18 * * *
Да вземем такъв случай. Официално бе обявено, че определен брой лагерници ще бъдат транспортирани в друг лагер, но не бе трудно да се отгатне, че крайното предназначение са газовите камери. Болните или слабите лагерници, неспособни да работят, се подбираха, за да бъдат изпратени в един от
големите централни лагери, снабдени с газови камери и крематориуми. Обявяването на подбора беше сигнал за сблъсък между всички лагерници или между отделни групи. Важно бе само едно – твоето собствено име или това на приятеля ти да бъде зачеркнато от списъка на обречените, макар всички да знаеха, че на мястото на всеки спасен ще трябва да се намери друга жертва.
С всеки ешелон трябваше да тръгнат определен брой лагерници. Нямаше значение кои, тъй като всеки от тях не бе нищо друго освен един номер. При приемането им в лагера, такъв поне беше методът в Освиенцим
5
, заедно с другите вещи им се отнемаха и всички документи. В резултат на това всеки лагерник имаше възможност да се представя с измислено име или професия и по различни причини мнозина го правеха. Властите се интересуваха само от номерата на лагерниците. Тези номера често
биваха татуирани върху кожата, а трябваше да бъдат зашити и на определено място върху панталоните, куртката или палтото. Когато някой от охраната искаше да обвини лагерник, той просто хвърляше поглед на номера (как се страхувахме само от такива погледи!), но никога не питаше за името.
Да се върнем на конвоя, който се кани да потегли. Нямаше нито време, нито желание за съобразяване с морал или етика. Всеки беше обсебен от една-единствена мисъл: да се опази жив за семейството,
което го чака у дома, и да спаси приятелите си. Следователно всеки без колебание би уредил друг лагерник, друг „номер“ да заеме мястото му в транспорта.
Както вече споменах, подборът на капо се извършваше по отрицателен признак – за тази работа бяха избирани само най-бруталните лагерници
(макар да имаше някои щастливи изключения). Но освен подбора, извършван от СС, през цялото време сред лагерниците течеше процес на самоподбор.
Общо взето, съумяваха да
оживеят само онези, които след години влачене от
5
Освиѐнцим или Ошвѐнчим (на полски:
Oświęcim; на немски:
Auschwitz) е град в
Южна Полша. Оттам Аушвиц или Освиенцим е комплекс от нацистки концентрационни лагери, построени и ръководени от Нацистка Германия в окупирана Полша по време на
Втората световна война. Състои се от Аушвиц I (оригиналният концлагер), Аушвиц II-
Биркенау (комбинация от концентрационен и изтребващ лагер),
Аушвиц III-Моновиц (трудов лагер) и 45 сателитни лагера.
В оригиналния текст е използвано немското название – Аушвиц. –
бел. Сподели с приятели: