Десислава Иванова Панева-Маринова семантично-ориентирана архитектура и модели за персонализиран и адаптивен достъп до знания в мултимедийна дигитална библиотека
Oнтологичен модел на знанието за потребител на мултимедийна дигитална библиотека
Изтегляне 0.62 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Основни фази при разработка на модела на знанието за потребител на мултимедийна дигитална библиотека
- Основни компоненти на модела на знанието за потребител на мултимедийна дигитална библиотека
- Реализация на онтологичния модел на знанието за потребител на мултимедийна дигитална библиотека
Oнтологичен модел на знанието за потребител на мултимедийна дигитална библиотекаОсновни изисквания към модела на знанието за потребител на мултимедийна дигитална библиотекаДисертационният труд включва анализ на изискванията към модела на знанието за потребител на мултимедийна дигитална библиотека, пречупен през общата постановка на използването му. Основни фази при разработка на модела на знанието за потребител на мултимедийна дигитална библиотекаПроцесът на реализация на онтологичния модел на знанието за потребител на МДБ преминава през следните три основни фази (нива) според класификационната методология за разработка на знанийни системи: ниво на знанието, символно ниво и ниво осъществяване [Schreiber et al., ‘00]. Секция 3.4.2. на Глава 3 представя особеностите на всяко от тези нива. Фигура 10 изобразява процеса на реализация на онтологичния модел на знанието за потребител на МДБ. Основни компоненти на модела на знанието за потребител на мултимедийна дигитална библиотекаМоделът на знанието за потребител на МДБ включва [Paneva, ‘06a]:
Целта на онтологичния модел на потребител на МДБ е да представи знанието за потребителя, съгласувано с утвърдените стандарти в областта, като ясно дефинира актуални лични данни, ниво на познаване на предметната област на библиотеката, познавателните му цели и потребности, интереси, предпочитания, стил на изследване на обектите, мотивация, поведение в средата и др. Моделът е интерпретиран на концептуално ниво според стандартите IEEE Personal and Private Information и IMS Learner Information Package, комбинирани са части от тях (понятия) и са добавени допълнителни разширяващи категории, специфицирани според визията за реалните потребители на МДБ [Paneva, ‘06a] [Paneva, ‘06b]. Знанието за потребителя включва понятия, които са разделени в две основни групи [Paneva, ‘06a]:
Обща информация за потребителя на МДБ Общата информация за потребителя на МДБ покрива основно данни за демографския статус на потребителя, образование, познавателни цели, интереси, мотивация, предпочитания и др. Личните данни, нужни за инициализиране на всеки индивидуален профил са име, фамилия, потребителско име (съвпадащо с идентификационен номер), възраст, телефон, пощенски и електронен адрес. Познавателната цел е категория, която отговаря на въпросите защо потребителят използва мултимедийната дигитална библиотека и какво в действителност иска да постигне. Точното определяне на познавателната цел е решаващо за установяване на правилна стратегия за представяне на знанията в библиотеката. Мотивацията е движещата сила на потребителя при ангажирането му с познавателни дейности. Мотивацията може да се изрази чрез множество краткосрочни и дългосрочни параметри (например, усилие, упорство, постоянство, интереси, и др.) при преследване на познавателните цели. Tези параметри могат да се свържат и с фактори като ниво на знания, подготвеност, сложност на изучаваната материя, резултатни знания и т.н. В настоящия модел като мотивационни критерии са избрани и включени категориите „Интереси” и „Ниво на знания”, в т.ч. подготвеност на потребителя в предметната област на МДБ, поради тяхната еднозначна определяемост. Друг важен описващ критерий в модела е опитът на потребителя. Той се отнася за всякакъв натрупан до този момент опит, който може да има влияние върху познавателния процес и постиженията. Например, опит, придобит в практиката, основни занимания, работа, перспективи и др. Съществено за МДБ е да представя и организира цифровите материали според потребителските предпочитания за библиотечното съдържание - обекти и колекции, интерфейс на средата, нейната функционалност и др. Предпочитанията могат да зависят или не от системата. Тя обаче трябва да осигури на потребителите възможности да я информират директно или индиректно за тези предпочитания. Най-важната част от предпочитанията на потребителя е стилът на изследване на дигиталните обекти, в по-широк смисъл стилът на тяхното изучаване или научаване. Разработваният функционален модул трябва да осигури изменяемост на средата и предоставяните от нея информационни ресурси, индивидуализиране за всеки потребител, за да подпомага познавателните му дейности, използвайки максималния му потенциал на възприемане. Придържайки се към тази задача, в настоящия модел са дефинирани стилове за изследване на дигиталните обекти, определящи колекция от индивидуални за всеки потребител предпочитани характеристики, описващи дигиталните обекти от МДБ. Друга съществена част от предпочитанията на потребителя, по отношение на предлаганото му библиотечно съдържание, е възможността да бъдат групирани обекти според множество критерии, които ги описват. Тази дейност може да бъде част от процеса на търсене на обекти с цел препоръчване на допълнителни такива, а също и да се внедри при динамично изграждане на визуализиращия обектите модул за всеки потребител. Други предпочитания могат да бъдат свързани с език за визуализация на дигиталните обекти и описващата ги информация, в случай че библиотеката осигурява многоезичност. В зависимост от разнообразието на формата на предлаганите обекти, може да се предостави възможност за избор на обекти според физически ограничения на потребителите [Paneva, ‘06a]. Информация за поведението на потребителя в МДБ Под „поведение на потребителя” се разбира видимият отговор на потребителя на отделни стимули на дадена среда [Sison et al., ‘98]. Този критерий служи като входни данни за системата, моделираща потребителя и представлява или действие (например, решаване на тест), или резултат от действие. В мултимедийна дигитална библиотека е съществено да се следи избраният от потребителя път за изследване на обектите, времето за изследване на обектите, самите обекти и колекции, общото ниво на познаване на предметната област, трудностите при разбиране на информацията и др. Стойностите на тези критерии могат да бъдат статични или да се генерират динамично. Тази информация се използва за препоръчване на подходящи обекти на потребителя и за осигуряване на адаптивно съдържание и персонализирани информационни потоци [Paneva, ‘06a] [Paneva, ‘06b]. Реализация на онтологичния модел на знанието за потребител на мултимедийна дигитална библиотекаСледвайки класификацията от предишната секция, онтологията се състои от два основни групи от класове от понятия: обща информация за потребител на МДБ и информация за поведението на потребител в МДБ. Общият брой на класовете е 35, броят на релациите е 28. В онтологичното описание на модела са определени основни ограничения за всички релации: Съществува клас за всяка връзка. В процеса на работа с онтологията са открити много факти. Например, Ниво на първоначални знания в предметната област на МДБ - А1: начално се свързва със Стил на изследване на дигиталните обекти - В1: Всички дигитални обекти се описват чрез характеристиките: автор, школа и период. По-сложни факти, които могат да се използват, определят свързване на индивид от един клас с множество индивиди от друг клас с осигуряване на възможност за избор. Например, Ниво на първоначални знания в предметната област на МДБ - А1 се свързва със Стилове на изследване на дигиталните обекти - В1, В2 и т.н., които са предварително определени и потребителят избира най-подходящ за него. Фигура 12 изобразява схематично основните класове и релации (връзки или свойства), които свързват класа „Потребител” с подкласовете на класовете „Мотивация” и „Предпочитание”. За показаните свойства класът „Потребител” се явява област, а класовете „Ниво на първоначални знания в предметната област на МДБ”, „Интереси”, „Стил на изследване на дигиталните обекти”, „Стил на групиране на дигиталните обекти”, „Език” и „Предпочитания според физически ограничения” - обхват. Таблица 5 от дисертационния труд включва основните класове понятия в онтологията на потребител на мултимедийна дигитална библиотека, техните дефиниции, преки наследници и връзки със стандартите IMS LIP и IEEE PAPI. Таблица 6 включва дефинирани в онтологията основни релации, осигуряващи връзки между индивидите на дадени класове от понятия. За формално представяне на онтологията на потребител на МДБ е избран и използван OWL, чиито функционални характеристики, особености и възможности бяха разгледани и сравнени с множество езици и средства за изграждане на онтологии в Глава 2, Дял 2.2. и Приложение 1 на дисертационния труд). Приложение 3 на дисертационния труд включва пълната версия на онтологията на потребител на МДБ. Индивидите на класовете са конкретизирани според приложението на онтологичния модел в мултимедийната дигитална библиотека „Виртуална енциклопедия на българската иконография” [Paneva et al., ‘05] [Paneva et al., ‘08] [Pavlov et al., ‘06b]. 
Фигура 12: Основни класове и свойства, свързващи класа „Потребител” с подкласовете на класовете „Мотивация” и „Предпочитание” Изводи: Изграждането на онтологичен модел на знанието за потребител на МДБ е задача, която изисква формулиране на речника от понятията, релациите между тях, валидните аксиоми, правила и факти в областта, откриване на факти. В конкретния случай са избрани само понятия, съгласувани с утвърдените стандарти в областта и притежаващи лесно формулируеми индивиди. Чрез свързването в единен описателен модел на общата информация за потребител на МДБ и информацията за поведението му в средата, се изгражда модел, който адекватно „реагира” на промените в желанията, нуждите и изискванията на потребителя. Взет е под внимание фактът, че поведението на потребителя не винаги е логично, той забравя информацията на произволен принцип и може да има проблеми с разбирането на определени/неопределени теми. Затова в процеса на експлоатация онтологичният модел ще продължи да се обновява и подобрява, за да заснеме най-точно знанията за конкретните потребители на средата. Каталог: dessi -> Desislava%20Paneva files Desislava%20Paneva files -> Подходи за използване на технологиите на семантичния уеб Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|