Деп.”Медикобиологични науки”, 1618

Както посочва името, отношението здраве/общество има два компонента:

Тази проста (като брой участници, но изключително сложна като функции!) и силно динамична двукомпонентна система е подвластна на всяка промяна в общественото съзнание и идеология. Би следвало при едно планирано и целеустремено управление тя да е постоянна грижа, защото е място, където се зараждат и управляват обществените надежди, очаквания, вяра и одобрение, както и подкрепата на всички дейности в новата здравна политика на държавата, повече известна като “здравна реформа”.

Макар че е така широко употребяван, съдържанието му не е точно фиксирано и включва две основни части:

• 
  Медицински
  
• 
  Икономически
  
• 
  Социални
  
• 
  Екологически
  
• 
  Материално-технически и технологични
  
• 
  Културологични – като практика, традиция, възпитание, обичаи, образование.
  

От казаното е ясно, че здравеопазването се състои от действия и въздействия, които се редуват динамично, като действията са от самата система за здравеопазване, а въздействията – от средата – обществена (социална) и природна.

ИЗХОДИТЕ – ПРОДУКТИТЕ – като здраве или негови частични, временни вариации и общественото мнение, нагласи, оценки, нови идеи за оптимизиране на цялата система.

Тази верига работи добре само ако се намери и поддържа една динамична обратна връзка между входове и изходи, за да се прави постоянен корективен контрол и се развиват отношения на текуща ответна оптимизация и управление, базирано именно на такава “възвратна информация”. Тук да се напомни че здравният персонал има особено място като участник и във входовете и в изходите на системата, поради което, НЕГОВОТО ИДЕОЛОГИЧЕСКО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРОЦЕСИТЕ В ОТРАСЪЛА ИМА ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ КАТО СЪСЛОВНИ ПОЗИЦИИ И ИНТЕРЕСИ.

В отделни моменти идеите и нагласите могат да съвпадат с поведението на управляващите органи и институции, да се търсят приближаване на гледните точки, компромиси и други варианти. Важно е държавата да следи и отчита влиянието на тези идеологически концепции, като част от обществените настроения и като пряко влияещи върху потребителите на здравни услуги.

Ролята на здравния персонал, като НАЙ-ТОЧЕН ИЗВОР НА КОНЦЕПЦИИ ЗА РЕСОРА, В КОЙТО РАБОТИ И ЖИВЕЕ Е ФАКТ, ПОДСКАЗВАЩ КЪДЕ ДА СЕ ТЪРСЯТ ОПТИМАЛНИ ИЛИ ПОНЕ РАЗУМНИ НОВИ ПРОФИ-ИДЕИ.

Това естествено идеологическо ядро следва да се съвместява с работата на професионалните масмедии като МОДЕРАТОР НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ НАГЛАСИ. Ето една примерна схема на комуникационна политика, като серия от въпроси:

• 
  Кой е инициатор на поредната комуникация
  
• 
  Каква е конкретната цел
  
• 
  Какво е посланието
  
• 
  Кой е реципиентът
  
• 
  По какъв канал за връзка
  
• 
  Какъв е очакваният ефект
  
• 
  Каква е обратната връзка
  
• 
  Колко са разходите
  
  • 
    Проблем - Какви следва да бъдат обществените комуникации в състояние на кризисни ситуации, особено важни и тревожни за съдбата на населението? Медицината и здравеопазване при критични, при кризисни и бедствени ситуации, при големи реорганизации в ресора – като особено значима за националната сигурност тема.
    

1. 
   За научните изследвания
   

Може да се дозира много разумно този модел като един ясен РЕДУКЦИОНАЛСТИЧЕН ПОДХОД. При моделирането е от важно значение модерните идеи да са към изместване на фокуса в нова посока на взаимодействие - между състояния на органи и системи, между микро и макро нива на организма, особено с опит да се отчита и влиянието на околната среда – природна, екологична, ЕПИДЕМИОЛОГИЧНА и въздействие на социалните фактори върху заболеваемостта.

• 
  да се прилага биопсихосоциалното моделиране на клинично ниво, за да се изясняват комплексно биомедицинските + генетични + социални + психологични фактори в патогенезата на болестите (световният проект за човешкия геном – световното научно предизвикателство като такъв уникален комплексен модел)
  
• 
  да се инвестира в модерни епидемиологични проучвания и в оптимизиране и реорганизация на здравеопазването с нови концепции за тях – хората да се учат сами да се грижат за себе си, като познават добре новите рискови фактори за здравето си – популационният подход – новите програми за превенция и промоция на здравето; т.е. да се увеличи извънредно мозъчната атака в посока социални медицински изследвания – социалните рискови медицински фактори, като сравнение с познатите и анализирани основно до сега в патогенезата на болестите етиологични причинители (инфекциозни, обменни, генетични, информационни и др)
  
• 
  да се инвестира като се оценяват комплексно новите технологии в научно-изследователския процес. В съдържателно отношение съвременната медицина се осланя и зависи най-много от технологиите – те са голямата икономическа сила и стимул за производителите. Да се ориентира медицинското образование към технологиите – една абсолютно сигурна идеологическа концепция. Да се предпочитат инвестиции за медицински технологии – информационни системи, системи за обработка на данни, диагностични и терапевтични системи. При това идеите за медицината като изкуство (уникалният творец-експерт – незаменим, неповторим) и като наука (изкуствен интелект, моделиране поведението на лекаря), да не влизат в конкуренция, а да са в отношения на симбиоза.
  

2. 
   За алтернативната медицина
   

3. 
   За специализираното образование и квалификация
   

Новото място на хуманитарните и социални науки в обучението –специфичното здравно законодателство, биоетика, нови умения за комуникации, философия и психология на медицината, културология на медицината – една основа за разбиране ПРОФЕСИЯТА КАТО МУЛТИКУЛТУРАЛЕН ПРЕДМЕТ И ДСИЦИПЛИНА. Те са необходими и при практиката на стажанти и млади лекари. Ролята на лекаря не започва когато е вече налице болестта – важна е превенцията на заболяването, промоцията на здравословен живот, самопомощта. След една успешна и правилна диагноза, хроничните заболявания изискват нова роля на лекаря в борбата и противодействието на пациента срещу страданието, промяната и на функциите на смъртта.

Ефективното обучение по въпросите на икономиката (икономизация на медицината), на менажирането на труда, на публичните връзки и създаване на добър имидж, са част от новите идеи и нужди на образованието в ресора.

НОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ – КОМПЮТЪРНИТЕ СИСТЕМИ И МЕТОДИ ЗА РАБОТА С ТЯХ В КЛИНИЧНИ И ПАРАКЛИНИЧНИ УСЛОВИЯ – нашата програма за обучение и наши амбиции.

Всички тези ясни идеи следва да се възприемат и прилагат с разумна скорост и оптимистично очакване, без непредизвикани грешки и с текущи промени, с постоянното усилие да има насочен поглед в бъдещето.

При цялата трудност на този въпрос и риск от грешни отговори, могат да се посочат някакви желания и необходимости:

• 
  престижна медицина, която сама определя посоките на развитието си, както и своя професионален живот, като се полагат грижи за запазване и увеличаване потенциала на ресора сам да решава проблемите си
  
• 
  умерена и благоразумна медицина
  
• 
  поносима и устойчива
  
• 
  социално чувствителна и плуралистична
  
• 
  справедлива и достъпна за всички
  
• 
  медицина, която уважава избора на човека и неговото достойнство
  
• 
  медицина основана на доказателства
  
• 
  High-tech medicine.
  

-Тази лекция е част от курса “Биомедицинска култура” в НБУ, департамент Медикобиологични науки

.