Често задавани въпроси за приложението на Neprolysin и Post-Neprol

1. Защо се смята, че лечението на рани с помощта на ензими е най-щадящо за пациента и в повечето случаи води до оздравяване на незаздравяващи или трудно-заздравяващи рани?

Здравите клетки, включително и тези на кожата са обвити от клетъчна мембрана, основна част на която представлява така нареченият двоен липиден (мастен) слой. Този слой не позволява преминаването във вътрешността на клетката на разтворими във вода вещества. Тези вещества избирателно могат да преминават през определени пропусквателни пунктове по повърхността на мембраната и то в дозирана от клетката степен. Ако мембраната, т.е. двойният липиден слой частично се разруши, във вътрешността на клетката могат да преминават всякакви, дори и високо молекулни вещества.

Друго важно свойство на здравите клетки е това, че те притежават способността да се размножават само ако не са заобиколени от други здрави клетки. Ако повърхността на здравите клетки е свободна или несвойствена - те се размножават докато делящата се клетка дойде в съприкосновение с друга здрава клетка или свойствена на организма тъкан, например фибрин. Когато при размножаването си клетките се допрят до други здрави клетки – те престават да се размножават. Клетките в здравата тъкан общо взето не се размножават, защото техните рецептори непрекъснато “опипват” съседните здрави клетки и получават информация , че “всичко е наред”. В много места в раната, обаче, здравите клетки граничат с частично увредени клетки, чиято повърхност все още е запазена и е като тази на здравите клетки и поради тази причина здравите клетки не получават информация, че трябва да се размножават. Затова раната остава дълго време незатворена. Частично увредените клетки, обаче имат пролуки в двойния липиден слой и в тяхната вътрешност се развиват различни микроорганизми, които атакуват и съседната здрава тъкан, отделят токсини и така непрекъснато раната се увеличава. Ако пациентът притежава мощна защитна система, то тогава е достатъчно да се унищожат микроорганизмите, тъканта в областта на раната да се превърне в несвойствена и раната ще започне да заздравява. Унищожаването на микроорганизмите обикновано се извършва със силни окислители като кислородна вода, йодна тинктура, йодасепт, калиев перманганат. Тези препарати унищожават микроорганизмите и макар да увреждат съседната здрава тъкан, те я превръщат в несвойствена за организма и пациент с добри регенеративни възможности общо взето бързо изгражда наранения си участък като изхвърля увредената тъкан. Ако обаче, регенеративните способности на болния са слаби, увредената от окислителите тъкан става още по уязвима за микроорганизмите. Спори от наличните в раната микроорганизми или такива, попаднали от въздуха още по-лесно се заселват в раната и тя вместо да заздравява започва да се разраства и задълбочава, като в някои случаи може се стигне до ампутация на съответен крайник и дори до по-лош изход.

Ако трудно-заздравяващата рана се третира в присъствие на антисептици с водоразтворими ензими, които имат способността да разграждат белтъци, тогава ензимите проникват в клетките с увредени мембрани, разтварят вътрешните белтъци на увредените клетки, тези клетки “рухват” и вече лесно може да бъдат отстранени механически по време на промимането на раната. Едва сега здравите клетки са “оголени” и получават сигнал, че трябва да почнат да се размножават. Раната започва да се изпълва ако е дълбока и да се покрива с кожни клетки. Здравите клетки притежават ненакърнени повърхностни мембрани, изградени от споменатия двоен липиден (мастен) слой, който е непропусклив за водоразтворимите протеолитични ензими и така практически остават невредими при ензимното третиране. Ако с помощта на антисептици се осигури среда, в която микроорганизмите не се развиват може да се осигури много по-дълъг период от време, през който болният с отслабени регенеративни възможности би могъл да си изгради своята тъкан. Никой препарат не изгражда кожна, мускулна или друга жива тъкан. Това се осъществява единствено от самия пациент. Медицинските препарати могат само да подпомогнат заздравяването. Тъй като лечението с ензими щади здравата тъкан на болния, единствено при този вид лечение могат да се очакват максимално добри резултати и при болни с отслабени регенеративни възможности.

2. Какво да се направи, ако при приложението на Neprolysin се появи силна болка?

Ако болният по една или друга причина не е лишен от чувствителност всички рани болят. В случая става дума за силни болки при приложението на препарата Neprolysin. Този препарат съдържа стабилизиран в разтвор (гел) протеолитичен ензим и като такъв много силно дразни оголените нервни окончания, което обикновено се изразява в щипене и болка в продължение на половин до около два часа след нанасянето на препарата. Колкото концентрацията на ензима в препарата е по-висока, толкова и болката е по-силна (Neprolysin G съдържа 250 CTA протеолитични единици на грам препарат, Gx2 – 500, а Gx4 –1000 CTA/g ). Ако раната е покрита с некротизирала (мъртва) тъкан или болният няма чувствителност в третирания участък – болка не се усеща. За преодоляване на болковия период преди намазването с Neprolysin може раната да се напръска с Lidocain spray или да се поставят няколко капки разтвор на лидокаин от ампули (набавя се от аптеката), да се изчака около 20-30 мин. и без да се изтрива лидокаиновият разтвор, раната да се намаже с Neprolysin. Не бива да се използва Лидокаин маз, защото поради липидния си характер тя прегражда пътя на Neprolysin’a към увредените клетки и действието му се затруднява. За обезболяване може да се използва и Post-Neprol L, който също съдържа 2% лидокаин и е съвместим с Neprolysin’a.

3. Какво да се прави, ако при приложението на Post-Neprol се появи болка?

Обикновено приложението на Post-Neprol не е свързано с появата на болки, но такива не са изключени, защото препаратът съдържа високи концентрации на глицерин и други водоразтворими ниско-молекулни вещества (напр. пептиди), които създават висок осмотичен натиск и това води до болки ако нервните клетки са много близко до повърхността на раната. Високият осмотичен натиск е необходим и желан. Той предизвиква “изсмукване“ на токсини и други ниско-молекулни вещества от вътрешността на раната и така подпомага заздравяването й. За преодоляване на болката се препоръчват съшите мерки както в отговора на предходния въпрос ( №2).

4. След няколкократно приложение на Post-Neprol може да се появи бяла полупрозрачна ципа върху част от откритата рана. Тази ципа пречи ли на бързото заздравяване на раната?

Post-Neprol обикновнено се прилага след като раната е почистена с помощта на Neprolysin от гной, некротизирала тъкан и фибринови налепи. Post-Neprol’ът поддържа раната стерилна и доставя някои необходими метаболити като глицерол, колагенови пептиди, магнезиеви и цинкови йони, които ускоряват регенеративните процеси. Изграждането на нова, здрава тъкан е много по-сложен и затова по-бавен процес от почистването на раната от некротизирала тъкан.

Организмът предотвратява изтичането на кръвта от наранен кръвоносен съд с помощта на появата на кръвен съсирек, който запушва наранения участък. Това е много бърз, естествен и изключително полезен процес, който спасява организма от изтичането на един от най-важните му органи – кръвта. Същността му се изразява в това, че разтворимите молекули фибриноген, намиращи се в кръвта и лимфата се навързват една за друга (полимеризират) в пространствена мрежа от фибрин. С това кръвоносният съд се запушва и опасността от изтичане на кръвта е избегната. Такъв процес протича и в областта на раната. В нея има тънки кръвоносни съдове (капилярки), през отворите и дори през стените на които преминава кръвна плазма, съдържаща фибриноген. Той, като дойде в контакт с колаген (една от съставките на капилярите е колаген) почва да полимеризира и се появява пространствената мрежа на фибрина. Това е т.н. фибринов налеп – бяла полупрозрачна неразтворима материя. Този налеп е бял, защото в него не са включени червените кръвни телца (еритроцитите), но е изграден на същия принцип като червения кръвен съсирек. Фибриновата пространствена мрежа, обаче е “свойствена” за организма и размножаващите се клетки когато стигнат до нея престават да се размножават и процесът на затваряне на раната спира. На този етап за подновяване на размножаването на здравите клетки е необходимо раната отново да се третира с Neprolysin. Сега вече може да се използва Neprolysin с по-ниска концентрация на протеолитичен ензим, защото фибриновия налеп лесно се разгражда от ензима до разтворими фрагменти. С отстраняването на новопоявилия се фибринов налеп се дава сигнал на здравите клетки за размножаване и процесът на затваряне на раната продължава. Препоръчва се, ако раната бавно се затваря третирането на раната с Neprolysin да се извършва след всеки три превръзки с Post-Neprol, т.е. всеки четвърти ден. Разбира се, прилагащият препарата трябва да внимава степента на изтичане на лимфа да не е висока, а при появата на кръв приложението на Neprolysin’a трябва поне временно да се спре.

От казаното по-горе става ясно: а) защо при използването на Neprolysin на местото на бившите рани практически не остава белег – изграждането на увредения участък става постепенно и по естествен път, б) защо при прилагането на Post-Neprol, на няколко третирания с Post-Neprol e добре да се използва слабата форма на Neprolysin (т.е. Neprolysin G). Появата на “свойствена” за организма тъкан от фибринов налеп при големи рани е неизбежно, клетките достигат до него и размножаването им се забавя. Ако отново се приложи Neprolysin, той разгражда фибриновия налеп и заздравяването на раната продължава с по-висока скорост.

5. След многократно приложение на Post-Neprol върху част от раната се появява ненормално оцветен участък (например зеленикаво).

Това се случва изключително рядко, но все пак е наблюдавано. Въпреки, че в двата обсъждани препарата са вложени мощни антисептици с много широк спектър на действие предварително не може да се предвиди какви микроорганизми могат да попаднат върху раната и там да намерят подходящи условия за своето развитие. При поява на подобно явление трябва да се потърси лекарска помощ и евентуално да се направи анализ за откриване вида на микроорганизмите, които са се заселили върху раната и тя да се третира с антисептик или антибиотик, който атакува нежелания микроорганизъм.

6. Колко дълго може да се използва Neprolysin G (Gx2 или Gx4) ?

Вложеният в препарата Neprolysin протеолитичен ензим се произвежда от най-широко разпространен в Природата микроорганизъм Bacillus subtilis, който в срещащите се в обикновената среда концентрации не води до поява на алергенност. Това обяснява и факта, че до сега не е отбелязано развитие на алергенност у хората използвали Neprolysin. От друга страна при продължително прилагане най-вече на двете форми с повишено съдържание на протеолитичен ензим, както беше вече споменато, ензимът разтваря фибриновите съсисиреци. В резултат на това някои капиляри се отпушват и сълзенето на раната се повишава и може да се достигне до кървене. Тогава, ако раната е почистена от гной, некротизирала тъкан или фибринови налепи прилагането на Neprolysin се преустановява. Ако са останали някои участъци неизчистени, то само те се третират с препарат с по-ниска активност (напр. G или Gx2) до появата на гранулации. При силно кървене лечението се продължава с Post-Neprol или друго средство, което успява да поддържа раната стерилна и не я уврежда. Ако раната е малка, тя може най-успешно да се затвори и от приложението само на Neprolysin.

7. Как се постига най-бърз ефект на заздравяване?

Като най-напред раната се почисти от гной (жълто), некротизирала тъкан (черни участъци) и фибринови налепи (белезникава полупрозрачва маерия) с помощта на Neprolysin, а след това на всеки 24 часа раната се третира с Post-Neprol (няколко поредни дни) и от време на време с еднократни превръзки от Neprolysin. Обяснението е дадено във отговорите на въпроси №1 и №4.

8. Може ли при предварителното промиване на раната (преди нанасянето на Neprolysin) да се използва кислородна вода, йодна тинктура, йодасепт, воден екстракт от смрадлика?

Кислородната вода, йодна тинктура, йодасепт, калиев перманганат представляват много силни окислители и разрушават не само вредните микроорганизми, но и здравата тъкан в раната. Увредената бивша здрава тъкан се разтваря от нанесения препарат Neprlysin и така “промиването” на раната със споменатите окислители и третирането й с протеолитичен ензим неминуемо води до разширяване и задълбочаване на раната, т.е. този начин на третиране на раната вместо да помогне на болния му верди съществено.

9. С какво да се промие раната преди да се нанесе Neprolysin?

10. 
    Какво количество от препарата да се нанесе върху раната?
    

10. 
    Кога да се къпе пациента преди или след превръзката?
    

10. 
    Как най-безболезнено да се отдели марлята ако е засъхнала върху раната?
    

Тези два препарата са разработени за ускоряване на заздравяването на рани по кожата, причинени от външни фактори. Кожата, обаче представлява огромен отделителен орган и ако в организма се произвеждат метаболити в концентрации по-високи от тези, които другите отделителни органи или кожата не могат да смогнат да отделят, но които трябва да се изведат от организма, тези метаболити се натрупват и могат да причинят рани. Например при остра форма на подагра, пикочната киселина, освен че се натрупва и поврежда ставите в някои случаи си пробива път и към кожата, пробива я и почва да изтича под формата на бяла гъста мътна течност. Раната е стерилна, но не може да се затвори. Ясно е, че споменатите препарати не са в състояние да я повлияят, и че за овладяване на положението трябва да се предприемат мерки за оздравяване на диетата на болния. Доста често преминаване към силно повишена консумация на зеленчуци (може и сварени) и плодове и ограничаване на червените меса водят до много добри резултати.

Първопричината на псориазиса при някои пациенти не винаги е изяснена. В някои случаи се счита, че тя се появава при силен психичен срив или при стрес, но нежелателните явления остават и след изчезването на първопричината. Ние наблюдавахме няколко случая, при които прилагането на Neprolysin доведе до излекуване на раните по кожата. Тъй като този препарат лекува последствията, а не първопричината, не може да се гарантира, че появата на нови раневи области няма да се повтори.

Отговорът на този въпрос е подобен на този от №12. Раничките заздравяват около два пъти по-бързо от нетретираните с Neprolysin, но първопричината не е отстранена.

В някои случаи е възможно, но е по-трудно, по-неефективно и зависи от вида на раната и регенеративните възможности на организма. Ако раната е много стара с твърда суха кора отгоре, тя “работи” в дълбочина и проникването на протеолитичния ензим към основата на раната е дълъг процес. Най-добре е хирург да отстрани механически твърдата кора и остатъците да бъдат почистени от Neprolysin Gx4. Ако болният няма достъп до хирург се препоръчва раната да се промие с преварена вода, в която е поставен натриев бикарбонат (сода за хляб), тъй като вложеният в Neprolysin протеолитичен ензим е най-активен в алкална (основна) среда. В 200- 250 мл вода (една чаша) се поставя четвърт чаена лъжичка сода за хляб и разтворът се сварява. При превързването на раната, марлята с която ще бъде покрита раната се навлажнява също с пресно приготвения разтвор на бикарбонат. Преди превързването на раната само здравата кожа около нея се намазва с вазелин или друг много мазен крем за да се защити здравата кожа. Ако здравата кожа не се намаже с вазелин има вероятност тя да се зачерви. Това не е опасно и показва, че кръвообращението и там се засилва. Върху раната или марлята се нанася Neprolysin Gx4 с дебелина около 2 милиметра, а върху марлята се поставя полиетиленово фолио (например изрезано от “найлонова” торбичка) с размери около 1 см по-широко от размерите на раната. Това е необходимо, защото ензимът хидролизира некротизиралата тъкан (белтъците) във водна среда. Превръзката се подменя на 24 часа. След като кората се отдели (Това може да отнеме 5-6 превръзки и зависи от дебелината на кората) обикновено се появява здрава розова или червена тъкан от дълбочината на раната. За доизчистването на раната от гной се използва Neprolysin Gx2 или дори G, т.е. прилагат се намаляващи количества ензим (може да се използва много по-тънък слой от Neprolysin Gx4, отколкото в началото) за да не се предизвика кървене от раната. Освен това полиетиленовото фолио вече не се поставя върху марлята, защото раната вече е влажна. До колкото е възможно операторът трябва да нанася Neprolysin’a в местата, където все още има останала гной. Тъй като изграждането на нова тъкан е много по-бавен процес сега е добре областите от здрава тъкан да се намажат с Post-Neprol, а ако раната е много болезнена с Post-Neprol L.

При използването само на Post-Neprol ще се срещнат двете затруднения, описани в отговорите на въпроси 1 и 4 – за да се размножават здравите клетки, тяхната повърхност трябва да се освободи от свойствени за организма клетки или материи.

17. Търсят ли се други приложения на Post-Neprol и Neprolysin?

Neprolysin макар и бавно преминава през здравата кожа. Това обяснява защо хематоми (подкожни синини), получени например от механичен удар върху тялото при третиране с Neprolysin Gx2 отзвучават около два пъти по-бързо отколкото ако не се третират с този препарат. Обяснение на това явление се намира в отговорите на въпроси 1 и 4, т.е. проникналия през кожата протеолитичен ензим разтваря подкожния съсирек и флуидите на тялото го отнасят. За отбелязване е, че вместо през зелен, жълто-зелен и накрая светло жълто-зелен цвят, третираните с препарата хематоми най-напред почервеняват и след това избледняват.

Напоследък (макар не от зъболекар) беше установено, че ако Post-Neprol в количество около половин грахово зърно се постави върху малко памуче и така приготвения тампон с помощта на пинсета се остави да преседи между зъбите и бузата в близост до зъбен “джоб” през нощта, “джобът” започва да се затваря, а зъбният камък постепенно става по-мек и може да се отнесе при миене на зъбите с паста и четка. Това наблюдение се нуждае от потвърждение от разширени опити, проведени под ръководството на зъболекар! Приложението на препарата в устната кухина не е съпроводено с никакви болезнени ефекти, препаратът е безвреден и дори леко сладни.

18. От къде може да се закупи Neprolysin и Post-Neprol ?

Тези препарати могат да се закупят от Института по органична химия при БАН. На много от лекуващите лекари в София са раздадени схеми подобни на по-долу приложената за упътване на пациентите, които желаят да си закупят някои от препаратите:

NEPROLYSIN (или Post-Neprol)

Институтът по Органична химия към БАН се намира близо до линията на трамвай Nо. 20, спирка “кв. Гео Милев”, която е третата спирка след сп."Зала Универсиада" в посока Аерогара. Моля, търсете блок Nо. 9 от сградите на БАН, стая №3 сътр. Пл.Христов, или проф.П.Недков, тел: 96-06-174; 96-06-192 в интервала от 9 до 17 часа. В извънработно време можете да намерите препаратите и на портиерната. Сградата е 5-етажна, светло жълта, и е опасана с четири непрекъснати бели балкона на четири от етажите.

Бл.1 Бл.2

Ако зададете адреса на http://www.bgmaps.com/

ви показва точното местополовение на картата: http://www.bgmaps.com/link/B74E992373D2F8BE5A6EF3F2E5499E13
Ако не живеете в София, моля потърсете някои, който би могъл да Ви услужи. При невъзможност моля, потърсете ни на посочените телефони (96-06-174; 96-06-192) и съобщете:, трите имена на получателя, точния адрес и Пощенския код на Вашата пощенска станция. Ние ще имаме грижата да Ви изпратим желаните препарати с наложен платеж по пощата. Обикновено изпращането заедно с пощенските разходи оскъпява пратката с около 6-7 лв, а пратката пристига за 3 до 4 дни.

19. Сравняван ли е препаратът Neprolysin с подобни вносни препарати?

Да. Изследването е описано в I.Topalov,G.Fichev,P.Nedkov, Treatment of purulent, necrotic and atonic wounds with Necrolytin, Compt.renus de l’Acad.bulgare des Sci. 53, No4. 127-130, 2000. Статията може да се намери през Google като му се зададат някои от данните на статията, напр. някои от авторите, Necrolytin, което е другото име на Neprolysin и годината на отпечатване – 2000. От резултатите ясно се вижда, че препаратът няколкократно превишава актвността и лечебните свойства на Iruxola и Fibrolana.

Този препарат, както и Post-Neprol е разработен в Института по органична химия с център по фитохимия при Българската академия на науките и съгласно Законът за БАН Институтът има право да го продава на заявители.

През 1980г. препаратът беше предложен на предприятието Фармахим и там след направените клинични изпитания, които дадоха много добри резултати, беше произведена “нулева серия” в Базата за развитие и внедряване. След това Фармахим започна да се разпада на по-малки предприятия.

През 2001 година Софарма се заинтересува от препарата, но след направеният маркетинг фирмата установи, че независимо че препаратът е много добър при лекуването на хора, обемът на търсенето му не е достатъчно голям за да може да бъде осъществена икономическа изгода. Така препаратът продължи да се приготвя в Института по органична химия с център по фитохимия при БАН. С това ИОХ-ЦФ при БАН изпълнява не само функциите на успешен изследователски център, а дори поема и социални функции, защото ако препаратът се произвеждаше от частно предприятие, за да може последното да печели (търговско или производствено предприятие не може да работи на загуба) препаратът щеше да струва поне три пъти по-скъпо. За сравнение, 25 грама от вносния препарат Iruxol, макар и значително по-слаб струваше 30 лева (в момента не се внася), докато 50 грама Neprolysin Gx2 струват 13 лв. (Цени от 1 дек. 2009: Neprolysin G =10лв., Neprolysin G x 2 =13лв., Neprolysin G x 4 =17лв., Post- Neprol =8лв.).