Доклад резюме а. Въведение. Б. Политически критерии


Глава 23: Защита на потребителите и тяхното здраве



страница9/12
Дата11.02.2018
Размер2.61 Mb.
#58172
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12
Глава 23: Защита на потребителите и тяхното здраве

Достиженията на правото на ЕС (acquis) обхващат защитата на икономическите интереси на потребителите (относно подвеждащата и сравнителната реклама, обозначаване на цените, потребителски кредит, нелоялни договорни условия, продажби от разстояние и по домовете, групово пътуване, право на ползване за определен период, съдебни запрещения за закрила на интересите на потребителите, някои аспекти от продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции и дистанционен маркетинг на финансови услуги за потребители) както и общата безопасност на стоките (отговорност за дефектни продукти, опасни имитации и обща безопасност на продуктите). Държавите-членки на ЕС е необходимо да прилагат ефективно достиженията на правото на ЕС (acquis) посредством подходящи съдебни и извън-съдебни механизми за решаване на спорове и административни системи, в това число надзор на пазара и роля за организациите на потребителите.


България постигна добра степен на привеждане в съответствие на законодателството си с достиженията на правото на ЕС (acquis) в областта на свързаните с безопасността мерки, но все още е необходимо тя да завърши своята законодателна рамка чрез пълно транспониране на съответните достижения на правото на ЕС (acquis) относно отговорността за дефектни продукти и общата безопасност на стоките. Необходими са някои промени за пълно транспониране на достижения на правото на ЕС (acquis) относно опасните имитации.
Докато институционалната и административна рамка за надзор на пазара, по отношение на общата безопасност на продуктите е изградена, системата за надзор на пазара следва да се подобри, за да гарантира безопасността на нехранителните потребителски продукти. Следва да се засили координацията между Националния съвет за защита на потребителите и Държавната агенция по метрология и технически надзор, както и с другите изпълнителни органи и институции, а тяхното сътрудничество следва да стане по-ефективно. През август 2005 г. влезе в сила Наредба за създаване на Съвет за координация и обмен на информация между органите за надзор на пазара. Въпреки това, обаче понастоящем липсата на ясен подход към потребителската политика все още възпрепятства развитието на ефективна система за надзор на пазара.
Що се отнася до несвързаните с безопасността мерки, България е транспонирала част от достижения на правото на ЕС (acquis). Необходимо е по-нататъшно привеждане в съответствие с достижения на правото на ЕС (acquis), а именно, по отношение на някои аспекти на продажби на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции, съдебни запрещения за закрила на интересите на потребителите, право на ползване за определен период, потребителски кредит, дистанционни договори и дистанционен маркетинг на финансови услуги на потребителите. Съответната институционална рамка е налице, но е необходимо допълнителното и укрепване, както по отношение на човешките ресурси, така и по отношение на техническото оборудване. Решението за промяна на Отдела за защита на потребителите в дирекция е положително развитие, което може да повиши значението на потребителската политика. Въпреки това обаче, новият Устройствен правилник на Министерството на икономиката и енергетиката, който включва създаването на новата дирекция остава да бъде приет.
Въпреки, че броят на заведените дела се увеличи, механизмът за помирение, ръководен от помирителните комисии понастоящем не функционира ефективно, тъй като броят на разрешените спорове продължава да бъде нисък.
Броят на организациите на потребителите се запазва на 14. Необходими са повече усилия за развитие на независимо, представително и ефективно движение на потребителите, което би помогнало на потребителите и би играло ефективна роля във формирането на потребителска политика и в надзора на пазара.
Заключение
Въпреки, че някои положителни развития може да се отбележат, необходими са особени усилия в областта на защита на потребителите и тяхното здраве. За да се приключи подготовката за присъединяване, трябва да се обърне внимание на завършването на привеждането в съответствие на законодателството с достиженията на правото на ЕС (acquis), по специално както по отношение на свързаните с безопасността, така и по отношение на не-свързаните с безопасността мерки. Допълнителни усилия са необходими за подобряване на надзора на пазара и за да се осигури подходящо изпълнение на законодателството относно свързаните с безопасността и несвързаните с безопасността мерки, включително чрез засилване на административния капацитет и структури. Напредъкът във включването на организациите на потребителите в разработването и изпълнението на политика за защита на потребителите е ограничен. Като цяло, на политика за защита на потребителите следва да се даде по-висок приоритет, което би позволило по-добро интегриране на интересите на потребителите в други области на политиката.
Глава 24: Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешни работи
Политиките на ЕС в областта на правосъдието и вътрешни работи са насочени към поддържането и по-нататъшното развитие на Съюза като пространство на свобода, сигурност и правосъдие. По въпросите, свързани с граничния контрол, визите, миграцията, убежището, трафика на наркотици и изпирането на пари, борбата с организираната престъпност, борбата с тероризма, измамите и корупцията, полицейското и съдебното сътрудничество, митническото сътрудничество, закрилата на данните и взаимното признаване на съдебните решения, както и правните инструменти в сферата на човешките права, държавите-членки трябва да бъдат подготвени да гарантират постигането на адекватни и приемливи стандарти на изпълнение. Административният капацитет трябва да отговаря на тези стандарти до датата на присъединяването. В допълнение, от особена важност е организацията на независима, надеждна и ефикасна съдебна власт и полиция. Най-развитата част от тази глава засяга достиженията на правото на ЕС (acquis) от Шенген, което изисква премахването на вътрешния граничен контрол в ЕС. Основни части от това acquis, обаче, не се прилагат към момента на присъединяването на нова държава-членка, а по-късно, след отделно решение на Съвета.
По отношение на подготовката за прилагане на достиженията на правото на ЕС (acquis) от Шенген и управлението на бъдещите външни граници на ЕС, сближаването на законодателството е продължило и България сега, като цяло, е привела в съответствие законодателството си с това на ЕС относно граничния контрол и наблюдението на границите. През октомври 2004 г. бяха приети изменения на Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове, които целят постигането на по-добра координация между службите на границата. През февруари 2005 г. бяха приети Наредба за охраната на речния участък от държавната граница и вътрешните водни пътища на Република България и Наредба за охраната на морския участък от държавната граница на Република България. Беше подписано споразумение между правителствата на България и Румъния за сътрудничество между органите за охрана на границата през декември 2004 г. и то влезе в сила през юли 2005 г. Законът за чужденците, приет през юли 2005 г., установява режима на влизане и престой на чужденците.България е прекратила споразуменията за опростено преминаване на границата, които бяха в сила с някои от нейните съседки
Въпреки това обаче, имаше забавяне при спазване на значителен брой срокове от Шенгенския план за действие, както беше договорено в преговорите за присъединяване. Приемането на Стратегия за интегрирано управление на границите е отложено с една година до края на 2005 г. и силно се препоръчва тя да се изпълни възможно най-бързо, а България да ускори своите усилия в осъвременяването на граничните съоръжения. Сключването на меморандуми за разбирателство между органи за управление на границите би засилило оперативното сътрудничество и е планирано тези меморандуми да влязат в сила след приемането на Стратегията за интегрирано управление на границите. В допълнение, след присъединяването ще са необходими усилия за подготовка на премахването на вътрешните граници и пълно прилагане на достиженията на правото на ЕС от Шенген въз основа на по-нататъшно решение, което следва да бъде прието от Съвета. Продължаващите усилия за засилване на контрола и борбата с през-граничните престъпления трябва да бъдат повишени въз основа на задълбочен и активен анализ на риска. Това се отнася по-специално за борбата срещу трафика на хора и контрабандата на стоки, включително на оръжия и фалшифицирани евро банкноти.
Подготовката за създаване на контактна точка за свързване към Шенгенската информационна система (SIS ІІ) и за създаване на национална система продължи. България трябва да наблюдава ситуацията отблизо така, че наличната информация като параметри за свързване със SIS да може да бъде използвана от българските експерти, за да се ускори подготовката.
Що се отнася до управлението на бъдещите външни граници на ЕС, сериозни безпокойства съществуват относно някои от прилаганите процедури и като последица от това относно нивото на контрол, особено на летищата и морските пристанища. Комисията отбелязва със съжаление, че пристанище Несебър не фигурира в списъка на разрешените контролно-пропускателни пунктове, съобщени в рамките на техническите адаптации в контекста на Договора за присъединяване. Следователно неговия статус следва да се изясни. Процедурите за граничен контрол на всички пристанища ще трябва да бъдат изяснени. В допълнение, подходящи съоръжения за контрол на пътниците следва да бъдат въведени и контрола в тези пристанища ще трябва да бъде извършван в съответствие с шенгенските стандарти. Надзорният капацитет по международната река Дунав трябва да бъде увеличен, за предпочитане в близко сътрудничество със съответните румънски власти. Важно е да има достатъчни финансови средства в средно-срочен и дългосрочен план, за да се отговори на нуждите на управление на границата, включително на текущите разходи и разходи за поддръжка.
За съжаление, официалните цифри относно нивата на подбора на кадри не могат да бъдат оповестени, но в момента изглежда, че са недостатъчни човешките ресурси за осигуряване на подходящо въвеждане на достиженията на правото на ЕС относно граничния контрол. България следва да вземе незабавни мерки за облекчаване на ситуацията. Наличността и употребата на оборудването за разкриване следва да се подобрят допълнително. Центърът за обучение в Пазарджик продължи своята дейност и осигурява начално обучение за 121 сержанта и последващо обучение за 300 сержанта през 2005 г.
Що се отнася до визовата политика, България до голяма степен е постигнала съответствие по отношение на правните разпоредби и административните структури, необходими за осигуряване на ефективно изпълнение на достиженията на правото на ЕС при присъединяване. През м. юли 2005 г. беше приета Инструкция за издаване визи на моряци, както и Инструкция за издаване на визи в граничните пропускателни пунктове. България все още трябва да предвиди въвеждането на визов режим за Бивша югославска република Македония и Сърбия и Черна гора, но е поела ангажимент да направи това при присъединяването. България също така постигна напредък при по-нататъшното привеждане в съответствие на своята политика по отношение на “положителния” визов списък. Беше подписано споразумение за безвизов режим с Уругвай през януари 2005 г. и влезе в сила през май 2005 г. Безвизови режими със Специален административен регион Хонг Конг и със Специален административен регион Макао бяха подписани през април 2005 г. Подготвителните мерки за отмяна на визовите задължения за други държави продължават. Необходимо е България да започне подготовка за въвеждането на Визова информационна система (ВИС) с оглед на премахване на вътрешните граници при присъединяване към Шенген. По отношение на оперативния и административния капацитет, България в момента има 88 дипломатически и консулски мисии, свързани с нейните централни служби. България сериозно закъснява при инсталирането на апаратура за откриване на подправени и фалшифицирани документи в дипломатическите и консулски пунктове и в момента 50% от нейните мисии имат изискваната апаратура.
В областта на миграцията привеждането в съответствие на законодателството е почти завършено. България е активна в своите усилия за сключване на спогодби за реадмисия. В ход са преговори с Тунис. Съществува общо задоволително ниво на сътрудничество със съседни страни относно реадмисия, въпреки че спогодби все още не са сключени с Русия и Турция. Основните административни структури са налице, но капацитетът на Дирекция “Миграция” в Министерството на вътрешните работи е необходимо да бъде допълнително засилен. Подготвя се създаването на подзаконова нормативна уредба относно функционирането на Дирекцията. Персоналът на Дирекцията се нуждае от допълнително обучение, за да се осигури правилно прилагане на достиженията на правото на ЕС. Съгласувана система за обучение за всички агенции, работещи в областта на миграционната политика (в допълнение към Дирекция “Миграция”, граничната полиция, полицията и Агенцията за бежанците) следва да се разработи с оглед насърчаване на хармонизиран подход за процедури на залавяне, идентифициране и експулсиране. И накрая, съществуват значителни закъснения по отношение откриването в София на дом за настаняване на чужденци, подлежащи на принудително изселване от страната, а плановете за откриване на 4 други центрове са били изоставени.
В областта на убежището, България е привела своето законодателство в съответствие с Женевската конвенция от 1951 г. чрез приемане на Закон за изменение на Закона за убежището и бежанците през март 2005 г. Тези изменения въведоха ясно разграничаване между отказ, прекратяване на процедурата и отнемане закрилата в съответствие с Женевската конвенция. Национална програма за интеграция на бежанците беше приета през май 2005 г. По отношение на оперативния капацитет, Агенцията за бежанците е ефективна, но следва да се продължи нейното укрепване. Дейности, свързани с изграждане на капацитета на органите и съдебната власт относно бежанското законодателство, процедури и практики също следва да продължат. В България продължава да съществува низходяща тенденция на молбите за убежище: през първата половина на 2005 г. 406 нови молби за убежище бяха получени в сравнение с 429 от същия период през 2004 г. България разработи основен план, който определя задачи, срокове и приоритети в процеса на подготовка за въвеждането на системата EURODAC. Съществено важно е да бъдат отделени необходимите финансови средства за изпълнението на основния план. Приоритетно се изисква стриктно изпълнение с оглед на това България да бъде готова да въведе EURODAC преди присъединяване и да предвиди няколко месеца за изпитване на системата. Накрая, два нови приемателни центъра, единият на турската граница и другият в София са планирани, но правна пречка е причинила забавяне в процеса на подготовка.
В областта на полицейското сътрудничество и борбата с организираната престъпност България до голяма степен е приключила привеждането в съответствие на законодателството си с това на ЕС. През октомври 2004 г. България транспонира Решение на Съвета относно сигурността във връзка с футболни мачове с международно измерение. По-нататъшни скорошни законодателни инициативи включват изменения на Наказателно- процесуалния кодекс, приети през септември 2004 г., за ускоряване на досъдебната фаза. Също така, Законът за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство беше приет през ноември 2004 г., а Законът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност беше приет през февруари 2005 г. България продължава да разширява своята мрежа от полицейски офицери за свръзка и сега има 18 такива.
По отношение на административния капацитет, беше създаден Координационен център за борба с организираната престъпност под ръководството на министър- председателя, както и Държавно-обществена консултативна комисия по въпросите на превенцията на престъпността  към Министерство на вътрешните работи. Задачата на комисията ще бъде да идентифицира тенденциите в престъпността и да намери ефективни мерки срещу разпространението на престъпността във всекидневния живот. Независимо от това, е налице липса на капацитет в досъдебната фаза от страна на компетентните разследващи органи и съдебната власт за ефективни действия по отношение на превенцията, разкриването, разследването и преследването на престъпленията. През м. октомври 2005 г. беше приет нов Наказателно процесуален кодекс, въздействието на който все още не е оценено. Постепенният процес на модернизация и реформиране на полицията, който започна през 2003 г., продължи с приемането на Стратегия относно полицейската кариера и оптимизиране на управлението на човешките ресурси в Министерството на вътрешните работи. Допълнителни усилия се изискват за реформиране на системата за обучение и за нейното адаптиране към нуждите на съвременните полицейски сили. Като цяло, България е развила интензивни и плодотворни връзки, по-специално с държавите-членки на ЕС, обаче е необходимо регионалното сътрудничество, както и сътрудничеството с международните правоприлагащи органи, да бъде допълнително засилено. Споразумение между България и Турция за полицейско сътрудничество беше подписано през м. февруари 2005 г. и влезе в сила през м. юли 2005 г.
Особено сериозни безпокойства съществуват относно високото ниво на организираната престъпност в България, което досега не е било приоритет в политическия дневен ред. По-специално, честите поръчкови убийства на хора, свързани с организирани престъпни групировки, представляват сериозно предизвикателство пред върховенството на закона. Някои видове организирана престъпност като трафик на хора, включително някои случаи на незаконно осиновяване, експлоатиране на проституция, трафик на откраднати превозни средства и застрахователни измами, както и фалшифициране на валута и документи, които са с произход от България, пряко засягат държавите-членки на ЕС. Незабавни действия се изискват, за да се засили отговорът на българската държава към организираната престъпност. За да могат правоприлагащите органи да станат по ефективни, те се нуждаят от необходимите средства за борба с организираната престъпност. Това включва ресурси за прилагане на разнообразни специални разузнавателни средства с оглед на събиране на доказателства за използване пред съдилищата. От ключово значение е схемата за защита на свидетели да стане напълно действаща. За тази цел бяха приети през м. септември 2005 г правила за прилагане. Неотложно се изисква значително по-активен подход в борбата с мрежите на организираната престъпност. Допълнителни усилия са необходими за засилване на сътрудничеството и координацията между полицията, прокурорските и съдебните органи. И накрая, България има нужда да се снабди бързо с хармонизиран статистически подход относно данни за престъпността, включително разкриване и преследване.
България е осъществила добър напредък в привеждането в съответствие на законодателството си с достиженията на правото на ЕС относно изпирането на пари (вж. също Глава 4 – Свободно движение на капитали). Съществува Агенция за финансово разузнаване и тя работи задоволително. Контролът върху лица със задължение за уведомяване следва допълнително да се засили. Въпреки това, резултати по отношение на наказателни преследвания за изпиране на пари все още не съществуват, поради факта, че предикатното престъпление трябва да се докаже, за да се стигне до присъда. Твърде пасивното отношение на разследващите и прокурорски органи също обяснява нулевата степен на осъждане, въпреки че за първи път може да се отчете повдигане на 7 обвинения. Също така, ефективността от защитните механизми срещу изпирането на пари е сериозно възпрепятствана от корупция, организирана престъпност и голям дял на неофициалната икономика. Обучението на съдии и прокурори относно работа по дела за изпиране на пари следва да бъде значително повишено.
Относно борбата с наркотиците, България до голяма степен завърши привеждането в съответствие на своето законодателство с достиженията на правото на ЕС. Що се отнася до борбата с контрабандата на наркотици, разпоредби за контролирани доставки и операции под прикритие за целите на международното правно сътрудничество бяха въведени в Наказателно-процесуалния кодекс и влязоха в сила през м. април 2005 г. Въпреки това, обаче, досега тези средства не могат да бъдат използвани за събиране на валидни доказателства, допустими в българските съдилища. Гореспоменатите изменения по този начин не опростиха значително сложния подход в българската досъдебна фаза и съществуват само ограничени резултати в преследването на големи наркотрафиканти. Изискват се допълнителни изменения на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, за да се подобри организацията и дейността на Националния съвет по наркотичните вещества, областните съвети по наркотичните вещества и центровете за превенция и информация. България продължи да изпълнява Националната стратегия за борба с наркотиците 2003-2008 г. и нейния План за действие в общи линии съгласно сроковете. България следва да приведе своята стратегия в съответствие с новата Европейска стратегия относно наркотичните вещества (2005-2012 г.). По отношение на ограничаването на търсенето на наркотици, България все още разчита значително на финансиране от гражданското общество, особено след като средствата от държавният бюджет за тези дейности бяха ограничени през 2005 г. в сравнение с 2004 г.
Правилникът за организацията и дейността на Национален фокусен център (НФЦ) се забавя. Следователно, не може да бъде отчетен напредък по отношение на особено необходимото повишаване на административния капацитет на Национален фокусен център за връзка с Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите. Напротив, поради скорошни промени в дефиницията на ролята и задачите на Националния център по наркомании (НЦН), които причиниха значително съкращение на персонал, бюджет и дейности, НФЦ загуби експерти, които до този момент бяха осигурени от НЦН. НФЦ в момента не е в позиция да изпълни своите задачи. Изискват се усилия също за осигуряване на по-голямо участие на български експерти в техническите срещи на Европейския център. Националното информационно-аналитично звено по наркотичните вещества към Министерството на вътрешните работи би могло да се превърне в полезен инструмент в борбата срещу трафика на наркотици, обаче все още страда от проблеми, свързани с липсата на обучение, липса на достъп до аналитична база данни и трудности при обмена на информация и разследване, заедно с други правоприлагащи органи.

По отношение на борбата с измамите и корупцията продължават усилията за изпълнение на Националната стратегия за противодействие на корупцията 2004-2005 г. и Програмата за изпълнение на националната стратегия за противодействие на корупцията 2004 – 2005 г. Българските власти направиха концентрирани усилия за ограничаване появата на дребна корупция в държавната администрация като цяло, но основният проблем остава ниският брой на случаи на разследване и преследване на корупция, включително в правоприлагащите органи и по-специално сред магистратите. Съществуват малко случаи на завършено преследване на случаи на корупция на високо ниво. През февруари 2005 г. Националната стратегия за противодействие на корупцията беше изменена, за да включи редица мерки за борба с корупцията на високо ниво, въпреки че сроковете за изпълнение на тези мерки са пропуснати. Като цяло резултатът за правоприлагането в областта на корупцията остава слаб. ( По отношение на корупцията, вж. също глава Б.2.в. Мерки срещу корупцията в раздел Политически критерии).


България продължава процеса на привеждане в съответствие на законодателството си със законодателството на Общността, свързано със защитата на финансовите интереси на Европейските общности и защитата на еврото срещу фалшифициране. Има сведения, че българските организирани престъпни групиравки са специализирани в производството на добро качество фалшиви евробанкноти. През м. октомври 2004 г., влезе в сила Постановление, което промени Съвета за координация в борбата с правонарушение, засягащи финансовите интереси на ЕО. Бяха приети изменения на Наказателния кодекс през м. март 2005 г. за по-нататъшно привеждане в съответствие на законодателството с Конвенцията от 1995 г. за защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Конвенция ЗФИ) и протоколите към нея. По отношение на наказателната отговорност на стопанските ръководители, българският наказателен кодекс е напълно хармонизиран с Конвенцията ЗФИ. През м. септември 2005 г. влезе в сила Законът за изменение на Закона за административните нарушения и наказания, предвиждащ отговорност за юридически лица за престъпления. През м. март 2005 г. бяха приети изменения на Наказателния кодекс, постигащи пълно съответствие с рамково решение на Съвета относно увеличаване на защита на еврото срещу фалшифициране чрез наказателни и други санкции. Административни структури за сътрудничество с Европейската служба за борба с измамите (OLAF) бяха създадени наскоро, но има нужда от по-нататъшни усилия, за да могат те да станат напълно действащи.
В областта на митническото сътрудничество, България се подготвя за присъединяване към Конвенцията за взаимна помощ и сътрудничество между митническите администрации от 1997 г. (Неапол ІІ) и Конвенцията за използването на информационни технологии за митнически цели. Измененията на Закона за митниците, които бяха приети през м. май 2005 г., разшириха правомощията на митническите служители в сферата на митническото разследване и контрол, което ще допринесе за по-обширното приложение на разпоредбите, предвидени в Конвенцията. Приготовленията за приемане на Митническа информационна система, свързана с Конвенцията МИС се развиват по план и следва да продължат.
В борбата срещу тероризма, България е ратифицирала най-важните конвенции в тази област. Законът във връзка с прилагането на Конвенцията за взаимопомощ по наказателни дела влезе в сила през м. април 2005 г. Навременното ратифициране на новата Конвенция на Съвета на Европа относно изпирането на пари от 2005 г., издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления и относно финансиране на тероризма би била по-нататъшна положителна стъпка в тази насока. Изискват се допълнителни усилия относно предотвратяване, разкриване, разследване и преди всичко наказателно преследване на изпирането на пари в цялостния контекст на борбата с финансирането на тероризма.
В областта на защитата на данни, България ратифицира Конвенция 108 на Съвета на Европа и има законодателство, обхващащо защитата на данни в правоприлагащите органи. Въпреки това, тази част от достиженията на правото на ЕС изисква ефективен контролен механизъм в съответствие с acquis по Глава 3 (вж. също Глава 3 – Свободно предоставяне на услуги). Въпреки това, съществува риск България да бъде неподготвена да въведе достиженията на правото на ЕС относно защита на данните, тъй като административният капацитет на Комисията за защита на личните данни е все още слаб. Тя следва да има ефективен персонал и е необходимо да се предоставят ресурси на нейно разположение по такъв начин, че тя да стане напълно действаща и да изпълнява своите функции по тази глава чрез подобаващо концентриране върху съществените задачи, най-необходими в този момент.
В областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни и гражданскоправни въпроси привеждането на законодателството в съответствие с правото на ЕС продължава, където е необходимо, и България трябва да бъде готова при присъединяване да прилага достижението на правото на ЕС (acquis) и да се присъедини към всички съответни конвенции. През м. февруари 2005 г. парламентът прие Закон за изменение на Конституцията, който позволява български граждани да бъдат предавани въз основа Европейската заповед за арест, и през м. май 2005 г. беше приет Закон за екстрадицията и европейската заповед за арест, който завърши приготовленията за нейното въвеждане. През май 2005 г. беше приет нов Кодекс на международното частно право, който привежда българското право в съответствие различни разпоредби на достиженията на правото на ЕС. България определи лице за контакти на Eurojust. Административни структури за преки контакти между компетентните съдебни органи съществуват, но трябва да бъдат допълнително засилени. Независимо от това, съществуват сериозни безпокойства относно функционирането и ефективността на българската съдебна система. Корупцията остава сериозен проблем в съдебната система и това може да възпрепятства гладкото и точно въвеждане на инструментите в областта на взаимното признаване.
Няма развитие по отношение на правните инструменти за правата на човека и България все още не е подписала Протокол 12 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно общата забрана за дискриминация.
Заключение
България като цяло изпълнява ангажиментите и изискванията, произтичащи от преговорите за присъединяване в областите миграция, борба срещу тероризма, митническо сътрудничество, правни инструменти за правата на човека и се очаква да бъде в състояние да изпълнява това acquis от момента на присъединяване.
Допълнителни усилия са необходими от страна на България, за да изпълни изискванията за членство по отношение на визовата политика, убежището, съдебно сътрудничество по граждански и наказателни дела, изпирането на пари и борбата срещу наркотиците. За да приключи подготовката си за членство, България трябва да подобри и ускори въвеждането на мерки в тези области. За да бъде готова България преди присъединяването, се изискват приоритетни действия за въвеждане на EURODAC. Допълнителни усилия също са необходими за пълното привеждане в съответствие на Закона за защита на личните данни с достиженията на правото на ЕС, и за осигуряване на ефективното функциониране на Комисията за защита на личните данни. Относно защита на личните данни (вж. Глава 3- Свободно предоставяне на услуги) се изискват допълнителни усилия за точното изпълнение на законодателството; Комисията за защита на личните данни трябва да установи стабилна административна практика и да изпълнява ефективно своите съществени задачи, за да гарантира, че България ще бъде готова да изпълни достиженията на правото на ЕС в тази област до присъединяването.
Сериозно безпокойство съществуват по отношение на подготовката на България за въвеждането на acquis в следните сфери: в областите на Шенген и външните граници, на борбата срещу измамите и корупцията, на полицейското сътрудничество и борбата срещу организираната престъпност. Незабавни действия са необходими за изясняване на процедурите, които се прилагат на бъдещата външна граница на Европейския съюз, особено по летищата и морските пристанища, и за увеличаване на нивото на кадровия потенциал и наличността и употребата на оборудване за контрол и разкриване. Също така, спешно внимание се изисква по отношение на борбата с корупцията и организираната престъпност, които представляват предизвикателство пред правовата държава. Съществуващото антикорупционно законодателство трябва да бъде прилагано строго, особено в случаи на корупция на високи нива. В допълнение, борбата с корупцията в определени правоприлагащи органи, и по-специално съдебната власт трябва да бъде водена по един по-активен начин. На правоприлагащите органи трябва да бъдат предоставени по-ефективни процедури в досъдебната фаза, както и обучение и оборудване, за да се борят с организираната престъпност ефективно и по един по-интензивен начин. Като цяло, междуведомственото сътрудничество по отношение на достиженията на правото на ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи е необходимо да бъде значително подобрено, координационните структури трябва да бъдат укрепени.
Глава 25: Митнически съюз
Достиженията на правото на ЕС в областта на митническия съюз се състои почти изключително от законодателство, което е пряко обвързващо за държавите-членки и не изисква транспониране в националното право. Те включват Митническия кодекс на Общността и разпоредбите по прилагането му; Комбинираната номенклатура, Общата митническа тарифа и разпоредбите за тарифната класификация, освобождаването от мита, суспендирането на мита и определени тарифни квоти; и другите разпоредби като тези относно митническия контрол върху фалшиви и пиратски стоки, наркотичните прекурсори и културните стоки и за взаимното административно сътрудничество по митнически въпроси, заедно със споразуменията на Общността в съответните области, включително транзита. Държавите-членки трябва да гарантират, че притежават необходимия капацитет за прилагане, включително връзки със съответните компютъризирани митнически системи на ЕС.
По отношение на митническото законодателство България е постигнала висока степен на привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС. Законът за митниците е приет през м. февруари 1998 г. и е неколкократно изменян оттогава. С последното изменение, прието през м. май 2005 г., се въвеждат разпоредби относно последващия контрол, което представлява важен напредък към привеждането в съответствие с достиженията на правото на ЕС. В областта на митническата тарифа съществува Комбинирана номенклатура и са приети правила относно суспендирането на митата и тарифните квоти.
България е приела законодателство, насочено към привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС относно контрола на износа на стоки и технологии с възможна двойна употреба, както и с достиженията на правото на ЕС относно културните стоки.
По отношение на административния и оперативния капацитет съществува митническа администрация и нейният капацитет е в процес на укрепване. Приета е работна стратегия за рационализиране на дейността по границите през периода 2002 – 2006 г. и прилагането й е в ход. Налице е добър напредък, по-специално в областта на събирането на приходи. Нараства дейността по предотвратяване, разкриване и разследване на митническите и валутни нарушения и престъпления, също и в областта на правата на интелектуална и индустриална собственост. Изискват се значителни и трайни усилия за развиването на опростени процедури, по-специално поради факта, че законът за разрешаване на извършването от Агенция “Митници” (АМ) на последващи проверки е влязъл в сила; използването на опростени процедури следва да бъде активно насърчавано от ръководството на АМ. Открит е нов граничен пункт на границата с Турция, като така се облекчава част от входящия трафик от пренатоварения контролен пункт на Капитан Андреево. Извършва се подновяване на инфраструктурата, но са необходими допълнителни усилия за намаляване на стеснените пътни участъци, както и времето за осъществяване на трафика.
В ход е прехвърлянето на контрола и събирането на вътрешни акцизи от Главна данъчна дирекция към АМ, но необходимата за тази цел законодателна база все още не е приета. В допълнение, необходимо е ангажирано и силно управление с оглед гарантирането на ефективно планиране и осъществяване на това прехвърляне.
Интегрираната митническа информационна система е пусната в действие на всички митнически пунктове и постепенно се развиват приложенията в рамките на системата. Положени са значителни усилия с оглед постигането на взаимовръзка със системите на ЕС до момента на присъединяване. Въпреки това, настъпило е значително забавяне при информационните системи, свързани с тарифите. Изискват се интензивни усилия, за да се гарантира навременното изпълнение на амбициозните планове за развитие, като също така се отчита техническият избор, направен от АМ.

С оглед подобряването на техническия капацитет на митническите си лаборатории АМ е осъвременила Стратегия за митническите лаборатории за предоставяне на съответна подкрепа при осъществяване на новите задачи, за които АМ ще носи отговорност от присъединяването (т.е. администриране на новия Закон за акцизите и на мерките за митнически контрол, свързани с Общата селскостопанска политика).


През юли 2002 г. е влязъл в сила Етичен кодекс на митническия служител и неговото прилагане е в ход. В Устройствения правилник на АМ са определени правила за почтеност и АМ активно участва в прилагането на Националната стратегия за противодействие на корупцията. В програмите за обучение се включва етично поведение на митническия служител. Корупцията, по-специално дребната корупция на граничните пунктове, обаче остава сериозен проблем. Съществени усилия са необходими за справяне с този проблем.
Заключение
Като цяло България спазва ангажиментите и изискванията, които произтичат от преговорите по присъединяване в областта на митническото законодателство и се очаква да бъде в състояние да прилага достиженията на правото на ЕС в тази област от момента на присъединяване.
Необходими са особени усилия за подобряване на административния и оперативния капацитет чрез завършване до момента на присъединяване на подготовката на информационните технологии в областта на системите, свързани с тарифите. Натрупаното закъснение трябва да бъде преодоляно, за да се спази амбициозният план за развитие. Съществува необходимост от укрепване на административния капацитет на АМ. Необходимо е да се развият опростени митнически процедури и тяхното прилагане да бъде активно насърчавано, последващият контрол следва да бъде засилен, а физическата инфраструктура се нуждае от допълнителни инвестиции. Следва да бъде обърнато внимание на планирането и изпълнението по прехвърлянето към АМ на отговорности за събиране на вътрешни акцизи.
Глава 26: Външни отношения
Достиженията на правото на ЕС в тази област се състоят основно от пряко обвързващо законодателство на ЕС, което не изисква транспониране в националното право. Това законодателство на ЕС е резултат от поетите от Общността многостранни и двустранни търговски ангажименти, както и от редица автономни мерки за преференциална търговия. В областта на политиката на развитие и предоставяне на хуманитарни помощи, дадена страна-кандидатка ще е необходимо да спазва законодателството на ЕС и поетите международни ангажименти в тази област, и да осигури капацитет за участие в политиката на развитие и в хуманитарната политика на ЕС.
Административните структури, ангажирани с общата търговска политика, по същество са налице и отговарят на изискванията.
България е координирала позицията и политиката си с Комисията относно Програмата за развитие от Доха (ПРД). По отношение на GATS и с оглед да бъде в пълно съответствие с ангажиментите на ЕО по GATS, България следва да извърши необходимото хармонизиране чрез приемане на изключенията на ЕС за “най-облагодетелствана нация” и ако е необходимо, да се оттегли от някои ангажименти или да приеме определени ограничения. Това ще бъде извършено в рамките на процедура за консолидиране на ангажиментите на България по GATS в тези на ЕО. Развитието на текущите преговори, свързани с услугите по ПРД, ще определи ключовите елементи в обхвата на това консолидиране. Ето защо е необходимо да продължи тясното сътрудничество и координацията с Комисията по въпросите, свързани с GATS. По отношение на стоките с възможна двойна употреба редовното адаптиране на законодателството в тази област е довело до висока степен на привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС. Въпреки това, необходимо е България да измени своето законодателство и системите за експортен контрол с оглед да се улесни влизането на България в системата за експортен контрол на ЕС към момента на присъединяването, включително в частност опростяване на двустепенната система за експортен контрол. Въпреки, че като цяло са налице административни структури с достатъчен капацитет, необходимо е да се извършат подобрения в междуведомственото сътрудничество, а именно по отношение на прилагането на експортен контрол.

България е постигнала добро ниво на съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на експортното кредитиране и са налице административни структури. Въпреки това нарастването на експортното застраховане остава много ниско.


България е оценила съответствието на сключените от нея двустранни споразумения с трети страни със своите задължения към ЕС. Тя предприема действия за денонсиране на всички споразумения за преференциална търговия с трети страни и за изменение или прекратяване на споразумения за непреференциална търговия или на други споразумения, за да ги уеднакви със съответните достижения на правото на ЕС до момента на присъединяване.
България трябва да разработи политика на развитие и предоставяне на хуманитарни помощи, която е в съответствие с принципите на ЕС, както и институционална рамка за нейното координиране и прилагане. България трябва да продължи да увеличава своя административен капацитет за участие в политиката на ЕС на развитие и предоставяне на хуманитарни помощи. През юни 2005 г. ЕС прие да се ангажира с нови временни и глобални цели по Официалната помощ за развитие (ОПР) и България трябва да създаде подходящи бюджетни разпоредби в този контекст при присъединяването си.
Заключение
Като цяло България спазва ангажиментите и изискванията, които произтичат от преговорите по присъединяване в тази област и се очаква да бъде в състояние да прилага достиженията на правото на ЕС в областта на външните отношения. С оглед завършването на своята подготовка България трябва да продължи процеса на предоговаряне или прекратяване на двустранни споразумения с трети страни, за да ги приведе в съответствие с достиженията на правото на ЕС до момента на присъединяване. Освен това България трябва да създаде политика на развитие и предоставяне на хуманитарни помощи, която е в съответствие с принципите на ЕС, като освен това е необходимо да продължи напредъка при установяване на институционалната рамка за прилагането на достиженията на правото на ЕС в областта на развитие.
Глава 27: Обща външна политика и политика на сигурност
Достиженията на правото на ЕС, свързани с Общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС), се основават на правни актове по втория и непряко, по първия стълб, включващи правно обвързващи международни споразумения. Те се базират също така на политически декларации и споразумения за провеждане на политически диалог в рамките на ОВППС, с оглед привеждане в съответствие със становищата на ЕС и за прилагане на санкции и ограничителни мерки, когато това се изисква.
България продължава участието си в политическия диалог в рамките на ОВППС и редовно привежда позициите си в съответствие с тези на Съюза, включително санкциите и ограничителните мерки, становищата, декларациите и демаршите. Пълното прилагане на Кодекса за поведение при износа на оръжие и борбата с незаконната търговия на оръжие заслужава по-задълбочено внимание. В тази област са налице административни структури с достатъчен капацитет.
Заключение
Като цяло България спазва ангажиментите и изискванията, които произтичат от преговорите по присъединяване в глава “Обща външна политика и политика на сигурност” и се очаква да бъде в състояние да прилага достиженията на правото на ЕС от момента на присъединяване.
Глава 28: Финансов контрол
Достиженията на правото на ЕС по тази глава се състоят основно от общи международно приети и съгласувани с ЕС принципи на държавен вътрешен финансов контрол, които трябва да бъдат транспонирани в системи за контрол и одит на целия публичен сектор. По-специално, достиженията на правото на ЕС изискват съществуването на ефективни и прозрачни системи за финансово управление и контрол, функционално независими системи за вътрешен одит; централни хармонизиращи звена на тези две области, отговарящи за координацията и хармонизирането на методологиите, независим външен одит на системите за държавен вътрешен финансов контрол в публичния сектор (Върховна одиторска институция); подходящ механизъм за финансов контрол на фондовете на ЕС; и административен капацитет за ефективна и подходяща защита на финансовите интереси на ЕС.
В областта на държавния вътрешен финансов контрол, Министерският съвет наскоро е одобрил Стратегия за по-нататъшно развитие на ДВФК и план за действие с оглед спазване на международните стандарти и най-добрите практики на ЕС. Създадена е ръководна група на ниво заместник-министри на финансите, за да наблюдава изпълнението на плана за действие. Отделни работни групи работят по изготвянето на три отделни, но свързани помежду си акта по отношение на финансовата инспекция, финансовото управление и контрол, и вътрешния одит. Следва да бъдат положени продължителни усилия, за да се гарантира съответствието между новата правна рамка и реформите в този сектор, а именно разделянето на финансовата инспекция от вътрешния одит, децентрализирането на вътрешния одит и оперативния капацитет на Дирекция “Вътрешен контрол” в Министерство на финансите, отговорна за хармонизирането на финансовото управление и контрол, както и на вътрешния одит в целия публичен сектор.
По отношение на външния одит Законът за изменение на закона за сметната палата, приет през 2004 г., е насочен към по-добро хармонизиране с най-добрите практики. Въпреки това, допълнителни усилия трябва да бъдат положени за подобряването на административния и оперативен капацитет на тази служба, по-специално тя да се подготви за промените в системите на държавния вътрешен финансов контрол. Следва да се постигне по-добра координация с бъдещата агенция за инспекция и Дирекция “Вътрешен контрол” в Министерство на финансите.
По отношение на контрола върху разходите за средства от структурните фондове на ЕС законодателството е частично налице. Въпреки че са направени някои подобрения на капацитета на Националния фонд и на изпълнителните агенции за управление на предприсъединителното финансиране, продължава да съществува необходимост от допълнително значително укрепване на тези институции, за да се достигне изискваната степен на капацитета за управление и контрол. В допълнение, необходимо е България съществено да засили и спешно да ускори мерките, за да спази договорения график по отношение на запълването на пропуските и оценката за съответствие на Програмата за въвеждане на разширена децентрализация (EDIS) до м. март 2006 г., за да се даде възможност на службите на Комисията да извършат одита за съответствие преди края на м. юни 2006 г. Това би позволило България да бъде акредитирана за програмите ФАР и ИСПА до края на юли 2006 г.
Законодателната база по отношение на защитата на финансовите интереси на ЕС е увеличена, а именно със създаването на Съвет за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейските общности, но все още се нуждае от допълнително развитие. По-специално, ролята на службата за координация на борбата с измамите следва да бъде по-добре определена по отношение на нейните компетенции и координация с други съответни институции и органи. България следва да приеме и изпълни национална стратегия за борба с измамите, обхващаща защитата на финансовите интереси на ЕС.
Заключение
Като цяло България спазва ангажиментите и изискванията, които произтичат от преговорите по присъединяване във връзка със системите на държавния вътрешен финансов контрол и на външния одит. Следва да бъдат продължени усилията, за да се гарантира прилагането на система за силен и подходящ вътрешен контрол, отговарящ на международните изисквания и на най-добрите практики на ЕС. Остава необходимостта от по-нататъшно укрепване на съответните институции и органи.
Особени усилия са необходими, за да може България да спази ангажиментите и изискванията, които произтичат от преговорите по присъединяване по отношение на контрола върху разходите за средства от структурните фондове на ЕС, както и защитата на финансовите интереси на ЕС. Необходимо е България спешно да ускори акредитирането си за свързаната с ФАР и ИСПА система за въвеждане на разширена децентрализация чрез съществено увеличаване на капацитета за управление и контрол. В областта на защитата на финансовите интереси на ЕС службата за координация на борбата с измамите трябва да бъде допълнително развита, както и да се приеме национална стратегия за борба с измамите. Тези действия ще спомогнат да се гарантира изискваното ниво на подготвеност за стабилното и сигурно управление както на предприсъединителната подкрепа, така и на структурните и кохезионните фондове.
Глава 29: Финансови и бюджетни въпроси
Достиженията на правото на ЕС в тази област обхващат правилата относно финансовите ресурси, необходими за финансиране на бюджета на ЕС (“собствени ресурси”). Тези собствени ресурси се състоят основно от вноски на държавите-членки на базата на традиционни собствени ресурси от митнически и селскостопански мита и налози върху захарта; ресурси на базата на ДДС; и ресурси на базата на нивото на брутния национален доход. Държавите-членки трябва да създадат подходящ административен капацитет, за да координират адекватно и да осигурят правилното изчисляване, събиране, плащане и контрол на собствените си ресурси и отчитането пред ЕС, за да се спазват правилата за собствените ресурси. Достиженията на правото на ЕС в тази област са пряко обвързващи и не изискват транспониране в националното право.

По отношение на традиционните собствени ресурси българското митническо законодателство в голяма степен е в съответствие с достиженията на правото на ЕС, и е налице административната инфраструктура, заедно с необходимата организация за събиране и възстановяване на мита, въпреки че административният капацитет следва да бъде допълнително развит, по-специално по отношение на последващия контрол, основан на данните от икономическите оператори. Българските власти сега следва да насочат внимание върху довършването на подготовката си по отношение на традиционните собствени ресурси чрез създаване на необходимите структури и процедури за събиране на данни и съобщаване на случаи на измама и нередности на Комисията (OWNRES). Те следва също така да завършат юридическата рамка и процедурните и административни договорености, необходими за събиране, отчитане и контролиране на данъците върху захарта. Изискванията за докладване и счетоводните изисквания по отношение на “А” и “Б” сметките следва да бъдат допълнително развити. По-специално, развитието на информационното приложение в модула “Митническо задължение” за управление на “А” и “Б” сметките и създаването на свързаните с това отчети автоматично изисква специално внимание. Адекватността на модула “Митническо задължение” следва да бъде преоценена и адаптирана, когато е необходимо, за да се отговори на счетоводните изисквания за традиционните собствени ресурси.


По отношение на ресурсите на база ДДС остават да бъдат направени известен брой подобрения и допълнения към предварителния отчет за ДДС базата през 2003 г., за да се постигне приемливо ниво на коректност и пълнота.
По отношение на ресурсите на база БНД e достигнато задоволително ниво на съответствие със счетоводните стандарти по ESA 95, но все още остава известна работа до удостоверяване на пълно съответствие, по-специално по отношение на изчерпателността на националните сметки. За тази цел следва да бъде допълнително подобрен административният капацитет на Националния статистически институт, включително чрез осигуряване на достатъчен и подходящ персонал.
Заключение
Като цяло България спазва ангажиментите и изискванията, които произтичат от преговорите по присъединяване в областта на финансовите и бюджетни въпроси и се очаква да бъде в състояние да състояние да прилага тези достижения на правото на ЕС от момента на присъединяване. Необходимо е да се продължи да се обръща внимание на развитието на подходящо ниво на административен капацитет, така че да могат да се изчисляват правилно собствените ресурси, които следва да бъдат внасяни в бюджета на ЕС.


  1. Превод на достиженията на правото на ЕС на български език

В съответствие с членове 2 и 58 от Акта за присъединяване, всички актове, приети от институциите на Съюза преди присъединяването, стават приложими в новите държави-членки и следва да бъдат публикувани в специално издание на Официален вестник на Европейския съюз и на новите официални езици. Докато институциите на ЕС поемат отговорността за окончателното редактиране и публикуване на преводите, задължение на присъединяващите се държави е да направят преводите и да осигурят задълбочена юридическа и езикова редакция. В рамките на превода на достиженията на правото на ЕС Съдът на ЕС е определил поредица от ключови решения, които следва да бъдат приоритетно преведени (представляващи около 15 000 страници).


От (понастоящем) близо 90 000 страници достижения на правото на ЕС България вече е превела повече от 95%. Въпреки това, около 60% остава да бъдат редактирани от националните власти, преди да могат да бъдат предоставени на институциите на ЕС. Капацитетът за превод и редакция все още не е достигнал необходимото количество от около 6 000 страници на месец, което се дължи главно на трудности при набирането и запазването на персонала. Пред българското правителство бе изтъкната необходимостта да се отдели на този въпрос вниманието, което той заслужава, без което публикуването на достиженията на правото на ЕС не би могло да се осъществи навреме за присъединяването на 1 януари 2007 г.


  1. Обща оценка

България е достигнала значителна степен на привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на повечето политики. Усилията за укрепване на цялостния административен капацитет следва да продължат с оглед правилното прилагане на приетото законодателство.


Очаква се тя да бъде в състояние да прилага достиженията на правото на ЕС, както се изисква в следните области до предвидената дата на присъединяване: хоризонтални и процедурни мерки и секторно законодателство от нов и стар подход в глава Свободно движение на стоки; свободното движение на работници, координирането на системите за социално осигуряване и гражданските права по отношение на свободно движение на хора, движение на капитали и платежни системи в областта на свободно движение на капитали; дружествено право, счетоводство и Регламентът, който заменя Брюкселската конвенция и Римската конвенция в глава Дружествено право; политика на конкуренция. По отношение на глава Земеделие до предвидената дата на присъединяване се очаква България да бъде в състояние да прилага достиженията на правото на ЕС както в областта на политиката по качеството, биологичното земеделие, системата за земеделска счетоводна информация, държавната помощ, развитието на селските райони, зоотехниката, храненето на животни и фитосанитарния сектор, както и във връзка с международните споразумения за риболова и държавната помощ в глава рибарство.
Очаква се до предвидената дата на присъединяване България да бъде в състояние да прилага достиженията на правото на ЕС в областта на трансевропейските мрежи, вътрешните водни пътища, автомобилния транспорт и железопътния транспорт в областта на транспортна политика; ДДС в областта на данъчна политика; главите за икономически и паричен съюз, както и статистика; по отношение на равно третиране на жените и мъжете, здраве и безопасност при работа, социална закрила и политика на заетост в областта на социална политика и заетост; по отношение на сигурността на мерките за снабдяване, енергийната ефективност и възобновяемата енергия, и ядрената енергетика в енергетика; индустриалната стратегия в областта на индустриална политика, главите за малки и средни предприятия, наука и изследвания, образование и обучение и култура и аудиовизуална политика; териториална организация в областта на регионална политика; защита на природата и качеството на въздуха в областта на околна среда; областите миграция, борба срещу тероризма, митническо сътрудничество и правните инструменти в областта на правата на човека в глава Правосъдие и вътрешни работи; законодателството по митнически съюз, външни отношения и обща външна политика и политика на сигурност; областите на държавния вътрешен финансов контрол и на външен одит в областта на финансов контрол; и по отношение на финансови и бюджетни въпроси.
На второ място, в някои области България е необходимо да положи особени усилия, за да завърши своята подготовка за присъединяване.
Това включва нехармонизираната област и обществените поръчки в глава свободно движение на стоки; взаимно признаване на професионални квалификации в областта свободно движение на хора; правото на установяване, областите банково дело, инвестиционни услуги и пазарите на ценни книжа, нормативната уредба в областта на информационното общество и защитата на личните данни в глава свободно предоставяне на услуги; изпиране на пари в областта свободно движение на капитали; повечето организации на общия пазар и механизмите за външна търговия в областта земеделие, както и общи мерки във ветеринарната област; управление на флота, инспекция и контрол, структурни действия и пазарна политика във връзка с политиката рибарство.
Това също включва областите на: въздушен транспорт и морски транспорт в транспортна политика; акцизи, пряко данъчно облагане, административно сътрудничество и взаимопомощ в областта на данъчна политика; областите на трудово право, социален диалог, обществено здраве, Европейския социален фонд (с изключение на оперативната програма за укрепване на институционалния капацитет и ефективността на държавната администрация, за която съществува сериозно безпокойство), антидискриминация и социално включване в глава социална политика и заетост; конкурентност и вътрешен енергиен пазар в областта на енергетика, мерките за приватизация и преструктуриране в областта на индустриална политика, и по-специално стоманодобивната индустрия; телекомуникации и информационни технологии; законодателната рамка и областите на програмиране, мониторинг и оценка в областта на регионална политика; хоризонтално законодателство и областите качество на водите, промишлено замърсяване и управление на риска, химикали и ГМО, ядрена безопасност и радиационна защита, управление на отпадъците по отношение на околна среда; главата за защита на потребителите и тяхното здраве; визова политика, областта на убежището, съдебното сътрудничество по гражданско-правни и наказателно-правни въпроси, борбата с наркотиците и изпирането на пари, защитата на данните в областта на правосъдие и вътрешни работи; административният и оперативен капацитет за прилагане на правилата по митнически съюз; и контрола върху разходите за структурна дейност и защитата на финансовите интереси на ЕС в глава финансов контрол.
На трето място, България трябва да предприеме незабавни и решителни действия, за да се справи с въпросите, предизвикващи сериозно безпокойство, с оглед да бъде готова до предвидената дата на присъединяване.
Това обхваща защитата на правата на интелектуална и индустриална собственост в областта на дружествено право и застраховането на моторни превозни средства в глава услуги. Това се отнася до разплащателната агенция и Интегрираната система за администриране и контрол, както и до организацията на общия пазар на мляко, трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) и страничните животински продукти (по-специално изграждането на втори екарисаж и въвеждането на забрана за фуражи), ветеринарната система за контрол (идентификация и регистрация на животни, създаване на ветеринарни гранични инспекционни пунктове) и контрол на заболяванията по животните, търговията с живи животни и животински продукти, ветеринарно обществено здраве и хуманно отношение към животните в глава земеделие; институционални структури и финансово управление и контрол в областта на регионална политика, включително във връзка с горепосочената оперативна програма по Европейския социален фонд. В заключение, изискват се спешни действия в областта на правосъдие и вътрешни работи, по-специално по отношение подготовката за прилагане на достиженията на правото на ЕС от Шенген и за управлението на бъдещата външна граница на ЕС, както и в областта на полицейското сътрудничество и борбата с организираната престъпност, с измамите и корупцията, за да бъде България готова за членство до предвидената дата.



Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница