Деп.”Медикобиологични науки”, 1618, София

ЗНАНИЕТО КАТО ОСНОВЕН ЕЛЕМЕНТ НА КУЛТУРАТА

ИНФОРМАЦИЯ И ЗНАНИЕ

I Определения:

II. Техники на оформяне и ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЗНАНИЕТО:

А/ ЧРЕЗ МЕХАНИЗМИТЕ НА ВЕРБАЛИЗАЦИЯ (човешката реч, културният език). Знанието като субстрат: от научни продукти, идеи, творчество и други, в точно определената културна среда. Социология на знанието - класата на квалифицираните и нейната култура.

Особено внимание се отделя днес на неявната (скрита) форма на съществуване на знанието{implicite, от латински}имплицитното знание, някои отделят и фокално {намиращо се във фокуса на съзнанието} знание.

Емпирична основа на персоналното ”мълчаливо знание” е цялата информация, която се получава постоянно за състоянието на тялото и неговите отношения с околната среда и нейните промени.

Често се търси връзка между двата вида знание Имплицитно / Експлицитно, респ.Текст / Подтекст и проявата им в различни комбинации като право на уникален избор на индивида – неговата “КОГНИТИВНА КАРТА”, където в неявни форми присъствуват културните практики, стилове, наследства и традиции. Търси се мястото и ролята на т.н.”неизречен интелект” – какви са техниките за неговото оптимално представяне, за прилагане на правила за неговото участие заедно с най-масовата вербализация на експлицитното знание.

ЗНАНИЕТО Е ЧАСТ ОТ ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ, КОЕТО ДНЕС СЕ ОПРЕДЕЛЯ "НЕ КАТО ОТРАЖЕНИЕ НА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА", А КАТО “ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ТАЗИ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ В ИКОНОМИЧЕСКА ИЛИ СОЦИАЛНА СРЕДА”.

Характеризиране на знанието, измерване, отчитане, съотнасяне, мерни единици – и много други са безкрайни теми за различните науки: пример е философията - отношение знание/реалност; т.е.условия за истинност на знанията, за дяловете истина/заблуда, за абсолютната истина; непосредственото съдържание на знанието е предмет на наукознанието и много аспекти на много науки.

Културно ПОЗНАНИЕ И КУЛТУРНО САМОПОЗНАНИЕ (чрез к.познание), само по пътя на информираността - ДИАЛОГИЧНОТО ПОЗНАНИЕ.

"Само там, където има диалог с ДРУГИЯ И НЕПОЗНАТ ЧОВЕК, съответно с друга културна общност, той може да бъде приет като СУБЕКТ......и тогава нито един от двама ни няма последната дума и нито един от гласовете ни не свежда другия до статуса на ОБЕКТ", Цветан Тодоров.

III. Значение на информацията за формиране на знанието

ЗНАНИЕТО ОБХВАЩА САМО СЪДЪРЖАТЕЛНО ЗНАЧИМИТЕ ДАННИ ЗА СВЕТА, А ИНФОРМАЦИЯТА - ВСИЧКИ СВЕДЕНИЯ /ДАННИ/, НЕЗАВИСИМО ОТ ТЯХНАТА ЗНАЧИМОСТ. Разликата е не толкова съдържателна, колкото функционална – защото информацията е движение на данни - предаване, приемане, съхраняване, без да се търси и анализира по различни методи нейната значимост.

ИНФОРМАЦИЯТА СЪЧЕТАВА В СЕБЕ СИ ЕЛЕМЕНТИ НА ЗНАНИЕТО + ВЯРАТА + ИДЕОЛОГИИТЕ И + което е отличителното от знанието + ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ (а то е плод и на субективни мнения, нагласи, емоции и волеви фактори).

Значение на информационните потоци, стойности, техники на достъп до изпреварваща информация, тяхното оптимално управление и потребление за повишаване степените на познание и знание.

За социалната културология ЗНАНИЕТО Е ОПЕРАТИВНО, КАТО ЧАСТ ОТ СЪЗНАНИЕТО И ТО КАТО НЕОБХОДИМОСТ И ПРЕДПОСТАВКА ЗА ВОДЕНЕ НА НЯКАКЪВ ТИП СОЦИО-КУЛУТУРЕН ЖИВОТ.

IV.Една примерна класификация на знанието:

• 
  практическо (емпирично) знание - то не се разграничава рязко от навика и умението, защото възниква в процеса на практическа дейност - като участие в естествените процеси в природата и обществото и се формира на основата на сетивния и експериментален опит. Обслужва основно практиката – това са ЛЕКУВАНЕТО НА БОЛНИ, ОПЕРИРАНЕТО С ИНФОРМАЦИЯ и т. н. То е "know-how" при работа с "високите технологии".
  
• 
  духовно знание - за общуване и регулация на човешките отношения (от семейни до класови и религиозни). Борави с всички културни средства, включени в "духовната памет" - от митове до исторически паметници и свещени текстове, от художествени образи до устни предания.
  
• 
  теоретично знание - фиксирано в учения и теории. То се получава като осмисляне на практиката и на всички други (или части от другите знания). Това знание не е предмет само на науката, то е част от ИДЕОЛОГИЯТА, СОЦИАЛНИТЕ И РЕЛИГИОЗНИ УЧЕНИЯ И ФИЛОСОФИЯТА.
  
• 
  езотерично знание (специфичен вариант) - мистиката, в нейния познавателен аспект.
  

I. Някои определения:

1.Науката е начин и то решаващият начин, по който ни се представя всичко онова, което съществува в действителността.

2.НАУКАТА Е ТЕОРИЯ НА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА; НО САМО НАУКАТА НА НОВОТО ВРЕМЕ. (изречението не е нито гола дефиниция, нито формула; то съдържа единствено въпроси: Кое е действителното? То е действуващото; т.е.това, върху което вече се е действувало).

Пример : мисловното съдържание на универсалните физически закони за света непосредствено образува науката физика – но само тяхната емпирична допустимост, в лабораторни условия, в универсални измерения, при независимост на действието им от общества, време и култури - те са ОБЕКТИВНИ по отношение на света, те не са подвластни на субективните условия и на конкретните личности.

НО ЗНАНИЕТО за тези физични закони НЕ Е БЕЗПЛЪТЕН МИСЛОВЕН АКТ, а нещо което притежава характеристиките на съществуването, на човека, който е негов носител, ТО ИМА КУЛТУРНА ПЛЪТНОСТ.

А/.науката е сбор от универсални физически закони, не зависещи от нас, със свой реален живот във Вселената

Б/.човешкото познание е начин за асимилиране на тези закони + познание за техните извори + владеене на всичко това в процесите на постоянно възпроизвеждане при определени условия на познавателния акт или на неговата актуализация и реализация + субектът, който го прилага специфично през своя съзнателен, творчески живот.

ТАЗИ ЗАВИСИМОСТ НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА НАУЧНАТА ИСТИНА КАТО ЯВЛЕНИЕ ОТ ОНОВА, КОЕТО СТАВА С ЧОВЕКА - ОТ НЕГОВИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ДА ВЪЗПРОИЗВЕЖДА, ТЪЛКУВА, ПРИЛАГА, РАЗВИВА ВСЯКА ЕДНА НАУЧНА ИСТИНА ВЪВ ВРЕМЕТО – са част от културния живот.

{Онтологизъм-идеалистическо философско направление, според което идеите съществуват отделно от предметите; Феноменология – субективно идеалистическо учение , създадено от Хусерл, което се интересува само от същността на явленията, а не от тяхното реално съществуване}

Речник на чуждите думи в българския език, БАН, 1982 г

Отговорите на такива въпроси започват със следното съждение:

Съдържанието на интелектуалните или концептуални творения е НАУЧНИЯТ ПРОДУКТ; защото науката съществува в космическо измерение, тя предполага и универсалност на действие на законите си, на планетата Земя, независимо от общества и култури.

ЗНАНИЕТО Е ОБЕКТИВНО.

СЪЩЕСТВУВА РАЗЛИЧИЕ МЕЖДУ САМОТО ЗНАНИЕ (КАТО ЕДИН НАУЧЕН ПРОДУКТ) И ОНАЗИ СЪРАЗМЕРНОСТ, В КОЯТО ВЛАДЕЕМ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ТОВА ЗНАНИЕ, КАКТО И СВОИТЕ ПОЗНАВАТЕЛНИ СИЛИ И ТЕХНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ.

Ето това последното измерение очевидно се нарича култура - в случая по отношение на науката ( медицинска и здравна). Или ако обърнем страните на взаимодействие: науката като култура.

КУЛТУРАТА Е СУБЕКТИВНА - тя зависи от ДОПУСКАЩИТЕ УСЛОВИЯ НА ЧОВЕШКОТО, НА ОБЩЕСТВЕНОТО БИТИЕ.

II. В науката като аксиома е прието, че не съществува наука за уникалностите, т.е.онези, които не могат да бъдат присъединени към някакво семейство на подобни на тях явления (език, който не може да бъде включен в някаква група езици, не може да се подложи на лингвистичен анализ).

III.НАУЧНИТЕ ТВОРЕНИЯ МОГАТ ДА СЕ ПРЕДСТАВЯТ КАТО СЛОЖНИ ПРЕОБРАЗОВАТЕЛИ НА НАШИТЕ ЕСТЕСТВЕНИ ВЪЗМОЖНОСТИ И СПОСОБНОСТИ. Значи, онова, което не можем да направим като природни същества, го правим в науката като същества на културата - без да участвува пряко ума и възприятието, САМО ЧРЕЗ КУЛТУРНИТЕ ПРЕОБРАЗУВАНИЯ, ЧИЙТО АВТОР Е ЧОВЕКЪТ.

НАУКАТА Е СБОР ОТ УНИВЕРСАЛНИ ПРАВИЛА ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНОТО, А КУЛТУРАТА - ВЪЗПРОИЗВОДСТВОТО НА ТЕЗИ ПРАВИЛА ВЪВ ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО, В ОБЩЕСТВОТО И В СОЦИАЛНАТА СРЕДА.

Това е възможно при: НАЛИЧИЕ НА СОЦИАЛНА ПАМЕТ + ОПРЕДЕЛЕНА СИСТЕМА ЗА КОДИРАНЕТО НА ТЕЗИ ПРАВИЛА + ОПРЕДЕЛЕНИ УМЕНИЯ, ОПИТ И ЗНАНИЯ КАТО ЧОВЕШКИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ДАДЕНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МОМЕНТ + ОБЩЕСТВЕНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ И СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ИНСТИТУЦИИ ЗА ТОВА.

Във Вселената колела не се въртят от само себе си, като едно естествено явление, не летят снаряди, а човешките същества не извършват героични постъпки, които противоречат на жизнения инстинкт. Така в строежа на Вселената има явления, които според природните закони не биха възникнали сами.

IV.В културата и в науката се проявява ОНОВА, КОЕТО НЕ БИ МОГЛО ДА СТАНЕ СПОРЕД ЕСТЕСТВЕНИТЕ ЗАКОНИ, НО ВСЕ ПАК СТАВА, ПОРОДЕНО ОТ ЧОВЕШКОТО УЧАСТИЕ, А ПОСЛЕ СЛУЧИЛО СЕ ВЕДНЪЖ, СЕ НАБЛЮДАВА КАТО ОПРЕДЕЛЕН РОД СЪБИТИЯ, КОИТО РАЗШИРЯВАТ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЧОВЕКА – чрез езика, художествените произведения, символите и т.н.

СВЕТЪТ - веднъж КАТО СЪСТОЯНИЕ В УСЛОВИЯ НА УНИВЕРСАЛНИЯ ФИЗИЧЕСКИ ЗАКОН, а след това В УСЛОВИЯТА НА КУЛТУРНАТА РЕАЛНОСТ !

Така самата култура има уникална ЧОВЕКОФОРМИРАЩА РОЛЯ в процеса на своето въздействие /многократно и на различни места/.

Пример: Сикстинската Мадона на Рафаел не е култура, тя е само едно произведение на изкуството, но също и един културен обект, защото при нейното въздействие върху нас за първи път, се пораждат онези човешки възможности (за виждане, за разбиране, за сетивност, за интерпретация и асоциации в "себе си и в света", не в самата картина), които не са ни били известни преди да се срещнем с нея. След това ние, условно, живеем в света и на Мадоната, но като културни по новому същества!

Точно такъв културен обект е и законът на Ом - като проява на чистата наука!

Актът на възникване на произведенията на изкуството или на научните открития и тяхното битие (битуване) като култура са два различни процеса.

V. Науката, както и изкуството, съдържат само елементи на възможното и на всичко онова, което е установено (открито) и реализирано само веднъж. В корпуса на науката се допускат истински само новостите!

А това не е валидно за културата - тя по определение е всичко онова, което се кодира, транслира, произвежда или възпроизвежда (повторяемостта !) от автора, от откривателя, от притежателя на научния продукт (от менажера на науката).
НАУКАТА Е ПРОДУКТИВНА, КУЛТУРАТА Е РЕПРОДУКТИВНА!
Науката съдържа елемента ПОЗНАНИЕ, като нещо, което в даден момент съществува и във всеки следващ момент изчезва, като се превъплъщава в своите продукти или се инкорпорира към масивите от знание, за да изпълни в някой друг момент функциите си.

ПОЗНАНИЕТО (по определение) е занимание с нещо (за дадения момент, от даден изследовател), КОЕТО НЕ СЕ Е МИСЛИЛО И НЕ СЕ Е ПРАВИЛО ПРЕДИ ТОВА.

В този смисъл то е независимо от целия останал свят на знанието, на науката. Този процес става само в момента, в настоящото, безвъзвратно изключвайки възможността светът да се върне в миналото, в предишното знание.

VI. НАУКАТА ТЪРСИ ОТГОВОР НА ВЪПРОСА КАКЪВ Е СВЕТЪТ "САМ ПО СЕБЕ СИ", независимо от наложените му културно-знакови системи и механизми.

Културата е една или друга, различна, но вече реализирана ВЪЗМОЖНОСТ, станала РЕАЛНОСТ, и да живее, да се развива тя може само в рамките на “можещия човек”, като запази, акумулира и развива" безразмерните" му творчески действия .

Произвеждащата роля на НАУЧНАТА МАШИНА е същата, както произвеждащата роля на изкуството. Налагащото се присъствие на културните творения в реалния свят, при определени уникални условия е КУЛТУРНИЯТ МОДЕЛ НА НАУКАТА.

VII.Знанието, науката са обективни ; културата е субективна.

Тя е обусловена от "допускащите възможности" на човешкия материал. За това науката е култура дотолкова, доколкото в нейното съдържание се изразяват способностите на човек да владее :

А/ достигнатото от него самия знание за универсума

Б/ изворите на това знание

В/ да ги възпроизвежда във времето и пространството - т.е. в обществото, което предполага определена социална памет, система за кодиране, възпроизводство и транслация на постигнатите теории, опит, знания и техните образци - които са мяра за човешките възможности, но и белег на обществената среда и нейните условия.

Използува се СИСТЕМА ОТ ЗНАЦИ И СИМВОЛИ, (за транслацията на тези възможности), КОЯТО Е КУЛТУРАТА В НАУКАТА, ИЛИ НАУКАТА КАТО КУЛТУРА.

Посочените отношения са допълнително усложнени в биомедицината – комплексът здравеопазни науки, защото те освен проява на наука, се проявяват и като високо специализиран труд, в условията на медицинска и здравна културна среда.

-Тази лекция е част от курса “Биомедицинска култура” в НБУ, департамент Медикобиологични науки