиза. Той казва – много сме обезпокоени, спад имаме малко, кризата ни удари в културата. Как ви удари кризата? Вика – 15% от брутния доход ни е от културния туризъм. Да, правилно е, хората отиват, за да видят музеите и да видят Колизеума, а не тези японци с фотоапаратите отиват тези камъни да снимат, които са 5-6 обекта. Пантеона, „Сан Марко” площада, Колизеума, няколко църкви, това са обектите. И отиват по пет дена да слагат по 100 долара всеки ден. Питам го – колко туристи минават през деня? Вика- много е лошо, тази година 120 милиона. Умножете ги по 100 долара минимум. 60 долара е хотелчето, най-евтиният, 20 долара са билетчетата, 20 долара или евро са сандвич, хот догче, което яде през деня. Всеки най-беден човек оставя по 100 евро. 120 милиона по 30 дена, вижте какви пари остават в Рим, не за да снимат хладилниците и телевизора в хотела, това е само средство да преспи до следващия ден, до камъчето. Водеща: Т.е. бъдещият Лувър е една добра инвестиция? Вежди Рашидов: Разбира се, това е националният музей, как да не е инвестиция. Ние не разбираме какво значи картина и културен туризъм. Как един Пикасо го продаваме за 120 милиона, защо струва 120, кой е този идиот, който дава 120 милиона за един Пикасо. И ние имаме шедьоври от ХІІ век, като почнем от нашите икони до съвременните и ние гледаме сега защо ние Лувър – как защо, защото трябва да храним децата си. Това е машина за пари, достатъчно е да бъде направено и подредено добре. Това е Лувърът и аз ще бъда щастлив човек, ако наистина, аз мисля, че правителството узря и на вас ви говоря така – седнах да разговарям с колегите си, убедих ги, разбраха смисъла, разбраха, че това са пари, те се връщат, и то с много големи шепи. И ако наистина това нещо се случи, България ще има завинаги един свой достоен музей какъвто заслужава на базата на своите таланти. В момента преговаряме дори с Кристо, дълги години е обиден на държавата по някаква причина, но времената се промениха, друго време сме, моите уважения и респект към него, неговата 70-годишнина да я ознаменуваме. Разбира се, защо да нямаме и зала „Кристо”, нима не е престижно, целият свят мечтае да има Кристо, ние да имаме една хубава зала „Кристо”, една хубава зала „Казаков”, една хубава зала „Златю Боюджиев”, „Жул Паскин” една зала. Защо да нямаме един прекрасен музей, Жул Паскин вчера са го продавали на японците за баснословни цени. Роден във Видин, велик френски художник се води, за съжаление. Ние имаме тук страхотни художници, само чакаме да ги изгоним навън, чужденците да ни ги направят велики и да почнат да печелят от тях и ние все да викаме – той е роден в Каспичан. Искаме тук да си живее, голям да е тук и парите да ни идват тук. Водеща: Като казвате, „чакаме те да отидат навън”, има ли финансови възможности за средства отвън, т.е. европейско финансиране, фондове, които все още не са достатъчно познати у нас? Вежди Рашидов: Има, разбира се. В Европа има достатъчно пари, нужно е едно сериозно активиране, екипи, които наистина да търсят тези пари, парите се търсят. Да вярно е това, което премиерът понякога казва, че ние много слабо усвояваме еврофондовете, почти едно 10-15% не усвояваме. За щастие, ние вече подписахме за 16 милиона с МРРБ, имаме дирекция, която работи много усилено, досега нямаме нито един върнат проект, слава Богу, много добър професионалист е в дирекцията и много се радваме, че няма върнат проект. Да, има пари и ще се научим. За съжаление, още сме в старта на управлението, все пак 10 месеца, докато се приготвят проектите, докато дойдат парите, то е един процес отново, но дай Боже втората-третата година да усвоим доста пари от еврофондовете. Да, има такива пари, сега мечтата ми вместо да бъдат казина за партии, които много се интересуваха от Св.Кирик до Созопол, той е един паметник на археологията. Сега го взимаме острова, седнали сме да обмисляме един колосален европроект за целия остров, за цялата археология и да изградим за първи път в България един завършен проект за национален паметник на българската археология, който ще носи пари отново не на един собственик на казино или хотел, а на държавата ни, на цялото ни Южно Черноморие. Ако така мислим, да идват парите към държавата ни, към децата ни, към хората ни, тогава по-лесно ще живеем, отколкото няколко човека да го вземат, да си направят казино и да пълнят гушата трима човека. Това е политика, мисля, че това е правилна политика. Водеща: Започна и археологическото лято, навсякъде има нужда от помощ – от какво имат нужда археолозите в България? Вежди Рашидов: Вижте, всички в България имат нужда от пари. Дайте да говорим открито – едно цвете да купиш, ти искат пет лева. Да, археолозите имат нужда от пари, но археолозите имат нужда да има наистина ясна концепция какво правим. Ние трябва да направим нашите приоритети и аз вече твърдо съм убеден, че това трябва да бъде така, защото като се върнем 20 години назад, ние сме хвърлили безбожно много пари за археология и все стигаме до някакъв трети ред на камъка. Казва – сега няма пари за консервация, минава зимата, то ще се разруши, дай отново пак пет милиона. И така 20 години нямаме едно нещо, което да е завършено. Проблемът много лесно би могъл да се реши, ако разбира се, това има волята човек да го прави. Тази година да изберем три приоритетни неща и да кажем – искаме тези три неща завършени. Догодина, един мандат е от четири години, да кажем – искаме тези три проекта. Така след четири години ще имаме 12 проекта и дай Боже следващият по този начин, но 12 завършени. Защото аз хиляди пъти съм казвал, ние мечтаем да ходим, да се разхождаме по улиците на Париж, да гледаме площада, а ние не желаем да си направим нашата държава като Париж. И 100 пъти съм казвал, ако всяка година ние строим по една прекрасна сграда отпред с един шадраван или една прекрасна скулптура, след 10 години ние ще имаме 10 прекрасни сгради с 10 площадчета, шадравани – тогава нашата държава ще стане красива. А ние не го правим, ние мечтаем все да отидем туристи, да се радваме на другите страни, а не искаме да направим да се радваме на нашата страна. Нещата са прости и само правилно трябва да бъдат поставени. Водеща: Днес говорим предимно за пари, за финанси, за финансова помощ, която е необходима. Да ви попитам кое е следващото културно събитие, на което бихте поканили нашите зрители? Вежди Рашидов: Вижте, аз не съм безкрайният голям мечтател, аз съм човек, който знам, че един продукт, мога да мечтая за гениална скулптура, но ако не я направя, нямам памет във времето, няма как да остана в историята, просто трябва да я направя, да я има. Не мечтая за безкрайно много неща, но няколко много важни неща трябва да се случат, видими. Когато си отиваме, да може, като се обърнем, да видим поне един жалон да сме побили, но да се вижда. Не може нищо да не се вижда от четири години мандат и изхарчени примерно няколко милиона. Аз си поставих за цел разрешими неща, не много. Каквото мога отгоре да направя за един мандат, той колкото е много, толкова и не е много. Един Лувър, ако направим, това е нещо свършено завинаги за държавата. Завинаги решаваме един проблем с националния ни музей. Да, стартира с норвежки пари, не с български пари Музеят за модерно изкуство. Длъжни сме на младите хора да дадем тяхното пространство. Имаме за класиците място, Националната галерия, имаме за археолозите, имаме за национално-историческите музеи, но нямаме за 21 век, не произвеждаме от 30 години, в един музей да сложим младите ни авангардисти. Ние сме длъжни да им дадем тяхното пространство и аз ще се радвам, сега вече свършват конкурсите, обявили сме ги, най-после да направим първа копка следващата седмица за Музея за модерно изкуство. Какво по-хубаво от това? Ако реформираме театрите, наистина да създадем в цялата тази криза една формула те да станат работещи, да са щастливи, да са печеливши, да са талантливи, какво по-прекрасно от това. Ако направим гробищата на великите българи – в момента просто не ви пожелавам да отидете да видите, Хайтов го погребахме, първият гроб беше два декара и една алея на творците, на големите българи, ако мога да го кажа, защото до Виктор Пасков и Христо Калчев всичките гробове са там, това все пак значими българи и хора, които имат някакво значение за нашата култура и за нашия живот – гробищата са отвратителни. Иска ми се, то е малко средство, но то е видимо, да направя нещо, което да е показно дори и за другите гробища, защото всичкото това, което казвам, е национален паметник на културата. Нека малко „Пер ла шез” да стане, аз давам френски примери, защото тези примери са много красиви. Там трябва да се отиде, като казвам Лувър, не защото ще го кръстим Лувър, има си Лувър, ние ще дискутираме какво име да има нашия музей. Като казвам „Пер ла шез”, давам само пример човек образно да се сети, че вечер аз съм ходил в 1 часа да сложа една китка на гроба на Едит Пиаф – аз съм срещал на гроба в 1 часа двама млади да се целуват и съм ги чакал 10 минути да свършат. Отишли са и те да се поклонят, да сложат една китка на този гроб – там любов цъфти, то не е ужасно, то не е страшно място. Там е място да се поклониш, там седи паметта на велики личности, велики хора. Светят едни лампички, едно чисто, едни хубави алеи. Ние си хвърляме големите хора в една тиня, то не е удобно да отидеш дори да ги погребеш в дъждовно време. Водеща: Пожелавам ви да изпълните тези няколко набелязани цели. Вежди Рашидов: Дай, Боже! Водеща: Благодаря ви. Вежди Рашидов: И аз ви благодаря. Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 150.44 Kb. Сподели с приятели:
|