Доклад за оценка за степента на въздействие на инвестиционно предложение: „



Дата09.02.2017
Размер115.18 Kb.
#14560
ТипДоклад

Перун 2008” ООД

ПК 1000, гр. София, Район „Възраждане”, бул. „Константин Величков” №61, вх.В, ет.4, ап.9

Допълнение към доклад за ОЦЕНКА ЗА СТЕПЕНТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ИНВЕСТИЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Добив на строителни материали (доломитни варовици и доломити) от находище “Столюва чукара”, в землището на с. Оборище, община Панагюрище, Пазарджишка област” с предмета и целите на опазване на ЗЗ “Попинци”, с код BG0001039, за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете и техните популации





ЮЛИ, 2013

Съдържание



Съдържание 2

1 Увод 3

2 Пълно фитоценологично проучване по утвърдени методики на цялата територия на концесионната площ на находище „Столюва чукара" 4

3 Проучване на река Гергицева за наличието в нея на популации на видовете ручеен рак (Austropotamobius torrentium) и бисерна мида (Unio crassus). 8

4 Проучване за наличието на индивиди от двата вида сухоземните костенурки (Testudo graeca и Т. hermanni) в границите на концесионната площ. 12

Приложение 1. Писмо на РИосв 14

Приложение 2. Констативен протокол на риосв 16

Приложение 3. документи на експертите, изготвили допълнението към осв 19




1Увод


Допълнението към Доклад за оценка за съвместимост (ОС) на инвестиционното предложение на фирма „Перун 2008” ООД – гр. Пазарджик за „Добив на строителни материали – доломити и варовици от находище „Столюва чукара”, в землището на с. Оборище, община Панагюрище, област Пазарджик” е изготвено на основание писмо № КД-01- 4303/23.04.2013 г. на РИОСВ – Пазарджик, във връзка с писмо с вх. № КД-01-4303/18.04.2013 г. на „ПЕРУН 2008" ООД и на основание чл. 17, ал. 6 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за въздействието върху околната среда (Наредбата за ОВОС) (ПМС № 59 от 07.03.2003 г., обн. ДВ, бр25/2003 г., изм. идоп. ДВ, бр. 94 от 30 ноември 2012 г.), с което „Перун 2008“ ООД уведомява РИОСВ - Пазарджик, че по своя преценка възлага допълване на доклада по ОВОС след постъпила информация при провеждане на общественото обсъждане ,,за очакваната степен на увреждането на видове и местообитания предмет на опазване на защитена зона BG0001039 „Попинци"

При извършване на допълнителните проучвания са взети предвид препоръките на РИОСВ – Пазарджик, посочени в упоменатото писмо, както и становищата на обществеността, представени при провеждане на обществените обсъждания на докладите за ОВОС и ОС.

Извършените допълнителни проучвания обхващат:


  • Пълно фитоценологично проучване по утвърдени методики на цялата територия на концесионната площ на находище „Столюва чукара", землище на село Оборище, община Панагюрище;

  • Проучване на река Гергицева по утвърдени методики за наличието в нея на популации на видовете ручеен рак (Austropotamobius torrentium) и бисерна мида (Unio crassus);

  • Проучване по утвърдени методики през месеците май и юни за наличието на индивиди от двата вида сухоземните костенурки (Testudo graeca и Т. hermanni) в границите на концесионната площ.

Допълнителните проучвания са извършени в периода 4.07. – 9.07. 2013 г. в присъствието на представители от РИОСВ – Пазарджик и е съставен Констативен протокол № 13/3665/09.07.2013 г.

2Пълно фитоценологично проучване по утвърдени методики на цялата територия на концесионната площ на находище „Столюва чукара"

2.1Методика и практическо изпълнение


Използваните методи при извършеното пълното фитоценологично проучване на площтта са стандартните за такива проучвания (по системата на Braun-Blanquet (1964). Направени бяха няколко трансекта на находището при пълно развитие на вегетацията. За горските съобщества проучването е извършено на пробни площадки с площ от 50 кв. м, а за тревистите съобщества на пробни площадки с площ 10 кв. м. Ботаническата характеристика е извършена с помощта на Определител на растенията в България (ред. Делипавлов (2003) и на Кожухаров (1993). При определяне на местообитанията е използвано Ръководство за определяне на местообитанията от европейска значимост в България, 2005.

При маршрутния метод са взети предвид изложението, геоложката основа, наклона, овлажняване, слънчева радиация и надморска височина.

В резултат на извършеното проучване е изготвена геоботанична карта на находище "Столюва чукара", която дава представа за намиращите се в него естествени растителни съобщества (виж приложената карта).

От изготвената геоботанична карта е видно следното:



  • По откритите части, в най-високата част на концесионната площ се разкрива тревисто съобщество на Dichanthium ischaemum + Melica ciliata. Освен тях в съобществото участват видовете: Teucrium chamaedrys 2, Fumana procumbens 2, Scabiosa triniifolia 2, Asperula cynanchica 1, Teucrium polium +, Petrhorhagia illyrica 1, Eryngium campestre 1, Ptylostemon affer +, Acinos suaveolens +, Nigella arvensis +, Valerianella coronata +, Chondrilla juncea +, Arabis sagittata;

  • По скалните участъци под връх Столюва чукара се наблюдава съобщество на Scabiosa triniifolia + Melica ciliate;

  • Северната част на находището е заета от цер Quercus cerris и единични дървета от обикновена хвойна Juniperus communis., заедно с круша , черна топола и мъждрян;

  • По склона има петно от прасковолистна камбанка. На североизток са установени 20 индивида Juniperus communis с височина около 2 м, смесени с цер и козя брада. В източна посока към дерето с наклон от 450 има дъбова гора от цер, обикновена хвойна с подлес от калина и житни. Между тях има по откритите части съобщество на садина Chrysopogon gryllus + Fumana procumbens. Под това съобщество почва гора от цер и космат дъб. В нея поединично се среща орхидеята Cephalanthera dammasonium.

Съобществото в северната част на находището от единични дървета от обикновена хвойна не може да бъде определено като местообитание 5130 " Съобщества на Juniperus communis върху варовик, както и местообитание 5210 "Храсталаци с Juniperus sp.

По време на извършените теренни наблюдения, бе установено, че плътността на храстите от обикновена хвойна (Juniperus communis) в границите на концесионната площ е много ниска.

Въпреки, че в концесионната площ са налични храсти от обикновена хвойна (Juniperus communis), както и други характерни за тип местообитания 5130 Съобщества на Juniperus communis върху варовик растения като обикновен глог (Crataegus monogyna), шипка (Rosa spp), полски ветрогон (Eryngium campestre), садина (Chrysopogon gryllus) и власатка (Festuca spp), които са широкоразпространени видове и влизат в състава на повечето растителни съобщества и типове местообитания, срещащи се на територията на България, в границите на концесионната площ тип местообитание 5130 не може да бъде идентифицирано по следните причини:


  • Според алгоритъма за картиране (Цонев, Димитров), тип местообитание 5130 се отнася към хабитат 31.88 от Палеарктичната класификация на хабитатите (Devillers&Devillers, 1996), като в случая цифрите от кодировката обозначават: 3 – храстови и тревни съобщества, 31 – храстовидни съобщества на умерената зона, 31.8 – западни евроазиатски храсталаци, 31.88 съобщества на (Juniperus communis) (Мешинев, Апостолова);

  • В Ръководството за определяне на местообитания от европейска значимост в България (Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009) освен посочените по-горе растителни видове изискванията са също за наличие на палеоарктичен клас 31.88 и картируема единица 72 по картата на растителността на Бондев от 1991г.

2.2Използвана литература


  1. Braun-Blanquet, J. 1964. Pflanzensociologie. Wien, N.Y., Springer-Verlag.

  2. Делипавлов, Д. (ред.). 2003. Определител на растенията в България. Изд. на Аграрния университет.

  3. Павлов, Д. & Димитров, М. 2012. Фитоценология. Изд. къща при ЛТУ, 283 с.

  4. Кожухаров, Ст. (ред.). Определител на висшите растения в България, С., БАН.


3Проучване на река Гергицева за наличието в нея на популации на видовете ручеен рак (Austropotamobius torrentium) и бисерна мида (Unio crassus).

3.1Методика и практическо изпълнение


На 8.07. 2012 в изпълнение на писмо № КД-01- 4303/23.04.2013 г. на РИОСВ – Пазарджик в горното течение на р. Банска Луда Яна – р. Гергица (Гергицева) от началото ѝ в местността Гьола и Радннев дол, които са най-близко разположени до находището "Столюва чукара", както е показано на картата по-долу.

Отстояние на коцесията от река Гергицева

Целта на проучването беше да се направят допълнителни изследвания върху пригодността на най-близките водни тела Гьола, Радннев дол и Гергица, части от горното течение на р. Банска Луда Яна като местообитания за видовете ручеен рак (Austropotamobius torrentium) и бисерна мида (Unio crassus) и в случай на установяване на популации от тях, да бъде извършена оценка на въздействията върху популациите и местообитанията им от дейностите от разкриване и експлоатация на кариера за добив на строителни материали (доломити) върху тях.

За оценка на пригодността на тези водни тела като местообитания на по-горе посочените видове беше извършено обследване по следните критерии:


  • Дълбочина на обследваните участъци;

  • Скорост на течението;

  • Температура на водата;

  • Състояние, видов състав и количествена оценка на растителността в обхвата на водните тела:

  • Вид и състав на грунта в коритото на р. Гергицева;

За оценка на популациите на водни организми съществуват различни методики, техники на пробовземане и стандарти:

  • EN ISO 10870 Water quality - Guidance on the selection of sampling methods and devices for benthic macroinvertebrates in fresh waters (Ръководство за избор на методи за пробонабиране и апарати за бентосни макробезгръбначни в сладки води)

  • EN ISO 5667-1:2006/AC:2007 Water quality - Sampling - Part 1: Guidance on the design of sampling programmes and sampling techniques (ISO 5667-1:2006) (Ръководство за дизайн на програми за пробонабиране и техники за пробонабиране) колонизиращи, качествени и количествени пробовземни устройства)

  • EN 28265:1994 Water quality - Design and use of quantitative samplers for benthic macro-invertebrates on stony substrata in shallow freshwaters (ISO 8265:1988) (Дизайн и използване на количествени пробовземачи за бентосни макробезгръбначни от каменни субстрати в плитки води)

  • EN 27828:1994 Water quality - Methods of biological sampling - Guidance on handnet sampling of aquatic benthic macro-invertebrates (ISO 7828:1985) (Ръководство за пробонабиране с ръчна мрежа на водни бентосни макробезгръбначни)

  • EN 14996:2006 Water quality - Guidance on assuring the quality of biological and ecological assessments in the aquatic environment (Ръководство за качествено осигуряване на биологични и екологични оценки на водна среда).

Освен по-горе посочените се използват и техники, чрез улавяне с различни риболовни уреди капани (винтери, слепи кошове, рачила и др.), използвани за проучване (Зайков Ангел, Таня Хубенова, Иван Илиев, Пенка Василева, Ивайло Писков, 2010; „Изследване върху популацията на поточния рак (Austropotamobius torrentium (Shrank 1803) в Сърнена река (Западни Родопи България)“ Zoo Notes 10: 1-4, или чрез улавяне с ръце, през деня или нощта (How to find a stone crayfish Austropotamobius torrentium (Schrank, 1803), a biogeographic studi in Europe Y. MACHINO and L. FÜREDER, Higashi-Monzen-cho 520-4, Sakyo-ku, Kyoto 606-8345, Japan, Institut für Zoologie und Limnologie, Universität Innsbruck, Technikerstraße 25, A-6020 Innsbruck, Austria) или преобръщане на камъни (Habitat and shelter requirements of the stone crayfish, Austropotamobius torrentium Schrank, Franz Streissl & Walter Hödl Institute of Zoology, University of Vienna, Althanstrasse 14, A-1090 Wien, Austria).

Като стъпка от оценката за установяване на даден вид или състояние на популацията му се препоръчва (Y. Machino and L. Fureder 2005) и най-често се използва и провеждането на анкета с населението.



Относно пригодността на най близките водни тела Гьола, Радннев дол и Гергица, части от горното течение на р. Банска Луда Яна като местообитания за видовете ручеен рак (Austropotamobius torrentium) и бисерна мида (Unio crassus) беше установено следното:

  1. Водното тяло Гела, западно от началото на Раднев дол е незначително по площ пресъхващо водно тяло обрасло водолюбива растителност, дзуки, острици и др и е непригодно поради пресъхването през лятото като местообитание и за двата вида.

  2. Горното течение на р. Гергица (Раднев дол) е напълно непригодно като местообитание на бисерна мида (Unio crassus), поради малката ширина на реката (10-60см) и дълбочина 0,02 – 0,05м по време на маловодие, вероятно голяма скорост на течението през пълноводието и липсата на дълбоки участъци с пясъчно дъно или дребен чакъл.

  3. По отношение на ручейния рак (Austropotamobius torrentium) измерената температура +180 С позволява оцеляването му през месец юли, но липсата на данни за състоянието на реката през месец август не позволява извършване на оценка само по пригодност на обитанията. Вероятно този участък от реката през отделни години с незначителни валежи пресъхва през летните месеци, но оценката без извършване на изследване чрез някой от по-горе посочените методи би била непълна.

Поради малката дълбочина на реката и наличието само на отделни вирчета с дълбочина 0,05м и площ 0,5 кв м от посочените по-горе методи единствено приложимо е обръщането на камъни и улавянето с ръце (Y. Machino and L. Fureder 2005) и (Streissl & Hödl, 2002).

Проучени бяха 3 речни участъка, с дължина 100 м всеки от тях, където бяха преобърнати камъните и проверени малките вирчета за наличие на укрили се след пълноводието ручейни раци, но такива не бяха намерени.



Участъци на проведеното проучване за наличието на ручеен рак и бисерна мида



Проучване за наличието на ручеен рак и бисерна мида по река Гергицева

Информацията от проведена анкета сред жители на с. Баня, относно случаи на улов на ручеен рак в р. Банска Луда Яна потвърди наличието на същия само за речния участък след селото по посока с. Бъта, което е на повече от 5 км от концесионната площ. На териториите в съседство на цитирания речен участък повишени концентрации от ФПЧ, може да има само от дейности със селскостопански машини, пролетна и есенна оран, подметка настърнището, окопаване с машини, фрезоване, дисковане, брануване и пр. Тъй като и двата вида са хидробионти досега никъде в ареала на разпространението им няма констатиран случай на свпад на числеността на популациите им или увреждане на местообитанията им поради повишени концентрации на ФПЧ или увреждане на местообитанията им

Броят на взривяванията от 1 до 3 пъти годишно, както и разстоянието на най-близките местобитания на по-горе посочените 2 животински вида от концесионната площ, не предполагат завишени концентрации на ФПЧ около местообитанията на двата вида водни животни предмет на опазване.

4Проучване за наличието на индивиди от двата вида сухоземните костенурки (Testudo graeca и Т. hermanni) в границите на концесионната площ.

4.1Методика и практическо изпълнение


В рамките на проучванията при изготвяне на ДОВОС и ДОСВ концесионната площ е обхождана многократно, без да бъдат открити както шипоопашата (Testudo hermani), така и шипобедрената костенурка (Testudo graeca). Вероятната плътност на популациите им е по малка от 1 индивид на хектар. И двата вида прекарват почти целия си живот в един малък по площ район и много рядко извършват миграции. Поради начина си на живот и ограничените двигателни способности естествен обмен на индивиди между популациите, разделени от някаква физикогеографска преграда (напр. по-голяма река, висок хребет, автомагистрала) на практика е невъзможен. В случая проникването на отделни екземпляри на територията на концесионната площ на практика е малко вероятно. Въздействието от реализирането на инвестиционното предложение върху местообитанията на двата вида сухоземни костенурки в случая може да се оцени като незначително.

Територията в района на инвестиционното предложение е фрагментирна от асфалтиран път на север. Самото находище е разположено на хълм, чието подножие е отделено чрез долове със стръмни брегове и обработваеми земи от териториите, в които е възможно естественото разпространение на представителите на сухоземните костенурки.

Въпреки, че защитената зона е създадена за запазване на местообитанията на сухоземните костенурки за шипоопашата (Testudo hermani), липсват данни и в стандартния вид е отбелязана само като налична (P). Другият вид шипобедрената костенурка (Testudo graeca) е отбелязана като много рядка и поради оскъдната растителност и наличието на подходящ почвен слой, в който да бъдат снесени яйцата и за двата вида сухоземни костенурки, находището на доломити „Столюва чукара“ е неподходящо местообитание.

По-подробни изследвания върху размерите на дневните придвижвания и размерите на хабитатите на шипоопашатата костенурка са правени в Румъния (Rozylowicz, Popescu 2012), чрез радиотелеметрия. Установените средни размери на индивидуалния участък в които индивидите пребивават в продължение на 1 година са 3,79 ±0,62ха (от 0,52 до 10,84 ха), а придвижването на индивидите в зависимост от това дали се извършва в границите на едно обитание или между две (тревни съобщества- храсталак-гора) варира от 22,90 до 40,77м. Подобни са и резултатите за размера на хабитатите и дневните придвижвания за шипобедрената костенурка (Testudo graeca) (Anadon et al.2007). В други райони са отчетени средни разстояния на които сухоземните костенурки се придвижват дневно 50m шипобедрената костенурка (Testudo graeca) в Испания (Diaz-Paniagua et al.1995) и 80m за шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) в Гърция (Hailey 1989). Данните от проследяването посредством радиотелеметрия показват, че предпочитани места на пребиваване са пасищата и храсталаците, следвани от покрайнините на гората, а по-рядко полските пътища, горите и местата покрай потоци. Храсталаците и покрайнините на гората се използват за терморегулация и в тях костенурките се укриват в горещите часове от деня. Пребиваването на костенурките на полските пътища и близо до потоци е по-скоро случайно при придвижването от едно място на друго.



Разстояния, изминавани през деня от мъжките и женските костенурки за периода април – октомври (Rozylowicz, Popescu 2012),

Изследванията на (Rozylowicz, Popescu 2012) показват, че при наличе на костенурки в пробна площадка с площ 15-20ха, каквито са препоръчани в предложената от МОСВ методика за мониторинг на влечуги http://eea.government.bg/bg/bio/nsmbr/practical-guidance/vlechugi/vlechugi-metodika.doc същите не напускат местообитанията си и навлизане на костенурки от други територии е малко вероятно. По тези прични, и поради малката площ на изследвания терен (3ха) в случай на наличие на индивиди от по-горните два вида, следва че формираният екип от 4 души е достатъчен за надеждно проучване.



Проучването е извършено преди обяд, когато влечугите са по-активни чрез направено обхождане на концесионната площ, при което не беше установено наличието на индивиди от шипоопашата (Testudo hermani) и шипобедрената костенурка (Testudo graeca).

Преди началото на обследването на 8.07. 2013г. бяха анкетирани преминаващи по пътя Оборище Мухово селскостопански работници, а на обяд овчар на пладнещото наблизо стадо овце, за наличие на костенурки в околността но получената информация не потвърди наличието на такива в концесионната площ.

Изготвил част 2:

Експерт по растителен свят Димитър Ст. Димитров

Изготвил части 3 и 4:

Експерт по животински свят Веселин М. Вълчанов

Приложение 1. Писмо на РИосв



Приложение 2. Констативен протокол на риосв







Приложение 3. документи на експертите, изготвили допълнението към осв










Каталог: ovos


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница