Чудото на гладуването
Процеси, извършващи се във физическото тяло на човека
Изтегляне 2.85 Mb. Pdf просмотр
|
| Процеси, извършващи се във физическото тяло на човека Гладуването е най-силното пречистващо средство, защото само в пречистен организъм системите могат да функционират нормално. Влиянието на глада върху квантовото и полево равнище се отразява чрез появата на особени целебни физиологични процеси в организма на човека. При режим на хранене повечето от тези физиологични процеси са в забавено състояние и само гладът позволява те да се разгърнат напълно. Много изтъкнати съвременни учени и лекари са изучавали и описали тези процеси. На нас ни остава само да се възползваме от уникалните им познания и да ги приложим върху себе си. И така, ето най-важните физиологични процеси, които един след друг се задействат в човешкия организъм при гладуване и извършват невероятна по силата на въздействието си целебна работа. 1. Окисляване на вътрешната среда на организма. Веднага щом човек напълно спре да се храни, в организма му започва употребата на запасните резерви и второстепенните тъкани. Разграждането на хранителните вещества и тъкани в процеса на гладуването води до натрупването на отпадъчни продукти в организма. В резултат на това бързо се променя показателят рН на организма по посока на по-високата киселинност (АЦИДОЗА), но при това киселинните стойности не надхвърлят физиологичните норми. При гладуване ацидозата е първият и най-важен физиологичен механизъм, който по верижна реакция задейства останалите целебни механизми, които при режим на хранене са в забавено състояние. Окисляването на вътрешната среда на организма води до задействане на процесите на разтваряне на тъкани (АВТОЛИЗА). Оказва се, че в кисела среда се активизират фагоцитите и някои ензими, чиято функция е да разрушават някои отслабнали собствени тъкани и чуждите елементи в организма. На свой ред процесът на автолиза задейства процеса на изчистване на организма от отпадъчни вещества, от отслабналите и патологично променени тъкани. При разграждането на тъканта отпадъчните вещества в нея се освобождават и се изхвърлят от организма, а видоизменената тъкан се унищожава. www.spiralata.net 27 Контролът върху разграждането на тъканите на организма на равнището на квантовото тяло се осъществява от една особена функция, която сме нарекли „принцип на приоритета". Именно тази функция следи отначало да се разгради всичко излишно и патологично изменено, а едва след това здравите тъкани - според важността им за жизнеспособността на организма. Повишената киселинност на организма и засилването на фагоцитната активност водят до нормализиране на микрофлората на организма. Ацидозата задейства механизма на усвояване от клетките на организма на въглеродния двуокис и азота от въздуха. Задействането на този механизъм означава преминаване на организма на пълноценно вътрешно (ендогенно) хранене, което осигурява пълноценен синтез на аминокиселините и на другите биологични съединения по време на гладуване. В процеса на гладуването много органи и системи на организма получават физиологична почивка, която им позволява да възставовят повредените си структури и функции. Повишеното разграждане на тъкани в резултат на автолизата и възстановяването на структурата и функциите на храносмилателните органи при гладуването стимулират засилването на обмяната на веществата и храносмилателната способност на организма в периода на възстановителното хранене. По време на гладуването се засилват защитните функции на организма, както на клетъчно равнище, така и на организма като цяло. Той става много по-устойчив на различни вътрешни и външни увреждащи фактори. Всички гореспоменати физиологични механизми предизвикват мощен възродителен и подмладяващ ефект в периода след гладуването. След като описах какво „задейства“ процесът на подкисляване (ацидозата) на вътрешната среда при гладуването, да се върнем на самата ацидоза. Процесът на подкисляване на вътрешната среда на организма бързо нараства. Обикновено киселинността достига максималните си стойности на 6 -10 ден от гладуването. А това става така. В самото начало на гладуването, Когато в организма още има запаси от животинска захар - гликоген, организмът го използва. Но щом запасите от гликоген свършат (а това обикновено става през първия или втория ден от гладуването), в кръвта започват да се натрупват киселите продукти от ненапълно разградените мазнини (мастни киселини, ацетон), алкалните й резерви се понижават и това се отразява върху самочувствието: при гладуващия може да се появи главоболие, гадене, отпадналост, общо изтощение. Това състояние е резултат на натрупаните в кръвта вредни продукти. Но ако. тогава човек излезне на чист въздух, направи дихателни упражнения, изчисти червата си с помощта на клизма, вземе душ - всички тези симптоми изчезват. Но лекото самоотравяне с киселинните продукти от разграждането на мазнините може постепенно да нараства до 6 - 10 ден от гладуването, Когато бързо изчезва и гладуващият започва да се чувства добре. В този момент задържането на въглероден двуокис в клетките и използването на кетотела достига върховата си точка. Този период е наречен ацидозна криза. При настъпването на ацидозна криза в клетките заработва специален „превключвател“ и те започват да използват въглеродния двуокис на принципа на фотосинтезата. Едновременно с това и използването на кетотелата изпреварва натрупването им. Сега захарта се извлича отсобствените мазнини и белтъчини и при наличието на тази захар мазнините се разграждат, без да остават ненапълно разградени продукти. Тогава ацидозният тласък намалява, количеството на захар в кръвта се увеличава и гладуващият лесно понася гладуването дотогава, докато в организма му има запаси от мазнини и белтъчини и докато има възможност за използването им. Като резултат при намиращ се на лечебно гладуване човек рН престава да се променя по посока на по-високата киселинност и дори намалява (в сравнение с рН при ацидозната криза). Това се отразява в известно намаляване на концентрацията на кетотела в кръвта. След това ацидозата остава на едно равнище с незначителни колебание до 17 - 23 ден. Тогава настъпва втората ацидозна криза, която обаче е по-слаба от първата. В дните след първата ацидозна криза гладуващите отслабват на тегло значително по-малко, отколкото през първите денонощия на гладуването. Така мастната тъкан се изразходва по- икономично и по-целесъобразно, независимо от интензивния двигателен режим на гладуващия. Първата ацидозна криза и нейното значение за оздравяването на организма. Постепенното подкисляване на вътрешната среда на организма при гладуване води до прогонването на повечето хронични заболявания, които се развиват и прогресират в гниещия човешки организъм. В зависимост от степента на гниенето (гниенето е алкален процес) заболяванията са по-тежки или по-леки. Простудните заболявания например говорят за ниска степен на гниене, туберкулозата и гангрената - за висока. |