Директора на риосв, гр. Бургас

ИНФОРМАЦИЯ

Възложител на предложението е: АНТОН ИЛИЕВ ТУМБАЛОВ ЕГН 7008110542,

АДРЕС: ГР. БУРГАС, Ж.К.СЛАВЕЙКОВ БЛ.65 ВХ. 7 ЕТ. 7

МИХАИЛ ДИМИТРОВ ЯНЕВ ЕГН 6006220506

АДРЕС: ГР. БУРГАС, Ж.К.СЛАВЕЙКОВ БЛ.46 ВХ. 1 ЕТ. 5

ТОДОР МИНЧЕВ ДЮЛГЕРОВ ЕГН 7312070841

АДРЕС: ГР. БУРГАС, Ж.К.ЗОРНИЦА БЛ.35 ВХ. 4 ЕТ. 3

2. Обща информация за предложеното инвестиционно предложение

А./ Местоположение на ИП – Област и Община, землище

Инвестиционното намерение за изграждане на складова база за промишлени стоки с административна част и трафопост в поземлен имот № 050021, находящ се в местност „курт тепе”, землището на гр. Бургас. Необходимата площ за временни дейности по време на строителството ще е от порядъка на 800 м² и ще бъде ситуирана в югозападния край на имота. Тук ще бъдат ситуирани два фургона за работниците, необходимите строителни материали за тридневни нужди и отнетия хумус от тази част на имота, която ще бъде застроена. С този хумус ще се подобрят останалите площи, предвидени за озеленяване. Излишният хумус ще се предостави на община Бургас и/или заинтересувани лица за облагородяване на собствени терени.

Периодът на действие и изпълнение на ПУП във времето протича при следните етапи:

• 
  Изработка на ПУП – ПРЗ за поземления имот;
  
• 
  Внасяне искане по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложение с предмета и целите на опазване на защитените зони;Получаване на Решение от компетентния орган.
  
• 
  Одобряване от общинския съвет на ПУП;
  
• 
  Промяна предназначение на имота
  
• 
  Издаване ан Разрешение за строеж.
  

Съгласно ЗУТ процедурата по приемане на плана включва:

• 
  Съобщаване на заинтересованите лица с обявление на видно място в сградата на общината и поне в един местен вестник, решението на кмета на общината за изработване на план извадка, съгласно ЗУТ;
  
• 
  Съобщаване на изработения проект за подробен устройствен план отобщината на заинтересуваните лица, по реда на ал.З, чл.128;
  
• 
  Съгласуване на проекта за подробен устройствен план от заинтересуванитетериториални администрации и със специализираните контролни органи и експлоатационните дружества по реда на чл. 121, ал. 2.
  

Теренът, предвиден за реализация на инвестиционното предложение попада в защитена зона “Атанасовско езеро“, с код BG 0000270, за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и фауна и защитена зона “Атанасовско езеро“, с код BG 0000270, за съхранението на дивите птици.

След огледи на терена, предвиден за реализация на инвестиционното предложение бе извършен предварителен анализ на флористичния състав на агрофитоценозите и фитоценотичната структура на растителността в проучвания имот и в прилежащите му съседните терени. На терена, предвиден за реализация на инвестиционното предложение сукцесията е вторична, а растителните видове – синантропни. На тази територия и в радиус от 500 метра около имота, няма редки, застрашени от изчезване защитени растения и растителни съобщества. Извод: не се засягат природни местообитания, както и популации на растителни видове и типове растителни съобщества, предмет на опазване на ЗЗ “Атанасовско езеро” с код BG 0000270 за опазване на дивите птици

ТИПОВЕ МЕСТООБИТАНИЯ от Приложение I на Директива 92/43/EEC , включени в ЗЗ «Ат.езеро»

КОД Пр. ИМЕ % Покр. Предст. Отн. площ Прир. ст. Цялост. оц.

1150 * Крайбрежни лагуни 24.95 A

1310 Salicornia и други едногодишни растения,

колонизиращи тинести и пясъчни терени

1410 Средиземноморски солени ливади

2110 Зараждащи се подвижни дюни 0.1 C

Комплексната оценка на реалното и потенциалното местообитание показва, че то е от производен и вторичен тип и не попада в приоритетните за охрана хабитати в България, включени в Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1, т. 1 към закона за биологично разнообразие (ДВ, бр. 77/2002г. с последващи изменения). Реализирането на инвестиционното предложение по никакъв начин не може да доведе до фрагментация на зоните. Няма загуба на местообитания. Степента на безпокойство на различните видове животни може да бъде по-висока само по време на строителството. Височината не би могла да повлияе в някаква степен на мигриращите над района птици. По време на експлоатацията на обекта не би могло да има дълготрайно безпокойство на видовете целогодишно. Не е разглеждан въпроса относно времето за възстановяване на някаква засегната популация – тъй като с реализацията на настоящото инвестиционно предложение, такива няма да бъдат засегнати.

Разглежданата територия е земеделска земя. Граничи с други поземлени парцели. На малка част от имота са формирани растителни съобщества от синантропен тип. В обособените микрогрупировки в различно съотношение участвуват следните видове: Bromus arvensis L. (полска овсига), Bromus sterilis L. (дългоосилеста овсига), Cynodon dactylon Pers. (троскот), Elymus repens (L.) Gould. (обикновен пирей), Hordeum murinum L. (миши ечемик), Poa bulbosa L. (луковична ливадина), Dactylis glomerata L. (обикновена главица), Festuca valesiaca Schl. Ex Gaud. (валезийска власатка), Trifolium sp. (детелина), Medicago minima (L.) Bart. (дребноплодна люцерна), Cichorium intybus L. (синя жлъчка), Eryngium campestre L. (полски ветрогон), Convolvulus arvensis L. (полска поветица), Polygonum aviculare (обикновена пача трева), Centaurea cyanus L. (полска метличина), Consolida regalis S.F.Gray (обикновена ралица), Crepis foetida L. (смрадлива дрипавка), Senecio vulgaris L. (обикновен спореж), и др.

Във фитоценозите на инвестиционното предложение, между изоставените овошки, със слята повърхност участвуват и множество плевелни видове. Към групата на характерните плевелни видове се отнасят: Stellaria media L. (средна звездица), Convolvulus arvensis L. (полска поветица), Holosteum umbelatum L. (весларка), Lamium amplexicaule (стъблообхващаща мъртва коприва), Sinapis arvensis L. (полски синап), Caucalis platycarpos L (бабинец), Cirsium arvense (L.) Scop. (полска паламида), Sorghum halepense (L.) Pers. (балур), Cynodon dactylon Pers. (троскот) и др.

Структурата на растителността в съседните земеделски имоти е подобна на гореописаната.

Във връзка с попадането на инвестиционното предложение в защитена зона „Атанасовско езеро” може да се направят следните констатации:

1. 
   На територията на проучвания обект и в съседните имоти не са установени растителни и животински видове и съобщества, които са предмет на опазване в потенциалната ЗЗ “Атанасовско езеро” за опазване на дивите птици и хабитатите;
   
2. 
   Строителството и експлоатацията на обектите, предмет на настоящото инвестиционно предложение няма да окажат съществено негативно въздействие върху местообитанията и видовете, които са обект на опазване в най-близко разположената ЗЗ „Ат. езеро”.
   
3. 
   При реализирането на инвестиционното намерение частично и в малка степен ще бъде засегната вторична растителност.
   

На територията, предвидена за строителство няма местообитания на растителни видове, включени в Приложение № 2 на ЗБР.

• 
  предвижда се минимум 20% от площта на имота да бъде за озеленяване;
  
• 
  във фазата на работното проектиране ще бъде изготвен проект за озеленяване с подходящи за района растителни видове. В никакъв случай да не се ползват т. нар. инвазивни видове.
  

• 
  Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  
• 
  Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
  
• 
  Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  
• 
  Опазване и поддържане на местообитанията на описаните по-долу застрашени видове птици съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене, миграция и зимуване за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
  
• 
  Опазване и поддържане на местообитанията на описаните по-долу мигриращи видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене, миграция и зимуване за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
  
• 
  Подобряване условията за пренощуване, хранене, почивка и стациониране по време на миграция и зимуване на струпващи се водолюбиви птици, описани по-долу, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
  
• 
  • Осигуряване на безопасни въздушни коридори и места за пренощуване за безпрепятствено предвижване на мигриращи грабливи птици, щъркели, пеликани и жерави, съгласно чл. 6, ал.1, т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на ежегодните им есенни и пролетни прелети за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
  
• 
  Осигуряване на безопасни въздушни коридори за безпрепятствено предвижване на водолюбивите птици в Бургаския езерен комплекс по време на ежедневните им прелети за търсене на храна и места за почивка;
  
• 
  Поддържане на традиционня начин на солодобив за осигуряване на подходящи местообитания и хранителна база за саблеклюна и други дъждосвирцови птици;
  
• 
  Опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете, обект на опазване;
  
• 
  Природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване.
  

Гнездящата фауна на района включва освен традиционната за откритите пространства на страната видове и такива, като черногърбо каменарче, късопръста чучулига, дебелоклюна чучулига, турилик, бяла стърчиопашка, червеногърба сврачка, лястовици и др. Последните видове са консервационно значими и защитени (т.е. включени са в Приложение III на закона за биологичното разнообразие), но и тяхното присъствие е свързано не със спецификата на местообитанията и растителността, а по-скоро с географското разположение и микроклиматичните особености.

През зимният период, по намиращите се в района посеви (но извън територията, предвидена за реализация на обекта) през светлата част на денонощието е възможно пребиваване с цел хранене и почивка на водоплаващи птици от разред Anseriformes (предимно Anser albifrons L., Anas sp. и др.). Съществува малка вероятност от епизодична поява в района на малката белочела (Anser erythropus) и червеногушата (Branta ruficollis) гъски, които са световно застрашени видове птици. Района на Ат. езеро е едно от на-важните места за зимуване на друг рядък вид птица - бял ангъч (Tadorna tadorna).

Съществува незначителна вероятност района на терена, предвиден за реализация на на инвестиционното предложение да бъде убежище на различни видове малки влечуги (главно змии и гущери) и бозайници (полевка, заек, лалугер, къртица, сляпо куче, земеровка, таралеж, белка, пор и др.), които пък от своя страна са елемент от хранителните вериги на хищните птици. По-вероятни видове влечуги, които могат да бъдат срещнати тук са ивичестият гущер и големият стрелец. Малко вероятно е в района да бъдат намерени двата вида сухоземни костенурки – шипобедрената и шипоопашатата.

Най-близко разположените защитени територии са ПР “Атанасовско езеро” и ЗМ “Бургаски солници” (бивша буферна зона към резервата).

Сравнително близко до площадката на настоящото ИН се намира най-богатото на птици място в България – Атанасовското езеро. Представлява крайбрежна свръхсолена лагуна, заобиколена от малки водоеми и система от канали, обрасли с блатна растителност. Езерото е разделено на две части от пътя Бургас – Варна и има средна дълбочина 30см. Като резерват през 1980г. е обявена северната част на езерото, а южната (бивша буферна зона) от 2007 г. е защитена местност “Бургаски солници”, обхващаща и груги гранични райони около езерото. Резерватът съвместява по уникален за България начин промишлен солодобив и консервационни дейности.

Атанасовското езеро с право може да се нарече “птичият рай” на България, защото тук са установени 316 вида птици от общо малко над 400 за цялата страна, които са постоянни, мигрират, гнездят или зимуват в резервата. Поради това на 28.11.1984 г. то е обявено за Рамсарско място (разширено през 2002 г. чрез включване и на буферната зона). Тук намират подслон 14 световно застрашени вида като къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), червеногуша гъска (Branta ruficollis), малка белочела гъска (Anser erythropus), тънкоклюн свирец (Numenius teniurostris), ливаден дърдавец (Crex crex), белоока потапница (Aythya nyroca). От 100 вида птици в ЧКБ 17 гнездят в резервата, а 60 се срещат през различните сезони. Езерото е единственото място за гнездене на малката черноглава чайка и дебелоклюната рибарка. Най-многочислени са колониите на саблеклюните (430 гн. дв.), кокилобегачите (30 гн. дв.), речните рибарки (380 гн. дв.) и гривестите рибарки (120 гн. дв.). Блатната лястовица (Glareola pratinkola) – символът на резервата и любим вид на орнитолозите, тук има най - много гнездещи двойки (18). През последните години в Атанасовскотоезеро са наблюдавани и екзотични видове като розово фламинго (Phoenicopterus ruber) и жълтоклюн щъркел (Mycteria ibis) - първо наблюдение (през 2002 г.) на този африкански вид за Европа.

Езерото е зимовище от международно значение заради големия брой бели ангъчи (Tadorna tadorna) – 2 700 екз., фиш (Anas penelope) - над 4 000 екз., шилоопашати патици (Anas acuta) - над 1 100 екз., зеленоглави патици (Anas platyrynchos) - над 7 900 екз. и др. Оттук прелитат, хранят се и почиват дестки хиляди водоплаващи, грабливи и пойни птици. Всяка пролет и есен по невидимата небесна магистрала "Виа Понтика" преминават над 240 хиляди щъркели, 60 хиляди грабливи птиции, 30 хиляди пеликани. Атанасовското езеро е най-богатото място в Европа по отношение есенната миграция на къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus) и розовия пеликан (Pelecanus onocrotalus), тръстиковия блатар (Circus aeruginosus) и вечерната ветрушка (Falco vespertinus).

В резервата се срещат 17 вида риби, голяма част от които са включени в ЧКБ. Най-характерни са кавказкото попче, бодливките и гамбузията. Има 7 вида земноводни и 8 вида влечуги, от които жълтокоремникът и смокът-мишкар са включени в ЧКБ като застрашени. Бозайниците са представени от 12 вида гризачи, 5 вида насекомоядни и 6 вида прилепи. Особен интерес представляват най-малкият бозайник на планетата – етруската земеровка (Suncus etruscus) и полевката на Гюнтер, европейския лалугер, както и застрашените видра и дива котка. Срещат се още лисица, невестулка, дива свиня и чакал.

В езерото са установени повече от 250 вида висши растения. Голямата соленост на водите определя наличието на специфични растителни видове като солянка, морска суеда, гърлица, тръстика, тънколистен папур, морски пелин и др. Шест вида висши растения са от Червената книга на България. Тук е най-голямото находище на саликорнията и елегантната орхидея в България.

С цел максимално съвместяване на настоящото инвестиционно предложение с близостта на защитена зона “Атанасовско езеро” се предвижда изграждането на леки ажурни огради и зелени пояси по границите на терена. Озеленяването ще бъде извършено приоритетно с местни растителни видове, съобразени с автохтонната флора на региона. По този начин ще се огранични безпокойството на видове птици – предмет на защита в най-близката защитена зона за опазване на дивите птици, а така също и на гъските, които евентуално биха могли да използват посевните площи в района за хранене и почивка през зимният сезон. Не се препятства (например с плътни ограждения) преминаването на дребни бозайници и влечуги.

1. Защитената местност „Поморийско езеро”. Поморийското езеро е лагуна, разположена на ок. 2 км сев. от град Поморие. Езерото е отделено от морето с естествена пясъчна коса и изкуствена дига и само в южната си част има свързващ канал, чрез който се осъществява притока на морска вода. Площта е 760.80 хектара

• 
  солянки,
  
• 
  морски пелин,
  
• 
  морска суеда,
  
• 
  кавказко попче (живее при соленост на водите 80 промили),
  
• 
  артемия (важен хранителен компонент за птиците).
  

• 
  черноморско плюскавиче,
  
• 
  водна лилия,
  
• 
  подвит парафолис.
  

Поморийско езеро е едно от най-важните места за гнездене на:

• 
  саблеклюна,
  
• 
  кокилобегача,
  
• 
  белочелата рибарка,
  
• 
  морския дъждосвирец.
  

2. Защитена местност “Вая”, обявена през 1997г. Намира се в западната част на Бургаското езеро, ОВМ място, влажна зона с международно значение – Рамсарско място. Обхваща най-големите тръстикови масиви в България. Местообитание на множество защитени видове водолюбиви птици. В защитената територия има изградено укритие за наблюдение на птици. Основен проблем в тази ЗМ представляват бракониерските набези и нерегламентирания риболов. Езерото отстои от разглежданите обекти на над 10 км.

- по Директива 79/403 на ЕЕС (за птиците): ЗЗ “Атанасовско езеро” BG код 0000270; ЗЗ “Бургаско езеро”, BG код 0000273 и др.;

- по директива 92/43 на ЕЕС (за местообитанията): ЗЗ “Атанасовско езеро” BG код 0000270; ЗЗ “Бургаско езеро”, BG код 0000273 и др.;

Инвестиционното предложение няма да окаже въздействие върху най-близко разположените райони от Националната екологична мрежа, както и няма да окаже значително въздействие върху ЗЗ “Атанасовско езеро” по птиците и местообитанията

Ново инвестиционно предложение-изграждане на крайпътна автомивка, паркинг, складова база за промишлени стоки с административна част, с общ капацитет до 120 човека администрация и работници и паркинг с 20 паркоместа.Имотът не попада А и в зона Б. Показателите за застрояване са: височина до 10 м.; плътност на застрояване – 70%; К_инт 2.0, озеленяване – 20 %.

Към момента територията на разглеждания имот не е водоснабдена. Предвижда се имотът да се захрани с вода от уличен водопровод, предвиден по съответната прилежаща обслужваща улица. От уличния водопровод, посредством фасонни части ще се направят отклонения за всяка сграда. Отклоненията за сградите ще се изпълнят от тръби ПЕВП. Водомерният възел ще се монтира в посочената застройка съгласно чл. 27, т. 2 от Наредба №4 за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни ВК инсталации.

Отпадъчните битови води се предвижда да се заустят в локално пречиствателно съоръжение. Дъждовните води ще се оттичат свободно на терена.

Предвижда се изграждане на трафопост от тип БКТП 630 kVa, който ще бъде поставен след сключване на договор за присъединяване с електроразпределителното дружество. За територията, предмет на разработката се предвижда районно осветление, което ще е обект на следваща фаза на проектиране.

4. 
   ОРГАН, ОТГОВОРЕН ЗА ОДОБРЯВАНЕТО НА ИП.