Дискусия, организирана от криб по стратегията за развитието на сектора на възобновяемите енергийни източници в България
Изтегляне 241.73 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Г-жа Нона Караджова, министър на околната среда и водите
- Г-жа Костадинка Тодорова, директор на дирекция „ВЕИ и енергийна ефективност”, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
- Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков
- Петър Андонов, програмен директор в КРИБ
- Председателят на УС и главен изпълнителен директор на „Уникредит Булбанк” г-н Левон Хампарцумян
- Членът на КРИБ г-н Кънчо Стойчев
- Изпълнителният директор на НЕК г-н Георги Миков
- Председателят на Асоциацията на производителите на екологична енергия Велизар Киряков
| ДИСКУСИЯ,
организирана от КРИБ по стратегията за развитието на сектора на възобновяемите енергийни източници в България Дата: София, 13 януари 2010 г. Място: хотел „Шератон” Временно ще бъде спряно приемането на заявки за ОВОС на проекти за изграждане на вятърни паркове и фотоволтаични централи, докато се приеме Национален план за действие за развитието им до 2020 година. Това обяви министърът на околната среда и водите г-жа Нона Караджова на срещата с членовете на КРИБ – представители на компании, които осъществяват проекти в сектора на възобновяемите енергийни източници /ВЕИ/. Дискусията беше организирана след като в средата на декември 2009 г. МОСВ обяви намерението си да наложи мораториум за 6 месеца върху проектите, свързани с ВЕИ. Във встъпителните си думи при откриването на дискусията г-н Иво Прокопиев, председател на КРИБ заяви, че е постигнал предварителна договореност с министрите на околната среда и водите г-жа Нона Караджова и министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков да не се използва думата „мораториум” нито веднъж. Иво Прокопиев каза: „Аз сега го правя, за да се уточним, че няма такава хипотеза, за да не излъчваме погрешни и плашещи сигнали към чуждестранната финансова общност и към българските инвеститори. В залата са всички основни stakeholders в областта на ВЕИ, представители на традиционната енергетика, на ЕРП на инвеститорите в проекти за вятър и слънце, на кредиторите, инвестиционни фондове, на големи индустриални групи, много консултантски компании, търговски банки. Никак не е учудващо че интересът е толкова голям, защото глобалното затопляне и произтичащите от него трансформации в световната икономика са най-мощният глобален тренд, който няма как да не засегне и българската икономика. От друга страна в разгара на сегашната криза, на която сме свидетели, инвестициите в сектора на ВЕИ се правят в един от малкото антициклични сектори в икономиката, които могат да се окажат двигателя на икономическото възстановяване и на връщане в рамките на икономическия растеж. Когато има ограничен ресурс и за него се конкурират различни участници на пазара много трудно се постига консенсус, но ние опитахме и в голяма степен успяхме да консултираме всички различни гледни точки, включително и доколко реални са инвестиционните интереси в сектора на ВЕИ. Постигнахме примерен консенсус че от всички заявления за над 10 000 мегавата нови мощности, това което е реално и подлежи на реализация са 1000 мегавата във вятърната и 1000 мегавата в слънчевата енергия. Практиката в други държави показва, че когато се поставят ясни критерии пред реализацията на проектите и се стигне до поемане на конкретни финансови ангажименти, остават под 10% от подадените заявления. Затова ние смятаме, че тези две числа, които споменах, са горна граница на реалните инвестиционни намерения в двата сектора. Това във финансово измерение представлява един поток от 3-4 милиарда евро в рамките на следващите 3 години. Като потенциал, това е изключително важно от гледна точна на намалелите чужди инвестиции и липсващите вътрешни ресурси. Днешният разговор е за това как, използвайки ограничения публичен ресурс, да създадем конкурентен ВЕИ сектор, как да стимулираме инвестиционния процес, иновациите и как да стигнем до конкурентна себестойност на енергията от ВЕИ, която е с голям потенциал за вътрешния пазар и за износ. България е по-напред и има потенциал да изнася подобни технологии за околните пазари. Обикновено в такива случаи бизнесът иска от правителството правила за това как ще протича конкуренцията. Очевидно е, че конкуренцията ще бъде между отделните ВЕИ, и в рамките на даден вид ВЕИ - между отделните инвеститори и отделните проекти. Наличието на ясни правила и ясна стратегия трябва да гарантира че България ще влезе в режим на постоянна иновация и спад на цената на електроенергията. Другият съществен въпрос е стабилността на финансовата рамка. В момента в законодателството има двусмислие, което не позволява на инвеститорите да одобряват и да финансират дори безспорните проекти, преминали през всички съгласувателни процедури”. Г-жа Нона Караджова, министър на околната среда и водите уточни, че поводът за дискусията, която се провежда е отпреди месец, когато МОСВ, правейки анализи на различните екологични политики, е видяло много назрял конфликт между два екологични интереса – единият - да се произвежда екологично чиста енергия от ВЕИ, с което се постига и европейска, и национална цел за намаляване на емисиите парникови газове. От друга страна в МОСВ са забелязали, че в момента съществува много голям конфликт по отношение на проектите които са в защитени зони, много близо или в Натура 2000, което доведе и до три наказателни процедури и е много тежко за страната ни. Министър Караджова подчерта още: „Трябва да се намерят добри пътища да преодолеем и да убедим нашите европейски партньори че имаме добро стратегическо мислене и планиране. Друго нещо, което е било пречка и за самия бизнес, е много лошото териториално планиране в България. Защото отново влизаме в конфликти. Например развитие на ВЕИ и екологичен туризъм. Целта на нашето предложение - да бъдат преустановени временно приемането на нови заявления за ОВОС по разглеждане на предложения за ВЕИ, е свързано с разработването на една ясна стратегическа рамка. Мисля, че за самите инвеститори ще бъде добре първо да се приеме националният план за ВЕИ, който ще бъде подложен на екологична оценка. В него ще се очертаят ясно зоните, в които е неприемливо да се предприемат инвестиционни намерения и зони, в които като предварителна оценка има смисъл инвеститорите да започнат проучвания. За жалост се оказа, че хаотичният процес е не само по отношение на издаване на екологични разрешителни чрез МОСВ. Оказа се, че много сериозен проблем назрява и по отношение на стратегическия ресурс плодородни земи. Проблем има и в МИЕТ, тъй като се оказа, че миналите през процедури на ОВОС, през отчуждаване на земеделски земи и подадени заявления за включване към мрежата, са над 12 000 мегавата – представете си за какво става въпрос. Това означава че може би в не малко случаи ще има сериозни средства, изразходвани от бизнеса за процедури и в крайна сметка – излъгани надежди. Ето защо искаме да сложим ред. Това е както в национален интерес, така и в интерес за всеки бизнес проект – всеки потенциален инвеститор да има яснота къде би могъл да инвестира, при какви условия и заслужава ли си да се прави това”. Според г-н Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма, по едни въпрос има всеобщо съгласие и това е, че системата се нуждае от усъвършенстване, прецизиране или по-радикална промяна на някои правила. Той заяви, че в средата на годината предстои да бъде приет национален план за развитие на ВЕИ до 2020 г. Министър Трайков посочи още: „Ангажирали сме в МИЕТ сериозен ресурс, а и външен грант от ЕБВР за анализ на тази ситуация. Досега системата на ВЕИ функционира по един неустойчив начин, който ако продължава така, ще ни сблъска с кризата в недвижимите имоти, на която бяхме свидетели миналата година. Дори, в известен смисъл, бумът във ВЕИ е следствие от тази криза, защото голяма част от площите, които вече не могат да бъдат реализирани в проекти в недвижимите имоти се пренасочват към ВЕИ. Тук се сблъскваме с темата за огромния спекулативен компонент, който подлага под натиск системата и показва, че нещо трябва да се промени, за да може да издържи и да ни изведе при целите, които сме си поставили. Г-жа Костадинка Тодорова, директор на дирекция „ВЕИ и енергийна ефективност”, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма представи националната политика за насърчаване на потреблението на енергия от ВЕИ. Националните цели на България са базирани на европейски директиви 2001/77/ЕО, 2003/30/ЕО и 2009/28/ЕО. Националната политика на България по ВЕИ включва насърчаване на развитието и използването на технологии за производство и потребление на енергия, произведена от ВЕИ и потреблението на биогорива; диверсификация на енергийните доставки; повишаване на капацитета на малките и средни предприятия, производителите на енергия от ВЕИ и производителите на биогорива; създаване на условия за постигане на устойчиво развитие на местно и регионално ниво; опазване на околната среда. По данни, представени от г-жа Тодорова, 73% от потреблението на енергия от ВЕИ през 2008 г. се пада на биомасата, 23.7% на енергията от малки ВЕЦ, вятър и слънце, 3.1% - на геотермалната енергия, а делът на биогоривата е 0.2%. През 2009 г. под 2% от електрическата енергия е произведена от ВЕИ, с отчитане на ПАВЕЦ. Индикативната цел за брутно крайно потребление на електрическа енергия е изпълнена на 10.1%. Очаква се нейното изпълнение през 2010 г. да възлезе на 11.6%. Костадинка Тодорова представи и основните етапи и финансиране на ВЕИ проект за изграждане на вятърен парк от 50 MW както следва: - Изготвяне на инвестиционно намерение, ОВОС, ЕО, ОС: 105 000 лева. - Процедура по подробен устройствен план /ПУП/: 24 500 лева. - Смяна на статута на земята: такса 3000-4000 лева на декар. - Изработване на инвестиционен проект във фаза технически или работен проект: цена по договор. - Внасяне на искане за проучване на условията за присъединяване към електроенергийната система. Сключване на предварителен договор за присъединяване със съответното ЕРП/НЕК, заявление за издаване на лицензия от ДКЕВР: 6000 лева. - 72-часови проби. - Доставка, строителство/монтаж на системата за производство на енергия от ВЕИ: 23 086 749 лева. - Сключване на окончателен договор за присъединяване към мрежата от съответното ЕРП/НЕК. - Одобряване на инвестиционен проект и получаване на разрешение за строеж от съответната община: 750 000 лева. В своята презентация Костадинка Тодорова представи следните данни за присъединяване на фотоволтаични и вятърни централи към електроенергийната система до момента:
В своята презентация под заглавие „Основни проблеми, свързани с развитието на възобновяемите енергийни източници”, г-н Ангел Семерджиев, председател на ДКЕВР направи извода, че обратната връзка на ръководената от него организация с инвеститорите показва, че ДКЕВР определя правилно тарифите за задължително изкупуване на електроенергия, генерирана от ВЕИ, а преференциалните цени са най-ефективният механизъм до този момент. Според него нормата на възвращаемост на инвестициите във ВЕИ е съобразена с рисковете, свързани с технологията и експлоатационните характеристики. Беше припомнено, че от 2009 г. се издават сертификати за произход на зелена енергия.
В края на своята презентация г-н Ангел Семерджиев, председател на ДКЕВР посочи, че централите от ВЕИ не могат да се балансират сами. Електроенергийният системен оператор /ЕСО/ носи цялата отговорност за балансиране на системата. Затова има риск ЕСО да въведе ограничения поради несъответствието между производство и потребление. Освен това не може да има едни и същи изисквания към малките инсталации /до 1 MW/ и големите ветропаркове /150-200 MW/. Председателят на ДКЕВР предложи да се разработят мрежови кодекси за управление на ВЕИ; да се гарантира, че един такъв кодекс няма да представлява прекомерна пречка за развитие на ВЕИ, а едно добро управление на енергийната система. Ангел Семерджиев предложи още кодексите да балансират интересите като се предлагат от мрежовите оператори и се одобряват от ДКЕВР. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков подчерта, че стъпките към осъществяване на проект по възобновяема енергия са 28, от които МОСВ с ОВОС е стъпка номер 3, МЗХ е стъпка номер 8, НЕК/ЕРП са стъпка номер 15, а ДКЕВР – стъпка 18 при лицензирането, очевидно входът е през МОСВ. Според него там са се появили и най-горещите проблеми с наказателните процедури и затова началото на дебата по развитието на ВЕИ малко е изпреварил систематичният подход, но той е продиктуван от обстоятелствата. Петър Андонов, програмен директор в КРИБ, представи две групи мерки, които организацията предлага за преодоляване на проблемите в развитието на сектора на ВЕИ: /1/ Отсяване на спекулативните заявки /намаляване на заявките за присъединяване на потенциални обекти към мрежата и /2/мерки за държавна подкрепа на сектора на ВЕИ. Един от проблемите е свързан с твърде големият брой заявени инвестиционни намерения. В момента сме свидетели на огромно / и нереално/ за мащабите на България количество заявки за изграждане на соларни и вятърни мощности /по различни източници между 9000-12000 MW/. За соларните проекти инвестицията в подготвителната фаза е малка. Това обуславя и по-високия процент спекулативни проекти, тъй като изготвянето им е лесно и очакваната реализация е бърза. С оглед на всичко това, повечето проекти за фотоволтаични инсталации се разработват до етап „виза за проектиране” и се предлагат за продажба, а само малка част продължава с етапа на проектиране и изпълнение. Проблемът с отсяването на големият брой инвестиционни заявки за соларни централи има следните решения: 1.Въвеждане на изискване за заплащане на авансова гаранционна вноска по цената за заявен капацитет или „запазване на мощност” от НЕК/ЕРП, като предварително условие за продължаване на процедурата, която в последствие да се приспада от цената за присъединяване. 2.Въвеждане на срок на валидност на писмените становища за присъединяване – например 6 месеца за слънчевите централи. 3.Заплащане на авансова вноска трябва да се въведе и за вече съществуващи проекти, които да получат гратисен период от 3 месеца за внасянето й, като при невнасяне в този срок да губят резервираната от тях мощност. Всички нови проекти следва да внесат аванс по цената за „запазване на мощност” при подаване на предварително инвестиционно намерение пред НЕК/ЕРП. 4.Съществуващите проекти със заявени намерения и заявена мощност преди повече от една година, които не са получили разрешение за строеж, да се анулират. 5.Да се анулират заявките на проекти, които нямат осигурено /като собственост или дългосрочна аренда/ необходимото количество земи /25 декара за 1 MWp/. Друг проблем е свързан с индустриализирането на голямо количество плодородна земя. Проблемът е спорен, доколкото дори при изграждане на всички заявени мощности, което е нереално, земята, която ще се използва, ще бъде в размер на около 120 хил. декара, което би било 0.4% от земеделската земя в страната. Допълнителен довод от екологичните организации е това, че по-високите /по-лоши/ категории земя представляват пустеещи и планински земи и насочването на инвестиции там би имало по-тежки последици за биоразнообразието. Въпреки това, по-долу сме изброили мерки за ограничаване на индустриализацията на земеделска земя. За този проблем КРИБ предлага следните решения: 1.Под определена категория земя да не се преотрежда изобщо – от І до ІІІ-та категория. 2. Приоритет да има изграждането на ВЕИ инсталации върху индустриални зони и замърсени терени, както и изоставени военни обекти. Проекти върху такива терени да се освобождават от авансова такса и да се разглеждат с предимство в ДКЕВР, РИОСВ и съответно ЕРП/НЕК при наличие на ограничение за присъединяване. Едва след това да се издават разрешителни за изграждане на проекти върху земеделски земи от ІV категория нагоре. При отсяването на многобройните заявки за изграждане на вятърни паркове основният проблем е, че повечето от тях са на равнище идея. Проектирането на един вятърен парк е различно от това при соларните централи. За да се започне реализация на проект, е необходимо измерване на вятъра поне 1 година (само инвестицията за една измервателна мачта е над 20 хил. евро, а за проекти над 10 ветрогенератора обикновено се ползват 2 – 5 мачти). Правенето на подобен проект отнема от 2 до 3 години и ангажира значителни средства. Използваната земя е значително по-малко от тази за фотоволтаичните инсталации- не по-вече от 0.5 дка /MW. Повечето проекти са със значителен обем и голяма част от тях са получили сертификат за инвеститор клас А. С оглед на всички тези особености, проектите за вятърни паркове са или на ниво идея (основната маса проекти), или в напреднала фаза. КРИБ предлага следните мерки за отсяване на проектите: 1. Запазване на мощност да се позволява след представяне на измервания, доказващи ветроенергийния потенциал, със срок на мерене поне 1 година. 2 .Заявките за мощност от проекти, които не могат да представят данни за мерене на вятъра да бъдат анулирани. 3. Както и при фотоволтаичните централи, въвеждане на изискване за заплащане на авансова гаранционна вноска по цената за заявен капацитет или „запазване на мощност” от НЕК/ЕРП, като предварително условие за продължаване на процедурата, която в последствие да се приспада от цената за присъединяване. КРИБ заяви позиция за продължаване на проектите, активни към настоящия момент. С прилагането на мерките по-горе, голяма част от заявените проекти ще отпаднат. По оценка на КРИБ ще останат активни не повече от 10 – 15% от подадените до момента инвестиционни намерения. Проектите, които вече имат определени разрешения – ОВОС, виза за проектиране, разрешение за строеж, не трябва да бъдат предмет на ограничения защото там вече е вложен съществен ресурс, земята за тях е отдавна преотредена и извадена от земеделските земи и спирането им би имало тежки икономически последици за инвеститорите и би влошило и без това не особено добрия имидж на България като инвестиционна дестинация. Едновременно с отсяването на подадените проекти, в много кратки срокове да се създаде публичен регистър на проектите за ВЕИ към ДКЕВР, в който да се съдържат типът и размерът на инсталацията, регионът, в който е разположена /на ниво община/, етапът на реализация на проекта и сроковете на валидност на разрешенията му. КРИБ формулира и мерки за държавна подкрепа на сектора на ВЕИ на базата на дефиниране на следните проблеми и техните решения: Проблемът с предвидимост на тарифата за изкупуване на електроенергията, генерирана от ВЕИ по преференциални цени може да се реши по следния начин: 1. Тарифата за изкупуване на електричество, генерирано от ВЕИ трябва да се фиксира за целия период на проекта към момента на присъединяване. 2. Въвеждане на диверсификация на тарифата за земни, покривни, фасадни инсталации, както и отделна (различна) преференция за домакинства и фирми, които инсталират соларни инсталации за собствени нужди. Следното решение беше предложено за проблема с оскъпяването на електричеството в резултат на развитието на сектора на ВЕИ: ако се запази разходоопределящият принцип за определяне на тарифата за изкупуване на енергия от ВЕИ и тенденцията за намаляване на цените за изграждане на централи, този проблем ще се регулира с текущи намаления на тарифите за изграждане на бъдещи централи. Тенденцията трябва да бъде следната: стимулирайки иновациите и вземайки предвид очакваното поскъпване на електроенергията на вътрешния пазар, да се постигне grid parity за 5-10 години. Подобна трябва да бъде логиката и при вятърната енергия. Решенията на проблема с развитието на електроенергийната инфраструктура и възможните опции за нейното финансиране, според КРИБ, изглеждат така: 1. Развитието на инфраструктурата да започне да се осъществява в светлината на съвременните концепции за т.нар. „енергиен Интернет” smart grid /интелигентна мрежа/. Това предполага развитие на децентрализирано производство на енергия, включително и в самите домакинства или малки и средни компании, максимално близо до мястото на потребление чрез малки фотоволтаични и когенерационни инсталации, термични котли на биомаса и малки ветрогенератори вместо инвестиции в скъпи и сложни преносни съоръжения за високо напрежение. Приложението на интелигентните мрежи води до подобряване на сигурността на енергийните доставки, свеждайки до минимум вероятността от сривове и прекъсвания на електрозахранването. 2. Да се използват следните източници на финансиране за развитието на мрежата освен приходите от заплащане на цената за запазване на мощност – НЕК /като част от националната енергийна стратегия/, ЕРП /за по-малките проекти/, частните инвеститори във ВЕИ, европейските фондове след 2013 г., фонд „Енергийна ефективност”, Международен фонд “Козлодуй” или комбинация от изброените по-горе източници на финансиране. 3. Част от квотата на държавата от емисии въглероден диоксид да се апортира във фонд „Енергийна ефективност”, и да се използват за ВЕИ и инфраструктура. 4. Използване на възможностите, които предлага Директива 2009/28/ЕО за развитие на сектора на ВЕИ като участие в съвместни проекти с други страни-членки на ЕС и трети страни и съвместни схеми за подпомагане на използването на енергия от ВЕИ, които биха могли да бъдат реализирани от две или повече страни-членки на ЕС на територията на България. Като проблем беше идентифициран липсата на политика за териториално разпределение на различните ВЕИ. Възможните решения изглеждат така: 1.Да се облекчат максимално процедурите за изграждане на соларни инсталации на покривни пространства, фасади и околни урбанизирани пространства на и около битови и промишлени постройки. 2.Допълнително насърчаване на потреблението на енергия от ВЕИ за собствени нужди – в домакинствата, в малки и средни предприятия чрез инсталации на покривни пространства и фасади чрез: преференциално финансиране и/или данъчни облекчения за лицата и компаниите, ползващи енергия от ВЕИ. Необходимо при соларните централи е ясно да се дефинира и да се разграничи производството на електроенергия за собствени нужди от производството й с цел продажба. Потенциалът на производството на енергия от ВЕИ за собствени нужди е изключително голям и дава възможност да се облекчи мрежата в периоди на най-голямо натоварване. Според КРИБ разработването на стратегия за развитието на ВЕИ до 2020 г. трябва да се осъществи на базата на широка дискусия и консенсус по основните въпроси между заинтересованите страни – държавата, НЕК/ЕСО/ЕРП, бизнеса и екологичните организации. Стратегията трябва да се разработи в изключително кратки срокове и да дава отговор на поне следните въпроси:
КРИБ смята, че освен количествената цел 16 % от крайното енергийно потребление от ВЕИ в общия микс до 2020 г., трябва да се вземе предвид какъв е икономическият ефект от различните видове ВЕИ - каква част от добавената стойност остава в страната, колко нови работни места се разкриват, да се търсят и отчитат възможностите за ефективно изпълнение на трите политически цели 20-20-20 за Европа (до 2020 г. 20% намаление на емисиите парникови газове, 20-процентен дял на ВЕИ от крайно енергийно потребление и 20% икономии в бъдещото енергопотребление) с минимални разходи. От значителна важност са проектите, свързани с производство на енергия от битови, индустриални и земеделски отпадъци. България може да бъде лидер на Югоизточна Европа в областта на ВЕИ, но за целта трябва да се стимулира създаването на слънчеви и вятърни клъстери, съответно в Силистра и в района на Варна. Определяйки очакваните дялове на различните ВЕИ, трябва да се оцени и техния експортен потенциал. България ще служи само като отправна точка за създаване на капацитет и натрупване на ноу-хау, а потенциалът на регионалния пазар е огромен. По време на сесията от въпроси и отговори г-н Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия акцентира върху факта, че се спекулира много със становищата за присъединяване към мрежовите оператори към електропреносната или разпределителната мрежа. Според него „по смисъла на закона в България и Наредба 6 за присъединяване на мощности към мрежата това становище, което се издава, е на практика искане за проучване на техническите условия за присъединяване на ВЕИ обект към мрежата. То не резервира и не запазва мощност. Мощността се запазва само и единствено при подписване на предварителен договор. Според Киряков в момента има заявки за изграждане на 12 000 мегавата вятърни и соларни централи поради липса на прозрачност. Той се аргументира така: „Защото, когато един инвеститор реши да започне един проект, той трябва да знае какво е състоянието на мрежата. Тъй като състоянието на мрежата не е публикувано и никой не знае какво е, поради това че мрежовите оператори не иска да си публикуват инвестиционните програми за развитието на този сектор, всеки един инвеститор преди да започне да харчи пари да купува земя и да получава разрешителни той иска да знае дали има възможност да се присъедини. Към настоящия момент, над 60% от действителните инвеститори с предварителен договор с НЕК за изкупуване на електроенергията са се отказали. Задължението за ЕРП за осигуряване на мощност възниква след подписване на предварителния договор. Всичко останало е искане за проучване за техническите условия за възможностите за присъединяване към електропреносната или електроразпределителната мрежа, за което всеки един инвеститор си плаща. Сумата не е малка. Инвеститорите са принудени да плащат за да знаят на кой електропровод ще се присъединят и какви са свободните капацитети”. Председателят на УС и главен изпълнителен директор на „Уникредит Булбанк” г-н Левон Хампарцумян обърна вниманието на аудиторията върху факта, че т.нар. инвеститори са всъщност кандидати за публични пари, а ресурсът е ограничен. Големите проекти, които изискват огромни капиталови инвестиции, са само по силата на чуждестранни инвеститори, които ще получат индиректно достъп до публичните пари на България. Според Хампарцумян „много по-добре е да се фокусираме върху по-малки проекти които биха били безинтересни за големите играчи и биха били интересни за местни играчи. Всяка инвестиция е спекулация в добрия смисъл на думата. За да получиш публичните пари първо трябва да вложиш достатъчно много собствени”. Велизар Киряков коментира по следния начин предложението на КРИБ за въвеждане на квоти по отношение на различните видове ВЕИ и проектите, свързани с тях: „Квотите ни връщат в плановата икономика. Няма база данни за оценка на ресурса и това е затваряне на свободния пазар. След 2013 г. цената на електроенергията, произвеждана в ТЕЦ „Марица изток” ще е между 11-13 евроцента за киловат час /заради парниковите емисии/, цената на ВЕЦ е 8 евроцента към момента, от вятърните генератори - 9.3 евроцента. Твърде много се спекулира с високата цена. Единственото изключение са фотоволтаичните панели, но те вървят към grid parity. Към 2013 г. може и сигурно ще се окаже че възобновяемите енергийни източници вървят към по-ниска цена. Затова трябва да спрат спекулациите в тази посока, защото така се настройва населението срещу зелената енергия”. Според г-н Камен Колчев, главен изпълнителен директор на Елана Холдинг по отношение на това какво да се прави в момента с развитието на сектора на ВЕИ бизнесът предлага прости практически решения :конкурентни правила, които могат да бъдат приложени в рамките на 2-3 месеца, без да се спира процеса. Според него няма безрисков бизнес. Който иска да прави проект за 100 000 лева ще поеме бизнес риск за 10 000 лева. ОВОС трябва да има срок. Решението е чисто пазарно и при преотреждането на земята. Преотреждането на земята е процедура, която е независима от типа проект. Следователно, не може да се наложи мораториум върху само един тип проекти. Висока тарифа за преотреждането на земята е пазарният принцип за решаване на проблема. Членът на КРИБ г-н Кънчо Стойчев подчерта, че няма честен бизнес, който да не приветства правила и регулации. „Но имам притеснение с мисленето „не може” и затова стана гафа с мораториума – трябва да сменим философията. Тя трябва да бъде „може” и тогава да се сменят правилата. Според представителят на N-Vision Energy Ltd., предложението за райониране е много добра идея – да се уточнят зоните, в които заради опазването на околната среда не би било добре да се реализират такива проекти. Идентифицирането на зоните където електрическата мрежа е в добро състояние би било добро за всички потенциални инвеститори. Трябва да се избегне от правителството единствено да се уточнява къде има достатъчно вятър или достатъчно слънце. Това е нещо, което фирмите, разработващи проекти правят сами. „Съгласни сме, че има твърде много проекти, които са нереалистични. Трябва да се намери начин за филтриране на нереалистичните проекти, като се отчита риска. Рискът е голям когато се отнася за фирми като нас, разработващи проекти. Филтърът който работи и в други страни са два вида – технически – на по-ранен етап и финансов – на по-късен етап. Бихме предложили да се започне с технически филтър с международно удостоверена оценка и оценка за изпълнимост на съоръженията и това може да стане дори преди ОВОС. Банковата гаранция на по-късен етап е нещо много хубаво, стига да бъде свързано с резервиране на капацитет или подписване на договор за изкупуване на енергия. Проблем би било, ако се въведе финансов филтър на ранен етап, когато все още има риск за развитие на поректа. Тогава независимо колко са силни фирмите, това може да спре развитието на проектите”. Изпълнителният директор на НЕК г-н Георги Миков подчерта, че практиката в почти всички страни, особено в САЩ - е не повече от 20 процента от мощността на системата да се осланя на вятърна енергия, тъй като в противен случай се отива към доста голямо оскъпяване. Вятърната енергия е с непредсказуем характер през денонощието или през сезоните и тя бързо трябва да се замества от друг източник. Според него от 1700 до 2000 мегавата е оптималното равнище на вятърна енергия. „Засега имаме сключени предварителни договори в НЕК за 1700 мегавата. Това не означава, че всичките ще се изпълнят, но по тази логика сме изчерпали потенциала си. В района на Е.ОН се присъединяват доста мощности на средно напрежение - 380 мегавата искаха за 2010г. – там липсваше координация между нас и Е.ОН. Мисля, че от септември 2009г. насам нещата са доста по-прозрачни. Пострадаха някои инвеститори в района на Шабла за това, че са раздадени мощности, които не отговарят на капацитета на мрежата. В област Добрич има искания за присъединяване на 4500 мегавата вятърна енергия, а потреблението в района е 120 мегавата. Тя трябва да бъде пренесена на друго място за да бъде потребена. Трябва да се построят електропроводи не на 110, а на 400 киловолта. Дори мощността да е 1500 мегавата, която реално ще се присъедини, електропроводите трябва пак да бъдат 400 киловолта. Има един феномен – много силно е развита мрежата ни в Западна България където е АЕЦ „Козлодуй”. Там отпаднаха 1700 мегавата през последните години, мрежата стои, а има много искания в Североизточна България и в района на Стара Загора, където има изграждане на нови мощности от Марица изток 3, Марица Изток 2 и AES. Инвестициите в мрежата са доста дългосрочно начинание и не зависят само от финансовия ресурс, но и от ресурса от време и преговори. В района на Добрич все повече и повече идват генератори, които ние ограничаваме по чисто административен способ, за да не се изпадне в ситуация на чести изключвания на мрежата, която не е предвидена да понесе тази мощност. Така че, освен финансиране, опира се и до чисто процесуални въпроси, особено на линейните обекти. Когато говорим за проекти за 2-3 години и не може да се изнесе тази енергия, можем да изпаднем в доста неудобно положение. Според изпълнителният директор на НЕК освен проблемите с мрежата, проблем са и преференциалните цени на електроенергията, генерирана от ВЕИ. „НЕК като обществен доставчик е задължен да изкупи цялото количество енергия, произведена от ВЕИ на преференциална цена. Натискът от всички производители е този договор да бъде за срок от 15-20 г. В него се фиксира цена, но засега НЕК е постигнала баланс тя да бъде такава каквото е в ДКЕВР и се актуализира всяка година. Натискът идва реално от банките – да се фиксира постоянна цена за целия период от време. Тази цена се разхвърля на всички потребители чрез цената за пренос от 2009 г. – добавка от 2.06 ст. Така че инвестициите във ВЕИ е един гарантиран бизнес с дългосрочен договор за изкупуване на енергията от НЕК или ЕРП, който с механизма си прехвърля финансовия риск от инвеститора към потребителя. Няма кой да го плати друг и да не се заблуждаваме, че някой инвеститор е дошъл да рискува в това начинание – рискът може би е до построяване на централата. Преференциалните тарифи, ако се използва един обект на ВЕИ за собствени нужди и след това остатъкът се генерира в мрежата, ще доведе само до спекулации – 10 пъти е разликата в цената. Ако се въвежда smart grid трябва да е много разумно, много премерено и да се види докъде ще дойдат парите и дали обществото иска да го плати това. Според г-н Никола Газдов, председател на Българска фотоволтаична асоциация е важно да има правила, но в момента те са несъвършени. „Конкретният повод да сме тук е ограничителният режим. Какви проблеми решава ограничителният режим на територията на цялата страна – екологичният проблем и наказателните процедури са свързани с някакви административни дефицити. ЕК не е изисквала ограничителен режим върху територията на цялата страна и са приветствали фокусиран ограничителен режим върху зони от Натура 2000. Как ограничителният режим ще реши тези проблеми? Ще има големи щети за бранша. Големите инвеститори са с единия крак навън, а други, които смятаха да идват, се отказват да идват”, посочи Газдов Председателят на Асоциацията на производителите на екологична енергия Велизар Киряков предложи да се въведе мораториум само за Натура 2000г. Реплика към неговото предложение беше отправена от г-н Добрин Добринов, ”Зелени Балкани”. Според него мораториум само върху Натура 2000 няма да окаже необходимия ефект. И в момента инвеститорите избягват зоната на Натура 2000, като се пренебрегва факта, че може да има и влияние отвън върху защитените от Натура 2000 територии. Накрая, министърът на икономиката, енергетиката и туризма г-н Трайчо Трайков каза, че представителите на правителството и бизнеса гледат в една посока по отношение на състезателност при получаване на лицензи за проекти в областта на ВЕИ, гаранции и срочност на разрешителните. В обобщение на дискусията г-н Иво Прокопиев, председател на КРИБ акцентира върху три основни извода, като /1/ първият и много важен от тях е, че бизнесът направи свое предложение в отговор на това, което даде министър Нона Караджова – не преустановяване на приемането на нови заявления, а удължаване с 6 месеца на сегашния срок за разглеждане на заявки за ОВОС за нови проекти за изграждане на вятърни паркове и фотоволтаични централи до изготвянето от страна на правителството на Национален план за развитие на ВЕИ; /2/ да се премахне сегашното двусмислие в тарифата, т.е. въвеждане на фиксирана тарифа за целия период на даден проект за да може даден инвеститор да направи стабилен бизнес план; 3/ по отношение на основните идеи за развитие на сектора на ВЕИ бизнесът и правителството гледат в една посока, което доказва капацитета на КРИБ да бъде равностоен партньор на правителството. Каталог: newsfile newsfile -> Булконтрола, бултерм, вода софия (13 – 15 април 2011г.) newsfile -> Конкурс за млади дизайнери Каква е целта на конкурса? newsfile -> Покана за посещение на изложенията China International Industry Fair newsfile -> Business English for Success Intensive communication skills for business capacity building newsfile -> Програма 8 март състояние на пазара за ее и възобновяеми енергийни източници в Европа newsfile -> С п и с ъ к селскостопански продукти, суровини и храни с произход от сащ, Европейския съюз, Канада, Австралия и Кралство Норвегия, са забранени за срок от една година в Руската федерация newsfile -> Molecular Medicine Center Medical University of Sofia and Lieber Institute for Brain Development Organize On 16th of June, from 14 h, in the Auditorium Of Clinic of Neurology and Psychiatry Building, Alexandrovska University Hospital newsfile -> Embassy of the united states of america sofia, bulgaria Изтегляне 241.73 Kb. Сподели с приятели:
|