Доклад за оценка на съвместимост на инвестиционно предложение за
Обща характеристика на растителността и местообитанията в района на инвестиционното предложение
Изтегляне 1.99 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.2. Защитенатна зона BG0002109 „Васильовска планина” по Директивата за птиците
- 4.2.2. Видове, обект на опазване
- 4.2.3 Качество и значимост
- 4.2.4 Уязвимост
- 4.2.5. Описание на местообитанията
4.1.2. Обща характеристика на растителността и местообитанията в района на инвестиционното предложениеПо геоботаническото райониране на България, територията на инвестиционното предложение се отнася към Мездренски район от Предбалкански окръг на Илирийската (Балканска) провинция на Европейската широколистна горска област (Бондев, 1997 ). В частта от ЗЗ BG0001014, през която преминава пътя за проектираното регионално депо са формирани три специфични групи растителни съобщества. Към първата група се отнася формирано вторично рудерално съобщество в района сегашното сметище на Луковит, през което преминава пътя за проектираното регионално депо. В растителните групировки на сметището участвуват множество рудерални и плевелни видове – Arctium lappa L. (обикновен репей), Arctium minus (Hill.) Bernh. (малък репей), Artemisia vulgaris L. (обикновен пелин), Ballota nigra L. (черна капела), Cardaria draba (L.) Desv. (,одилна трева), Carduus acanthoides L. (обикновен магарешки бодил), Centaurea calcitrapa L. (бодлива метличина), Chenopodium hybridum L. (хибридна кучешка лобода), Chondrilla juncea L. (обикновен кривец), Cichorium intybus L.(обикновена синя жлъчка), Cirsium arvense (L.) Scop. (полска паламида), Crepis foetida L. ( смрадлива дрепавка ), Dipsacus laciniatus L. (нарязанолистна лугачка ), Echinops sphaerocephalus L. (кръглоглав челядник), Elymus hispidus (Opiz.) Meld. (четинест пирей), Linaria vulgaris Mill. (обикновена луличка ), Malva sylvestris L. (горски слез ), Marrubium vulgare L. (обикновен пчелинок), Mellilotus alba Medic. (бяла комунига), Onopordun acanthium L. (обикновен гингер), Reseda lutea L. (жълта резеда), Rumex patientia L. (спанаков лапад), Salvia aethiopis L. (етиопскси конски босилек), Saponaria officinalis L. (лечебно сапунче), Stachys germanica L. (германски чистец ), Tanacetum vulgare L. (обикновена вратига), Tussilago farfara L. (подбел), Verbascum blattaria L. (обикновен лопин), Xeranthemum annuum L. (обикновено безсмъртниче) и др. Растителните съобщества на сметището по флористичния подход за класификация се отнасят към клас Artemisietea vulgaris. Към втората група се отнасят растителни съобщества на територията над съществуващия черен път в района на сметището. В тази част са формирани фрагменти от ксеротермни тревни съобщества, които принадлежат към клас Festuco-Brometea. С най-голяма срещаемост в проучваните тревните съобщества са Dichantium ischaemum (L.) Roberty (белизма), Chrysopogon gryllus (L.) Trin. (черна садина), Poa bulbosa L. (луковична ливадина), Carex caryophyllea Latourr. (пролетна острица), Elymus repens (L.) Gould. ( обикновен пирей ), Centaurea scabiosa L. (самогризкова метличина), Xeranthrmum annuum L. (обикновено безсмъртниче ), Koeleria macrantha (Ledeb.) Schult. (едроцветен тънконог), Medicago rigidula (L.) All. ( твърда люцерна ), Orlaya grandiflora (L.) Hoffm. (едроцветно срамливче), Salvia verticillata L..(прешленест конски босилек), Astragalus onobrychis L. (еспарзетово сграбиче), Eryngium campestre L. (полски ветрогон), Silene armeria L. (кичуресто плюскавиче), Euphorbia cyparissias L. (обикновена, кипарисова млечка), Teucrium pollium L. (бяло подъбиче), Trifolium scabrum L. (грапава детелина), Trifolium arvense L.(полска детелина), Eryngium campestre L. (полски ветрогон), Berteroa incana(L.) DC. ( сива турия ), Arenaria serpyllifolia L.(полегнала песъчарка), Helianthemum salicifolium (L.) Mill. (върболистен желтак), Crepis sanctha (L.) Babs.(палестинска дрипавка), Convolvulus cantabrica L. ( кантабрийска поветица ), Plantago lanceolata L. ( ланцетолистен живовляк) и др. Към третата група се отнасят растителните съобщества формирани покрай р. Златна Панега. В съвременните растителни съобщества в близост до сметището и съществуващия черен път , който предстои да се реконструира, са настъпили значителни промени. В съобществата на крайречните галерии от съюз Salicion albae дървостоя е изреден като в настоящия момент преобладават предимно на Salix alba L. (бяла върба ) и Salix fragilis L. (трошлива върба), а участието на Populus nigra L. (черна топола), Ulmus minor Mill. (полски бряст) и Salix purpurea L. (ракита) е единично. В обособените множество микрогрупировки в различни количествени съотношения участвуват видовете Typha angustifolia L. (теснолистен папур), Phragmites australis (Cav.) Trin. ex Steudel (тръстика), Clematis vitalba L. (повет), Humulus lupulus L. (обикновен хмел), Vitis sylvastris C.C.Gmelin (горска лоза), Calystegia sepium (L.) R.Br. (обиквено чъдърче), Lythrum salicaria L. (обикновена блатия), Rubus caesius L. (полска къпина), Stachys palustris L. (блатен чистец) и др. Направеният диференциран анализ на съществуващите местообитания в района на пътя който преминава през ЗЗ показва, че на тази територия има следните типове местообитания: 1. Вторични рудерални съобщества върху насипи на съществуващото сметище от клас Artemisietea vulgaris Lohmeyer et al. ex von Rochow, 1951. Това местообитание не се отнася към групата природни местообитания, които са включени в Стандартния формуляр на ЗЗ 2. Фрагменти от производни ксеротермни тревни съобщества от клас Festuco-Brometea Br.Bl. et R. Tx. in Br.Bl., 19949 (Brachypodio-Chrysopogonetea Horvatic,1958) над пъня за регионалното депо. Тези фрагменти от растителни съобщества може да се отнесат към местообитание включено в Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1, т.1 ( Изм., ДВ, бл. 88 от 2005 г.) към Закона за биологично разнообразие ( Обн., ДВ, бр. 77 от 09.08.2002 г. ) - Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик ( Festuco -Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) - 6210* (Код по Директива 92/43 на ЕЕС ). Това местообитание е включено в Стандартния формуляр на ЗЗ. 3. Крайречни галерии от съюз Salicion albae разположени под сметището по долината на р. Златна Панега. Този тип растителни съобщества може да се отнесе към типа местообитани включено в Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1, т.1 ( Изм., ДВ, бл. 88 от 2005 г.) към Закона за биологично разнообразие ( Обн., ДВ, бр. 77 от 09.08.2002 г. ) - Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) – 91E0* (Код по Директива 92/43 на ЕЕС ). Въз основа на комплексен анализ, местообитанията на проучваната територия се оценяват като коренни, производни и вторично деградирали, които са свързани със съответни типове растителност. Към коренните типове растителност се отнасят Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), които са свързани с продължително производни горски екосистеми. Към производните местообитания и производни типове растителност се отнасят степи, скалисти степи и песъчливи пасища от клас Festuco-Brometea Br.Bl. et R.Tx. in Br.-Bl., 1949 ( Brachipodio-Chrysopogonetea Horvatic, 1958 ). Към вторичните местообитания се отнасят рудерални съобщества от клас Artemisietea vulgaris Lohmeyer et al. ex von Rochow, 1951 върху насипи на съществуващото сметище. От посочените типове местообитания включени в Приложение 1 към чл. 6, ал. 1, т.1 ( Изм., ДВ, бл. 88 от 2005 г.) към Закона за биологично разнообразие ( Обн., ДВ, бр. 77 от 09.08.2002 г. ) в района на инвестиционното предложение за изграждане на регионално депо има отделни участъци от следните типове местообитания: : Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик ( Festuco -Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) - 6210* (Код по Директива 92/43 на ЕЕС ). Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) - 91E0* (Код по Директива 92/43 на ЕЕС ). Фауна Бозайници – осемнадесет вида, от които дванадесет вида прилепи - Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros) обитава пещери, мазета, тавани и други части на сгради, минни галерии. Зимува в подземни убежища. Реализацията на ИП няма да окаже въздействие върху популацията и местообитанието на вида. Големият нощник (Myotis myotis) обитава главно хралупи и подпокривни пространства, но в Южна Европа предпочита пещери и изкуствени подземни галерии. Образува големи колонии, често смесени с други видове прилепи. Реализацията на ИП няма да окаже въздействие върху популацията и местообитанието на вида. Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) обитава пещери, скални ниши, хралупи, изоставени сгради и други закрити места със сравнително голям вход и обем. Среща се особено често в карстови местности. Стационарен вид, като извършва само локални сезонни миграции на до 50 km. Образува летни (размножителни) и зимни колонии от 50 до 300 индивида. Често съжителства с други видове прилепи, като южен подковонос (Rhinolopus euryale) и трицветен нощник (Myotis emarginatus). Реализацията на ИП няма да окаже въздействие върху популацията и местообитанието на вида. Дългопръст нощник (Myotis capaccinii) - обитава главно гористи карстови терени, в близост до водоеми. Мигрира между летните и зимните си убежища. През лятото живее в малки и сухи, а през зимата - в големи водни пещери, със сравнително ниска температура (4-6°C). Както летните, така и зимните колонии на дългопръстия нощник често са смесени с тези на дългокрилия прилеп (Miniopterus schreibersii), включен в предмета на опазване, с който имат сходни изисквания към средата. Реализацията на ИП няма да окаже въздействие върху популациите и местообитанието на двата вида. Дългоухият нощник (Myotis bechsteini) живее главно в гори, като извършва кратки миграции между летните и зимните убежища - до 35 km. През лятото живее в хралупи на дървета, по-рядко постройки и пещери, като често сменя жилището си. Видът няма местообитание на територията на ИП. Остроух нощник (Myotis blythii).- разпространен в цялата страна при надморска височина до 1400 m, най-често в карстови райони. Обитава пещери, като температурата на зимните убежища варира от 3 до 15°C. Образува големи, често смесени с други видове прилепи корлонии. Видът няма местообитание на територията на ИП. Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi) е рядък вид и се среща главно в райони с малка надморска височина. Обитава влажни карстови пещери. Образува големи колонии, достигащи няколко хиляди индивиди. Видът няма местообитание на територията на ИП. Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii) е с по-голяма численост в южните райони на страната. Обитава обрасли с храсти открити райони. Намира убежища в пещери и минни галерии. Реализацията на ИП няма да окаже въздействие върху популацията и местообитанието на вида. Трицветният нощник (Myotis emarginatus) избира за убежища пещери и подпокривни пространства. Образува плътни колонии, понякога смесени с други видове. Зимува поединично или на малки групи в пещери с температура 5-10°C. Видът няма местообитание на територията на ИП. Широкоухият прилеп (Barbastella barbastellus) се среща главно в гористи местности. Лятото прекарва в хралупи на дървета или подпокривни пространства, като женските образуват малки колонии, а мъжките обикновено живеят поединично. Видът няма местообитание на територията на ИП. Южен подковонос (Rhinolophus euryale) - обитава гористи местности с наличие на пещери, в близост до водоеми. Характерен е за цялата страна, най-често в карстови райони с н. в. до 1000 m. Видът няма местообитание на територията на ИП. Видра (Lutra lutra)- Видът няма местообитание на територията на ИП. Добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); Рядък вид, включен в Червената книга на България. Обитава сухи степни райони с необработваеми площи, целини и обработваеми площи – люцернови и житни посеви, лозя. Видът няма местообитание на територията на ИП. Европейски вълк (Canis lupus) – Среща се в планински гори. Силно уязвим от човешко присъствие. Видът няма местообитание на територията на ИП. Степен пор (Mustela eversmannii)- включен в Червената книга на България като застрашен вид. Обитава открити тревисти ландшафти и степните райони на Лудогорието, на запад до село Чомаковци край Червен Бряг. Обитава открити тревисти ландшафти. Видът е отбелязян като рядък за ЗЗ и има местообитание на територията на ИП. Пъстър пор (Vormela peregusna)- включен в Червената книга на България като застрашен вид. Среща се в изолирани находища, главно в Източна България. За ЗЗ е отбелязан като рядък. В България предпочита безлесни пространства, но населява и други местообитания – гори, влажни места храсталаци. До голяма степен разпространението на пъстрия пор на определена територия зависи от наличието на колонии от лалугери, които представляват основен хранителен ресурс за него. Видът е отбелязан като рядък за ЗЗ, няма местообитание на територията на ИП. Лалугер (Spermophilus citellus) се среща повсеместно в цялата страна, но разпространението му е мозаечно, с най-голяма плътност до 500 м н.в. Обитава открити необработени места с ниска тревиста растителност, с предпочитания към черноземни почви. На територията на ИП видът има местообитание, като популацията му няма да бъде засегната, защото колонията е временна и открититте дупки, представляват предимно укрития. Колонията е регистрирана от двете страни на пътя, който частично попада в защитената зона Земноводни и влечуги – шест вида Червенокоремна бумка (Bombina bombina) - Червенокоремната бумка е сравнително рядка. Разпространена е главно за Дунавската равнина, Добруджа и по-малко за Южна България. Обитава слабо проточни дерета, канавки и др. Видът няма местообитание на територията на ИП. Жълтокоремна бумка (Bombina variegata)- видът е силно привързан към водата. Среща в цялата страна в канавки с вода, в малки блата и локви, в полупресъхнали потоци и рекички, рядко в по-големи водоеми. Видът няма местообитание на територията на ИП. Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) - видът е разпространен на цялата територия на страната до надморска височина 900 m. Обитава разнородни бавнотечащи води или блатисти местности, дренажни канали, рибарници, блата, езерца, реки и малки потоци. Видът няма местообитание на територията на инвестиционното намерение. Голям гребенест тритон (Triturus karelinii) - разпространен до надморска височина от 1400 m. Обитава блата, наводнени изкопи и други застояли водоеми, като предпочита изобилстващите с подводна растителност. Видът няма да бъде зясегнат от инвестиционното намерение. Шипоопашатата (Testudo hermanni) и шипобедрена костенурка (Testudo graeca) обитава предимно нископланински и хълмисти райони, обрасли с разредени дъбови гори и храсталаци. Двата вида костенурки нямат местообитание на територията на инвестиционното намерение. Риби – пет вида В стандартния формуляр са представени: распер (Aspius aspius), черна (балканска) мряна (Barbus meridionales), балкански щипок (Sabanejewia aurata), обикновен щипок (Cobitis taenia) и европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus). Видовете нямат местообитание на територията на ИП. Безгръбначни животни – единадесет вида Ручеен рак (Austropotamobius torrentium). Видът няма местообитание на територията на ИП. Бисерна мида (Unio crassus) - обитава песъчливо-тинестите речни дъна. Видът няма местообитание на територията на ИП. Одонтоподизма (Odontopodisma rubripes)се срещат по тревистата растителност на ливади и пасища. Видовете имат местообитание на терена на ИП. В близост и съседство с разглеждания парцел има още ливади, където могат да се хранят и развиват тези видове скакалци. Реализацията на ИП няма да окаже съществено въздействие върху числеността и динамиката на популациите на тези видове и местообитанията им. Catopta thrips – редък, ендемичен вид пеперуда. Видът няма местообитание на територията на ИП. Ценагрион (Coenagrion ornatum) - рядък лимнофилен вид водно конче, който се придържа към постоянни водоеми, където обикновено обитава ларвата му. Видът няма местообитание на територията на ИП. Лицена (Lycaena dispar) – Видът е широко разпространен в България, предимно планинските ливади до около 800 м н.в. Видът няма местообитание на територията на ИП. Обикновен (голям) сечко (Cerambyx cerdo) - - среща се предимно в дъбовите гори, като ларвата му се храни с гнила дървесина. На площадката на предложението липсват дъбови насаждения, където да се развива този вид. Видът няма местообитание на територията на ИП. Бръмбар рогач (Lucanus cervus) - Рядък вид, обитава предимно букови гори, като ларвата му живее в гнилата дървесина около 5-7 години. Видът няма местообитание на територията на ИП. Буков сечко (Morimus funereus) - обитава мъртва дървесина в буковите гори. Среща са на строго локализирани места във вътрешността на горските екосистеми. Видът няма местообитание на територията на ИП. Алпийска розалия (Rosalia alpina) - обитава предимно стари букови гори с н.в. от 500 до 1000 м и вероятно се среща в околните горски масиви. Заплаха за вида е изсичането на старите букови дървета. Видът няма местообитание на територията на ИП. Ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis) това сладководно охлювче няма местообитание на територията на ИП. Като други значими животински видове са отбелязани: Пет вида земноводни и девет вида влечуги - Зелена крастава жаба (Bufo viridis), Жаба дървесница (Hyla arborea), Горска дългокрака жаба (Rana dalmatina), Сива водна змия (Natrix tessellate) - нямат местообитания на територията на ИП и няма да бъдат засегнати. Зелен гущер (Lacerta viridis), Късокрак гущер (Ablepharus kitaibelii), Кримски гущер (Podarcis taurica), Степен гущер (Podarcis muralis)- имат местообитания на територията на ИП, но числеността на популациите им няма да бъде повлияна. Смок-стрелец (синурник) (Coluber caspius), Смок мишкар (Elaphe longissima), Медянка (Coronella austriaca), Пепелянка (Vipera ammodytes) - )- имат местообитания на територията на ИП, но числеността на популациите им няма да бъде повлияна. Риби - шест вида- Речен кефал (Leuciscus cephalus), Обикновена кротушка (Gobio gobio), Говедарка (Alburnoides bipunctatus), Уклей (Alburnus alburnus), Скобар (Chondrostoma nasus), Гулеш (Neomacheilus barbatulus) - нямат местообитания на територията на ИП и няма да бъдат засегнати. Безгръбначни животни Шест вида пеперуди - Южна лилава апатура (Apatura metis), Brenthis hecate, Maculinea arion, Melitaea Aurelia, Neptis sappho, Zerynthia polyxena Осем вида пещерните организми - Balkanoniscus corniculatus, Bulgardicus tranteevi, Chthonius troglodytes, Pheggomisetes globiceps georgievi, Pseudosinella kwartirnikowi, Tricyphoniscus bureschi, Typhloiulus bureschi, Elaphoidella cavernicola
Пет вида земноводни и девет вида влечуги - Зелена крастава жаба (Bufo viridis), Жаба дървесница (Hyla arborea), Горска дългокрака жаба (Rana dalmatina), Сива водна змия (Natrix tessellate) - нямат местообитания на територията на ИП и няма да бъдат засегнати. Зелен гущер (Lacerta viridis), Късокрак гущер (Ablepharus kitaibelii), Кримски гущер (Podarcis taurica), Степен гущер (Podarcis muralis)- имат местообитания на територията на ИП, но числеността на популациите им няма да бъде повлияна. Смок-стрелец (синурник) (Coluber caspius), Смок мишкар (Elaphe longissima), Медянка (Coronella austriaca), Пепелянка (Vipera ammodytes) - )- имат местообитания на територията на ИП, но числеността на популациите им няма да бъде повлияна. Риби - шест вида- Речен кефал (Leuciscus cephalus), Обикновена кротушка (Gobio gobio), Говедарка (Alburnoides bipunctatus), Уклей (Alburnus alburnus), Скобар (Chondrostoma nasus), Гулеш (Neomacheilus barbatulus) - нямат местообитания на територията на ИП и няма да бъдат засегнати. Безгръбначни животни Шест вида пеперуди - Южна лилава апатура (Apatura metis), Brenthis hecate, Maculinea arion, Melitaea Aurelia, Neptis sappho, Zerynthia polyxena Осем вида пещерните организми - Balkanoniscus corniculatus, Bulgardicus tranteevi, Chthonius troglodytes, Pheggomisetes globiceps georgievi, Pseudosinella kwartirnikowi, Tricyphoniscus bureschi, Typhloiulus bureschi, Elaphoidella cavernicola - нямат местообитания на територията на ИП и няма да бъдат засегнати.
4.2.1. Общо описаниеОбектът попада в западната част на Северна България, в землището на с. Гложене, общ. „Тетевен”. Площадката е разположена на юг до сметището на община „Тетевен”, в близост до р. Вит. Районът, сред който е разположен обектът, е планински – на юг от територията, сред която е разположена площадката, започват високите дялове на планината (Тетевенската част на Стара планина), Теренът на обекта е със заравнен релеф. Според горско растителното райониране територията на обекта попада в Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0 - 900 m н. в.) и в подпояса на равнинно-хълмистите дъбови гори. На север от обекта, основни лесообразуватели са дъбовете (Quercus sp.), както и горски култури от иглолистни и широколистни видове. Територията на самия обект е от пасищно-ливаден тип. Тревостоят в различни части на площта е преобладаващо висок. Дървенистата растителност в обхвата на ИП е незначителна в количествено отношение. Тя е некомпактно разположена върху терена (т. е. с негорски характер) и е преобладаващо ниска. Орнитофауната в района на гр. Тетевен и гр. Луковит е проучвана на основно през размножителния период на орнитофауната (пролетта и лятото) през различни години от периода 1993-2010 г. Във връзка с настоящото експертно становище районът е бил посетен на 20.07.2010 г., както и в края на зимния период (м. март) на същата година. Терени от същия и от подобен тип местообитания в района на гр. Луковит (на юг до града и в близост на север до настоящото ИП), са посещавани през пролетта и лятото на 2009 г. Теренни наблюдения със същата цел, но вече върху различни части от територията на община „Луковит”, както и части от територията на общ. „Тетевен”, са провеждани през периода 2007-2009 г. Обектът попада в обхвата на територията на ЗЗ „Васильовска планина” с код BG0002109 (по Директивата за птиците) – по-точно в самата западна периферия на територията й. Защитената зона „Васильовска планина”се създава с цел: Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видовете и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона. Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата. Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетните природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона. 4.2.2. Видове, обект на опазванеПтици, включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC Белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos), Белоопашат мишелов (Buteo rufinus), Белоопашат морски орел (Haliaeetus albicilla), Бухал (Bubo bubo), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Горска чучулига (Lullula arborea), Градинска овесарка (Emberiza hortulana), Земеродно рибарче (Alcedo atthis), Козодой (Caprimulgus europaeus), Лещарка (Bonasa bonasia), Ливаден дърдавец (Crex crex), Малка бяла чапла (Egretta garzetta), Нощна чапла (Nycticorax nycticorax), Орел змияр (Circaetus gallicus), Орел рибар (Pandion haliaetus), Осояд (Pernis apivorus), Планински кеклик (Alectoris graeca graeca), Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), Сив кълвач (Picus canus), Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), Скален орел (Aquila chrysaetos), Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Черен кълвач (Dryocopus martius), Черен щъркел (Ciconia nigra), Черногуш гмуркач (Gavia arctica), Черночела сврачка (Lanius minor), Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria). Редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC Голям горски водобегач (Tringa ochropus), Голям ястреб (Accipiter gentilis), Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), Малък ястреб (Accipiter nisus), Обикновен мишелов (Buteo buteo), Обикновен пчелояд (Merops apiaster), Сива чапла (Ardea cinerea), Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus). Други значими растителни и животински видове Въртошийка (Jynx torquilla), Домашна кукумявка (Athene noctua), Зеленика (Carduelis chloris), Гълъб хралупар (Columba oenas), Чавка (Corvus monedula), Пъдпъдък (Coturnix coturnix), Червеногръдка (Erithacus rubecula), Обикновена чинка (Fringilla coelebs), Полска чучулига (Alauda arvensis), Селска лястовица (Hirundo rustica), Поен дрозд (Turdus philomelos), Южен славей (Luscinia megarhynchos), Сива овесарка (Miliaria calandra), Чухал (Otus scops), Син синигер (Parus caeruleus), Зелен кълвач (Picus viridis), Гургулица (Streptopelia turtur), Голямо черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla), Кос (Turdus merula), Качулата чучулига (Galerida cristata). Природозащитния статус на птиците предмет на опазване в ЗЗ „Васильовска планина“ е представен в Таблици 4.2.1 – 4.2.4. Таблица 4.2.1. Природозащитен статус на видове ПТИЦИ, включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC
Таблица 4.2.2. Природозащитен статус на видове редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC
Таблица 4.2.3. Природозащитен статус на други значими видове птици
4.2.3 Качество и значимостНепосредствената близост на Васильовска планина до Национален парк “Централен Балкан”, както и слабата населеност на района са предпоставка за богатото биологично разнообразие и съхраненост на хабитатите тук. В границите на мястото са включени както ценни влажни ливади край Васильов, Лесидрен и Голяма Желязна, така и голяма част от поречието на река Вит, своеобразен коридор за птиците в тази част на Стара Планина. На запад е включена и част от Лисец планина, в която има стари букови гори и пасища – трофични местообитания на редица видове птици. Язовир Сопот на север е важно място за почивка и хранене на редица видове водолюбиви птици по време на миграция и зимуване.Във Васильовска планина са установени 108 вида птици, от които 13 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 41 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашен в категория SPEC1 е включен 1 вид, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 13 вида, в SPEC3 - 27 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 26 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 23 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Васильовска планина е със свеовно значение за опазването на застрашения от изчезване на планетата ливаден дърдавец /Crex crex/. Районът е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за опазването на този вид, както и за сивия кълвач /Picus canus/ и ястребогушото коприварче /Sylvia nisoria/. Тук се поддържат представителни популации на средния пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, черния кълвач /Dryocopus martius/, козодоя /Caprimulgus europaeus/ и осояда /Pernis apivorus/. 4.2.4 УязвимостВасильовска планина е лесно достъпна за посетители, поради неголямата си височина и наличието на селища и пътища, както по границите на мястото, така и в него. Природата силно се влияе от горско-стопански дейности и традиционното ползване на ливадите и пасищата. Горите са застрашени от прекомерната екплоатация и от незаконните сечи. Това води до промени в качествата на горските екосистеми, нарушава естествения воден баланс на целия район и предизвиква ерозионни и свлачищни процеси. Промените в хидрологичния режим на района водят до промени и във влажността на ливадите. Премахването на старите умиращи дървета и тези с хралупи, ограничава значително възможностите на кълвачите и совите да намират подходящи места за гнездене и храна. Най-сериозни заплахи са косенето на ливадите през гнездовия период на ливадния дърдавец, както и превръщането им в обработваеми земи. Преки заплахи за птиците са скалното катерене, движението с моторни превозни средства извън пътищата (включително т.нар. “off road”) и други. Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района е изграждането на ветроенергийни паркове. 4.2.5. Описание на местообитаниятаВ стандартния формуляр на защитената зона са посочени следните местообитания:
Местообитанията, на които е разположен теренът на ИП, са отбелязани с удебелен шрифт. Каталог: ovos Изтегляне 1.99 Mb. Сподели с приятели:
|