63 интензивността на комуникации. Много семейства сменят приятелския си кръг и то най-често със семейства, в които също има дете с увреждане от същия вид за да се осъществява семейна подкрепа. От друга страна, семейството, в което има дете с увреждане, често се самоизолира от другите семейства,
приятели, родственици.
Причините са няколко:
Често семейството не знае, как да полага грижи за детето с увреждане, не знае как да общува с него. Често се налага овладяването на алтернативни методи за комуникация или на специфични медицински процедури. Поради тази неовладяност или липса на когниции не се поддържат ефективни социални релации.
Често семейството се срамува да говори за детето с увреждане, да покаже детето с увреждане, да сподели проблемите на детето с увреждане. Наблюдава се силния ефект на самостигматизиране на семейството, в което има дете с увреждане.
„Самостигматизирането е
приемане на статуквото, а това обстоятелство завоалира конфликтите в предразсъдъчните междугрупови отношения” (Градев Д., 2010)
В зависимост от тежестта на увреждането, много семейства прекарват свободното си време в копинг или обмисляне на стратегии на справяне с проблемите на детето с увреждане и олекотяване на живота на семейството. Социалното приемане, стойността – емоционална и монетарна, изолоцията от другите, лимитите на приятелството, медицинските терапии и социални услуги за детето с увреждане извеждат нови семейни интеракции и нов социален статус. Новите, променените социални позиции са неблаговидни и с проява на болезнена социална дистанция между тях и обществото.
Няма случай, при който появата на увреждане
при детето в семейството, да не е свързан с криза и да не нарушава социалната адаптация. Но процесът на адаптация, на справяне с тези видове стрес, които се появяват зависят от спецификите на семейните и лични ресурси, в зависимост от специалните потребности на детето.
Сподели с приятели: