Доклад за оценка за степента на въздействие на инвестиционно предложение: „

3.1Методика и практическо изпълнение

Целта на проучването беше да се направят допълнителни изследвания върху пригодността на най-близките водни тела Гьола, Радннев дол и Гергица, части от горното течение на р. Банска Луда Яна като местообитания за видовете ручеен рак (Austropotamobius torrentium) и бисерна мида (Unio crassus) и в случай на установяване на популации от тях, да бъде извършена оценка на въздействията върху популациите и местообитанията им от дейностите от разкриване и експлоатация на кариера за добив на строителни материали (доломити) върху тях.

За оценка на пригодността на тези водни тела като местообитания на по-горе посочените видове беше извършено обследване по следните критерии:

• 
  Дълбочина на обследваните участъци;
  
• 
  Скорост на течението;
  
• 
  Температура на водата;
  
• 
  Състояние, видов състав и количествена оценка на растителността в обхвата на водните тела:
  
• 
  Вид и състав на грунта в коритото на р. Гергицева;
  

• 
  EN ISO 10870 Water quality - Guidance on the selection of sampling methods and devices for benthic macroinvertebrates in fresh waters (Ръководство за избор на методи за пробонабиране и апарати за бентосни макробезгръбначни в сладки води)
  
• 
  EN ISO 5667-1:2006/AC:2007 Water quality - Sampling - Part 1: Guidance on the design of sampling programmes and sampling techniques (ISO 5667-1:2006) (Ръководство за дизайн на програми за пробонабиране и техники за пробонабиране) колонизиращи, качествени и количествени пробовземни устройства)
  
• 
  EN 28265:1994 Water quality - Design and use of quantitative samplers for benthic macro-invertebrates on stony substrata in shallow freshwaters (ISO 8265:1988) (Дизайн и използване на количествени пробовземачи за бентосни макробезгръбначни от каменни субстрати в плитки води)
  
• 
  EN 27828:1994 Water quality - Methods of biological sampling - Guidance on handnet sampling of aquatic benthic macro-invertebrates (ISO 7828:1985) (Ръководство за пробонабиране с ръчна мрежа на водни бентосни макробезгръбначни)
  
• 
  EN 14996:2006 Water quality - Guidance on assuring the quality of biological and ecological assessments in the aquatic environment (Ръководство за качествено осигуряване на биологични и екологични оценки на водна среда).
  

Като стъпка от оценката за установяване на даден вид или състояние на популацията му се препоръчва (Y. Machino and L. Fureder 2005) и най-често се използва и провеждането на анкета с населението.

1. 
   Водното тяло Гела, западно от началото на Раднев дол е незначително по площ пресъхващо водно тяло обрасло водолюбива растителност, дзуки, острици и др и е непригодно поради пресъхването през лятото като местообитание и за двата вида.
   
2. 
   Горното течение на р. Гергица (Раднев дол) е напълно непригодно като местообитание на бисерна мида (Unio crassus), поради малката ширина на реката (10-60см) и дълбочина 0,02 – 0,05м по време на маловодие, вероятно голяма скорост на течението през пълноводието и липсата на дълбоки участъци с пясъчно дъно или дребен чакъл.
   
3. 
   По отношение на ручейния рак (Austropotamobius torrentium) измерената температура +18⁰ С позволява оцеляването му през месец юли, но липсата на данни за състоянието на реката през месец август не позволява извършване на оценка само по пригодност на обитанията. Вероятно този участък от реката през отделни години с незначителни валежи пресъхва през летните месеци, но оценката без извършване на изследване чрез някой от по-горе посочените методи би била непълна.
   

Проучени бяха 3 речни участъка, с дължина 100 м всеки от тях, където бяха преобърнати камъните и проверени малките вирчета за наличие на укрили се след пълноводието ручейни раци, но такива не бяха намерени.

Информацията от проведена анкета сред жители на с. Баня, относно случаи на улов на ручеен рак в р. Банска Луда Яна потвърди наличието на същия само за речния участък след селото по посока с. Бъта, което е на повече от 5 км от концесионната площ. На териториите в съседство на цитирания речен участък повишени концентрации от ФПЧ, може да има само от дейности със селскостопански машини, пролетна и есенна оран, подметка настърнището, окопаване с машини, фрезоване, дисковане, брануване и пр. Тъй като и двата вида са хидробионти досега никъде в ареала на разпространението им няма констатиран случай на свпад на числеността на популациите им или увреждане на местообитанията им поради повишени концентрации на ФПЧ или увреждане на местообитанията им

Броят на взривяванията от 1 до 3 пъти годишно, както и разстоянието на най-близките местобитания на по-горе посочените 2 животински вида от концесионната площ, не предполагат завишени концентрации на ФПЧ около местообитанията на двата вида водни животни предмет на опазване.

4Проучване за наличието на индивиди от двата вида сухоземните костенурки (Testudo graeca и Т. hermanni) в границите на концесионната площ.

4.1Методика и практическо изпълнение

В рамките на проучванията при изготвяне на ДОВОС и ДОСВ концесионната площ е обхождана многократно, без да бъдат открити както шипоопашата (Testudo hermani), така и шипобедрената костенурка (Testudo graeca). Вероятната плътност на популациите им е по малка от 1 индивид на хектар. И двата вида прекарват почти целия си живот в един малък по площ район и много рядко извършват миграции. Поради начина си на живот и ограничените двигателни способности естествен обмен на индивиди между популациите, разделени от някаква физикогеографска преграда (напр. по-голяма река, висок хребет, автомагистрала) на практика е невъзможен. В случая проникването на отделни екземпляри на територията на концесионната площ на практика е малко вероятно. Въздействието от реализирането на инвестиционното предложение върху местообитанията на двата вида сухоземни костенурки в случая може да се оцени като незначително.

Територията в района на инвестиционното предложение е фрагментирна от асфалтиран път на север. Самото находище е разположено на хълм, чието подножие е отделено чрез долове със стръмни брегове и обработваеми земи от териториите, в които е възможно естественото разпространение на представителите на сухоземните костенурки.

Въпреки, че защитената зона е създадена за запазване на местообитанията на сухоземните костенурки за шипоопашата (Testudo hermani), липсват данни и в стандартния вид е отбелязана само като налична (P). Другият вид шипобедрената костенурка (Testudo graeca) е отбелязана като много рядка и поради оскъдната растителност и наличието на подходящ почвен слой, в който да бъдат снесени яйцата и за двата вида сухоземни костенурки, находището на доломити „Столюва чукара“ е неподходящо местообитание.

По-подробни изследвания върху размерите на дневните придвижвания и размерите на хабитатите на шипоопашатата костенурка са правени в Румъния (Rozylowicz, Popescu 2012), чрез радиотелеметрия. Установените средни размери на индивидуалния участък в които индивидите пребивават в продължение на 1 година са 3,79 ±0,62ха (от 0,52 до 10,84 ха), а придвижването на индивидите в зависимост от това дали се извършва в границите на едно обитание или между две (тревни съобщества- храсталак-гора) варира от 22,90 до 40,77м. Подобни са и резултатите за размера на хабитатите и дневните придвижвания за шипобедрената костенурка (Testudo graeca) (Anadon et al.2007). В други райони са отчетени средни разстояния на които сухоземните костенурки се придвижват дневно 50m шипобедрената костенурка (Testudo graeca) в Испания (Diaz-Paniagua et al.1995) и 80m за шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) в Гърция (Hailey 1989). Данните от проследяването посредством радиотелеметрия показват, че предпочитани места на пребиваване са пасищата и храсталаците, следвани от покрайнините на гората, а по-рядко полските пътища, горите и местата покрай потоци. Храсталаците и покрайнините на гората се използват за терморегулация и в тях костенурките се укриват в горещите часове от деня. Пребиваването на костенурките на полските пътища и близо до потоци е по-скоро случайно при придвижването от едно място на друго.

Разстояния, изминавани през деня от мъжките и женските костенурки за периода април – октомври (Rozylowicz, Popescu 2012),

Изследванията на (Rozylowicz, Popescu 2012) показват, че при наличе на костенурки в пробна площадка с площ 15-20ха, каквито са препоръчани в предложената от МОСВ методика за мониторинг на влечуги http://eea.government.bg/bg/bio/nsmbr/practical-guidance/vlechugi/vlechugi-metodika.doc същите не напускат местообитанията си и навлизане на костенурки от други територии е малко вероятно. По тези прични, и поради малката площ на изследвания терен (3ха) в случай на наличие на индивиди от по-горните два вида, следва че формираният екип от 4 души е достатъчен за надеждно проучване.

Проучването е извършено преди обяд, когато влечугите са по-активни чрез направено обхождане на концесионната площ, при което не беше установено наличието на индивиди от шипоопашата (Testudo hermani) и шипобедрената костенурка (Testudo graeca).

Преди началото на обследването на 8.07. 2013г. бяха анкетирани преминаващи по пътя Оборище Мухово селскостопански работници, а на обяд овчар на пладнещото наблизо стадо овце, за наличие на костенурки в околността но получената информация не потвърди наличието на такива в концесионната площ.

Изготвил част 2:

Експерт по растителен свят Димитър Ст. Димитров

Изготвил части 3 и 4:

Експерт по животински свят Веселин М. Вълчанов

Приложение 1. Писмо на РИосв

Приложение 2. Констативен протокол на риосв

Приложение 3. документи на експертите, изготвили допълнението към осв

Каталог: ovos

Изтегляне 115.18 Kb.

Сподели с приятели: