Бюлетин съдебна практика по
ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС
Изтегляне 454.39 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Съдът заличава жалби от списъка на делата при хипотезите на чл. 37, § 1 от Конвенцията
- ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- Невъзможността за разглеждане пред съд на наказания за превишена скорост нарушава правото на достъп до съд.
- Отказът на немските съдилища да предоставят правна помощ на чуждестранно дружество в гражданско производство не засяга непропорционално правото на достъп до съд.
- ПРАВО НА ЗАЧИТАНЕ НА ЛИЧНИЯ И СЕМЕЕН ЖИВОТ, НА ДОМА И КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА
ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС
Съдът установява, че продължителността от шест години на производство по трудовоправен спор е прекомерна и в нарушение на чл. 6, § 1 на Конвенцията. Решение на Съда по делото Pavlov v. Bulgaria (no. 3662/06) Фактите: През септември 1999 г. жалбоподателят, г-н Павлов, завел дело срещу своето дисциплинарно уволнение. С окончателно решение от септември 2005 г. след повторно разглеждане на делото Върховният касационен съд (ВКС) оставил в сила уволнението. На два пъти г-н Павлов подавал жалба за бавност до окръжния съд и до Министерството на правосъдието. В отговор председателят на окръжния съд го уведомил, че не са установени неоправдани забавяния по делото. Решението: ЕСПЧ намира нарушение на правото на справедлив процес в аспекта му за разумния срок, като подчертава, че делото не се отличава с особена сложност, а е било връщано за разглеждане от окръжния съд и се е забавило на касационната инстанция около три години и половина. Следва да се има предвид и характера на производството – трудовоправен спор, по отношение на който Съдът е подчертавал, че от властите се изисква по-голяма усърдност заради важността на изхода от тези спорове за интересите на лицата. От друга страна, няма индикации жалбоподателят да е допринесъл за това, с изключение на нередовността на исковата му молба, причинила забавяне от три месеца. С оглед практиката по аналогични дела ЕСПЧ намира продължителността на процеса за прекомерна и присъжда обезщетение за неимуществени вреди в размер 800 евро. Съдът заличава жалби от списъка на делата при хипотезите на чл. 37, § 1 от Конвенцията Решения на Съда по делата Yanchev v. Bulgaria (no. 16403/07), Bochukov and others v. Bulgaria (n. 6942/07), Frenkov v. Bulgaria и 8 други дела (nos. 7100/07 и други) и Kerim and others v. Bulgaria (no.28787/11) По делото ЕСПЧ Yanchev v. Bulgaria прилага чл. 37, § 1 (c) от Конвенцията и заличава жалбата, касаеща оплакване за прекомерна продължителност на производството по чл. 6 и ефекта от това върху правото на собственост по чл. 1 от Протокол № 1, от списъка на делата си поради настъпила смърт на жалбоподателя и липса на най-близък наследник, който да има легитимен интерес от продължаване на процедурата пред Съда. ЕСПЧ не приема, че синът на починалата съпруга на г-н Янчев от предишен нейн брак е такъв. Съдът освен това подчертава, че обстоятелствата по жалбата са били вече разгледани в решението по делото Finger v. Bulgaria и следователно защитата на правата на човека не налага по-нататъшното разглеждане на делото. По делото Bochukov and others v. Bulgaria Съдът заличава жалба с оплаквания за нарушение на правото на справедлив процес и липсата на ефективни вътрешноправни средства за защита по чл. 6 и чл. 13 на Конвенцията. Страните са постигнали приятелско споразумение, с което Правителството се задължава да плати на жалбоподателите 12 500 евро общо за имуществени и неимуществени вреди и разноски. По делото Frenkov v. Bulgaria и 8 други дела Съдът заличава 9-те жалби от списъка на делата с оплаквания относно продължителността на гражданския процес, както и за липса на ефективни вътрешноправни средства и посегателства върху правото на собственост в тази връзка. По тях са постигнати приятелски споразумения между страните. Към делото е приложена таблица с информация по всяка една от жалбите. По делото Kerim and others v. Bulgaria Съдът заличава жалбата на трима иракски граждани, които през декември 2010 г. влезли на територията на България през Гърция, където пребивавали нелегално. Граничната полиция издала заповеди за тяхното отвеждане в Гърция. Пред Съда те твърдят, че ако действително бяха върнати в Гърция, щеше да е налице нарушение на забраната за изтезания по чл. 3 на Конвенцията. Това обаче било предотвратено с налагане на привременни мерки от ЕСПЧ по искане на жалбоподателите, с които отвеждането им било отложено. През октомври 2011 г. българската държава им предоставила хуманитарен статут, поради което вече няма опасност за отвеждането им в Гърция и Съдът намира, че техният въпрос вече е разрешен по смисъла на чл. 37 § 1 (b) от Конвенцията и заличава жалбата от списъка с делата, а останалите им оплаквания обявява за недопустими.
Като не са предоставили на подсъдимият достъп до цялата преписка по допускането и използването на специални разузнавателни средства, чрез които са събрани основните доказателства по обвинението, властите са накърнили правото на жалбоподателя да разполага с достатъчно средства и възможности за подготовка на защитата си. Решение на Съда по делото Leas v. Estonia (no. 59577/08) Фактите: Жалбоподателят е бивш кмет, обвинен и осъден за получаване на подкуп. Основно доказателство по делото били материалите, събрани с помощта на специални разузнавателни средства (СРС). В жалбата си пред Страсбург г-н Leas се оплаква, че процесът срещу него е бил несправедлив, тъй като като не са му били предоставени всички материали по преписката той не е можел да подготви защитата си. В частност твърди, че ако му е бил даден достъп до цялата преписката, а не само до събраните доказателства, би могъл да установи дали използването на СРС е било законосъобразно и на второ място, че принципът за равенство на средствата му позволява той да има също като обвинението възможност да подбере от преписката доказателства в своя защита. От аргументите му пред националните съдилища е видно, че жалбоподателят е смятал, че лицето, което му е дало подкупа, е било инструктирано от полицията, а това по закон води до незаконосъобразност на използваното СРС и би направило част от доказателствата по делото недопустими. Решението: Съдът е решил да разгледа оплакването по чл. 6, § 3b („Βсяко лице, обвинено в извършване на престъпление има като минимум … право да има достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита”), тъй като непредоставянето на защитата на доказателствени материали, които биха могли да съдържат информация, която би могла да позволи на обвиняемия да се оправдае или да постигна намаляване на присъдата, представлява отказ да се предоставят възможности, необходими за подготовката на защитата. Не е задача на Съда да прецени доколко правилно националните съдилища са отказали достъп до засекретени материали, тъй като не е негова ролята да търси баланса между обществения интерес от неразкриване на СРС и правото на обвиняемия да се запознае с материалите. Съдът трябва единствено да прецени дали процедурата по взимане на решението да не се даде достъп на обвиняемия е била съобразена с гаранциите за състезателност на производството и за равенство на средствата и дали са били предоставени адекватни гаранции за защита интересите на обвиняемия. В настоящия случай първоинстанционният съд се е запознал с всички материали, което представлява гаранция за правата на обвиняемия, но жалбоподателят е разбрал за това едва в последствие от прокуратурата. Нещо повече, той нито е бил уведомен за причините за отказа, нито за естеството на неразкритите материали, нито всъщност за това дали преписката съдържа материали, неприложени към наказателното дело. Според Съда следваната от съдилищата процедура не е успяла адекватно да компенсира трудностите, причинени на защитата на жалбоподателя от ограничаването на достъпа до материалите по преписката. Първоинстанционният съд така и не е уведомил защитата защо е наложително да не им бива даван достъп и те не са имали възможност да изложат аргументите си против това ограничение. Нещо повече, първоначално съдът е дал на защитата разрешение за достъп, но не е проследил дали разследващите органи са изпълнили разпореждането му (което те не са направили) и в последствие в съдебните решения липсва коментар за поведението на обвинението и накърняването на правата на обвиняемия. При тези обстоятелства Съдът намира, че правата на жалбоподателя по чл. 6, § 3(b) от Конвенцията са били нарушени. Съдът за първи път се позовава във връзка с наказателно дело на новия критерий за допустимост „претърпяна значителна вреда”, като отхъврля оплакването за продължителен наказателен процес въз основа на този критерий. Решение на Съда по делото Gagliano Giorgi v. Italy (no. 23563/07) Фактите: Жалбоподателят бил обект на наказателно производство за подкуп и измами. Производството продължило над 10 години, като той бил осъден само за измама, тъй като относно обвинението за подкуп, което било най-тежкото от обвиненията срещу него, съдилищата намерили, че е изтекла погасителната давност за наказателно преследване. Жалбоподателят бил осъден на 1 година лишаване от свобода и 1 година лишаване от право да упражнява професията си. Впоследствие той отправил искане за обезщетение за вреди поради прекомерната продължителност на наказателното производство въз основа на т. нар. „Пинто” закон, който предвижда процедура в Италия за получаване на обезщетение при продължителен процес. След 5-годишно производство на две инстанции искането му било отхвърлено поради недоказване на вреди. Жалбоподателят се оплаква пред ЕСПЧ от прекомерната продължителност на наказателното производство и на „Пинто” процедурата. Решението: ЕСПЧ отбелязва, че целта на новия критерий за допустимост, въведен с приемането на Протокол № 14 към Конвенцията, относно „претърпяна значителна вреда” цели да осигури бързо отхвърляне на дела, които не заслужават разглеждане и да се концентрира вместо това върху основната си мисия да осигурява защита на правата, гарантирани от Конвенцията. Според този критерий една жалба пред ЕСПЧ може да бъде отхвърлена като недопустима, ако „жалбоподателят не е претърпял значителна вреда, освен когато зачитането на правата на човека, защитени в Конвенцията и Протоколите към нея, изисква разглеждане на жалбата по същество, като никое дело не може да бъде отхвърлено на това основание, ако не е било надлежно разгледано от национален съд”. Във връзка с конкретното дело Съдът отбелязва, че поради продължителността на производството националните съдилища са осъдили жабоподателя само за по-лекото престъпление, тъй като по отношение на по-тежкото е била изтекла вече погасителната давност, което е довело до значително намаляване на присъдата му. При това положение Съдът счита, че намаляването на присъдата му е намалила и понесената вреда от продължителния процес. Освен това въпросът за продължителността на производството и вредите от нея е бил надлежно разгледан от националните съдилища в „Пинто” процедурата пред две съдебни инстанции. Поради това Съдът отхвърля оплакването на жалбоподателя относно продължителността на наказателното производство срещу него като недопустимо поради това, че той не е претърпял „значителна вреда”. Що се отнася обаче до оплакването му относно продължителността на „Пинто” процедурата Съдът намира, че това производство е продължило прекомерно дълго, тъй като тази процедура по принцип не следва да надвишава 2 години и 6 месеца (за две инстанции, включително и за изпълнението). Съдът отбелязва, че поради специфичния характер на въпросната процедура за предоставяне на обезщетение за прекомерно продължителен процес властите следва да полагат особено усърдие спрямо нея, за да може нарушението да бъде колкото се може по-бързо компенсирано. Поради това ЕСПЧ намира нарушение на чл. 6 по отношение на това оплакване. Невъзможността за разглеждане пред съд на наказания за превишена скорост нарушава правото на достъп до съд. Решения на Съда по делата Cadène v. France (no. 12039/08) и Célice v. France (no. 14166/09) Фактите: Жалбоподателите по двете дела били засечени с радар за превишена скорост при шофиране на автомобилите си. Впоследствие те били глобени. Жалбоподателите заплатили глобите под формата на депозит и същевременно отправили искане до полицейските власти да бъдат освободени от заплащането на глобите. Полицейските власти отхвърлили исканията им като недопустими. На жалбоподателите била отнета и по една наказателна точка. Жалбоподателите се оплакват пред ЕСПЧ, че не са получили разглеждане на основателността на „наказателно обвинение” срещу тях от съд. Решението: ЕСПЧ отбелязва, че правото на достъп до съд не е абсолютно и може да бъде ограничено; това ограничение обаче не трябва да засяга самата същност на това право и трябва да бъде пропорционално на преследваните от властите цели. В конкретния случай процесът по налагане на наказания на жалбоподателите е приключил, без те да са могли да получат разглеждане на основателността на „наказателно обвинение” срещу тях от „съд” по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията. Така е била засегната самата същност на правото на жалбоподателите на достъп до съд. Това заключение на ЕСПЧ кореспондира също така на решението на Френския конституционен съд по подобен въпрос, който е намерил, че невъзможността да се обжалват такива решения на полицейските власти пред съд противоречи на „правото на ефективна съдебна защита”. Отказът на немските съдилища да предоставят правна помощ на чуждестранно дружество в гражданско производство не засяга непропорционално правото на достъп до съд. Решение на Съда по делото Granos Organicos Nacionales S.A. v. Germany (no. 19508/07) Фактите: Дружеството-жалбоподател е чуждестранно дружество, базирано в Лима, Перу. То сключило договори за доставка на банани с две немски компании, според който всички правни спорове следвало да се отнасят пред немските съдилища в Хамбург. През 2006 г. дружеството-жалбоподател поискало да заведе иск пред Хамбургския съд, като за това поискало правна помощ, но съдът му отказал с мотива, че по немското право само юридически лица, базирани в Европейския съюз и Европейската икономическа зона, имат право на правна помощ. Дружеството-жалбоподател се оплаква пред ЕСПЧ, че този отказ представлява нарушение на правото му на достъп до съд по чл. 6 от Конвенцията. Решението: ЕСПЧ отбелязва, че не съществува консенсус и дори обща тенденция между държавите членки относно предоставянето на правна помощ на юридически лица, като правната система на голям брой държави не предвижда никаква форма на правна помощ за юридически лица. По немското право правна помощ е възможно да се предостави на чуждестранни юридически лица само ако са регистрирани в ЕС и Европейската икономическа зона, като това различие в третирането според немските съдилища е оправдано на принципа на реципрочността. В тази връзка перуанското право предвижда правна помощ само за физически лица. Поради това немските съдилища са базирали отказа си на достатъчно и относими основания. Освен това Съдът приема, че този отказ не е засегнал непропорционално правото на достъп до съд на дружеството-жалбоподател, като се имат предвид процесуалните гаранции по немското право, от които дружеството-жалбоподател е можело да се ползва (възможността да поиска да бъде освободено от задължението да внесе авансово държавната такса, ако това ще му създаде трудности, както и възможността да не заплаща авансово хонорарите за адвокат). Поради това правото на достъп до съд на дружеството-жалбоподател по чл. 6, § 1 от Конвенцията не е било нарушено. Нередовното призоваване на жалбоподателите за производството пред въззивния съд по делото им срещу Министерството на труда е в нарушение на правото на справедлив процес, гарантирано от чл. 6 на Конвенцията. Решение на Съда по делото Kolegovy v. Russia (№15226/05) Съдът напомня, че чл. 6 не дава автоматично право на страните в процеса да им бъдат връчвани по конкретен начин съдебните книжа, но в интерес на правораздаването е страната да бъде призована за съдебното заседание по такъв начин, че не само да узнае датата и мястото на заседанието, но и да има достатъчно време, за да се подготви за него. Формалното изпращане на призовката с писмо без да има някаква сигурност, че то ще достигне до получателя своевременно не може да се приеме за надлежно уведомяване. Властите са нарушили правото на жалбоподателя на справедлив съдебен процес, тъй като в наказателния процес срещу него по обвинение за серия от обири националният съд е изчел показанията на свидетелите на обвинението и не е дал възможност на жалбоподателя да ги разпита в открито съдебно заседание. Решение на Съда по делото Karpenko v. Russia (no. 5605/04) Съдът подчертава, че показанията на двама от свидетелите, които са били и твърдените съучастници на подсъдимия, са били единствените доказателства за участието на жалбоподателя в обирите. Вярно е, че жалбоподателят е участвал в техния разпит от следовател на досъдебното производство, но тогава той е бил без адвокат, а следователят по закон не е независим и безпристрастен орган. Според практиката на Съда разпитът от следовател не може да замести „живото“ събиране на доказателства пред съда и не би било в нарушение на чл. 6, §§ 1 и 3(d) само при изключителни обстоятелства като невъзможност да бъде намерен свидетел или при обстоятелства, налагащи запазването в тайна самоличността на свидетел. В настоящия случай Съдът не е убеден, че решаващият съд е положил всички усилия, за да осигури явяването на свидетелите в заседание.
С оглед предотвратяването на нарушение на изискването за разумен срок на съдебното производство, предвидено в член 6 от ЕКПЧ, е допустимо в областта на данъка върху добавената стойност да се извърши автоматично прекратяване на висящи производства пред юрисдикция, действаща като трета инстанция по данъчни дела; първоинстанционната жалба по тези производства е подадена повече от десет години преди датата на влизане в сила на разпоредбата, даваща възможност за такова прекратяване и данъчната администрация е загубила делото пред първите две съдебни инстанции, като с посоченото автоматично прекратяване решението на юрисдикцията, действаща като втора инстанция, влиза в сила и претенцията на данъчната администрация се погасява. Задължението да се осигури ефективното събиране на средствата на Съюза не може да се противопостави на принципа за гледане на делото в разумен срок. Решение на Съда на ЕС по преюдициално запитване по дело C 500/10
Използваните изрази в книга и два речника, публикувани със средства на правителството, не са обидни за ромите и не представляват намеса в правото на личен живот на жалбоподателя - член на ромската общност. Решение на Голямото отделение на Съда по делото Aksu v. Turkey (no.no. 4149/04 и 41029/04) Фактите: Жалбоподателят е турчин от ромски произход, който твърди, че три книги, публикувани с държавни средства, съдържат анти-ромски бележки и изрази. През юни 2001 г. г-н Aksu подал жалба от името на турски ромски организации до Министерството на културата, в която твърдял, че книга, публикувана от министерството със заглавието „Циганите в Турция“, съдържа обидни за циганите пасажи, в които биват описвани като престъпници. По-конкретно авторът твърдял, че някои цигани се изхранват чрез „джебчийство, кражби и продажба на наркотици“. Жалбоподателят настоявал книгата да бъде спряна от продажба и всички копия да бъдат иззети. В отговор министерството го уведомило, че по тяхно мнение книгата отразява научни изследвания и че авторът не би позволил каквито и да било промени. Г-н Aksu завел гражданско дело срещу министерството и автора на книгата. Той претендирал да му бъде заплатено обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от него в резултат на съдържащите се в книгата обиди. Наред с това жалбоподателят молел съда книгата да бъде конфискувана, а отпечатването и разпространението й да бъде спряно. Делото било спирано и разделяно, но в крайна сметка исковете на жалбоподателя били отхвърлени, като съдилищата приели, че книгата е резултат от академични изследвания и че спорните параграфи не са обидни. В решенията се посочвало, че авторът добросъвестно е работил по книгата и не е имал расистки мотиви. Другите две публикации, предмет на делото, са речник за ученици и обикновен речник, публикувани през 1998 г. от едно езиково сдружение и финансирани от Министерството на културата. И в двата речника като второ метафорично значение на думата циганин е дадено прилагателното „алчен“. През април 2002 г. г-н Aksu изпратил писмо до езиковото сдружение от името на Конфедерацията на циганските културни асоциации, в което заявявал, че това значение е обидно и дискриминационно спрямо циганите. Той неуспешно настоявал част от включените в речника изрази да бъдат премахнати. Искът, предявен от жалбоподателя срещу сдружението, бил оставен без уважение, като съдът приел, че дадените в речниците определения се основават на исторически и социологически факти и че у съставителите не е имало намерение да обидят или унижат дадена етническа група. Съдът отбелязал, че в турския език има сходни изрази по отношение на други етнически групи, които били включени в речници и енциклопедии. Решението: С решение от 27.07.2010 г. Второ отделение на ЕСПЧ е приело, че няма нарушение на чл. 14 във връзка с чл. 8 от Конвенцията. Според него книгата представлява академичен труд за историята и социално-икономическите условия на живот на ромите в Турция. Конкретните пасажи представляват пример за съществуващото в турското общество предубеждение към ромите. Авторът на книгата със сигурност не е имал намерение да обиди ромите и следователно жалбоподателят не е бил дискриминиран по признак етническа принадлежност. Действията на властите от друга страна също не накърняват личния му живот. Що се отнася до речниците Отделението е отбелязало, че в тях изрично е посочено, че спорните изрази и определения са метафорични и следователно също не са дискриминационни. По оплакването по чл. 14 Голямото отделение на ЕСПЧ напомня, че по смисъла на чл. 14 от Конвенцията дискриминация означава различно отношение към лица, намиращи се сходна ситуация, без за това да има обективно или разумно оправдание. Г-н Aksu обаче не е успял да докаже, че публикациите са имали за цел да третират различно една етническа група или пък че са имали такъв ефект. Следователно въпросът в настоящото дело е дали публикациите, за които се твърди, че съдържат расови обиди, представляват намеса в правото на жалбоподателя на личен живот. По оплакването по чл. 8 Съдът е приел, че етническата принадлежност на един човек представлява аспект на неговата физическа и социална идентичност и попада в обхвата на понятието „личен живот“ по чл. 8. Всеки негативен стереотип спрямо една етническа група може да засегне личния живот на нейните членове, защото може да повлияе на тяхното чувство за идентичност и на самооценката им. Въпросът следователно тук е дали публикациите са засегнали идентичността на група, към която принадлежи г-н Aksu и от там и неговия личен живот, както и дали властите са изпълнили задължението си по чл. 8 да предприемат необходимите стъпки, за да защитят правото на личен живот на жалбоподателя. Разглеждайки конкретните обстоятелства по случая Съдът отбелязва, че турските съдилища, разгледали иска на жалбоподателя срещу автора “Циганите в Турция“, е трябвало да намерят справедливия баланс между правото на личен живот на г-н Aksu като член на ромската общност и обществения интерес от защитата на свободата на изразяване на автора и правото му да проведе научни изследвания на конкретна етническа група и да публикува изводите си. Съдът разглежда подробно постановените съдебни решения и намира, че те не са необосновани или едностранни. Написана от учен, чието изследване и публикуването му могат да бъдат ограничавани само след много внимателен анализ, книгата следва да се разглежда като едно цяло. В нея няма негативни коментари за ромите като цяло, а се говори за престъпната дейност само на определени членове на ромската общност. В увода и послеписа на книгата авторът подчертава, че желанието му е било да хвърли светлина върху непознатия свят на ромите в Турция, които заради предразсъдъци са държани в изолация и са хулени. Освен това авторът е обяснил методите, които е използвал, а именно – живял е в ромската общност и е ползвал като източници ромите, местните власти и полицията. По отношение на речниците според Съда би било по-коректно посоченото второ значение на думата циганин да се отбележи като „обидно“ или „отрицателно“, а не „метафорично“. Подобна предпазна мярка би била в съответствие с Препоръката на Европейската Комисия за борба против расизма и нетолерантността (ECRI) за борба с расизма и расовата дискриминация чрез образование, в която се настоява за провокиране на критичното мислене сред учащите се и създаването у тях на умения, които да им помогнат да реагират срещу стереотипите. Това обаче само по себе си не е достатъчно за Съда да приеме, че изводите на националните съдилища са неверни, още повече, че речникът за ученици не е учебно помагало, препоръчвано от министерството като част от задължителните материали, нито е било раздавано в училищата. Съдът отбелязва също така, че по турският закон г-н Aksu е имал право на двуинстанционно съдебно производство по исковете си срещу министерството и автора на книгата. Това доказва, че съществува ефективна съдебна система за защита на правата му по чл. 8 от Конвенцията. На последно място, съгласявайки се с доклад на ECRI относно Турция, Съдът насърчава турското правителство да продължава в усилията си в борбата срещу негативните стереотипи за ромите и да продължава да обръща нарочно внимание на техните нужди и начин на живот. Съдът намира, че по настоящото дело турските власти са направили всичко необходимо, за да изпълнят задължението си по чл. 8 да защитят ефективно правото на личен живот на жалбоподателя. Следователно няма нарушение на чл. 8 от Конвенцията нито по отношение на книгата, нито по отношение на двата речника.
|