Част от пътя за основната площадка - регионалното депо Луковит преминава през периферните части на Защитена зона BG0001014 “ Карлуково “ по Директива 92/43/EEC за опазване на природните местообитания

Част от пътя за основната площадка - регионалното депо Луковит преминава през периферните части на Защитена зона BG0001014 “ Карлуково “ по Директива 92/43/EEC за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна

3.6. Отпадъци

Всичките пет общини са подписали договори с различни компании за рециклиране на отпадъци за събиране на материалите, основно в голе­мите градове, които подлежат на рециклиране.

Опасните отпадъци в общините Тетевен и Червен бряг не се събират. Община Луковит е договорирала една частна компания, която следва да събира опасни отпадъци. Болнични­те отпадъци в община Роман се събират и се транспортират до Плевен за окончателно третиране и депониране.

В община Ябланица има организирани места за съхранение или временно съхранение на отработените масла, живачни лампи, стари акумулатори и автомобили.

Биоразградимите отпадъци не се събират отделно и няма никакви съоръжения за компостиране.

Всяка от общините в региона експлоатира депа, които са стари и не отговарят на изискванията на екологичното законодателство в България. В тях няма съществени съоръжения и не се прилагат мерки, свързани с опазването на околната среда. Отпадъците се депонират директно, периодично се уплътняват с булдозер. Запръстяване почти не се прави или се прави периодично.

СЪЩЕСТВУВАЩИ ДЕПА	Население 2008	Идентификация на обектите	Възраст	Размер
Община		Местоположение	Години	Площ	Тегло	Кол.
				m2	тона	m3
Червен бряг	34,951	Долна Биволица	28	17,400	160,000	260,000
Ябланица	6,786	Зейков рът	22	12,000	20,000	30,000
Луковит	21,464	Голия връх	27	20,000	90,000	150,000
Роман	8,047	Вълчов дол	34	4,100	30,000	50,000
Тетевен	24,523	Гложене	25	26,000	100,000	160,000
Общо	95,771			79,500

Рисковете при експлоатацията на депата са свързани най-вече с вероятността за замърсяване на водите, тъй като липсва долен изолационен екран и съоръжения за събиране на ин­филтрата. Някои от депата нямат и канавки за предпазване на сметищното тяло от навлизащи повърхностни води.

С работата на регионалния център за управление на отпадъците и претоварната станция са свързани следните видове отпадъци: Смесени битови отпадъци - генерират се от жизнената дейност на работещите на територията на площадката; Черни метали (скрап); Смесени опаковки; Излезли от употреба гуми; Нехлорирани моторни, смазочни и масла за зъбни предавки на минерална основа; Оловни акумулаторни батерии – генерират се при поддръжката и ремонта на механизацията и автотранспорта, събират се на определени временни площадки, обработват се и се предават на лицензиран оператор; Хартиени и картонени опаковки; Пластмасови опаковки; Флуоресцентни тръби и други отпадъци съдържащи живак в много молки количества; Нехлорирани хидравлични масла на минерална основа– генерират се при подмяна на хидравлични масла от хидравлични системи на обслужващата техника; Утайки от пречистване на отпадъчни води – генерират се при третирането на БОВ от локално пречиствателно съоръжение.

3.7. Вредни физични фактори – шум (статус на средата по трасетата за превоз на отпадъци и шум, излъчван в околната среда от площадката на регионалното депо и претоварната станция)

Понастоящем няма източници на шум в резултат от някакви дейности в района на двете предложени площадки за регионален център за управление на отпадъци и на претоварната станция. Основният източник на шум в Луковит е първокласния път 3 в участъка Долни дъбник – Луковит – Ябланица.

На базата на данни и преброване на автомобилния поток и действащите методики, са определени еквивалентните нива на шума в характерни точки:

• 
  на 25 m от пътното платно - ~62,6 dB(А);
  
• 
  на края на регулацията – на 200 m от пътното платн - 53,6 dB(А);
  

Съгласно последното ландшафтно райониране на страната (Петров, П., География на България, БАН, 1997 г.), площадката попада в следната ландшафтна структура: Старопланинска област; Централно- старопланинска област; Васильовско-Ловешки район; Клас – Планински ландшафт; Тип – Ландшафти на умереновлажните планински гори; Подтип – Ландшафти на среднопланинските широколистни гори и вторични ливади

Съществена особеност за терена на площадката и изобщо за района е, че в резултат на многогодишна и интензивна антропогенизация структурата на естествените ландшафти е нарушена, като част от природните компоненти на околната среда и особено горските ландшафти са силно ограничени, дълбоко променени или изобщо унищожени и съответно заменени с други или нови и несъществуващи до момента категории ландшафти.

3.9. Културно, архитектурно историческо и археологично наследство

На площадките за изграждане на Регионален център за управление на отпадъците Луковит и Претоварна станция Тетевен не са регистрирани паметници на културното, архитектурно, историческо и археологично наследство.

Емисиите при реализацията на инвестиционното предложение “Изграждане на регионално депо за твърди и битови отпадъци на територията на Община Луковит, включващо Общините Луковит, Ябланица и Тетевен – Област Ловеч, община Червен бряг – област Плевен, Община Роман – Област Враца” могат да бъдат разделени на няколко категории:

• 
  Според периода на емитиране: при изграждане на съоръженията; при експлотация на съоръженията
  
• 
  Според източника на емитиране те са: площни – строителство, депониране; линейни – транспортирането на отпадъците; точкови – изгарянето на сметищния газ на факел.
  

Компактор – 1 бр.; Булдозер – 1 бр. ; Багер – 1 бр.; Самосвал – 1 бр.

Източник на емисии във въздуха ще бъдат специализираните автомобили за отпадъци. Тези емисии могат да бъдат разгледани като площни – движението на автомобилите в очертанията на депото и претоварната станция и линейни – движението на специализираните автомобили по републиканската и общинска пътна мрежа.

При предвидения капацитет на депото може да се очакват около 50 курса, т.е. 50 тежки и средно тежки товарни автомобила да пристигат и напускат депото всеки ден.

Регионалната схема предвижда среднодневно в обслужвания регион да се движат около 30 тежки и среднотежки специализирани автомобила за отпадъци.

Вид и параметри на емитираните замърсители от транспортирането на отпадъците в региона

Потенциален източник на емисии във въздуха ще бъде пречиствателната станция за отпадъчни води (ПСОВ) на депото. Отпадъчните води съдържат в себе си летливи вещества, които при обработката на водите за пречистване се емитират в атмосферния въздух.

Депата за отпадъци са голям източник на парникови газове - метан (CH₄) и въглероден диоксид (CO₂) – в отношение от 40% към 60% до 50% на 50% в съдържанието на сметищния газ (т.н. биогаз). В малки количества се съдържат и други летливи органични съединения.

За улавяне на образувалия се биогаз се предвижда изграждане на газоотвеждащата система. Тя се състои от хоризонтална и вертикална част. Резултатите от прилагането на двата модела показват, че обемният дебит на сметищен газ от депото ще се променя през годините, като нараства с натрупването на отпадъци и преминава през максимум от около 775 м³/час през 2042г. От него най-голяма част се заема от метана и въглеродния диоксид. Останалите замърсители са с незначителна мощност. Друго характерно за емисиите от депа е, че техният максимум достига след около 30 години от началото на депонирането. Количествата на емисиите са демонстрирани на следващите фигури:



6) От депото с улавяне и третиране на биогаза

След събиране на биогаза в газовите кладенци, той ще постъпва чрез газопровод в газстанция. В нея ще бъде монтирана газпомпа, която засмуква биогаза от газоотвеждащата система на депото и той постъпва в инсталация за пречистване, а оттам към горелка за изгарянето му на факел.

Емисионните фактори на замърсителите, при изгаряне на биогаз (Методика за изчисляване по балансови методи на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух, МОСВ,2000) са както следва:

Азотни оксиди - 50 g/GJ

Неметанови въглеводороди - 4.0

Метан - 4.0

Въглероден оксид - 20.0

7) Емисии на интензивно миришещи вещества във въздуха:

При процесите на анаеробно гниене се отделят вещества, които притежават мирис. Химическите вещества, които притежават миризма или предизвикват възбуждане на рецепторите на миризма се наричат одоранти. Повечето химически вещества, притежаващи мирис са летливи и в някаква степен полярни. Праговата концентрация на сероводорода например е 0.047 ррм.

Друг замърсител от депата за БО е прахът. Неговото количество зависи от вида на отпадъците, начина на депониране и скоростта на вятъра. Данните за емисиите на прах в г/тон отпадъци от депа за ТБО са следните:

За целите на настоящото моделиране ще бъдат приети най-високите емисионни фактори. Очакваните мощности на замърсители са представени в следващата таблица:

• 
  Разпространение на замърсители, емитирани при строителството на съоръженията:
  

Максималната концентрация на серни оксиди в района на строителната площадка може да достигне 2мкг/м³ при средночасова норма за опазване на човешкото здраве - 350мкг/м³ и норма за опазване на природните екосистеми от 20µg/m³, определени с Наредба №12/15.07.2010г за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух.

Максималната концентрация на азотни оксиди в района може да достигне 19 µg/m³. Тези стойности са значително по-ниски от нормата за азотни оксиди – средночасова норма за опазване на човешкото здраве – 200 мкг/м³ и средногодишната норма за опазване на човешкото здраве – 40 мкг/м³, а така също и от нормата за опазване на растителността от 30 µg/m³, определени с Наредба №12/15.07.2010г.

Максималната концентрация на въглероден оксид в района може да достигне 0.008мг/м³ при норма за опазване на човешкото здраве за въглероден оксид 10мг/м³, съгласно Наредба №12/15.07.2010г за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух.

Резултатите показват възможни максимални концентрации от порядъка на 0.02мг/м³ на територията на строителните площадки и 0.002мг/м³ извън тях (дискретен рецептор на 100м), при пределно допустима концентрация 0.5мг/м³, съгласно Наредба №14 за норми за пределно допустими концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места.

• 
  Разпространение на замърсители от открита компостна площадка:
  

• 
  Разпространението на прах от депото при експлоатация
  

Разпространение на прах от депото при експлоатация

След моделиране е ясно, че максимално възможните концентрации на общ суспендиран прах при експлоатация на депото могат да се достигнат на 200 метра от него и са от порядъка на 0.03 мг/м³, при пределно допустима концентрация 0.5мг/м³, съгласно Наредба №14 за норми за пределно допустими концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места.

Заключение: Не се очаква въздействието на праховите емисии от депото да доведе до значително въздействие върху качеството на въздуха. Поради значителното отстояние до населени места въздействия от прахови емисии върху жилищни територии не се очаква.

• 
  Териториален обхват на въздействие на замърсители, емитирани от ПСОВ:
  

Максималната концентрация на амоняк, която би се получила при пълен капацитет за ПСОВ, е 0.00035 мг/м³ и се достига на разстояние 100 м от нея. Съгласно Наредба №14 за норми за пределно допустими концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места допустимата максимално еднократна концентрация за амоняка е определена на 0.25 мг/м³.

Сумарната концентрация на амоняк от ПСОВ и от компостната площадка още в рамките на регионалното депо ще остава в рамките на пределно допустимите норми. Извън територията на регионалното депо въздействието е незначително.

Заключение: Не се очаква емисиите на амоняк да доведат до значително въздействие върху качеството на въздуха в района на депото.

• 
  Разпространение на емитираните, със сметищните газове, замърсители след изгаряне на факел:
  

За моделиране разсейването на емитираните замърсители е използвана програмата за изчисляване на имисиите PLUME (Методика за изчисляване височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации на замърсяващи вещества в приземния слой).

Максимално възможната концентрация на общи (метонови и неметанови) въглеводороди е Максималната концентрация на азотни оксиди, която може да се достигне е 3.3мкг/м³ на разстояние 520м от факела, което е многократно под средночасовата норма за опазване на човешкото здраве – 200 мкг/м³, средногодишната норма за опазване на човешкото здраве – 40 мкг/м³ и норма за опазване на растителността от 30 µg/m³, определени с Наредба №12/15.07.2010г за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух.

Максималната концентрация на азотни оксиди, която може да се достигне е 5.0 мкг/м³ на 270 м от факела, което е многократно под средночасовата норма за опазване на човешкото здраве – 200 мкг/м³, средногодишната норма за опазване на човешкото здраве – 40 мкг/м³ и норма за опазване на растителността от 30 µg/m³, определени с Наредба №12/15.07.2010г за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух.

Основните фактори и условия, имащи отношение към въздействието на сметищата върху водите са климатът, валежите, хидроложките и хидрогеоложките условия, геоложкият строеж, количеството и качеството на отпадъците, площта, капацитета и състоянието на депата, тяхната конструкция и начинът им на експлоатация, както и съставът на отпадъчните води от депата.

Направената комплексна оценка на инженерногеоложките и хидрогеоложки условия на проучваната площадка Луковит показва, че е подходяща за ситуиране на ДТБО и изграждане на съпътстващите я съоръжения и инсталации. При проектиране и експлоатация на депото е необходимо да се отчита спецификата на хидроложките, инженерногеоложките и хидрогеоложки условия на площадката, като за целта се спазват всички изисквания на законовата и нормативната база. На база на проведеното инженерно-геоложко проучване конкретно внимание трябва да се обърне на изпълнението на следните препоръки:

• 
  Поради набъбващите свойства на кватернерните и палеогенски отложения, изграждащи горната част от геоложкия разрез на площадката е необходимо при проектиране да се спазват изискванията на Раздел III – Набъбващи почви на НППФ и да се ограничат възможностите за честа промяна на водно-влажностния режим на тези почви, което обуславя развитието на процесите на набъбване.
  
• 
  Да се изгради водонепроницаем екран на дъното на депото и на система за дрениране и отвеждане на течните емисии извън “сметищното” тяло.
  
• 
  Около площадката да се изградят канавки за отвеждане на скатовите и валежните води извън нейната територия
  
• 
  В рамките на площадката и на прилежащите й територии е необходимо да се изгради система за локален мониторинг на повърхностните и подземните води.
  

По принцип разглежданите обекти не са крупни потребители на вода и водни ресурси.

Идейният проект предвижда като източник на водоснабдяване да се използва селищната водоснабдителна система в района на гр. Луковит и в района на Тодоричене.

В изпълнение на условията поставени от БДЧР в следващата фаза на проектиране е необходимо да се определят всички потребители на вода, необходимите качества и количества според целите на ползване и етапите на функциониране на площадката. Ползването на вода от селищната водоснабдителна система ще става след сключен договор с оператора на ВиК – гр. Ловеч.

4.2.2.2.ПС „Тетевен”

Предвиждат се като източници на водоснабдяване да се използват селищната водоснабдителна система в района и собствен водоизточник.

Отпадъчните води от депата включват продукти от гнилостния разпад на органичните вещества и замърсяват подпочвените води и окръжаващата местност. В случай, че съприкосновението на инфилтрата с подземните води се осъществи в областта на проникване и обмен на газове, тогава в тях се извършва процес на самопречистване, аналогичен на процеса на пречистване в реките. Според проведени изследвания се приема, че основната фаза на разпадане завършва за около 200 денонощия, а по-нататъшното разпадане на органичните съединения се осъществява по-бавно и завършва след 5-10 години.

За пречистване на инфилтрат от депото, производствените отпадъчни води и битово фекални води е предвидено изграждане на ЛПСОВ с цел пречистването им до качествата за заустване в река Златна Панега – водоприемник ІІ категория.

В съоръженията за пречистване ще постъпват за третиране:

• 
  инфилтриралите води от 1 клетка / всички клетки;
  
• 
  излишните инфилтрирали води от площадката за зелено компостиране;
  
• 
  битово - фекални води от административния блок след локалните пречиствателни съоръжения;
  

В проектите за на Регионален център за управление на отпадъците с регионално депо за твърди битови отпадъци на територията на Община Луковит е представено проектно решение с пречистване на водите в локална ПСОВ .

Възможно е да се предвиди и система за обратно връщане на инфилтрата върху отпадъците за оросяване – това ще намали количеството инфилтрат за пречистване и ще подобри биоразлагането на отпадъците (особено през летния сезон). През 2/3-ти от годината е възможно извършване на оросяване на депото. При това положение практически количеството инфилтрат ще намалее с повече от ~60%. Практиката от експлоатацията на новите регионални депа обаче показва, че обратното оросяване „втечнява” (разкалва) отпадъците и затруднява депонирането и движението на сметоизвозната техника.

Показателите, на които трабва да отговаря приемник 2-ра категория са:

БПК₅ = 25,00 mg/l

ХПК = 125,00 mg/l

НВ = 35,00 mg/l
Мястото на заустване –отвеждането на пречистените отпадъчни води до река Златна Панега чрез изграждане на външен тръбопровод, който да преминава през терени общинска собственост. В момента Община Луковит възлага проектиране на външните връзки на обекта. За заустването на отпадъчните води следва да се получи Разрешително за заустване от Басейнова Дирекция – Дунавски район с център Плевен

Експлоатацията на пречистващата, дренажната и отводнителната система на регионалното депо следва да се осъществява в съответствие с нормативните изисквания: глава втора, раздел ІІІ от Наредба № 8/2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци и съответните наръчници за експлоатация и управление на депа, които не й противоречат. Препоръките на експертите в случая са свързани с автоматизиране на системата за контрол на нивото на отпадъчните води в приемната шахта (поставяне на нивосигнализатори) с цел предотвратяване на преливане на замърсени води.

Реализацията на инвестиционната инициатива е свързана с нарушение на повърхностния отток - промяна на релефа, изграждане на водоохранителни канавки и дъждовна канализация, корекция на дере – Добрин дол: промяна на пътя на повърхностните дъждовни води чрез охранителни канавки и коригирано дере; изземване от водния баланс на валежните води, попадащи върху депонираните отпадъци (тези води ще се събират и третират заедно с инфилтрата от отпадъците); промяна на филтрационната способност на земната основа поради създаване на изолационни екрани и водонепропускливи покрития.

Изброените по-горе въздействия ще бъдат незначителни, т.к. площта на депото е под 10 % от размера на водосборната област в този район, дъното на депото е значително над регистрираното в ИГП водно ниво, а количеството на валежните води в инфилтрата се редуцира в резултат на изпарението при оросяване през сухия сезон.

За коригиране на дерето следва да се получи от БДДР с център Плевен разрешително за ползване на воден обект по чл.46, ал.1, т.1, буква ”г” от Закона за водите.
4.2.6.Прогноза и оценка на качеството на повърхностните и подземните води

Регионално депо Луковит

Инвестиционното предложение за изграждане на регионално депо не е свързано с дейности в мащаби, които биха могли да предизвикат значително замърсяване на повърхностните и подземните води, защото не се предвижда: отвеждане на замърсители в подземните води; неконтролирано обезвреждане, вкл. депониране на приоритетни вещества, които могат да доведат до непряко отвеждане на приоритетни вещества в подземните води; други дейности върху повърхността и в подземния воден обект, които могат да доведат до непряко отвеждане на приоритетни вещества в подземните води; използването на материали, съдържащи приоритетни вещества при изграждане на конструкции, инженерно-строителни съоръжения и др., при които се осъществява или е възможен контакт с подземните води и от които могат да бъдат замърсени подземните води; смесване на подземни води с различно качество чрез съоръжения за подземни води.

При реализация на инвестиционното предложение съществува теоретична вероятност от замърсяване на подземните води. Прогнозирано е възможното разпространение на замърсителите в подповърхностното пространство в резултат на аварийно изтичане на “сметищни” води при неспазване на приетата технология за депониране на отпадъци. Заключението на консултанта и експертите па ОВОС е, че слабопроницаемия пласт от глини /минимално 5 м дебелина/ има не само ниски филтрационни свойства на и голяма способност да задържа вещества.

За да не се получи симулираното по-горе въздействие е необходимо да се изпълни идейния проект, в т.ч. с изграждане на дънен изолационен екран по всички технологични изисквания за депото.

Концептуалният проект предвижда горен изолиращ екран за защита от проникване на повърхностните води в отпадъчното тяло на депото; опазване на атмосферния въздух и повърхностните води от замърсяване от отпадъчното тяло; удовлетворяване на изискванията на нормативната уредба за рекултивация на нарушени терени; удовлетворяване на условията за използване на рекултивирания повърхностен слой на депото след приключването на неговата експлоатация.

Ако бъдат спазени изброените конструктивни и технологични изисквания при изграждането на депото на площадка Луковит не се очаква отрицателно въздействие на обектите върху водите в проучваните територии.

• 
  по степен на въздействие (спрямо ПДК/ПДЕ): незначително при нормална експлоатация, значително (над ПДК и ПДЕ при аварийна ситуация (пробив на долния изолационен екран или преливане на непречистени води), но в ограничен участък около депото без опасност за превишение на самопречистващата и асимилационна способност на екосистемата;
  
• 
  по териториален обхват – малък /максимум до 100 m при дълготрайно „изтичане” на инфилтрат/;
  
• 
  по продължителност на въздействие – неблагоприятните въздействия са при аварии - за периода на работа на обекта без долен изолационен екран или краткотрайни (само при голяма авария);
  
• 
  по честота на въздействието – неблагоприятните въздействия при аварии, но с ниска честота;
  
• 
  не съществува опасност за съществени кумулативни въздействия дори в аварийна ситуация.
  

Посредством математическия модел е направена прогноза за степента на замърсяване в подповърхностното пространство на площадка № 16 Тодоричене в края на всеки стрес период.

В отредената площадка за претоварна станция подхранването на подземните води се извършва от речните води, валежите при топенето на снеговете. По време на проучването нивото на подземните води е установено на дълбочина от повърхността 1,50- 5,98m. Проектът предвижда следните мерки за намаляване на вредните въздействия от претоварната станция: изолирана водонепропусклива настилка на станцията срещу замърсяване на почвите при изпадане на компостна маса, разливане на инфилтрат или инфилтриране при валежи; покрив на мястото, на което ще се извършва претоварването; канализационна система с локално пречиствателно съоръжение;

Въздействие върху повърхностните води се очаква от заустването на пречистени БФВ в отводнителния канал и от там - в р.Вит.

На практика при заустване на водите от пречиствателното съоръжение по нормативи е необходимо да се съблюдават следните минимални показатели: БПК₅ = 25,00 mg/l ; ХПК = 125,00 mg/l ; НВ = 35,00 mg/l

Степента на пречиставне следва да бъде съобразена с положението на площадката и мястото на заустване в ІІІ пояс на СОЗ за ПБВ. Тъй като проекта е във фаза концептуален проект – не е представена подробна технология и съоръжения на пречистване на водите и не е издадена разрешение за заустване, се налага след изработването на работния проект дапълнително да се изготви екологина експертиза или ОВОС, които да се процедират в съответната РИОСВ/БДДР с които да се докаже не замърсяване на повърхностните/течащите води.

Въпросите с инженерното обезпечаване на претоварната станция с вода не са третирани в концептуалния проект. По експертна преценка е необходимо водоснабдяване – от собствен сондаж в терасата на река Вит, одобрен по реда на Закона за водите. Това няма да окаже значително въздействие върху хидродинамичния режим на реката и подземните води.