Дайдо: my lover’s gone владимир Сабоурин



Дата29.08.2016
Размер50.35 Kb.
ДАЙДО: MY LOVER’S GONE

Владимир Сабоурин

i don’t want to move a thing, it might change my memory

Dido Here With Me


Ако жената в напреднала бременност, малтретирана в мрачно битовия клип към Stan от налудния си съпруг (злощастен фен на Еминем), смътно ви напомня нещо по-светло и смислено, щастливото препознаване е правилно, жената наистина е Дайдо. Парчето й Thank You, семплирано от Еминем в сингъла за настървено пишещия писма и очакващ отговор фен, е безкрайно далече от безутешно вманиачените тиради и самоубийствената логика, в която послужва за жалостив припев на бруталната безнадеждност. В съгласие с манията на фена, застинала в протяжността на точката на гадния бит и липсващото послание, Stan е вторачен в първата строфа на Thank You, повествуваща за сиво дъждовно утро, в което се чудиш защо изобщо си станал. На лирическата героиня на Дайдо обаче, докато се чуди, й изстива чаят, my tea’s gone cold, i wondering why i got out of bed at all, превърнал се в жестоко сантименталната бюргерска драма на Stan в замръзващи в безнадеждността сълзи, my tears gone cold, i’m wonderin’ why i got out of bed at all. Героинята на Дайдо отново закъснява за работа, фенът на Еминем се хвърля с колата и бременната си жена от първия срещнат мост. Thank You благодари за забелязаните жестове, подадената кърпа, когато се връщащ, подгизнал от дъжда, push the door, i’m home at last and i’m soaking through and through / then you handed me a towel and all i see is you, за което кошмарно затворената секвенция в брулената от пороя кола няма очи и сетива. Дори ирландските напеви и извивки, с които Дайдо не само тук злоупотребява явно по линията на Irish grandma, спомената в диплянката на диска под рубриката Dido thanks, не успяват да помрачат, въпреки опасната реминисценция със саундтрака на “Титаник”, ведрото внимание към изстиналия чай и подадената кърпа, благодарните детайли на един сив ден.

Медийно изстреляна от семпъла в Stan, 29-годишната Дайдо Армстронг има зад гърба си респектираща музикална биография. На 6 години постъпва в Guildhall School of Music в Лондон, свири на пиано и цигулка, като тийнейджър участва в турнета с класически ансамбъл из Обединеното Кралство. През 95-а брат й създава група, в която здраво я използва на чисто братски начала и която за нейно – и на групата – щастие се казва Фейтлес. Макар да фигурира в двата албума на Фейтлес като additional personnel, Дайдо всъщност определя редом със свежо коректния социално ангажиран будистки равен рапър Макси Джаз вокалния облик на групата, а като женски вокал и без друго е единствена по рода си, като това личи с по-голяма яснота в строгите техно трип-хоп композиции на Фейтлес, отколкото в преобладаващата лирическа акустичност на дебютния й албум No Angel (99). Дайдо е включена като бекинг в едноименното интро на Reverence (96), първият албум на Фейтлес, неусетно изниквайки от електронно синтезираните квазивокални флуиди, обтичащи тежката dub стъпка, съпровождана от цитри. Преплисването между електронно и вокално, където гласът на Дайдо се плъзга по допирателните, преминава в началото на близо 11-минутния опус Salva Mea във водораздел между синтезирано чело и обособен вокал, чийто тембър възстановява по периферията на съприкосновението си с челото меката кухина на акустичното тяло, абсорбирайки в себе си синтетичното звучене. По-нататък в Dirty Ol’ Man трезвата хладина на гласа ще смекчи сантименталната жестокост на добротата към социално слабите и старчески немощните. Социалната поезия на Макси Джаз в най-добрите традиции на Дикенз в реге рапирането i’m a rough old man beyond heartache, to recoup my mood i need an earthquake, i say, i wait for my people to release the pain, so i can know peace again е подкрепена в припевите от ясно артикулираните съобщения на млада практиканка, слагаща на системи стар клошар: яснотата на съобщенията е насочена не само към лекаря, но и затвърждава упражняваната точност на манипулациите; след няколко дена тя ще мине както обикновено покрай него, проснат до входа на супермаркета; тя няма основания да го съжалява или презира. От десетте парчета на първия албум на Фейтлес Дайдо участва общо в седем: като бек-вокал в шест, от които Salva Mea е големият хит на 96-а, а във Flowerstand Man за първи път е съавтор на брат си и пее сама, префигурирайки композициите в собствения й албум три години по-късно. Само по себе си това първо авторско парче не е нищо особено, а в сравнение с епическите опуси Salva Mea и Insomnia допълнително се смалява, но още тук Дайдо без много шум намира формулата на пеенето си: обърната на фолки трип-хоп и интелигибилен поп електроника, приведена в хомогения с вокалите чрез взаимно резорбиране на синтезираното и акустичното звучене. Лирическата камерност на Flowerstand Man едва ли влиза в числото на най-добрите неща на Фейтлес, здраво стъпили върху техно епиката на композициите и свежата коректност на социалната проблематика на рапиранията. Тръгне ли се обаче от No Angels, е интересно да се проследи гласа на Дайдо в обратен ред до Flowerstand Man. В лимитираното издание с ремкси Irreverence (96) парчето е поставено като интро. Засилената електронност на ремикса, оголваща вокала и минималистично схематизираща бийта, задава матрицата, върху която в No Angels ще се наслоят, не винаги за добро, мисля, акустични китари и вокални извивки.

Присъствието на Дайдо във втория албум на Фейтлес Sunday 8pm (98) се ограничава до три парчета. Няма ги многобройните включвания като бекинг, но парчето, в което е вокал, е по-близо до идеята на отвлечения до електронност глас. Същевременно мястото на Hem Of His Garment съвпада с мястото на Flowerstand Man – в каденцата, третото от края. Тъй като освен това в Sunday 8pm титулното парче е предпоследно и при това инструментал, вокалът на Дайдо изпъква по-отчетливо. Изключително компактният финал (за разлика от като цяло по-слабата втора част на Reverence, където след климакса на Insomnia става рехаво и се оттича, drifting away) подсилва ролята на Дайдо в каденсирането на албума веднага след God Is A DJ, достигналата през 98-а денс статут дори в чалгаджийските дискотеки dj-литургия на Макси Джаз. (God Is A DJ е обрамчен от гласа на Дайдо, който се рее отвлечен до неразличимост и в предхождащото парче She’s My Baby.) Третото включване на Дайдо в Sunday 8pm е най-интересното, защото е с продължение в No Angel. Ако сте харесали добрата лирика на My Lover’s Gone, особено първата строфа (my lover’s gone, his boots no longer by my door / he left at dawn, and as i slept i felt him go / returns no more, i will not watch the ocean / my lover’s gone, no earthly ships will ever / bring him home again, bring him home again), обезателно трябва да чуете първоначалния вариант в Postcards, където Дайдо изпява първите два стиха, въвеждайки Макси Джаз, после надвапъти повтаря my lover’s gone като припев и затваря парчето с no earthly ships will ever / bring him home again. Равната флуидност на гласа, бавно завъртащ се върху дигиталните пуканки на пращящата плоча и завръщането му между не по-малко равните рапирания ми допада повече от акустично оркестрираната лирика, раздипляща текста в No Angels. Като семпъл от демо запис, My Lover’s Gone звучи в Sunday 8pm по-изчистено от окончателния вариант, но това би могло да се каже за целия албум на Дайдо, ако дълго сме слушали гласа й, без да знаем името.
Каталог: 222 -> pub
pub -> Фигури на ранномодерния интелектуалец в De vita beata (1463) на Хуан де Лусена
pub -> Владимир Сабоурин Одисей в "Диалектика на Просвещението"
pub -> Понятието за произход
pub -> Негрите в Коментари към царското родословие на Инките Владимир Сабоурин
pub -> Литература от края на двадесети век (Роалд Дал, Тери Прачет, Дж. К. Роулинг)
pub -> Владимир Сабоурин на Бойко Пенчев
pub -> Промискуитет и миноритарен дискурс
pub -> Барух де Спиноза Етика (1677)
pub -> Материалност и трансгресия при Бернал Диас дел Кастильо Владимир Сабоурин
pub -> Книгата владимир Сабоурин Героят на първата книга на Елиас Канети, романа "Ослепяването"


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница