Брокерски къщи

• 
  Брокери, предлагащи ПЪЛНА гама от продукти и услуги
  
• 
  Брокери, предлагащи ОГРАНИЧЕН кръг от продукти и услуги
  

сметката.

покупка или продажба на ценни книжа по-най-изгодния курс, характерен за

момента на пазара. Този тип поръчки дават възможност на клиента да

осъществи сделка по най-бърз начин,

При лимитирана поръчка (limit oreder) се ограничава минималната цена

при продажба (ценови под) или максималната цена при покупка (ценови таван).

когато пазарната им цена достигне определено ниво или пада по-ниско от него.

Изпълнението и се отлага до момента, когато цената достигне посоченото ниво, а

когато се приеме за изпълнение, се превръща в пазарна поръчка. Такива поръчки се

използват с цел защита на инвеститорите в случаи на рязко падане на цените на

ценните книжа.

Поръчки, даващи възможност да се продава точно определена част от

даден вид ценни книжа, т.е. продавачът определя коя партида от тези, които притежава, следва да бъде продадена.

 Брокерските услуги стават едни от най-предпочитаните от банковите инатитуции, главно поради разрастващите се мащаби на процеса на секюритизация, както и поради дерегулирането . Същевременно могат да се посочат и други причини за това:

• те носят допълнителни доходи на банките под формата на такси и комисиони;

• чрез откриването на брокерски сметки банките компенсират загубите от намаляването на депозитната си база,

• чрез предлагането на тези услуги банките привличат допълнителни клиенти, предпочитащи удобството на финансовия супермаркет .

 Фондови борси - постоянни пазарни центрове, на които вече емитирани ценни книжа  се купуват и продават от членове на борсата. Сделките на фондовите борси се сключват според официално приети правила и процедури, с цел създаване на активен пазар и конкурентно формиране цените на ценните книжа на големите и финансово

стабилни компании.

 Разлики м/у фондовите борси и останалите посредници

  акционерите им печелят от таксите и комисионите, функционирайки като      борсови членове (посредници);

•фондовите борси като типични вторични пазари имат за цел да създадат активен и ликвиден пазар за вече емитирани ценни книжа;

 •фондовите борси могат да изпаднат в ситуация на пазарен провал

1. 
   1.     Сигнална - може да се сравни с "барометър", отразяващ състоянието и показващ бъдещите промени в деловата активност на съответните икономики. Фондовите борси превантивно сигнализират за бъдещо оживление или рецесия в икономиката. По-конкретно се счита, че те улавят промените в бизнес средата, няколко месеца преди да са се реализирали на практика.
   
2. 
   2.     Информационна - се свързва с определянето на реални (справедливи)       цени на акциите и оттук - реалните стойности на капитала на техните емитенти.    По този начин борсите разкриват информация за конкретни компании, която се основава на пазарните цени на акциите им. Цените се определят на борсите в резултат на съотношението между търсенето и предлагането. В резултат на това, фондовите борси осигуряват много ценна информация, необходима за по-качественото разпределение на ресурсите в икономиката и така повишават достъпа до финансови средства.
   
3. 
   3.     Създаване и поддържане на устойчив пазар – повишаване  ликвидността на търгуваните ЦК. фондовите борси създават устойчив пазар, на който е възможно да се реализират големи количества акции със сравнително малки изменения в пазарните цени. Обикновено се използват четири критерия за устойчивост на борсовия пазар16: (а) честота на покупко- продажбите; (б) спреда между цени продава и купува; (в) времето за изпълнение на поръчките; (г) минималните ценови изменения между поредните сделки.
   

1. 
   1.     Аукционна – система движена от поръчките
   

• 
  Непрекъснат аукционен пазар - всички поръчки  се насочват чрез брокери на едно място от борсовия под,наречено търговски пост. На този тип пазари, постъпващите пазарни поръчки се търгуват при цени, определени от лимитираните поръчки на инвеститорите. митираните цени в регистъра представляват бид и аск цените на аукционния пазар. Входящите лимитирани поръчки се въвеждат  автоматично, оказват на екрана и изпълняват от компютърната система в ъответствие с постъпващите пазарни поръчки.
  

• 
  Прекъснат аукцион - сключването на сделки става чрез периодично провеждане на аукциони в рамките на отделните борсови сесии. Наосновата на подадените при тях лимитирани поръчки за покупка и продажба на конкретен вид акции, те се опитват да определят цена, при която ще се реализират ("задраскат") максимален брой от тях. Следователно в своята дейност аукционаторите се ръководят oт т.нар. "принцип на максималното изпълнение"
  
• 
  Дилърски пазари: са децентрализирани и представляват мрежа от компютърно свързани помежду си дилъри на ценни книжа. Дилърите, поддържат свой собствен запас от ценни книжа, като продават от него по цени "продава" и го попълват по цени "купува". По този начин те оказват услуги на продавачи и купувачи на ценни книжа като сключват сделки с тях, а не катонподбират двойки от купувачи и продавачи с цел сключване на сделка, както е при аукционните пазари. На непрекъснатия дилърски пазар, постъпващите пазарни поръчки се търгуват при бид и аск котировки, определени от дилърите. Дилърите търгуват за своя сметка като принципали (за разлика от брокерите, които оперират като агенти) и печелят от разликата между бид и аск цените, на които купуват и продават.
  

отличава с по-голяма гъвкавост и възможност за по-бързо изпълнение на поръчките в сравнение с регулираните борсови пазари. OTC- пазарите предлагат и възможност за търговия с по-разнообразни финансови инструменти, каквито са различните деривативни инструменти.

 

NASDAQ – системата представлява най-голямата електронна платформа за търговия с ценни книжа. Прекратява практиката информацията за котировките на предлаганите от различни дилъри ценни книжа да се разпространява на хартиен носител. Дава начало на първия в света електронен пазар за търговия с ценни книжа. Системата се превръща в своеобразен фондов пазар, след внедряването на автоматизиран модул за търговия. Въвежда електронната система за директно сключване на сделки SOES (Small Order Execution System), която отменя практиката сделките да се реализират чрез телефон.

Алтернативни системи за търговия (ATS) – запълват пазарните ниши, образувани от функционирането на традиционните борсови търговски системи.

            Първите ATS са били тези, по които е работил т.нар. "четвърти пазар". На него се търгуват регистрирани на борсите ценни книжа между институционални  нвеститори, като не се използват услугите на брокер. Системата по която работи този

пазар се нарича POSIT, която се съпоставят насрещни поръчки, а цените на сделките се

определят в съответствие с текущите цени на акциите на NYSE или NASDAQ.

            Терминът ATS включва различни видове търговски платформи:

                        • електронните комуникационни мрежи (ЕCNs)

• 
  • многостранните системи за търговия
  

институционални инвеститори.  Появата и развитието на онлайн брокерите стимулира

ECNs да се отворят и за индивидуалните инвеститори. Така ECNs стават неразделна част от съвременните пазарни форми за търговия с ценни книжа.

            Основният проблем при ECNs е да се привлекат достатъчно лимитирани поръчки, така че да се осигури ликвидност. В случай че няма достатъчно физически инвеститори, предлагащи лимитирани поръчки, едно от решенията е да се плати за лимитирани поръчки.

 

ECNs се отличават с редица предимства, по-важните от които

са:

• 
  Те са автоматични. търговията се осъществява без човешка намеса
  
• 
  Те са анонимни. Самоличността на търговците не се  разкрива, което е от значение за определени търговци. ECN-платформите, които предлагат тази възможност са получили жаргонното наименование „тъмни извори на ликвидност” - не разкриват самоличността на контрагентите, както и цената, на която са изтъргувани ценните книжа.
  
• 
  Могат да бъдат програмирани така, че да предлагат комплексни поръчки. Електронните комуникационни мрежи могат да предлагат
  

ECNs са най-подходящи за активни акции и за средни по размер сделки.

 Извънборсовите (дилърски) пазари и алтернативните търговски

системи притежават определени предимства пред аукционните

(борсови) пазари:

1. Аукционните пазари зависят от количеството на подадените поръчки. Те са

ефективни при голям (непрекъснат) поток от поръчки, при които съществува     вероятност за съвпадение на желаните цени и количества. Дилърската система е по-подходяща да осигури изпълнение на блоковите поръчки, подавани от институционалнитеинвеститори. Освен това ECNs могат да изпълняват портфейлни

поръчки, което е търсена услуга от институционалните инвеститори.

1. 
   Аукционните пазари са по-скъпи за купувачите и продавачите, т.е. брокерските комисиони са по-високи от разходите по сключване и реализиране на сделките на дилърските пазари.
   

            Второто направление се свързва с трансформирането на борсите от дружества с идеална цел в бизнес-фирми, при които достъпът до търговията (членството) се отделя от собствеността (правото на глас). Така се реализира на практика идеята за комерсиализация, чиято основна цел е оцеляването на фондовите борси.

 

            Комерсиализация.

            Комерсиализацията може да бъде частична или пълна. При частичната собствеността остава в ръцете на членовете, но се променя целта - борсата вече оперира с цел максимизиране богатството на акционерите си. Пълната комерсиализация изисква

публично предлагане на акции, в резултат на което собствеността се разпръсва сред широк кръг инвеститори и акциите започват да се листват на самата борса.

            Главното преимущество на комерсиализацията е възможността за набиране на капитал без да се разчита на членовете. Борсите могат да предлагат по-широк кръг продукти и услуги и това в крайна сметка ще повиши рентабилността им. Освен това, комерсиалната природа на фондовите борси стимулира подобряването на корпоративното им управление и отчетността пред собствениците-нечленове

 

*инвестиционно банкиране:покрива широк спектър  от дейностти на капиталовия пазар- от публично поемане на емисии от ЦК и корпоративно финансиране, до сливания и поглъщания между финансови и нефинансови фирми , управление на фондове и рисков капитал,мърчънт банкерството, както и търгуването на едро на блокове от ЦК на големи институционалени инвеститори. Изключва се : продажбата на Цк на дребно на индивидуални инвеститори , ипотечното банкерство, продажба на застрахователни продукти, комисионна дейност на брокерите на недвижими имоти.

*поематели на емисии(underwriters)- инвест банки са публични поематели на емисии те от акции и дълг за компаниите и правителствата , които се нуждаят от външно финансиране на инвестиционни или инфраструктурни проекти

 

*брокерски къщи- фирми, които купуват или продават ЦК на клиента , но не се ангажират с набирането на капитал.

Брокерите предлагащи пълна гама от продутки и услуги предлагат и пълна гама от съвети , свързани с инвестициите във финансови инстурменти, формиране и управление на портфейли от ценни книжа, както и разнообразна аналетична информация, брокерските къщи,

предлагащи пълната гама от услуги са сравнително скъпи за дребния инвеститор, докато при дисконтните брокери  - услугите им са на поносими цени, но пък не могат да предоставят инвестиционни съвети.

 

*електронни брокери- огромни предимства обособени от глобалната межа- Интернет;успяват да съчетаят предимствата на двата главни типа брокери- съответно ниски комисионни и осигуряване на пълен достъп до информация. 

 

застрахователно проникване-съотношение между брутния премиен приход и БВП.

 

 застрахователната плътност-обозначава премийния приход на човек от населението

 

 Пенсионни фондове с дефинирани вноски- всяко лице има

индивидуална сметка, по която периодично се внася определена сума от самото него, както и от неговия работодател. Обикновено размерът

на вноската зависи от рентабилността на компанията, от заплатата на

осигуряваното лице и от прослужените му години. Тези фондове не

обещават определен размер пенсионен доход, а той зависи от

инвестиционните резултати, постигнати с набраните средства. Понякога компаниите дават възможност на работниците и служителите сами да изберат, къде да бъдат инвестирани средствата от пенсионните им сметки. По този начин се дава възможност осигурените лица да поемат инвестиционния риск и да се облагодетелстват от евентуална висока възвръщаемост.

 

Отворените инвестиционни фондове -продължават да продават и изкупуват акциите си след първоначалното публично предлагане. Поради тази си

характеристика те са известни като взаимни фондове.Те винаги са готови да продават допълнителни количества акции или да изкупуват вече емитирани по тяхната нетна стойност на активите,образувана като пазарната стойност на

портфейла се раздели на броя на акциите в обръщение

 Затворените инвестиционни фондове- емитират точно

определен брой акции, които не подлежат на обратно изкупуване.

Покупката и продажбата на акции на затворен фонд е транзакция,

която се реализира на вторичния пазар, т.е. акциите се търгуват на

фондовата борса като цените им се определят от силите на търсенето

и предлагането. Един инвестиционен фонд може да получи

допълнителни средства за управление единствено чрез нова публична

емисия на акции

 

Борсово търгувани фондове- пасивно управлявани фондове от отворен

тип, които са листвани и се търгуват на борсите. Активите им представляват портфейли от ценни книжа, чиято конструкция следва определен широк борсов индекс. Акциите на ETFs се търгуват по цена, равна на нетната стойност на активите им. Търговията с акции на ETFs се осъществява непрекъснато

по време на борсовите сесии. Поради това, че пасивно следват определен борсов индекс,оперативните разходи при ETFs са по-малки от тези при

активно управляваните взаимни фондове

 

Взаимните фондове на паричния пазар, от една страна, се разглеждат като специфична финансова иновация, а от друга - като типични небанкови финансови институции. Пасивите им от техническа гледна точка не са депозити, а акции с номинална стойност 1 USD. Те не предоставят заеми в тяхната класическа форма, но купуват дългови ценни книжа с къси матуритети. Взаимните фондове на паричния пазар инвестират в портфолио от краткосрочни ценни книжа.

разходи за участие (за проучване на пазарите, анализ на ценните книжа и формулиране на подходящи инвестиционни страФайлът съдържа термини и тем подобни глупости от 1 до 7 тема включително, нямам нерви да ровя из 8 и 9 в момента. Не твърдя, че това е всичко, което трябва да се знае, и със сигурност има доста пропуснати неща, така че умната :). Може утре да има добавки, но не обещавам .

Най-общо казано, финансовите пазари са тези, на които се търгуват финансови активи, каквито са например различните видове ценни книжа. Те осигуряват т.нар. директно финансиране в икономиката, т.е. на тях спестяванията се трансформират в инвестиции, без да е необходима намесата на финансовите посредници.

В зависимост от природата на търгуваните финансови инструменти, различаваме дългови пазари (debt markets) и пазари на акции (eguity markets). Според матуритета на инструментите пък, финансовите пазари се делят на пазари на краткосрочни дългови инструменти, наричани още парични пазари (money markets) и пазари на дългосрочни финансови активи, известни още като капиталови пазари (capital markets). Третата класификация на финансовите пазари е в зависимост от вида на емисиите от ценни книжа. На т.нар. първични пазари (primary markets) се търгуват нови емисии от ценни книжа, докато на вторичните пазари (secondary markets) -вече емитирани ценни книжа. И накрая, според организационната им структура, финансовите пазари биват борсови пазари (exchanges markets) и извънборсови пазари или пазари “на гише” (over-thecounter markets).

 

Борсови пазари  - Представляват съвкупност от организирани пазарни центрове за вторична търговия с ценни книжа, наречени фондови борси. На тях се търгуват най-вече корпоративни акции и облигации и то на утвърдени и водещи за съответната страна компании. Търговията се осъществява само от членове на борсата. В съвременните условия всички борси използват сходни правила и процедури, свързани с регулиране на търговията, начините за котиране на ценни книжа и контрола на членството в тях.

 

Моделът Ароу-Дебрьо и пазарната реалност

Моделът на Ароу-Дебрьо не отчита и една от най-съществените черти на финансовите системи - тяхната нестабилност. Още от най-ранното развитие на банковите институции са съществували проблеми, свързани с масови тегления на депозити и верижни банкрути - банкови паники. От най-ранното формиране на официални финансови пазари са съществували, както и сега съществуват, проблеми със спекулативни ситуации - спекулативни балони. Той не отчита и факта, че пазарите не са пълни и напълно ефективни, на тях преобладават информационна асиметрия, транзакционни разходи и разходи за участие , както и други пазарни фрикции .

                        • Разходи за търсене на информация. Включват разходи за търсене на информация за потенциален контрагент, за ситуацията на пазара, а също така и загуби, свързани с непълнота и несъвършеност на получената информация.

                        • Разходи по водене на преговори. Включват разходите по съгласуване на интересите относно условията на обмяната, избор на форма на сделката.

                        • Разходи за измерване. Свързани са с определяне на качеството на стоките и услугите, по повод на които се сключва сделката.

                        • Разходи по сключването на контракта. Това са разходи, свързани с юридическото или неформалното оформяне на сделката.

Транзакционни разходи ex post се подразделят на:

                        • Разходи по наблюдението (мониторинга). Включват разходи, свързани с осъществяването на контрол върху спазването на условията в контракта и предотвратяване на отклонения от изпълнението на тези условия.

                        • Разходи, свързани със защита на правата на собственост. Включват се разходи за съдебни процеси, арбитраж; загуби на време и ресурси, необходими за възстановяване на нарушените права при изпълнение на контрактите.

достъпна на пазара за други, които не са изразходвали време и пари за внимателно изследване

на инвестиционните възможности.

В състава на формалните институции, осъществяващи финансово посредничество се включват: (1) финансовите посредници (банки, застрахователни компании, пенсионни фондове,инвестиционни фондове и др.), чрез които се осъществява индиректно трансформиране на спестяванията в инвестиции; (2)организираните борсови и извънборсови (OTC) пазари, стоящи в основата на полудиректното (чрез брокерски фирми) и директно свързване на спестителите и заемателите.

поведението на финансовите посредници); информационно осигуряване (счетоводни и одиторски правила и стандарти, рейтингови агенции, публични и частни кредитни регистри); разменни системи (системи за борсова търговия, електронни

комуникационни мрежи - ECNs); платежни и клирингови системи (депозитари на ценни книжа, осигуряващи реализацията на сключените сделки). Те формират институционалната рамка на финансовото посредничество.

 

Рейтингови агенции - рейтинговите агенции измерват способността на емитентите да извършват пълни и своевременни плащания по основната част на дълга (главницата) и лихвените задължения през целия "живот" на финансовите инструменти, т.е те се използват като показатели за вероятността от фалит на емитента.

1. Ранни форми на финансово посредничество - през този стадии се създават и оформят първите финансови институции (банки и застрахователни компании) и официални финансови пазари.

2. Посредниците и пазарите стоят в основата на развитието на алтернативни структури на посредничество - в резултат се оформят банково и пазарно-ориентирани финансови системи.

3. В съвременните условия с развитието на новите технологии, дерегулирането, глобализацията и др. фактори, пазарите и посредниците вече не са алтернативи, а се намират в симбиозна връзка помежду си.

• 
  • високо конкурентни, поради фрагментираната институционална
  

• 
  • търговското банкерство е отделено от бизнеса с ценни книжа (инвестиционното банкерство), за да се избегне потенциалния конфликт на интереси;
  
• 
  • силно сегментирани - на търговските банки се забранява (или те сами си налагат, както е във Великобритания) да притежават корпоративни акции и да предлагат застрахователни продукти;
  
• 
  • дългосрочното финансиране на бизнеса и правителството е транзакционно-ориентирано - важна роля играят небанковите финансови институции (брокери, дилъри и маркет мейкъри на ценни книжа; рейтингови агенции; финансови консултанти);
  
• 
  • фондовете за рисков капитал осигуряват финансиране на рискови иновативни проекти на малкия бизнес;
  
• 
  • домакинствата директно или индиректно (чрез взаимни и пенсионни фондове) държат голяма част от търгуваните ценни книжа;
  
• 
  • информацията, необходима за инвеститорите е публична – важна роля играят счетоводните стандарти (те опростяват интерпретирането и сравняването на информация за състоянието на корпорациите) и агенциите за кредитен рейтинг, но се появява проблемът с гратисчиите;
  
• 
  • контролът върху корпоративния мениджмънт (corporate governance) се осъществява от фондовия пазар;
  
• 
  • правната система, в която функционират финансовите пазари и институции се основава върху общото право.
  

• 
  • висока концентрация - малък брой финансови институции (главно универсални банки) доминират процеса на финансово посредничество;
  
• 
  • задържане на конкуренцията и стимулиране на олигополистичното поведение на финансовите институции - централна роля във финансовите системи играят Алфинанц
  

• 
  • висока обвързаност между финансовите институции (банките) и техните клиенти - оттук и финансирането се окачествява като обвързано-ориентирано финансиране или по-конкретно обвързано банкиране. Освен това банките са доминиращи инвеститори в акции и корпоративен дълг;
  
• 
  • домакинствата не участват директно на пазарите на ценни книжа - техните финансови активи са концентрирани основно във фиксирани вземания от финансовите институции;
  
• 
  • една част от банковия сектор е държавна собственост, което е и фактор за неговата стабилност, но пък от друга страна се изкривява разпределението на фондовете и те не отиват към най- продуктивните и печеливши сектори на икономиката;
  
• 
  • информацията необходима за вземането на инвестиционни решения има частна природа;
  
• 
  • контролът върху мениджмънта на корпорациите е автономен - осъществява се от главните акционери (банките);
  
• 
  • правната среда е доминирана от френското и германското гражданско право.
  

Да се прегледа тема 5 – страница 21 (таблицата)!

 

Предимствата на пазарнобазирания модел (M-systems):

• 
  Той осигурява по-конкурентно и по-ефективно разпределение на капитала, поради следните причини: (1) отсъствие на обвързаност между банки и техни корпоративни клиенти; (2) липса на държавна собственост във финансовия (банковия) сектор. Практиката в континентална Европа показва, че намесата на правителствата често изкривява разпределението на средствата; (3) поконкурентна среда във финансовия сектор, поради отсъствието на прекалено големи институции, създаващи нездравословна концентрация на сила.
  
• 
  Този модел е институционално подиверсифициран, което повишава стабилността (устойчивостта) на икономиката, т.е. налице са алтернативни канали за трансформиране на спестяванията в случай, че по време на кризи или шокове, основната посредническа
  

• 
  Пазарноориентираните системи използват по-богат набор и по-гъвкави инструменти за рискмениджмънт. Това им осигурява по-голяма възможност за модифициране на различните инструменти за хеджиране на риска.
  
• 
  Продажбата на финансови инструменти на пазарите, където има и оптимисти и песимисти, е по-добрият вариант за онези, които търсят средства за иновации, отколкото да разчитат на преценката на един монолитен посредник. Малките и средни иновативни фирми получават по-големи възможности за външно финансиране на техните проекти, поради липсата на обвързаност между банките и фирмите, както и поради създадените за целта фондове за рисковкапитал.
  
• 
  При този модел се създават възможности за:осъществяването на по-строг контрол върху корпоративния мениджмънт; непрекъсната оценка на състоянието на фирмите чрез
  

 

Предимствата на банководоминирания модел (B-systems):

• 
  Универсалните банки най-добре решават проблема с информационната асиметрия поради възможността да държат акции на нефинансови предприятия и да участват в тяхното управление. Тези информационни преимущества и обвързаните взаимоотношения
  

• 
  Bsystem разрешава по-ефективно проблема "морален риск". Например, банковите заеми е по-лесно да бъдат предоговорени от облигациите или други финансови инструменти на капиталовия пазар. Тъй като банката има приоритет на финансираща единица, тя има и възможност за навременна намеса, когато прецени, че фирмената стратегия е грешна или, че преструктурирането се бави много.
  
• 
  Осъществяват се икономии от обхвата и мащаба поради възможността на универсалните банки да предлагат и продават всякакъв вид финансови услуги "под един покрив". На базата на реализираните икономии универсалните банки могат да си позволят да предлагат по-евтини услуги, особено на дребни и средни клиенти. Реализират се и икономии от разходи за надзор и регулиране.
  
• 
  Ако се отдава приоритет на намаляването на недиверсифицируеми рискове чрез интертемпорално изглаждане, то тогава за предпочитане е използването на банковобазираната система.
  
• 
  По-голяма стабилност, която обаче се дължи на правителствената политика, насочена към предотвратяване на фалити на финансови институции.
  

• 
  • Посредниците предлагат възможност за търговия със стандартни финансови продукти, докато пазарите могат да "скроят" ценни книжа според нуждите на индивидуалния инвеститор или фирма. Казано накратко - съществува замяна между високата
  

• 
  • Пазарите са по-конкурентни и предлагат услуги на по-ниски цени. Това може да е резултат от по-голямата концентрация в банковия сектор. Освен това, пазарите може в действителност да са по-евтини, защото са в състояние да набират средства от много
  

 

Конвергенция – това е процес на сливане (дифузия) между англосаксонския

(M-system) модел, където се наблюдава тенденция към дерегулиране дейността на

финансовите посредници и даване на възможност за образуването на финансови холдингови компании, и континентално-европейския (B-system) модел, където тенденцията е към ускорено развитие на капиталовите пазари, намаляване на държавното участие и по-голяма прозрачност в операциите на банковите институции.

 

дерегулиране на финансовите институции - промяната в правителствената политика, насочена към намаляване ролята на централизираното регулиране от определени правителствени органи и увеличаване значението на саморегулирането, отхвърляне на

финансовите операции на чужди пазари и е основана върху процесите на дерегулиране и либерализация.

 

кредитно подсилване- Tова означава някоя финансова институция да постави своя рейтинг зад този на една корпорация. Така фирмата може да пласира облигационна емисия с подсилен кредитен рейтинг пряко на публиката.

свиване на традиционното банково посредничество, т.е ограничаване на ролята на банковите финансови посредници.

-Вътрешният дълг се дефинира като заем, за който кредиторът има достъп до информация за заемополучателя, която по принцип не е публично достъпна. Той е важен източник за финансиране на малките и средни частни фирми. Важно предимство на вътрешния дълг е запазването на поверителния характер на информацията за инвестиционните проекти.